ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

Аз съм вдовица от 12 години.Синът ни тогава беше на 4 години.Казах му след погребението,той толкова плака и аз със него.Толкова много усещах липсата,нищо че четири години прекарахме по болници.Винаги съм си мислела че това е мъжът на живота ми.Но това е съдба.Крих се,не исках никого да видя,но живота продължава.Ако не за друго,поне заради децата ни.И така,осъферих се малко.Намерих баща на сина си.Но уви след като се роди "нашето"дете нещата се промениха.Сега съм първо вдовица,после разведена с две деца.Аз съм и баща и майка.Не ми пречи.Но това АКО не умира,не изчезва,има го винаги.Но въпреки всичко,заради децата,трябва да продължим да живеем.И не само,трябва да искаме и да постигаме най доброто,заради тях.
Загибата на любимия човек е много тежка,наизлечима,но това което ни е останало от тях,нашите деца,трябва да изживеят своя нормален живот и НИЕ сне тези които трябва да им го осигурим.

galia_77  съжалявам....много
Това ме връща 6 месеца назад...аз така и нямам много ясен спомен за онези първи дни,седмици...тогава си спомням как се чудех кога ще мине това време дето "лекувало".Не ми се вярваше ,че ще оцелея и че ще дочакам да мине това време.  Мама на двама знае колко пъти съм я питала как е оцеляла и как да му се невиди минава това време.Тя беше права-не лекува,просто свикваш и се учиш да живееш.
Скъпа galia_77 ,аз азгубих съпруга си на 2.10.08 ,а дъщеря ми имаше рожден ден на 14.11-стана на 3.Всеки сам си решава какво ще каже на детето си,а и все пак зависи и от самото дете.Аз мога да ти кажа ,че за себе си реших (след като изчетох всичко което успях да открих и питах поне 3 детски психолози) да и кажа истината или поне максимално до нея.Още на следващия ден след погребението,когато тя беше питала вече няколко пъти къде е татко,аз просто и казах че тати е умрял,един голям лош камион го е блъснал и тати е умрял и е отишъл на небето и е станал звездичка,която и сега ни гледа и винаги ще ни гледа и многого ще ни обича .Винаги ще е до нас а ние винаги когато искаме можем да му махаме с ръчичка и да му говорим.Не съжалявам.Много трудно ми беше.Повтарях го всеки ден поооооо не знам колко пъти,но и не ми хареса да и кажа че е "заспал " завинаги,или че е отишъл надалеч в друга страна да се грижи за други, мноого болни и много нуждаещи се дечица (да това беше един от съветите на една от психоложките),или че е заминал и няма да се върне ( друг такъв)...Разбира се вие сте по-големи,и разбирате повече.Но мисля че децата са много по-умни и схващат много повече от колкото си мислим ние "големите".Плачех пред нея винаги,когато ми се плачеше,и сега го правя.Внимавам да не изпадна в някакви истерични ревове де,за да не се уплаши.Не спрях да споменавам нашия татко нито за ден,въпреки че дори мойте родители се стряскаха в началото,и се опитваха да не споменават Пешо.За мен той е бил част от нашето ежедневие и не мога просто да игнорирам значението му за мен и за Вики.Опитвам се и да не изпадам в другата крайност-да говоря само за него,все пак не можем да живеем само със спомени,и в миналото-тя е дете и има нужда от нови неща,нови спомени,нови преживявания.Ако трябва да съм още по точна -разчитах изцяло на Вики.Оставих я тя да реши кога иска да говори за татко си,споменавах го само за да разбере ,че мен не ме е страх да разговаряме за него.И така ....сега вече  има периоди в които говори по-рядко за баща си,но след това иска да и разказвам историй за лека нощ от нашето последно море...Виж детето си-то само ще ти каже как да се държиш с него,ако го направиш вярвам, че няма да сбъркаш. Не само спрямо него,а и по отношение на себе си.Аз открих ,че всеки разговор с Вики за баща и ,за мен беше сякаш беше с лечебна сила.
Трябва да лягам.
Викат ме..познайте кой-време било вече,защо се моткам...
Много целувки и сили ви пожелавам....

Благодаря ти, Валя!
Аз му казах няколко дена след погребението - 3-4 дни, защото бях много зле и нямах сили дори да се върна в нашия дом. Прекарах няколко дена при майка ми и когато се почувствах "добре" отидох и го взех от градината. През това време го гледаха нашите кръстници, които имат детенце почти на неговата възраст и не е тъгувал много за мама и тати. След като го взех и се върнахме вкъщи още с отварянето на вратата започна да търси тати от стая в стая и аз реших, че сега е момента. Казах му, но разбира се последваха много въпроси и те продължават. Той дори разговаря за тати и това, че е на небето и с няколко приятелчета от групата в детската градина. Изглежда спокоен и весел, както всяко здраво дете. И аз като теб чакам той да заговори за тати и аз започвам да разказвам много истории за него, детенце също разказва случки с тати. Връзката им беше много силна. Тати прекарваше много повече време с него, отколокото аз. Радвам се на отговора ти, защото това означава за мен, че съм тръгнала по правилния път за това как да се справя с детето.
 Лошото е, че аз съм много объркана- немога все още да го приема-това, че го няма човека, който ме обичаше. На моменти даже се чувствам толкова спокойна, сякаш ще се върне всеки момент вкъщи. Върнах се на работа и денят ми като, че ли минава по-бързо, но не и по лесно. Понякога не се сдържам и започвам да плача в автобуса или докато си пия кафето с колежката в обедната почивка, просто ей така сещам се за нещо и.......
Извинявайте, че ви занимавам с всичко това, но само тук като че ли мога да си кажа всичко. Може би защото само вие можете наистина да разберете какво чувствам наистина. Целувки!

Ох, моми4ета, 4ета и пла4а, а съм на работа
Не искам и н епожелавам на никого ва6ата съдба, но искам само да ви кажа, 4е това ако винаги го има!
Загубихме татко преди по4ти три години. И аз все така си мисля, ако това..ако татко...И така, все така говоря за него и винаги се се6там само хубави не6та. То всъ6тност аз с него ло6и спомени нямам. Хората може би ми се 4удят как може да се смея и да говоря за ба6та си!Повярвайте ми тежко е, но когато знае6 4е този 4овек те е оби4ал и е бил най-силният татко н асвета и е бил готов да направи вси4ко за теб, тогава няма как да не говори6 и да ен споделя6 с хората, 4е си имал такъв ба6та!
Аз понякога му пи6а истински писма и ги запе4атжам в плик. Не ги пра6там, за6тото не знам адреса му в Рая. Може би и ва6ите деца бих аискали да изпратят писъмнца на татковците си, с уговорката, 4е няма да полу4ат обратен отговор, а когато не6то хубаво се слу4и да им се каже, 4е това е подърък от татко им.
Мама все о6те живее с мисълта за АКО...Но просто няма как..Аз съ6то си представям, 4е татко е в дълг командировка и все някога 6те се сре6тнем, някъде. Понякога се припознавам в разни хора, толкова ми става мъ4но идва ми да ги запрегръ6там
Съ4увствам ви моми4ета и на ва6ите де4ица невръстни съ6то. Аз съм на 25, а бях на 22години. Имах едно обе6тание към татко, свързано с тези ми години 22, ако съм знаела колко са съдбовни..Но го спазих де

galia77 .............това са само част от нещата през които ще минеш,чувствата,местата....дните,сезоните,месеците............не ми се пише сега...може би по-късно. Много целувки и на теб и на всички загубили близките си 

Момичета възхищавам се от вашата сила.Редовно чета темато нао за втори път пиша. Желая на вас и вашите деца много здраве и сили за да преодолеете трудностите.

Момичета, започнах да  извеждам  Беба  на  разходка,не само  защото  трябва  ,а  просто  ей  така ... ,май  по леко приемам факта  така  че  скоро  се навършва  1 година

mayarm02 , кога ще навърши годинка? Моята на 18 май. И на мен ми е трудно! Не знам как да отбележим празника, яд ме е че тати няма да се радва с нас на този ден! Ето, вчера проходи, как исках да е тук, да я види...... Искам да направим кръщене! Не знам кога, да изчкам ли да минат 6 месеца от смъртта му, след Великден ли???? Въпросите са много в главата ми.... Яд ме е, мъчно ми, искам да си говоря с него.....

pavka30  иска ми се да кажа нещо,а не знам какво.Както писах и преди това,в началото ми се струваше невъзможно,че ще станат някога 6 месеца от смъртта на Пешо или пък година....но ето че станаха ,че и отминаха.А аз все още имам чувството ,че е било вчера. 12 години....не знам....как минаха,как ги усети,как се справи.Намерила си друг човек да е до теб (нищо че сте се развели после -явно не те е заслужавал). Стоя и се чудя моя живот на къде ще поеме,какво ще правя,....не знам.Някога имах планове,мнооого планове,мноого цели-сега...сега не знам дали искам да имам планове.Просто се опитвам да ...не знам-да живея може би,или да се справям с нещата малко по малко.Иска ми се само всички да сме здрави,поне това,а за това кой колко живот му остава-божа работа.
Мили [X]megelinka  и mayarm02   ,аз празнувах рождения ден на малката на 44 ден от смъртта на мъжа ми.Месец преди да почине беше почнал да ме врънка да изберем клуб,където да празнува малката,а аз все казвах че има време ,за къде се е разбързал толкова.Така и не го избрахме заедно.Това беше едно от най-трудните ми решения.Буквално дни преди рождения ден ангажирах мястото.За детето е важно,за вас-трудно.Празнувайте всеки празник,всяко събитие,така като бихте го празнували иначе.Ще го усетите-те ще са там,макар че вас ще ви боли,много.Иначе рискувате да затворите в траура си.Макар това някога да е било очаквано и задължително,ние поне живеем във времена ,където всички табута и обичай могат лесно да бъдат пренебрегнати.За мен поне  е  така.На всички казах ,че в момента единственото нещо което ме интересува сме аз и детето и кое е най-добре за нас.Ако някой има смелостта да застане пред мен и да ми каже че не спазвам траур,традиция или нещо свързано с това мога само да му кажа ,че освен ако не е изживял подобна загуба,няма никакво право да иска от мен каквото и да е било.Слава богу имам прекрасни свекър и свекърва-нито веднъж не ме упрекнаха за това мое решение,и застанаха зад мен.Съгласиха се ,че щом така искам и така ни е добре на мен и Вики така ще бъде.
Направете големи и хубави тържества.Дайте всичко от себе си да се забавлявате и вие,да се смеете и да танцувате-дори да не ви се иска.А после в къщи ,когато малките съкровища заспят си поплачете .
Това е моя съвет. Изправете се ....

Опитвам, макар  и  да  усещам  че  не  съм  изцяло  в ситуациите  в които  изпадам и в живота   който  живея ...
Зара  е  родена  на  5 юни, но  след  два  дена  се навършва  година  от  смъртта  на  Иво...
 тя  проходи  преди  месец  точно  като  стана  на  9  месеца ,но  искам  да  мине  април,не  заради  траура  пред  хората  ,а  заради  траура  в  сърцето  ми ...,решила  съм  прощъпулника  да   го  направим  покрай  моя  рожден  ден, така  ще  имам  основание  да  се  видя  и  с повече  хора,макар  и  да  нямам  настроение  за  това, а  за  кръщене  не  съм  мислила  въобще - с  баща  и  взехме  решемие   като  разбрахме  че  съм  бремена  да  я  възпитаваме   добре  и  да  е  щастлива,а  религиозните   въпроси  да  оставим  на  самата  нея - тя  трябва  сама  да  реши  дали  да  вярва   в  какво  и  т.н., сега  от  мен  се  иска  да  и  представя  така  нещата  ,че  първо  да  вярва  в  собствената  си  сила, но ми  е  трудно  да  и  покажа как  се  прави  това... но  ще  успея
mamvaliaвъзхитена  съм от  силата  ти и  страшно  много  се уча  от  теб!  благодаря  ти!   

Мила mayarm02 ,аз не съм силна.Благодаря ти все пак за милите думи.Аз просто се опитвам да оцелея.
Момичета ,не говорете така "предадено" ,моля ви....като чета вече започвам да си мисля ,че на мен нещо не  ми е наред.И аз си имам моите мрачни периоди,и съм песимистично настроена, и се чувствам зле ..и всичко.Но намирам някого с когото да разговарям,говоря,плача,този някой обикновено не издържа-разсмива ме...аз после пак рева и така докато се уморя.След това се изправям и търся смисъла на живота.Какво да ви кажа....няма нищо лесно....това  е

Вале  нищо  сбъркано  ти  няма,но  може  би  аз просто  нямам  толкова  много  приятели  покрай  мен  за  да  споделям  и  да  изживея   всичко  което  ми  се  случва,за  това  се    чувствам  малко  по  свежа  откакто  пиша  в  тази темата,много  ми  помага  борбения   дух   които   виждам  тук  и  се  надявам  след време  и  аз  да  съм  така   борбена , за  сега  се  опитвам да  се  изправя...явно  има  напредък  след  като  забелязвам промяна  в  собственото  си  дете и  отношението му  към  мен  и  света,ще  се  радвам  да  е  така  положително   и  за в бъдеще...
 

Вале, и аз ти казвам няма ти нищо сбъркано. Аз също продължавам да живея, не се спирам. Разхождам се, смея се (даже понякога на ум като се сетя любими лафове на моята любов), гледам ТВ и то основно комедийни неща, защото иначе много тежко приемам нещата...... Сдухвам се, когато се случат неща, които искам да споделя с него.....понякога нощем много плача и не мога да спя, но иначе някой ако ме гледа отстрани и не ме познава, няма да си помисли, че съм вдовица...

Ох ,благодаря ви.
Ама съвсем сериозно бях почнала да се чудя,дали аз не съм наред.Ами дайте от време на време и малко по-позитивни  постове ,бе хора. То вярно е, че форума  е за това да се оплакваме, ама моля ви от време на време някой да казва и по- весели неща.
А иначе,за приятелите-имам доста,но не с всеки мога така да си споделя.Някои предпочитат да не ме виждат разплакана,и мрачна.Различно е.Аз лично се виждам само с тези, с които в момента ми е приятно и искам да видя.А най-много мрънкам на една приятелка по скайпа,с която се запознах благодарение на форума (тя си знае    -за дето ме издържа).Целувки...