колко време след ражднето ви помагаха роднините?

  • 7 148
  • 86
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 277
майка ми дойде 2-3 дни преди да родя и остана около месец. накрая си тръгна с недобри чувства към мен. мисля, че тя очакваше да се занимава с внука си, но основно се грижеше за къщата. аз родих секцио, имаме и куче, и голяма къща и нелекото поддържане на хигиената се падна на нея. отделно детето имаше силна жълтеница, влизахме и в болница и кърмех почти постоянно, за да го изчистим. денем и нощем
тя ми помогна много, защото моята грижа си беше само детето, почти нищо друго не правех и беше голямо удоволствие. мъжът ми помагаше за банята и преобуваше понякога. то първите дни това си е основно де Simple Smile но не беше на майка ми очакването
след 7 месеца преди да почна работа дойде пак за 10 дни и тогава беше различно и тя беше доволна, макар че трябваха 5 дни да разбере какви са нуждите и навиците на детето
принципно за отглеждането на детето не е необходим друг човек, особено ако таткото помага по домашните задължения или поне за себе си се грижи

# 46
  • Мнения: 3 394
максимум 2 мес - стига толково, сега и с второто ще е така Peace
Пък и моите баби си работят в бг-не ми се иска да ги откъсвам от средата им толкова време...

# 47
  • Мнения: 3 394
много ви благодаря на всички за отговорите! доколкото разбирам 2 мес ще са предостатъчно.

най-добре, първо едната баба, после другата, а не и двете едновременно! Няма смисъл - 3 жени в една къща....
И остави домакинската работа на бабата, а ти гледай детето!
с майка така съм са разбрала-аз гледам бебето, тя се занимава със Стела и къщата!

И свеки сега е тука, че стоях в болница 1 седмица и дори не можех да се движа-тя гледа стела и къщата, аз лежа!

# 48
  • Мнения: 1 420

най-добре, първо едната баба, после другата, а не и двете едновременно! Няма смисъл - 3 жени в една къща....
И остави домакинската работа на бабата, а ти гледай детето!

Абсолютно съм съгласна! Когато се роди малката, ние живеехме със свекитата, та свекърва ми вършеше всичко в къщи, а аз си гледах детето. После майка ми дойде за около когато малката беше на 2 месеца, тъй като имах изпити в университета. След това заминах с мама за България, където прекарахме лятото - 3 месеца. Сле като се върнахме и аз тръгнах на работа, мъжът ми се грижеше за малката. Според мен е много важно да имаш някаква помощ в началото, особено след самото раждане!

Успех!  Hug

# 49
  • Мнения: 2 567
първо едната ще дойде за 1 месец, после другата, двете заедно-абсурд!
е казала авторката Wink
За протокола- с първата дъщеря родителите ми бяха от огромна помощ, трудно се възстанових след секциото, останаха близо 2 месеца. С втората- месец, после сама се оправях с бебе и малко дете. Не е страшно, добре са ти казали другите.

# 50
  • САЩ
  • Мнения: 170
Ние веднага след раждането си бяхме сами тримата и смятам че това беше добро решение. Както се казва имахме време да се осъзнаем и опознаем с бебето без външна намеса. Таткото веднага се включи да помага и разбра че е баща, а не просто наблюдател. Майка ми дойде месец по късно и стоя 4 месеца, но най вече с цел да гледа бебето понеже аз трябваще да се върна на работа. След това дойде и свеки, която стоя 4 месеца. После си ходихме до БГ и като се прибрахме мъника тръгна на градина. Беше на 10 месеца. Хич не ми беше весело, но това беше единствения вариант.
Честно казано ако можех да стоя и да си гледам детето до годинка и да ми се пази работното място бих го направила и не бих викала никакви помощници. Много съм им благодарна и на двете баби, но сами се справяме и ми е най хубаво.

# 51
  • Мнения: 27 524
Никой, с нищо, нищо, нито ден  Grinning И ние не сме гледали бебе, оправихме се. Благодаря от помощ тук, щяхме да се изпокараме сигурно, категорично отклоних всякакви предложения и не съжалявам. Ще се справите  Wink

# 52
  • Мнения: 230
Майка ми дойде за първото дете няколко дена след раждането му/роди се по-рано от термина/. Беше планирала да остане 1 месец, но остана 2, понеже с детето се задържахме доста дълго по болници и ни изписаха чак 1 месец след раджането. Беше ни голяма помощ и добре че беше до нас.
За второто дете майка ми дойде този път 3 седмици преди термина и имах възможност да събера сили преди раждането. Остана общо 2 месеца, след това дойде племенника ми, след това пак майка ми. Гледахме да имаме поне 4 месеца неотлъчно някой да ни помага, понеже 2те деца имат малка разлика и първото още не беше тръгнало на детска градина. Особено много ни мъчеше недоспиването, което продължава вече повече от 2 години и сигурно поне още 2 години няма да знаем какво е да се наспиш както трябва  Wink.

# 53
  • Мнения: 494
Ох, познато. И наще баби напират да дойдат. За сега няма никой, на свекърва ми, понеже е пенсионерка и казахме, че ще дойде когато аз почна работа да гледа малкия. Сега се разправям с майка ми, и тя се е запътила да идва. Според мен лично бабите само ще ми пречат докато съм в къщи, а и нямаме стая за гости, трябва да спят в хола, който е  преходен и ще е много неудобно за всички. Ама как да им го обесня, първо внуче и това е. То аз едвам ги спрях да не дойдат за раждането. Като цяло от теб си зависи, ако се разбирате и ги искаш, викай ги, ако не разкарай ги. Няма да повярваш колко съвети ще ти дадът  ooooh! а на всичкото отгоре и се засягат като им кажеш, че на теб са ти казали друго  Stop

# 54
  • Мнения: 3 461
До навършване на пълнолетие, за да ни поемат децата после. Joy Шегувам се, майка ми живее с нас и присъствието й е неоценимо във всякакъв аспект.

# 55
  • Мнения: 10 024
И при мен има напор, но не се давам! Още ми е пресен спомена от лятото. Аз- с глава в тоалетната чиния, малкия ревящ с пълно гърло на пода, а майка ми- седи си чинно на дивана, чака да се върна и не се се сеща да му подаде бибата!
Вие ми се свят, та две не виждам, правя обяд на децата и за нас, мъжа ми на работа. Моята голяма помощ остърга един морков и се измори!
Сега съм и казала, само да се възстановя и да свикнем в къщи с новия брой деца е добре дошла. Ще се погрижа за нея като за гостенка както си му е реда. Но сега не.
Внимавай, не всеки е способен да помага. Повечето само правят фасони и дават безполезни съвети.
Но всеки си знае стоката.
И много ме е яд, че чеха те разбира и без думи дет' се вика, а БГ роднините са тези които от блага дума и благ отказ не разбират. Защото май учтивостта в БГ се възприема като проява на слабост, а не за добри маниери.

Освен това ще те разнесат из всяко кюше на България каква домакиня си, как се грижиш за детето, и как се държиш с мъжа си.
Затова си намери жена на която ще плащаш и ще прави точно това което и кажеш, а бабите само на гости.
  bouquet

# 56
  • далечно
  • Мнения: 1 029
силно се съмнявам че ще искам помощ с второ (живот и здраве). Само за жалост евентуално бих била с извънредно кратко майчинство, та евентуално след изтичане на майчинството ми бих довела 'родата' да се редува в гледането.

След като родих Мартин първо дойде свекърва ми - изпокарахме се жестоко, след което тя вдяна, че нейна е честта да хигиенизира, да готви и да не си вре носа в това как гледаме новородено. След това дойде майка ми - подобен сценарий. Накрая дойде баща ми - е, той поне не претендира, че знае нещо за бебетата и в страшен рахат се видях: баща ми изпълняваше инструкции дословно, без интерпретации, подобрения и подмятания "ама чакай аз да ти кажа...". Абе, кошмар беше в моя случай, ама зависи от бабите/дядовците. Ако слушат и изпълняват, без да се гневят че на тях се падат неблагодарните задачи, а бебето е вързано за теб - може и да проработи. Но съм на мнение, че по-късно биха били от по-голяма полза, ако ще се връщаш на работа.

# 57
Здравейте на всички мами, живот и здраве март месец и аз ще бъда мама! Интересно ми е дали ваши роднини са ви помагали в грижите за бебето веднага след раждането?
Да се върна към "извора" - аз също чакам през март и отсега сме извадили виза на майка ми, само 3-месечна позволяват, иначе бихме я "дръпнали" и за повече, особено предвид факта, че в момента е безработна. Причината е, че това ни е второ дете и просто не си представям как ще я карам след операцията с едно новородено и с едно 2.5 годишно дете при положение, че нямаме baby sitter и мъж ми не може да вземе повече от 1 седмица отпуск. С първото дойде да помогне за 2 месеца - един преди и един след раждане - и не мога да кажа, че ми беше голям рахат... изпокарахме се на няколко пъти жестоко и после 1000 пъти си казвах, че и без чужда помощ пак бих се оправила с едно бебе (макар да ми е за сефте). Сега обаче, на фона на факта, че чакаме второ... не мога да си позволя да се правя на герой. Още повече, че последния месец ще е кошмарен, както отсега съм се сгрохала, а пък щерката иска всеки ден по няколко часа да е навън (и аз да тичам подире й или да клеча с нея на пясъка, че да е споко). Simple Smile
Така че - викаме бабата един месец преди и един месец след, пък ще гледам да се изтраеме някак, щото и тъй, и иначе... негативи все има. Ма докога, дето вика мъж ми, "ще го караме само на мускули кат последните идиоти"...

# 58
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 114
чета и ви се чудя ( на някои само де) ! Какво е това отношение към собствените ви майки, за свекървите да не говорим?! Майка може да дойде за да бъде безплатна прислужница, готвачка, бавачка на по-голямото дете, но не и да дойде да види внучето, да му се порадва и да ви помогне. Щото под помощ аз разбирам да ми помага не само в готвенето и чистенето, а и да седи до бебо, да го преоблича, песнички да му пее вместо мен, да му говори. Ами като искате прислужница наемете си и и плащайте. Така няма да ви разнася никой из града. 
И вие ще станете баби и ще се опитвате да направите какво ли не за внучетата си и децата ви. И ще разберете какво е децата ви да не ви искат. Ами поставете се само за миг на тяхното място!
Нямам думи за някои изказвания. Sad
За протокола, не съм баба, имала съм пререкания с моята майка, но едва когато се появи дъщеря ми започнах много повече да я разбирам. И никога не отказвам нейната помощ, макар, че след тежка сърдечна операция майка ми може само да чете приказки на внучка си. Преди това, когато е искала да помага винаги е занимавала детето,хранила го е, разхождала го е, но до там, с домакинството в моята къща само аз се занимавам.
Та на въпроса, не отказвай помощ, не помоща е важна, а общуването на три поколения, всеки със своя опит.

# 59
  • Мнения: 1 783

Та на въпроса, не отказвай помощ, не помоща е важна, а общуването на три поколения, всеки със своя опит.
и на мен ми дотегна от постоянното "не, благодаря". Както писах по-рано - прекрасно нещо са бабите и дядовците, като с всичко си има кусури ситуацията, но предимствата са мноооого повече. Ако има уважение от двете страни, резултатът е само едно (или повече) щастливо и обично дете.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт