Системата за ранно развитие на Глен Доман?

Защото много често се случва точно така. Виждала съм деца изучаващи немски, испански, английски и български на 4 годишна възраст. Това е излишна преса.

Колкото до ученето и чина- видях това с очите си наскоро в частни ДГ, а не е по спомени. За ученето чрез игра не казвам нищо, но пак не виждам смисъл едно дете да учи повече от два езика в ранна възраст, освен ако не живее с двуезични родители в трета страна. Говоря за крайностите, но това се вижда от постовете ми. Ако искате да се разделяте пак на някакви лагери като във всяка тема се оттеглям. Хубав ден.

OlympiaPappas, и двете - буквата или картинката за детето са образи - то ще ги възприема по един и същи начин и едното няма да пречи на другото; ще учи като образ картинката за буква и картинката за дума - нека си ги учи със свекърва ти у дома и в детската градина 

Бояна Ламбер, моля те не се оттегляй нали дискутираме - и аз като теб, не исках да се отива в крайности...

Аз виждам. За децата е много по-лесно да учат езици в тази възраст точно на принципа, на който се учат да говорят на родния си език. В по-късна възраст зубренето на падежи, окончания и форми на глаголите, е много по-голямо натоварване и тормоз.

Отдавна езиците не се учат така, а независимо от възрастта се учат по логиката, по която ги овладяват децата. Чисто психологически повече от два езика преди първи клас затормозват децата и им пречат да се изразяват достатъчно добре. да не говорим, че езиците научени в детството се забравят, ако не са в употреба и мероприятието е безсмислено. Познавам доста възрастни, които като деца са живели в чужбина и вече не помнят и дума от въпросния език. Иначе усвояването на втори език е полезно преди навършването на 3- 4 години, защото до тази възраст се приема за втори роден, а след това винаги остават акцента и други проблеми на чуждия език.

О, това със сигурност е така. Какво ще научи детето, освен от неговата любознателност,  много зависи и от въображението на родителите, от знанията и уменията, които те самите имат, от способността им да ги предадат, да отговорят и на жаждата му за нови, такива, каквито те не притежават. От това какво правят в ежедневието си, какво детето наблюдава. Ако майката шие, например, детето много лесно ще се научи да борави с игла, копчета, конци. Аз не мисля, че имам особено остър ум и достатъчно развинтено въображение, за да мога да измисля някаква свръх интересна и нова система за удовлетворяване на нуждите на сина ми от знания.  Имала съм букви под ръка, показала съм му ги, той прояви интерес, научи ги. Ние си изкарваме хляба благодарение на буквите, така че затова сме се сетили
Бояна, според мен е трудно да накараш две или тригодишно дете да стои на едно място и автоматично да запаметява. Ако няма желание, ако нещо не му провокира интереса, ако не е направено под формата на игра, то си става и започва да се занимава с друго. Сигурно съществуват и наистина родители с болни амбиции, които биха наказали биха се скарали, заради неусвояване на нещо, но смятам, че повечето така или иначе се ръководят от темповете на развитие на детето.

    Ето още статии и публикации за методите на Глен Доман:
http://www.drebcho.bg/stories/Metodite_na_Glen_Doman/

Аз познавам доста хора, които живеейки в чужбина, са забравили езика, на който са им говорили родителите им, макар да са го владеели като деца. Познавам и много такива, които говорят езика на родителите си с ужасен акцент, въпреки, че са го чували и практикували от раждането си. За да овладееш език трябва постоянство. Деца под 16 години като дойдат тук (САЩ), усвояват езика много бързо и говорят без акцент. Естествено, те продължават да пребивават в съответната езикова среда. Ако се върнат в БГ като нищо ще придобият акцент. Една позната ми казваше, че откакто седи у дома да си гледа детето и не практикува толкова много английски се усеща, че започва да говори с акцент, а преди никой не можел да познае, че не е американка. Има резон. Самите говорни органи се нагласят в различна позиция при практикуването на различни езици.

На дъщеря ми у дома й говорим само на български, навън всички й говорят английски. Тя не разбира много английски, което изобщо не ме притеснява. Притеснява ме как да я мотивирам да не изостави българския.

Вярно е, че рядко на децата им се налага в естествена среда да употребяват повече от 3 езика. На много от възрастните - също. Като цяло необходимостта да се владеят много на брой чужди езици, не е чак толкова голяма. Затова и може да мине за болна амбиция от страна на родителя.
Но не съм съгласна, че психиката на децата се затормозява от знаенето на няколко езика.


Прочетох тази статия за методите на Глед Доман и не рзбирам защо е нужно да се правят картончета, като на детето просто може да се показва книга.
Ето този пасаж имам предвид:
Институтът на Глен Доман във Филаделфия - "Better Baby Institute" (BBI) е разработил подробни методи за обучение на малки деца – четене, математика, история, естествознание и други дисциплини. Всички те се основават на един принцип. На картончета с определен размер майката пише думи, залепва картинки на растения, животни, планети, портрети, хаотично разхвърлени по листа точки, цифри и математически примери. Картончетата се разделят тематично и се показват на детето по серии. Например – 10 пъти в деня, по 10 секунди – 10 картончета с думи, точки, картинки на птици и т.н. С течение на времето, програмата се усложнява, при всяко картонче се съобщава нещо ново, например къде живеят птиците, в кой сезон започва да вали. Според Доман, следвайки този метод, абсолютно от всяко дете може да стане гений.

Според мен всяко дете, на което му се четат книжки, особено енциклопедии, може да научи много за обектите по картинките - животни, сезони, планети и т.н. Освен това не разбирам как фотографското запаметяване на картинка + графично изображение към нея, ще направи от детето гений. Интелигентността е способност да се намират решения на проблемни ситуации и да се правят изводи на базата на определена информация. В четенето посредством запаметяване на общия вид на думата, няма никаква креативност. Да не говорим, че дете, овладяло този начин на четене, няма да може да прочете непозната дума.
Също така не разбирам защо след като Глен Доман е постигнал толкова големи успехи със стимулиране на мозъчната дейност, се говори само за четене и броене на точки, когато се споменават методите му.
Дъщеря ми в момента може да познае по общия вид повечето от думите, които й пиша по-често (много малко на брой). Но не може да чете, защото не може да прочете непозната дума. За мен това не е никакво умение или поне не е по-различно от това да познае какво има на картинка, която е виждала сто пъти и също толкова пъти й е казвано какво има на нея.

Да уточня какво имам предвид- дете, на което от бебешка възраст му се говори на два и повече езика е вероятно да има затруднения с говоренето и/ или проговарянето. Ако са повече от 2 това е просто сигурно. Разбира се, зависи от детето, но често психолозите препоръчват, ако проговарянето и смисленото говорене се забави поне един от езиците да бъде спрян. съпругът ми е дете от смесен брак, моето дете също и мога да те уверя и от личен опит че в много ранна възраст броя на езиците е както възможност така и проблем- най- малкото детето трябва да замети двойно повече думи от едноезичните деца. Моето момче засега си избира кои думи на кой език да казва, но мазаницата е страшна и ако не знаеш и български и френски трудно ще разбереш какво казва. Това нещо обичайно продължава до 4- 5, че и 6 годишна възраст и често затормозява общуването. От чисто психологическа гледна точка е най- добре всяко дете да расте в едноезична среда поне до 3- 4 годишна възраст, но от гледна точка на знанието на езика, особено при смесени бракове се прави компромис, за да има детето два родни езика. Прочела съм доста по темата, заради моето дете и те уверявам, че ранното затрупване с много езици особено без пряка нужда е по- скоро вредно, а и никому ненужно.

За картончетата имаш право, но според мен това идва от английският език, при който е по- лесно да се учи правопис по този начин. Глен Доман е от поколението на Хосе Силва и явно тогава е било на голяма почит производството на генийчета. Виж методът Силва върши работа за много неща и при възрастните, но не съм чувала да е използван при малки деца освен за помощ при  лечение на тежки заболявания.

 
Homesick Ако говориш на детето на български ще го знае и използва, дори да има моменти, в които се запъва. Важно е и понякога да общува с баби или други роднини, които не знаят английски, за да се стимулира да говори. Познатите ми деца живеещи в чужбина обичайно всичко разбират, но имат нужда от няколко дни до седмица в България, за да се отпуснат и да говорят, а ако са в пубертета и по- дълго. 

Аз говорех за нещо малко по-различно. Когато детето до 2-3 години е общувало само на един език и се е научило да говори на него, му е по-лесно да научи втори, трети и т.н чужд език на същия принцип - поставяне в съответната езикова среда. Например да ходи на детска градина, където децата и учителката говорят на чуждия език.
Предполагам, че ученето на няколко езика едновременно наистина е затормозяващо, но последователно, не е. Особено след като детето схване концепцията, че един предмет може да има различни имена на различните езици.

Също така психиката на детето не се затормозява, особено ако хората, с които то общува на съответните езици не се смесват. Например с родителите си говорят само на един език, в градината на друг и т.н.
Имам познат, който живее в Белгия. Той е германец, а жена му е аржентинка. Имат две деца. Едното ходеше на фламандско училище, а другото на английска детска градина. И двете деца знаеха всички изброени езици плюс френски.

Методът си го представях малко по -различно - показват се познати от ежедневието на детето картинки, например започващи с ме - мече, метла, месечина, мед, с ма - мама, магаре, мак и т.н. После с вторите срички. И така детето се научава да разпознава освен цялата дума, която запомня зрително, така и сричката , сричките и после може да ги прочете в нова, абсолютно непозната дума. Освен това отстрани е възможно на картинката да се пише цялата дума,  както и  разделена  на съставни части. А картинката е само, за да предизвика интерес при деца, които писането само по себе си не ги вълнува. А искат да се научат да четат.

Ами... моето дете е напълно нормално, без някакви особено гениални забежки - и, забележете, без изобщо някой някога да се е занимавал за нещо с него.

НЕ кара ски. Не би могъл. Не е виждал такива.
НЕ кара колело без помощни колела. Единственото колело, на което изобщо се е качвал, е детската триколка, заменяща количката.

Ползва изречения от... ами, малко след годинка, минало време - не помня от кога, но на година и половина - миналата Нова Година - разказваше на приятелката си Никол (на 10 години) какво е получиЛ за Ханука и какво Ще му донесе Дядо Мраз... е, разбира се, поголовно бъркайки всякакви окончания за род. Горе- долу по това време почна да се катери по всички възможни катерушки... както и по някои неща, които изобщо не са били предвидени за катерене.

Познава онези букви, които са му били показвани.

Брои предмети до 3 - сам се е научил някак на това, за сметка на това всичките ми опити да му обясня по- нататък пропаднаха в нищото...

И какво?

Това не означава, че детето ми е гений.
Само, че е напълно нормално дете.

А нещата, които не умее да прави, не го правят неразвит - само правят мен нормална, а не болезнено амбициозна майка.

темата доста се измести, но смятата ли че дете, което може повече от средностатистическото за тази възраст е на майка с болна амбиция?

Едва ли някой смята така.