Родители, дали болните си деца за отглеждане - тема 3

Ela79, наистина голямо момче изглежда вече Анди! Дано е жив и здрав и да не страда, а да има хубави моменти!
Зная, за какво говориш! И на мен всички ми казват: нищо му няма, виж как добре изглежда, особено на някои снимки, които се е усмихнал, но знам понякога колко трябва да го дебнем. Е, нещата при нас вървят все пак напред, но аз си зная колко е далеч от другите деца, поне засега. Разбрах обаче, че не трябва да го сравнявам, и че той си е сам по себе си. Винаги обаче, колкото и да съм страдала, колкото и да ме е било страх, всички тези чувства изчезваха, когато го гушна и остана с него
А що се отнася до това празен ли е погледът: когато Сами беше малък, не забелязвах някои малки неща, които пък жените в Домовете, в непрекъснат контакт с деца, веднага ми показваха... Не знам дали не зависи от самия човек. Не говоря за любов: мисля, че всички родители в този форум сме изпълнени с нея. Но има определени майки, на които просто се възхищавам: Вики и мама, Ажелия, и много други, които някак си са извън всякакво време, пълно единение с детето
Поздравявам всички ви и желая усмивки!

Ели, много добре те разбирам и съжалявам, че неволно те натъжих!

Разбирам ви.Аз също се радвам на всяка негова усмивка, макар  неволна и неосъзната.Аз също изпитвам тази пълнотата и огромната любов,за която вие говорите.Но понякога ,когато си мисля какво "трябваше да бъде" .Не че не съм приела детето си такова каквото е.Това е просто една тъга по миналото и по-бъдещето,такова за каквото си мечтаех.

ela79, всички сме прегръщали мъничките си бебчета, изпълнени с надежда.
Не вярвам да има майка, която да не си е мислила, какво е можело да бъде.
Аз още страдам, когато си мисля за това, но всеки ден тези мисли стават по -малко мъчителни.
Просто трябва да се научим да си носим кръста, трябва да живеем в мир със себе си, нямаме друг избор.
Скоро открих стари снимки, на една от тях Сиси е в прегръдките на тати с една биба , голяма колкото половината и лице. Споделих я с приятелка, тя се разплака, защото аз просто не бях забелязала тъжното лице на мъжа си, виждах смешната биба в устата на Сиси.
Винаги ще има тъга в очите ни, естествeно е, но моя съвет е да гониш такива мисли, освен да ти донесат много болка, друго не биха ти дали.
Анди е прекрасен, аз вярвам, че състоянието му ще се подобрява и някой ден ще покаже любовта си, така, че да я усетиш.

Ели 79 , аз винаги съм с теб и прекрасно те разбирам. Ти беше най-голямата ми упора в най-тежките ми моменти и знаеш , че винаги можеш да разчиташ на мен !!! Бъди много силна , защото от теб Съдбата го изисква!!!
  те много силно

Здравейте приятели.Не сме писали отдавна и позабравихме малко темата.Затова ще пиша,въпреки че нямам кой знае какво настроение за това.И причината е Анди.Вече две седмици пак вдига температури,Беше на антибиотици,а сега има Конюктивит освен всичко друго. Преместиха децата от отделението  на друго място в сградата ,което е  свързано с много неудобства,няма място за свиждане и всичко това много ме притеснява.Срещите ни са все по-кратки и аз се връщам все по-нещастна от срещите си с мъничето ми.Ами това е.Прегръдки от мен.

Ела 

Благодаря за прегръдките

Ели, сигърна съм ,че скоро време всичко ще е наред!
Малък поздрав за всички
http://picasaweb.google.com/addoff/NataliaNa8meseca#
http://picasaweb.google.com/addoff/NataliaNa8meseca#5298622292474874002

Ели 79, стискам палци в най-скоро време нещата да се оправят и Анди да е по добре. Сили и кураж ти пожелавам от сърце!!!
Злати , Налия е голям сладур и много се радвам за Вас, дай Боже винаги да бъдете така усмихнати и весели !!!
  Ви силно и пишете , къде сте всичи други майчици?

Наталия е голяма сладурана и за пореден път се убеждавам,че прилича на мама

Здравейте ,момичета !
Злати,адашката на мойта кукла е много хубава наистина,страшна чаровница ! Да ви е жива и здрава,усмихната и умерено палава !


И да споделя ,както е казала Ели,в дома където са нашите малки мъже,има ремонти ,трудни са свижданията,много деца са с конюнктивит,направо изтръпнах като ходихме и се засякохме с Ели и мъжа и и те ни казаха за това че повечето деца са болни....
За късмет,моят малък човек,се оказа здрав поне тогава,а и понеже винаги отивам с близначката му ме е страх тя да не го разболее нещо или той нея....затова си отдъхнах като казах че е добре и моите две вълшебства можаха да бъдат заедно за пореден път...бесняха ,смяха се викаха,...по принцип рядко пиша ...не смея да се похваля ,но засега той има доста постижения за състоянието си........пу-пу-пу 
Много пъти съм съм  си мислила какво е да е като т.н."здрави деца",и какво щеше да е ако можех да бутам близнашка количка в морската с всички други близнашки майки.......... и все пак не мога да си представя живота си без двете си съкровища,такива каквито са сега...
За снимките на Ели и усмивките на Анди,и аз си мисля и чувствам че той усеща близостта и ,по коледа когато пак бяхме заедно там с Ели,моята кукла я видя ,хукна взе да вика Андииииии,отиде до тях каза му здрасти погали го и той се обърна и усмихна...... много беше хубаво.....направо нямам думи................... малката продължи през целия ни престой да прелита насам натам но все ходеше до Анди пипваше го нежно с усмивка и пак хукваше........... Това го споделям като нещо ужасно хубаво....в никакъв случай не целя да нараня Ели,ЕЛИ МИЛА ЗНАЕШ ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ МНОГО,МИЛА

Стигнала съм до там че за да заспя си представям реални болници,спонсори,ситуации ,и вълшебства свързани с моят малък мъж и винаги вземам с себе си всички момичета с децата им които са специални, там някъде в чужбина в някоя болница и всички деца изживяват чудеса и всички се подобряват драстично....като научно -фантастичен филм  ....но толкова често си ги мисля преди лягане че като се събудя се чудя дали не е истина................ дано се случват чудеса...........
целувки от мен и близнаците 
и специални поздрави на Ева79мисля скоро да намеря време да се видим !

Голма прегръдка от мен на всички мами тук.Гушкайте и заради мен своите малки съкровища.Моите прегръдки с бебо бяха много малко.Не искам да ви натъжавам, радвам се , че имате възможност да сте със своите съкровища, макар и не непрекъснато.

Няма да ни натъжиш.Сподели ако имаш нужда

Аз вече 8 дни не съм виждала моето мъниче.Още една седмица ще трябва да чакам и то евентуално,ако е по-добре и можем да се видим.В събота социалната работничка отказа да ме пусне да го видя.Имал е температура,взе отново да се разболява често.И това преместване на отделението е ужасно.Нямаме достъп до новото място и трябва да се виждаме в коридора,А в коридора е хладно.То когато е здрав е опасно,а ако е имал температура ми отказват категорично или го поглеждам през прозореца,евентуално влизаме " скришно" за около пет минути в отделението.Толкова ми е трудно в един такъв момент,когато трябва да поглеждам  детето си  отдалеко,през прозореца.

Анди е вече добре.Обещаха ми утре да го видим.Дано Ще пиша как сме прекарали