Системата за ранно развитие на Глен Доман?

Няма такова нещо.
Голямата знаеше по-голяма част от азбуката на 1 г. и 11 м., а започна да ги пише едва на три години без малко.
За целта ползвахме кубчета. Нищо по-различно от този метод по принцип.

Гос`жа Мафани Лично аз можех да чета и пиша на 2, да броя до 100 и прочее. Имам много сериозни съзнателни спомени как съм придобила тези безсмислени за въпросната възраст умения.

ЧеКа Именно. Още повече, че гениалността винаги се е състояла в завишена способност да разбираш, а не да запаметяваш. Запаметяването го може всяко дете.

Ескарина Е, и кому е нужно дете на 17 месеца да чете? Да весели родата по сбирки или може да му е от някаква полза реално?

Сигурна съм, че всички! Става въпрос за деца преди училищна възраст. Може би не си обърнала внимание на това.
Доман основава институт, в цялата изследователска работа взимат участие видни американски учени от различни области.Става въпрос за десетки години научни изследвания. И тези изследвания на първо място касаят децата с ДЦП.
За какви средства говориш? Според мен нямаш понятие и от тази програма, какво остава за програмата за деца с ДЦП В тази тема не се опитвам да споря, не провеждам агитация, разяснявам!Защото малко са хората, които биха прочели книга на руски или на английски, ако това не им е наистина наложащо.   А методите, уверявам те, са абсолютно безвредни!

Не виждам смисъл да обяснявам какви са били резултатите при увреденото ми дете, защото става въпрос за нещо съвсем различно. Но когато здравия ми син на 5 месеца още не се обръщаше, изпаднах в шок, и постъпих точно както съветва Доман - поставих го на земята и го вкарвах в креватчето единствено за да спи. Насърчавах го, помагах както е възможно, детето навакса страшно бързо и на 9 месеца ходеше. Не че не би го направил и без моите усилия, но щеше да се случи по-късно, а аз бях достатъчно стресирана от проблемите със сестра му, за да чакам спокойно. Не съм се занимавала целенасочено, той много рано прояви интерес към компютъра и разглеждаше сам картинките, които бях правила за сестра му. Да не забравяме, че Доман е публикувал книгите си преди компютъра да навлезе в ежедневието ни. Сега децата ни получават в пъти повече информация и естествено, резултата от това е по-ранното им развитие. В този смисъл програмата е малко остаряла.
 

Винаги, за каквото и да става дума, ми е била странна позицията, че едно дете научава определено умение, заради кефа на другите. Необяснимо ми е защо първото предположение никога не е заради самото него.
Когато майката си храни детето, дали не го прави защото е гладно или за да се похвали на комшийката, че е изключителна майка, която си е нахранила детето  
Когато го облича, когато му пее приспивна песен дали е да за се хвали, че то един ден ще я научи и това ще е кой знае колко голямо интелектуално постижение ил ипросто го прави заради самото дете?
Ползата за едно дете от това е каквато от всяка друга стимулация.
Каква е ползата от реденето на пъзел?

Запаметяването го може всяко дете в различна степен. Дори и гениалното по природа дете, което мързелува, може да се окаже, че знае по-малко от това, което не е толкова умно, но полага усилия да усвои знания. А всяко знание дава възможност да се надгражда в бъдещето. Само дето е въпрос на желание и воля

Аз  по-напред в темата зададох въпрос, но  пак нещо не си обяснявам.

Защо "ранно развитие".Т.е.  развитие  изпреварващо, предхождащо обичайната за дадени знания/  умения възраст.Каква е целта на ранното развитие?Означава ли ,че дете, което преди обичайната възраст получи дадени знания/ умения по принцип  ще е по-умно, по-паметливо или по-прилежно?Какви качества се търсят?
Питам съвсем добронамерено, наистина не мога да си обясня?

Не приемам презумпцията, че всяка стимулация е полезна. Реденето на пъзел развива фините двигателни умения и подпомага развитието на речта, защото двете се управляват от един и същ център в мозъка. Ученето на детето да чете стимулира само запаметяването, което в тази възраст е активирано до последна степен и няма нужда от стимулация. До 5 години децата възприемат логически схеми, с които работят цял живот. В тази връзка полза от запаметяване не виждам.

И позицията, че едно дете научава нещо да кефа на родителите винаги, когато детето се учи на неща, които са нужни само според мерните единици на възрастните. Да умееш четеш и да повтаряш прочетеното е мерило за умност от ученическата скамейка. Малките деца са умни посредством количеството връзки, които сами създават, а не онези, които само възпроизвеждат. да не припомням историята с "Кажи баба тенк ю". И, Ескарина, това не е предположение насочено към теб или някой друг от пишещите, а към идеята по начало.

 Ljuboznatelna, за медицинските научни среди говоря. Където техники, теории и  резултати се доказват.

Ясно ми е че се опитваш да разясняваш, но източниците, на които се базираш са ограничени, затова и мнението ти е байаст.

Точно, примерно, Американската Асоциация по ЦП, и куп още други медицински асоциации са излезнали със становища, в които предупреждават родители за програмата на Доман.

За деца без проблеми - методите може и да са безвредни. За деца, които се надяват на реална помощ, но се оказва, че са инвестирали време, средства, енергия и надежда в нещо, което не дава резултати, вредно е - да.

Както казах преди време в темата, не съм твърдо против или нещо подобно към техниките му що се отнася до "нормални" деца, стига да се следва интереса на детето. Но съм критична и с много дълбоки съмнения за ефекта, който той твърди, че се постига.  Така че като се преекспонират постиженията му и се пишат неверни неща - се намесвам.  

Ранно, защото спрямо него, стандартното е късно. Стандартното обучение е фиксирано в някаква възраст по критерии, напълно различни от способностите на едно дете, а по-скоро от икономически и социални.
А тази система е концентрирана само върху способностите на детето, чрез индивидуални занимания, каквито в училище не би могло да има.
Дете, което се занимава повече и най-вече е стимулирано да проявява интерес, ще постигне повече, отколкото ако никой не се занимава с него.
За прилежност не знам, не мисл, че тя е сред целите на тази система.


Бояна, системата не предполага единствено запаметяване. Детето вижда куче. Научава, че това животно се назовава с думата куче. После вижда играчка куче. Това е копие на действителния обект. Вижда картинка на куче. Това е още едно ниво на абстракция. Вижда надпис с букви куче, което пък е още по-абстрактно. Научава се да възприема абстракции, което е изключително важно и не толкова просто умение като запаметяването.
По същия начин децата първо броят пръстите си, чак после схващат абстрактната идея за числото 5, без това да значи пет пръста, пет зайчета, пет бонбона.

Между впрочем, с моите деца също сме разглеждали картинки с думи, после с кратки изречения в ранна възраст. Сега също. Даже съм им писала/пиша думи и те са ме гледали/гледат. Цифри също. Смятам, че е хубаво на децата да се показват някои неща отрано, за да се види дали и колко им е интересът. Това не мисля, че е някаква гениална мисъл, хрумнала само на Доман. Не го правя по неговия начин обаче и не размятвам флаш карти за по няколко секунди. Не вярвам и в гениалността, която той предначертава.

Думата гениалност наистина придава нездрав вид на цялата работа  Представяш си някакви вманиачени майки, томозещи детето от сутрин до мрак да се "упражнява".

Абе не си представям чак тормоз. Но пък защо да не се занимаваш и да си малко по-упорит, щом ти обещават дете гений, а ти вземеш, че повярваш. 

Да отгледам гениално дете за мен е фикс идея.
Много държа на това.

Всъщност с упоритост от страна на родителя не виждам как ще стане във възрастта под 3 години.
Непонятно ми е, каква е тази родителска упоритост, ако не е силова, която да задържи вниманието на детето към нещо, което то да търси като занимание и да му харесва?

Благодаря за обяснението. За друго говорех, но както и да е. в градината на сина ми също използват подобна схема, но без флаш карти и прочее. На шкафчето на всяко дете има негова снимка, а до нея името му. Из коридорите и стаите също. Сутрин на влизане детето трябва да избере своята карта от купчината с картите със снимките и имената на всички деца. Но това се случва фоново, а не като отделно занимание.

Мафани не бъди тънкообидна сред свои.   Никой не те визира или подозира. Говорим си по принцип. А колкото до упоритостта от страна на родителя- има много такива, няма какво да се лъжем. Преди година обиколих доста градини и в повечето забелязах, че в родителските очи на почит е именно ученето като в училище. От друга страна изпреварващите умения по четене и броене не дават предимство по- късно. Това е доказано емпирично и от учени в областта- децата, които четат по- рано бързо биват достигани от връстниците си и в училище разликата не се усеща.

И заниманията с показване на букви, цифри и прочее не вредят, но казвам, че има далеч по- полезни за децата в ранна възраст. Буквите и цифрите се научават някак фоново, когато родителите не са илитерати. Нали на детето се четат и показват книжки, а ако са подходящи те започват с по един предмет на страница, а след това с кратки и по- дълги истории. Реално изпълняват същата функция като картите, но без да са целенасочено занимание. Децата попиват почти целият фон в средата, в която живеят, затова толкова трудно се концентрират, с времето започват все повече да филтрират фона и към пет вече са готови и за по- целенасочени и дълги занимания и уроци. /Най- общо, разбира се, всяко дете си има особености/

Изобщо нямам намерение да вниквам толкова дълбоко. Има медицински среди, в които не се приема метода Войта за лечение на ДЦП, но той се прилага в България.
 Извлякла съм това, което би ми свършило работа от методиката на Доман и това ни най-малко не е било опасно, не ми е отнело повече от 20 мин сборно за деня, което включва и подготовката на картини, защото 5 занятия по 20-30 секунди са равни на колко? И ми е било абсолютно безплатно.
Не съм опитала да правя здравото си дете гениално и също смятам, че е излишно, малко ми се размиват спомените,но не си спомням и Доман да предрича гениалност за в бъдеще.
Оставам на старата си позиция, че ти не си съвсем наясно за какво точно се говори в книгите му.