Писна ми от злобни деца!

Аз деца още нямам.
Но пък много обичам да наблюдавам, като хоби ми е направо.
Казвате няма злобни деца - има и още как. Злобни и злопаметни. Само че за това носят вина родителите. Злобата се възпитава, както люовта към природата, музиката, книгите. Вие ми кажете дали съм права.

По-малките дечица постъпват по начин, който може да застраши бебенцата, само сащото са още малки и нямат чувство за емпатия. Тоест те не могат да се поставят на мястото на другия, за да преценят това добре ли е за него или не.

По същата причина те измъчват и животните, дърпат силно котето за опашката и ушите и други такива. Не го правят от злоба или омраза към животните. Тук идва ролята на родителя - да култивира това чувство за съпричастност с другите.

И ние така с брат ми. Щом нашите ги нямаше се спуквахме от бой, а не че не ни е обяснявано, напротив и сме наказвани и ни е говорено хиляди пъти, сигурно вълна им беше излезнала на езика. И то как се биехме само, ужас, с юмруци в корема, щипане, хапане, скубане и какво ли още не и не се отказвахме докато единия не се разплаче, но пък напук стискахме зъби и който пръв нададеше вой той губеше. Знаехме, че не трябва, че ще другия го боли, но не осъзнаваш наистина какво може да стане. После постепенно ни увряха главите, но сигурно сме били 8-9 годишни, когато спряхме спаринга. Сега синът ми е почти на 6, прекалено разсъдлив е дори, но в определени ситуации си е дете, знае какво е лошо, кокво не трябва да се прави, какво може да се случи, но по някога просто не може да предвиди до колко сериозни ще са последиците и че някои неща са непоправими. Та той всеки ден гледа по анимациите как разни герои се удрят, падат от високо, палят и т.н. и след това цъфват живи и здрави. Как тогава едно по-малко дете ще осъзнае, че това е само на филмчето и в действителност не е така и че едно падане може да е фатално. Миналата година сина ми едва не остана без предни зъби, защото докато се държал с ръце и краката му били във въздуха едно дете от тяхната група го блъска в гръб и учителката не е успяла да спре падането, защото е била в другия край на площадката. Размина се с пукната устна, кръвоизлив на венеца и охлузен нос. Наказаха другото дете, викаха родителите му, сигурно и бой беше яло в тях, хората хиляди пъти ми се извиняваха, но какво да направя. Нали всичко завърши благополучно, а и детето едва ли е осъзнавало какво ще стане. И на учителката не се сърдя, в крайна сметка се грижат за сина ми от 3 години и винаги са били страхотни, а същия ден е трябвало да наблюдава още 25 деца на площадката. Затова родителите трябва да са нащрек, а не да обвиняваме децата, защото смятаме, че са достатъчно големи, за да разсъждават сами. Те са деца, знаят кое е разрешено и кое не, но не могат да предвидят евентуалните последици като един възрастен човек. Та аз на 2 години си спомням когато баба ми ме заведе да ми пробият ушите за обици и си мислех, че ще боли страшно и трябва да плача на всяка цена и останах много разочарована, че не усетих кога се сдобих с обици и не успях да се нарева с цяло гърло. Значи съм разсъждавала, но значи ли това, че може да се очаква от мен едно отговорно поведение, да не говорим, че незнам как ми се е запечатало това в главата щом съм била толкова малка. Затова според мен не се сърдете на чуждите деца, а си отваряйте очите на четири.

Това че децата могат и са агресивни не значи, че са злобни! Нормално е да са агресивни, както е и нормално постоянно да търсят границата, да поставят на изпитание родителите си и възрастните изобщо. Децата по принцип не са лоши и това, че искат да причинят болка също не ги прави лоши! Просто те се борят за постигане на желанията си със зъби и нокти буквално, това е борба за оцеляване в чист вид и е заложена от природата и еволюцията „по силния оцелява”. Ролята на родителя е да научи детето си да се съобразява с другите, да отстъпва и т.н.
Цялата работа е в това, че децата не осъзнават последствията от действията си. Това че удряйки някого детето съзнателно причинява болка, не значи, че то иска да счупи главата или ръката на другия. А всъщност то може да причини и големи вреди, но не разбира това.

Никак даже не е нормално!



Далеч съм от мисълта, че децата са лоши по условие. Напротив! Те не са нито лоши, нито добри. Смятам, че теорията за Табула раза е напълно вярна. Децата се раждат като бяла дъска, по която обкръжаващата ги среда започва да нанася редове, съвкупността от които изгражда детето като личност, характер и т.н.

Освен това разговорът ни е доста условен, при положение, че не уточняваме за деца на каква възраст говорим. Разликата в съзнанието и степента на разбиране в дете на 2, на 3 или на 6 години е огромна.

Съглсна съм със Спаска. Много хубаво казано!

 Когато казвам, че едно дете не разбира, нямам предвид, че е абсолютно неадекватно, децата са силно първо сигнални, техните реакции не са мотивирани от изградени понятия, като добро или лошо, за това в случай на проявена агресия, съм по склонна да изключа умишлено поведение, от колкото да смятам, че детето го прави с цел да нарани или да накара другия да го заболи.
  Точно за това става дума тука, дали едно дете би могло да бъде умишлено злобно, само тогава можем да говорим за вина, съжалявам, но аз не смятам, че това е възможно, въпреки че допускам, съществуването на такива изключения, но те се дължат на безотговорно и агресивно поведение от страна на самите родители и пак стигаме до крайния извод, че вината не е в децата, а в родителите.

  Колкото до агресивността, съгласна съм с Ели, че е нормално едно дете да бъде агресивно, не е нормално агресивното поведени да бъде толерирано. Всъщност понятието агресивност, съществува само за нас възрастните, за детето това е форма на изследване и изучаване на света, както всяко едно друго поведение,  ролята на възрастния е да научи детето, къде са рамките на определено поведение.
       Аз вярвам, че всяко дете се ражда със своята индивидуалност и характер, иначе съм напълно съгласна, че средата, в която расте е основното, което изгражда вече завършената зряла личност, но характер не се възпитава

Точно така, даже го пише по книгите  . А също и детски психолог ми го е казвал и че не е добре да се опитваме да променяме характера на детето.

Досега не съм имала наблюдения над по-големи деца, но вчера ми направиха доста неприятно впечатление. Бяхме на центъра, там има едно барче и люлки до него. Маринка вече нали ходи, и като я пуснем все на люлките отива. А те заети от разни по-големи хлапета, Маринка се навира до тях и иска и тя да се люлее. Взех я на ръце, а тя започна един рев! Казвам на децата: "Дайте малко на бебето да се полюлее, че плаче." А те ме гледат и не обръщат никакво внимание, продължават да си се люлеят. А Марина, реве, реве... постояхме малко, погледахме ги с надежда да освободят някоя люлка, ама няма. Или ако се освободи някоя, веднага някое друго хлапе я заема. И така Маринка си остана само с мерака... А майките им най-вероятно бяха отстрани на барчето и виждаха всичко, но...
Друг случай - мъжът ми веднъж беше извел малката сам на един площад наблизо, където се събират майки с деца. Има и от онези автомобилчета, дето децата ги карат. И едно такова дете блъснало Маринка, докато мъжът ми я водел за ръчичка. А бащата на детето седял отстрани и нищо не казал.

Нормално е! Агресивността е неизменна част от развитието на човека и се проявява някъде към втората година. Ролята на родителите е да отучат детето от агресивност! Някои деца много бързо губят агресивното си поведение, докато на други има трябва повече време. Проблемът идва когато родителите не правят опит да коригират агресията на детето си, а волно или неволно я култивират, напр. като проявяват агресивност самите те, изразяваща се с конфликти и крещене, удряне и т.н.
От моите лични наблюдения над дъщеря ми, която не е агресивна по природа забелязвам, че понякога и харесва да проявява жестокост; например ако случайно натисне ръчичката на братовчедка си и и причини неволно болка може да продължи да я натиска, защото получава реакция от нея. Естествено, тук ми е мястото да се намеся и аз го правя, като освен че я отстранявам и обяснявам защо това не хубаво. Друг път и ухапа пръстчето на ръката докато си играеха - лапаха си ръчичките и докато го правеха Изабела я ухапа по пръста. Е, аз я наказах, защото според мен го направи умишлено. Вероятно децата имат вродена нагласа да доказват доминантността си над по-слабите - по-малки деца, животни, буболечки - природата си е природа - и ако ние не им покажем, че това не е редно, няма кой друг.

Izvinjavajte za latinicata...

Be to tva za agresivnostta - decata minavat prez vsjakakvi periodi, taka che nikoga ne se znae.
Sinqt mi vinagi e bil mnogo mil i vnimatelen s bebeta i malki deca, edin obshtitelen i dobrichqk...che chak i okolnite komentiraha, tolkova bjah dovolna..
..no kato razbra, che shte si ima sestrichka - olele! Vse edno, che ne e sqshtoto dete.
Vze da go izbiva na edna agresija, napravo bjah v shok! Javno izpitvashe njakakva smesica ot revnost, otchajanie i jarost, i kolkoto i da se opitvah da povlijaja, nishto ne pomagashe. Edno takova - podsqznatelno - beshe.
 
E, njama da otide da udari bebeto, vse pak na 5 godini e, no to vse si izbiva po njakakqv nachin, naj chesto v otnoshenijata s drugi deca.

Decata sa taka  - maj vse otnjakqde na neshto gi izbiva, kvo da gi pravish.
Obache sqm sqglasna za roditelskoto otnoshenie - ako njama pravilno takova, gadnoto povedenie stava navik i se zatvqrzhdava, i posle idi se opravjaj!

Dobre, che maj izljazohme ot tozi period!

А аз пък мисля, че има злобни деца, продукт на злобни и безхаберни родтели. Дете на 5 години пределно ясно може да разбере, че бебето не се пипа, натиска и т.н., ако му е обяснено от родителите. Това и дете на 3 годинки може да го е възприело. Това, че децата не се раждат лоши или жестоки е ясно, но честно казано за 3-4 години преспокойно могат да се превърнат в такива, при подходящи условия  Винаги съм била на мнение, че няма лоши деца, а лоши родители, но напоследък се ужасявам, колко лоши деца в действителност има. Не ми се разказват случаи, щото ми се доревава от яд и безсилие...
Когато моето дете се сблъска с подобно невъзпитано дете, аз правя забележка на чуждото и по възможност на майката, ако я открия, ако чуждото не се повлия, правя втора, по-злобна забележка  , която винаги въздейства. Писна ми от майки - патки (ще ме прощавате), които си седят на цигарка и лаф моабет, люпят семки и грам не ги интересува отрочето им какви ги прави...

По този повод - направо ми е дошло до гуша като приспя малкия и отида до кафето /на 5 минути от нас/ та да седна малко на спокойствие докато бебо спи, и майки от съседните маси пратят децата си да гледат бебето. Тогава рояк деца се накачулват върху количката, аз се превръщам в бавачка, от виковете им събуждат бебо ... а скъпите им майки си пият кафето на спокойствие, след като дачурлигата им си имат занимавка  !

Извини ме, но това са ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ! Кои точно книги цитираш?!

Мисля, че бъркате основни понятия.

Ако ще теоретизираме, ето малко теория от учебниците, а не от агенция ЕЖК (една жена каза)! Надявам се да ви е интересно поне!

Има три основни категории, които трябва да се различават - темперамент, характер, личност.

Темпераментът е индивидуална особеност у човека, определяща динамиката на протичане на психичесикте процеси и поведение. Хипократ първи определя 4 основни темперамента - сангвиничен, флегматичен, холеричен, меланхоличен. Има и други теории и класификации като например на немския психолог Кречмер, на Павлов, американския психолог Шелдън, Юнг и т.н.
Смята се, че пръв небезизвестния руски учен Павлов доказва, че темпераментът има физиологична основа и тя е в съчетанието на основните свойства на нервните процеси. Основа на индивидуалните различия в нервната дейност на човека се крие в проявата и съотношението в свойствата на два основни нервни порцеса - възбуждане и задържане.

ХАРАКТЕР - буквалния превод от гръцки е ОТПЕЧАТЪК. В  психологията под характер се разбира СЪВКУПНОСТ от индивидуално-своеобразни психични свойства, които се проявяват в личността при типични условия и се изразяват в присъщите и начини на дейност в подобни условия. Характерът е инидивидуално съчетание от съществените свойства на личността, изразяващи отношението на човека към действителността и прояваващи с в неговото поведение и постъпки. Характерът е взаимосвързан с други страни на личността, в частност с темперамента и способностите.
Способностите са тясно свързани с характера. Високото ниво на способности е свързано с такива черти на характера като колективизъм, вяра в собствените сили и възможности, постоянна неудовлетвореност от постигнатото, висока самокритичност. Разцветът на способностите е свързан с умението дас е преодоляват трудности, да се работи организирано, дас епроявява инициатива. Връзката между характер и способности се изразява и в това, че ФОРМИРАНЕТО на черти на характера като трудолюбие, инициативност, решителност, организираност, произтича в дейността у детето, в която се формират и сопсобностите.

Физиологична основа на характера е съвкупността черти от висшата нервна дейност и сложни устойчиви системи навременни връзки, изработени в резултат на индивидуален жизнен опит. В тази съвкупност системите от временни връзки играят по-важната роля. Системите от връзки се хормират различно при представителите на различните типове нервни системи и освен това тези системи от връзки се проявяват своеобразно в зависимост от типовете. Например решителността в характера може да се възпита както у представителите на силния възбудим тип, така и у представителна слабия тип.

Характерът не се наследява и не се явява свойство на личността ПО РОЖДЕНИЕ, както и не е постоянно и неизменно свойство. Той се формира и серазвива под влияние на обкръжаващата среда, житейския опит и възпитанието на човека. Тези влияния имат обществено-исторически характер (всеки човек живее в условията на определен исторически строй, социална среда и се формира като личност под тяхно влияние) от една страна и от друга – индивидуално-своебразен характер (условията на живот и дейност привсеки човек, неговия житейски път са своебразни и неповторими.)
Затова и характерът на всеки човек се определя както от неговото обществено битие, така и от индивидуалното му битие.

Характерът се формира, развива и изменя в практическата дейност на човека, отразява условията и начина му на живот. Формирането на характера започва в ранна детска възраст. В предучилищна възраст вече се оформят първите контури на характера, формира се образа на поведение, определено отношение към действителността.

много съм съгласна с този постинг,омръзнало ми е да гледам,агресията на деца по площадки и кафенета,а айките и бащите да се правят,че не виждат нищо и да пафката цигара след цигара

Защо ГЛУПОСТИ? Разбира се характерът и темпераментът подлежат на корекции, но в тесни граници. Ако всичко беше въпрос на възпитание и среда, близнаците щяха да са пълни копия по-характер, а братята и сестрите да си приличат мнооого. Да, ама не е така - различават се .
Че има безхаберни родители - има. Но има и много свястни хора, които не успяват да възпитат Човеци. Едно е да възпитаваш кротко и спокойно дете, друго е - буйно и темпераментно.