Публикувана: 28 дек. 2008, 18:06 ч.
Последно мнение: 23 фев. 2011, 19:36 ч.

ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

126 471
969
1

Отговори

# 930 19 ян. 2011, 19:40 ч.

София
Мнения: 12 554

Цитат на: dar-di в ср, 19 яну 2011, 18:38

Някой знае ли след колко време изчисляват реалния размер на пенсията newsm78

, която се полага на децата? Подадохме документите преди пет месеца, сега получават минимален размер.

При преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от
наследодател, който не е бил пенсионер, се счита, че той отговаря на изискването за навършена възраст.

Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото лице по следния начин: при един наследник – 50 на сто; при двама наследници – 75 на сто; при трима и повече наследници – 100 на сто. Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на нея и се разпределя поравно между тях. Минималният размер на наследствената пенсия не може да е по-малък от 90 на сто от социалната пенсия.

# 931 20 ян. 2011, 21:48 ч.

Мнения: 112

Днес се навършиха 40 дни от както го няма моя Слън... Cry

Не знам къде се намирам...Гробища,молитви,раздаване...А аз още не осъзнавам напълно,какво се е случило,че е невъзвратимо,че е безнадеждно... smile3518

Удари ме и истинността на безхаберието на държавата към милите ни близки напуснали ни без време...Неуредеността на гробищата,калта която не можеш да свалиш по никакъв начин от себе си,пазаренето на т.н."гробари"за сметка на мъката ти...И...безкрайната пустота...в сърцето,в мислите,в действията,в заобикалящото те...И не на последно място-лично за мен-по път за помена да ми звънат 4 пъти от детската градина на дъщеричката ми,че тя повръща и трябва някой да я вземе...КОЙ?Аз нямам други близки освен тези които бяха с мен ТАМ-на гробищата...Опитваш се да обясниш...но дали някой разбира....До кога ще връхлитат тези неочаквани,неискани болки... Cry

Почивай в Мир Съкровище!Дано Там е по-спокойно! Praynig

# 932 21 ян. 2011, 17:13 ч.

Мнения: 105

Много пъти ти писах....знаеш, но как да ти помогна как.....? Всичко трябва да го изживееш всяка болка ,всяко отчаяние....просто няма начин! Аз вчера също ходих на гроба.....стоях, стоях и само усещам,че не е справедливо....защо аз, защо той, защо ние....как ще живеем .....как......пред мен не виждам път с щастие само в едно съм сигурна, че трябва да отгледам децата си...а за себе си щастие.....дай боже да го изживея отново, някой ден/въпреки,че не вярвам защото родителите му са се залепили за мен/

# 933 21 ян. 2011, 21:30 ч.

Мнения: 105

Веднъж живееш, истински живей!
Безкрай! Докрай! За винаги! За всичко!
Помни...животът не е чародей! Не е салон с герлянди и свещички!
И когато си сега сама, когато си без никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава и не проклиняй своя тъжен жребии!
Помни...животът не е чародей! И трябва да се бориш сама за всичко...
За това наистина живей...свободна като птица ,без кавички!

# 934 22 ян. 2011, 10:33 ч.

Мнения: 112

taniana74 хубаво е...Но и ме натъжи...отново...Вярно е,че от истините ни боли Cry

# 935 22 ян. 2011, 15:17 ч.

Мнения: 125

Таня, това стихотворение го бях забравила. Знам го от сп. "Родна реч", от ученическите ми години.Много го пишех по лексиконите. Много е хубаво. Ако можеше да заживеем отново с чувствата и стремежите и идеалите от онези години, би били много хубаво. Животът пак беше борба, но гледахме в бъдещето с вяра и оптимизъм. Така ми се иска пак да е така, но поне за децата ни да е така.

# 936 22 ян. 2011, 15:24 ч.

Мнения: 125

Хелен, от доста време не бях влизала във форума. сега чета постовете ти и много съжелявам за загубата ти. не бих могла да напиша нещо по-различно от вече казаното от другите момичета. за съжаление панацея няма, поне докато сме здрави психически. децата са тези, заради които се опитваме да се стегнем и да сме силни. дано да има повече близки и разбрани хора около теб.

Ето сега ще почваме да правим сладък салам с малкия ми син.

Здраве и сили на всички!!!

# 937 22 ян. 2011, 16:20 ч.

Мнения: 112

mira_33 Hug

благодаря.Това,което казваш отново доказва колко е болезнена истината...Имали сме стремежи,мечти,достигнали сме ги,срещнали сме Човека отреден за нас....и в следващия момент -Крах.Мисля си,че на човек му е отредена определена доза щастие-получил ли си я не можеш да разчиташ на повече.Как да бъдеш същия като на 20 год.,как отново да искаш каквото и да е от живота,как можеш да мислиш за себе си по друг начин,освен като за ОГРАБЕН...Права си-поне за децата да има повече оптимизъм Praynig

# 938 22 ян. 2011, 21:35 ч.

Мнения: 112

На моя Скъп и Любим Съпруг
от Ан Брадстриит

Ако двама са били едно, то със сигурност ние всеки ден.
Ако някога мъж е бил обичан от съпруга, то ти от мен.
Ако някога съпруга е била щастлива със съпруг,
сравни този брак с нашия ако намериш такъв друг.
Ценя тази любов повече от Златни мини
от всичките на Изтока рубини.
Любовта ми е такава, че не може да я угаси река разляна
и нищо аз освен любов от теб не чакам в замяна.
Такава любов аз не мога да ти върна обратно.
Небето се моля да те възнагради многократно.
Така докато живеем в любов, нека дълго и далечно
че когато не живеем вече, ние може да живеем вечно....

----
Оригинала:

To my Dear and Loving Husband
Anne Bradstreet (ca. 1612-1672)

Не съм го писала аз,не съм толкова поетична...но когато го прочетох ...просто ме жегна Cry

.Това е моето,нашето усещане.Посвещавам ти го Моя Любов...Дано го приемеш там където си Praynig

# 939 24 ян. 2011, 20:54 ч.

Мнения: 105

ох................ Cry

# 940 30 ян. 2011, 17:25 ч.

Мнения: 105

Не пишете хора?! Аз бях грипна ваканция и утре съм на училище! Починах добре, полежах, походих на гости при приятелки, почетох книги, но утре съм на работа....пиша просто защото вие мълчите! Надявам се да сте добре.....яз я карам някак си, понякога съм добре, понякога съм зле....но моментите когато съм добре са повече вече .....година и девет месеца от смъртта му....страно ли е или е нормално това да се случва? Thinking

# 941 31 ян. 2011, 12:40 ч.

Мнения: 4

Taniana74, нормално е моментите в които си добре да се увеличават. С мен е така. Пет години и пет месеца от както съм без любимия човек и забелязвам, че всяка година се чувствам по-добре от предишната. Аз съм оптимист и вярвам, че щастие ще има отново за нас.

# 942 31 ян. 2011, 17:45 ч.

Мнения: 112

Ееех...завиждам Ви Hug

...Вече сте успели лека-полека да се поотърсите от най-гадните усещания.Аз влизам във форума,чета...и не ми се искаше да пиша тези дни...Толкова съм се захлупила...Не знам какво провокира отново това ми усещане,но се чуствам много зле Sad

Не мога да кажа нищо позитивно...за какво отново да ме слушате с безкрайната ми мъка...Хайде със здраве Hug

# 943 31 ян. 2011, 20:00 ч.

Мнения: 67

Цитат на: helen69 в пн, 31 яну 2011, 17:45

Ееех...завиждам Ви Hug

Не мога да кажа нищо позитивно...за какво отново да ме слушате с безкрайната ми мъка...Хайде със здраве Hug

helen69, ние ли защо да слушаме за мъката ти? Че кой друг те разбира? Аз много се радвам на момичетата, че се чувстват все по добре и това ми събужда вярата, че и с мен ще се случи. Аз съм от най бавно справящите се, може би защото децата ми са големи и все по често съм сама. Виждам също, че преди всички пишеха много и когато по отшумя най тежкия период, лека полека спряха да пишат, за съжаление. Много се надявах и все още се надявам, че точно тук ще разбера начина за постигане на някаква хармония и то точно с примери, кой как се е справил.
Целувки на всички Hug