ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

Здравейте момичета, може би от всички , които пишете тук аз от най-дълго време съм вдовица. Искам да ви кажа, че всеки сам намира начина за справяне със загубата на любимия човек. Началото е най-тежко. Постепенно осъзнаваш,  че това не е сън, а истина. Разбираш, че нямаш друг начин освен да продължиш живота си. Как ще го продължиш, сам решаваш. Никой не може да ти помогне. Не сте ли се сблъсквали с хора, които са ви избягвали? На мен ми се е случвало, дори една съседка ми каза, че като е разбрала за смъртта на съпруга ми си е мислела да се направи, че не ме вижда, защото не знаела какво да ми каже. Затворих се в себе си, не исках да излизам, не исках да виждам никого. Ходех често на гробища, но след това с дни не можех да дойда на себе си. Започнах да ходя по-рядко. И аз имам големи деца и аз оставам често сама, но си имам хоби и с това което правя се успокоявам, дори пуша по-малко. Вече  спя през нощта, по-спокойна съм, защото разбрах, че няма друг начин. Бях здрав човек, а сега не съм, защото мъката съсипва. Радвам се на децата си-те са много добри деца. Имам приятелките си, имам работата си.Ноооо има моменти, в които ми се иска да замина в гори Тилилейски-никой да не виждам и да не ме вижда. Яд ме е на мъжа ми, защото ме остави /той разбира се не го е искал и не е виновен/, но ми липсва постоянно, няма го до мен. Спирам да пиша, защото ми свърши обедната почивка. Прегръщам ви мили момичета.

Аз не съм спряла да пиша,просто пак пътувахме с малкия,пак в Египет и днес се прибрахме.Много глупости гледам в пресата са се изписали,къде истина ,къде не за ситуацията там,но истината е,че не е чак толкова страшно..
Аз и преди писах,че за да се справя,започваме да пътуваме..На мен ми помага..

Само така, Вее! Аз правя същото. И на мен ми помага!   

zdrawejte момичета. и аз чета често , но пиша по-рядко. не ми остава мн време.

и аз се възхищавам на момичетата, които са се изправили вече и успяват да се радват на живота пълноценно. аз все още се лутам между самотата и мъката, но и аз ще кажа че с времето болката, задушаващата тъга е намаляла. навън слагам маската, усмихвам се, шегувам се, опитвам се да изглеждам нормално, но вътрешно ми е мн трудно.

но се радвам на всеки ден с децата, моля се за здраве, защото мъжът ми почина от лошата болест и знам, че най-важно е да сме здрави, това ме радва, защото ужасът от болестта е неописуем.
разбира се празнотата в душата е голяма.

благородно завиждам на тези, кото пътуват, и аз мисля, че това би ме заредило, дори и да е в България.
Хелен, болката ти ,и нашата е голяма, но се хвани за децата, разсейвай се с тях.
и аз в началото никъде не излизах, 3 мецеца, може би и повече дори до магазин не ходех, само вътре, не можех да погледна хората в очите. после почнах работа, за щастие колегите ми са чудесни, и някакси продължавам.

но, разбира се мн ми липсва съпруга ми, но малко по малко и със самотата свикнах.
а на мен ми е мн трудно, защото където живея нямам среда, приятели, искам да се преместя, но дано Бог ми помогне, но и аз трябва да направя крачка. ще видим кога ще е . важно е работа да си намеря.

само да сме здрави, да можем да се радваме на деца и на внуци, въпреки че в  моментите на радост все се появява и топката в грлото, че и татко им не може да е тук и да споделя хубавите ни моменти.

аз изобщо не го сънувам, само 2-3 пъти в началото.

много се разписах. пожелавам здраве на всички и щастие.

mira_33 ,все още не съм си стъпила на краката  и не мога да се радвам на живота съвсем пълноценно,но се боря всеки ден да направя живота ни по..лек,а да не е изпълнен с тягост,мъка и сълзи.Аз пак си поплаквам тайничко,пак редовно ходя на гроба на съпруга си и не спирам да мисля за него,но намирам време да се занимавам и с други неща,които ме изваждат от пропастта на депресията и самотата.Откривам нови,непознати за мен светове(ново хоби..шнорхелинг),което поддържа желанието ми за живот.А моето момче,винаги ,винаги ще е със мен,във мен....откривам го всеки ден, когато поглеждам в очите на нашия син..и разбирам,че не мога да пропилея живота си затворена,травматизирана,сама...Той е, и винаги ще бъде МОЕТО МОМЧЕ.Завинаги!.....но животът продължава...

Да, и с мен е така. стискам зъби и ловя всеки хубав момент. има от всичко.
вече ходя мн рядко на гоба, не ми е приятно, чак се усещам че ненавиждам това място. не е редно, но се разстройвам. гледам си снимките и си спомням.

"но се хвани за децата, разсейвай се с тях."

mira_33,  - това не е най - удачния начин.и аз така се хванах за децата, а сега - сега  те не могат да се освободят от мен.непрекъснато ме мислят, а те - те трябва да имат свой собствен живот.

не допускай моята грешка - имай свой собствет живот.

зная, че е трудно.аз не можах да се справя.

права си Раче. така е. трябва да сме сплотени с децата, но не и зависими. наистина, за съжаление е мн трудно. това мн ме натъжава. пак си мисля, че ако бяхме двама, щеше да ми е по-лесно. но аз се опитвам да не обсебвам децата. трудно ми е, разбира се.

Ееххх...И аз така с децата...Големия съм го обсебила да върши каквото може,тръгна ли да излизам вземам малкия с мен защото иначе ме е страх...Все още като съм навън ме връхлита мъката и започвам да плача...Просто всичко ми напомня за нас...И без да съм експерт разбирам,че не се е променило нищо за мен...Дупката,болката,безпомощността са ме погълнали... Иска ми се поне по улиците да мога да вървя без да рева и като отида някъде да успея да свърша това за което съм излязла без да се дразня от всичко чуждо...Така ми се иска да престана с това потъване и да не натоварвам близките ми...

Съжалявам,че пиша...но не знаех от къде да потърся съвет..дори не знам дали няма да ви обидя с въпроса си..
Пиша от името на фирмата ,в която работя..наш колега загуби жена си при раждане и имаме огромното желание да му помогнем до там до където стигат финансовите и моралните ни възможности. Бихме желали да му дадем и някакви насоки на какво има право от законова или държавна страна. Предполагаме, че не е сега моментът защото детенцето е малко,но искаме максимално да спестим ходенето му по мъките
Всъщност дори ние не знаем какво да направим за него..
Така,че ако не е грубо от моя страна бих се радвала да ни помогнете

оставете го да е сам с мъката си на този етап.каквото и да направите сега с нищо не ще му помогнете.когато му дойде времето той сам ще ви потърси за помощ. - тогава ще сте му в полза.сега и той горкия едва ли знае какво ще облекчи препълненото му с мъка сърце.

Благодаря..И още веднъж извинявайте.

Не е нужно да се извиняваш. Но мисля,че най..добър съвет би получила ,ако пуснеш  тема тук в ДС.

maranthea, може би ще му помогнете ако го упътите за цисто административните подробности.
за съжаление, в този момент, когато човек е напълно съкрушен, трябва и с това да се занимава.
на мен мн ми помогнаха колегите на мъжа ми, казаха ми всички подробности, и какви документи да попълвам, дори ми ги донесоха.
но съм позабравила. ако друг не пише, ще се разровя, за да помогна.
става въпрос за помощи, пенсии. ще помисля, какво беше. защото, на всичко отгоре, има и срокове.

Точно това ни се искаше да направим
Ние няма как да намалим мъката му,но поне с това ако има как да му помогнем,пак ще е нещо