Системата за ранно развитие на Глен Доман?

Разбира се, че не. Всяко дете е по- напред от останалите в поне един аспект от развитието си. Има и надарени деца, които са по- напред в повечето области, но и това е естествено. Болни амбиции за мен са- дете на 6 изпратено да живее само в швейцарски пансион; 4 годишно българче в английска детска градина, с бавачка французойка, единия родител му говори на немски, а другия на български и всичко това в Испания; 2 годишно дете на уроци за прием в детска градина за надарени деца и на 3 с остра нужда от психолог след провала на изпитите. познавам и малки деца обект на такива амбиции, а и мои връстници отглеждани така. Коментирах в този план не, за да развалям темата, а за да обърна внимание, че границата между "детето ми е талантливо" и "не мога да овладея моите амбиции" е много, много тънка. Децата оцеляват и след такива експерименти, но кому е нужно да бъдат подлагани на това? Имат цял живот пред себе си да учат неща, които няма да са им нужни, а твърде малко време да бъдат деца.  За щастие или за жалост всички понякога се опитваме да решим своите проблеми чрез децата си- само вижте манията на моето поколение по чуждите езици. В други страни започват да учат чужд език от пети клас и пак знаят английски по- добре от влачените по алианси от забавачката българчета. Има си време за всичко.

Бреййййй, гледай ти 1 мой скромен постинг какъв фурор предизвика в тая позабравена от 3.01.10 тема

Ами те доста хора (мами май предимно) са коментирали тук, но и аз да кажа набързо 2-3 приказки.

Първо да дам и аз 1 линк, откъдето си чета книжката на Глен Доман (на руски), че на доста места са платени линковете -> http://www.kid.ru/rebenok/index.php

Тук е цялата книга, като в началото е за физическото развитие, а към края е частта с думите и математиката.

Относно смисъла на всякакви системи за ранно развитие е ясно, че консенсус няма да се постигне, а и не е и нужно. Аз лично споделям позицията на Глен Доман, че в първите месеци от развитието на детето то е жадно за всякакви нови знания и впечатления и мозъчето му попива като гъба. Разбира се (и според Доман) всичко трябва да му се поднася под формата на игра и да му е забавно през цялото време, а не да се заставя да учи нещо против волята му. Самият ефект е най-добър, когато детето се забавлява, без да му доскучава. Никъде в книгата не се споменава за налагане на нещо.

За сина ми Деян (който миналата седмица навърши 5 месеца) - в общи лини постигаме консенсус с жената, въпреки че за някои неща (особено някои от физическите упражнения) голяма борба пада, докато я убедя в полезността
С него започнахме сравнително скоро (след 3 месец) физически упражнения, като в началото са предимно най-различни люшкания настрани, напред-назад, нагоре-надолу, лекички подхвърляния за развитие на вестибуларния апарат.
Главното според Доман е максимално да се стимулира пълзенето в първите месеци и дори само лежането по корем. Теорията му е, че мозъка на бебето (отделните му части) преминава в своето развитие през различни етапи, свързани със съответното развитие на типични двигателни умения. Сега вече правим и някои по-екстремни изпълнения, като висене на ръце по 10-ина секунди (малкия се държи с ръце за палците ми и аз го вдигам във въздуха над леглото) или висене надолу с главата за 4-5 секунди (държейки го за коленните стави). Като почне да се задържа по-сериозно на ръце мисля да му направя 1 дървена висилка на прага на вратата на детската (има скица в книгата на Доман).
Отделно си практикуваме малко закаляване, събличайки го само по памперс (преди банята обикновено) започвайки с 5 мин/ден (засега сме на 15), като идеята е да стигнем до 30 мин. и след това се почват обтривания с влажна кърпа от крачетата нагоре, до обливане с вода.
А във ваната пък го учим по команда да си затваря очите и да задържа дишането за 1-2 секунди, докато му заливаме главата с вода. Това - от сайта на един австралийски специалист -> http://www.worldwideswimschool.com/catalog/free.php
Скоро ще минем на етапа да му потапяме главата във водата след командата и после евентуално на басейн да пробваме.

А за думичките (по Доман) съм му направил картончета, въпреки, че му е малко рано по принцип, но както отговаря човека в книгата си на въпроса "Кога да започнем с обучението на бебето?" - "Ответ очень прост: с момента рождения."
с чуждия език мисля да поизчакаме малко да видим как ще тръгне с българския

Та това е засега при нас. Ако някой се интересува мога да се опитам да запиша филмчета с някой активности и да ги кача в нет-а някъде да ги видите. Ще се радвам да се съберем съмишленици и да обменяме опит, евентуално може и за басейн да проверим подходящ и да сформираме група за пролетта.

Хайде пишете в захлас и да са ни живи и здрави децата!

темата ми е интересна, въпреки че няма да ползвам методите на доман но, наистина, pit_a6t , пак обясни с няколко прости думи - защо ти е това? Не за консенсуса, а се опитвам да си представя убедеността ти в ползата от всички упражнения - физически и умствени. Говорим за 5месечно бебе все пак. Въпреки че обсъждаме по-големи деца, интересно е също защо в първите месеци се стимулира пълзенето, някои деца така и не пропълзяват, какво губят?
аз наистина смятам, че в един момент децата се изравняват. Занимания с езици, определени науки или изкуство - това може да се почне винаги, може да се остави или удвоят усилията, ако е необходимо или ако детето го иска. Всичко е усещане.

Не непременно; но някои са  

Бояна, много ми беше интересно да прочета разсъжденията ти. Като лингвист съм много "за" ранното въвеждане на чужд език; но съм и "за" това майката да говори на детето си на родния си език, в който тя самата се чувства уверена и сигурна, за да изгради същото и у детето. Езикът е тясно свързан с идентичността и е кофти детето да израстне без собствен език. След като се постигне това условие, струва ми се не следва да има ограничения колко езика ще 'учи' детето. Представи си дете от смесен брак в космополитен град като Лондон, което може да има двама родители с различен от английския език, съседи от друга националност и пр. Даже познавам такова семейство - южноафриканка и холандец, говорят на детето на африкаанс, като са спокойни, че то ще прихване английския от околните. Наистина обаче става по-трудно проговарянето, а в конкретния случай се затруднява и общуването с околните деца на английски. Та - не е лесна ситуацията с билингвизма, като се замислиш. Но мисля, че има много места по света, където се говорят няколко езика едновременно и децата прихващат без проблем. Колкото по-рано, по-добре. Но изкуствено да се въвеждат няколко чужди езика наистина ми се струва огромно разточителство - все пак детето би могло да се занимава и с музика, изкуство, да спортува и т.н.; не е нужно да седи пред флаш-картите по цял ден.

това определено не смятаме - ако моженето в повече е резултат от лични усилия и желания на детето.
смятаме, че за болни амбиции се касае във всеки случай, когато майката се вълнува от системи за "ранно" развитие.

някой би ли обяснил защо "ранно"?

п.п. Бояна Ламбер, с приятно учудване си отбелязвам, че в тази тема съм изцяло на твоето мнение.

Защо ми е това?

Ами честно казано, относно физическите упражнения - смятам, че колкото по-добре физически се развива едно дете, толкова по-здраво ще бъде занапред (както физически, така и психически). Или както гласяха едновремешните лозунги (някои са верни, ако и да им се смеем сега) - "Здрав дух - в здраво тяло". Така или иначе в близкото бъдеще децата ни ги очакват хиляди неподвижни часове застопорени на чина, пред телевизора или компютъра в офиса, та ми се иска да запазя в детето си любовта и желанието за физически движения и евентуално спортуване на открито. В съвсем краткосрочен план - надявам се чрез тези процедури да поддържам здраво детенцето си и да минимизирам шансовете за боледуване. Още повече, всички тези неща много забавляват Деян и ми се струва, че ги очаква с нетърпение всяка вечер (когато се прибирам след работа).
Така или иначе алтернативата не е по-добра - не смятам, че трябва по цял ден да се държи по гръб бебето и да се опитва да стигне разни висящи играчки. Най-малкото му омръзва доста по-бързо. Специално при Деян разнообразието е съществено - една играчка обикновено му задържа вниманието максимум 10 мин (една свиреща/светеща арка).
Плуването - същите аргументи.

Относно думите и математиката. Ако живеехме на остров, можехме да се разбираме и с мучене само и сигурно нямаше да се налага да учим думи. Все пак живеем в общество (за съжаление , където комуникацията е от съществено значение за социализацията на индивида, така че  думите и математиката са така да се каже "канавата" върху която да стъпи едно последващо образование на детето. Плюс това заниманията с думичките развиват други части от мозъка/интелекта, които не са пряко свързани с физическите умения, а и осигуряват допълнително разнообразие от физическите упражнения или стандартното бебешко ежедневие.
Още нещо. Според мен учейки го на думи улесняваме бебето да започне по-рано да изразява желанията и намеренията си и всичко онова, което му се върти в главата, но не може да изкаже и оформи като реч. Защото съм убеден, че дори и сега момчето ми иска в много случаи да ми каже нещо и дори се опитва, но за съжаление (поне засега) говорим на различни езици - той бучи, цвърчи като мишка понякога, а често имитира плач, циврейки и мърмореки за нещо, а аз не мога да разбера защо точно. В това отношение майките (вероятно поради повечето време, което прекарват заедно) са привилегировани и по-напред с "бебешкия".

Относно това дали "губи"нещо детето, ако не пропълзи - не знам, не съм специалист. Прочети по-внимателно Доман, той дава някакви отговори в книгата по този въпрос, доколкото си спомням.
Деян също не е голям фен на пълзенето, а и много често като го поставя по корем и връща малко храна, въпреки че гледам да е поне 2 часа след хранене. Но пък е упорит и засега се мъчи здраво да пропълзи - най-често рита с краката и се опитва да се тегли с ръцете напред. Гледам да го вдигна преди да се е уморил и изнервил обаче - това е важното.

А, забравих да спомена, че пробваме също така да показваме на малкия някои жестове към 5-6 по-важни думички (жестомимичен език) - мляко, вода, баня и др. Целта е същата - осигуряване на възможност за по-ранно изразяване на детето, дори и при все още неразвит речеви апарат.

На мен също ми беше интересно да прочета мнението на Бояна Ламбер за двуезичието.
Аз съм от смесен брак, с матерен руски език, на който майка ми престана да говори веднага щом дойдохме в България. За мой късмет досегът ми с него се запази заради изучаването му в училище - често съм поправяла учителките си по руски език  
Съпругът ми е грък и двете ни деца са родени в България, но от 1 година живеем в Гърция. Аз от раждането им говоря на български, съпругът ми на гръцки. Засега само най-малкото ми дете има затруднения - беше на 9месеца, когато дойдохме тук и тъкмо беше казала първите си срички. Сега разбира и на двата езика, правейки и разлика между българското и гръцкото НЕ (на гръцки има обратното значение  )  и отговаряйки на въпроси, използва думите на съответния език. Въпреки всичко обаче, речниковият й запас е доста по-малък, в сравнение с брат и сестра й на тази възраст. Така че си е до дете - малкият за много кратък период вкарваше думи от единия език в другия, но сега не прави грешки   Случвало се е мъжът ми да говори на беба на български (у дома само на български говорим, по негово желание), но тя продължава на гръцки, така че не е затормозена явно от двата родни езика. Просто в други неща се развива по-различно и по-бързо  
pit_a6t, благодаря за руския линк - това, че не разбирам някои неща, не означава, че не ги приемам и няма да ми е интересно да чета по въпроса  
Ти лично какво би искал да постигнеш за детето си, следвайки системата на Доман?
(чак сега видях поста ти  )

pit_a6t,

всички тези доводи са за обучението по принцип. не отговаряш на въпроса защо е нужно всичкото това обучение да става предсрочно, преждевременно? какво се цели с това?

(надявам се не си вяравш искрено, че тренирайки бебето си по нечий метод, ще успееш да осъществиш каквото и да било двупосочна вербална комуникация с 6-месечно...  )

По принцип гимнастиката за бебета е нещо съвсем обичайно и естествено, добрия педиатър задължително насочва майката към такава, указания има и във всички книги за отглеждане на деца - от Спок, та до едновремешните книги в стил социалистически реализъм. Закаляването също. Похвално е, че един баща е толкова отдаден на идеята да се занимава с бебето си и му отделя толкова внимание, та се е запознал и е избрал и  теория. Обаче -  какво наистина значение има всичко друго, което сте описал като цел? Дъщеря ми не е пълзяла въобще, проходи направо на десет месеца и деветдесет процента от децата сега май са така. Колкото до комуникацията - само след половин година ще ви е смешно, че сте си правили труд да го учите на езика на знаците, та да го разбирате. Не се притеснявайте - няма начин да не разбирате какво иска от вас детето, само след няколко месеца ще общувате много по-лесно, и това е естествен процес, ако ще да не му показвате и никакви картончета. Ако пък целите стимулиране на мозъка с цел някакво ранно развитие на интелекта и постижения като ранно проговаряне, четене и други подобни, ползата според мене пак е спорна, в дългосрочен план. Аз четях свободно преди да навърша четири. И какво? На седем години вече всички мои връстници четяха. Трите години преди това, кое е било по -добре- да седя вътре с книжка в ръка, или да си играя на чист въздух с нечетящите дечурлига? Ми майка ми беше разумна жена, пращаше ме да играя. В никакъв случай не целя да Ви критикувам, напротив, интересно ми е и адмирирам усилията Ви.

Предполагам, че е защото според Доман "най-ефективно може да се влияе на развитието на мозъка в периода на активния растеж - до 6-7 години, а най-лесно се приобщават към знанията деца на възраст до една година. "

Убедена съм, че в един момент децата се изравняват откъм базисни умения - да говорят, да четат, да могат да нарисуват елементарни неща по схема, защото в повечето случаи, за съжаление,  ги учат  така - къща с основа квадрат, покрив триъгълник, правоъгълник комин и малко пушек за разкош   Всички карат колело - макар понякога и с години разлика в началния момент от завъртането на педалите. Научават се да се спускат по пързалки, да преценят, че във футбола се цели вратата, а в баскетбола коша  
Само, че ако вкъщи, например, няма никаква книга, дори и детето по природа да е много схватливо, умно и надарено,  ще се позабави със  знанието въобще що е това четене и в какви светове може да пътува, благодарение на него. Освен това колкото по-рано си започнал да четеш на едно дете, толкова по-рано то започва да иска още и още, да задава въпроси, да получава отговори и тук вече има надграждане, което е постепенен процес и понякога трудно се наваксва. Така е и с всяко нещо. Чакането да се прояви интерес може и да изглежда много щадящо комфорта на детството, но не смятам, че винаги е в полза на детето . За мен амбициозно е  да не иска да слуша въобще като му четеш, а ти да го насилваш да стои на едно място или да го водиш на уроци по пеене, ако няма никакви гласови данни и непрекъснато ти обръщат внимание на това. Или да се каниш да го правиш професионален спортист, докато то реве на игрището и иска да рисува. Амбициозно ми изглежда и описаното от Бояна.
 Но пък отказ от всякакво участие в развитието на детето ми се чини това да не предлагаш алтернативи, да не показваш различни светове, а да чакаш само детето да се сети, че има моливи за рисуване, че съществуват букви с идеята, че сега му е времето само да тича. Сигурно съм възможно най-последователният привърженик във форума на излизането навън и игрите на открито, днес на минус тринайсет, пак бяхме два часа навън, но не отричам това, че синът ми има нужда и от занимание вътре, да си ровичка нещо, да разглеждаме книжки и т.н. Детството не е само гонене на пеперуди  , хубавото му е, че през тези години всичко изглежда интересно и любопитно.
На мен винаги ми е било странно защо на някои бебета, съвсем мънички не им говорят с идеята, че истинско общуване не може да се състои. Далеч съм от мнението, че трябва да се показват картончета с точки, но защо и не , по-добре отколкото да го зарежеш цял ден в кревата, докато готвиш, чистиш или си лафиш с комшийката. Децата запомнят неща от много ранна възраст, аз съм се учудвала как Иво може да възпроизведе части от книги, които съм му чела преди да навърши годинка. Освен това си спомня къде сме ходили, какви цветя съм му показвала, как съм му говорела в градината за червейчетата  
Общуването, дали то ще се определи като ранно развитие или не, е много важно от най-ранна възраст. И то има всякакви измерения -чисто физическа близост, гушкане, говорене, пеене, гостоприемство да въведеш детето в твоето  пространство, да му се разкриеш. И така става по-лесно за всички.

Крайност е това, което коментираш. На детето могат да му се четат книжки, да реди пъзели, да рисува и тн без да се изисква от него "ранно развитие".  Това, за което говоря аз под време да бъде дете е да не се включва в съревнования по образованост от толкова рано, защото ранното развитие винаги ми мирише на състезание, състезание според нашите мерни единици. Ако едно дете конструира с кубчета или реди пъзел това не изглежда така умно както ако знае 10 думи на чужд език или буквите, а всъщност развива интелекта повече от запаметяването, защото провокира креативност и самостоятелно мислене. Имах една прекрасна учителка, която казваше, че за нея образованието не е тя да ми подаде топка и аз да и върна топка, а тя да ми подаде топка, а аз да и върна пеперуда, футболно игрище и небе. Та и за мен е по- важна способността за интерпретация и творчество, а не толкова запаметяването, което при децата става без никакво усилие. това става много лесно щом детето има на разположение нужните условия- необходимите предмети, заинтересован родител, който насочва, а не пресира с очаквания. Децата са много интуитивни и следват очакванията ни естествено, без да им кажем и дума. Въпросът е да можем да разграничи нашите лични амбиции и проблеми от реалните нужди и способности на детето. Дете на 2 е по- добре да умее да се храни и облича самичко, вместо да знае буквите, не че буквите ще му попречат на другото, но с предимство са наистина нужните умения, за да може детето да бъде по- самостоятелно и да гради увереност на тази база. Сега става по- ясно какво искам да кажа, нали? Съжалявам, че не мога да обясня добре и пиша фермани.

pit_a6t Ако намериш басейн и учител по плуване за малки деца, моля, пиши ми на лични. Отдавна търся, но единствената учителка, която намерих роди миналата есен и не мисля, че скоро ще води занимания.

jam Никога не е късно да намерим пресечна точка. Не само сходствата, но и различията са интересни, често са и по- интересни.

Бояна, на мен ми изглежда доста умно едно дете да реди пъзели или да конструира с кубчета, никъде не съм писала обратното. Даже се възхитих на сина на tt bg, защото моят е далеч от 30 части пъзел, не е толкоз схватлив и логичен .  Креативно е и едно дете да измисли история, текст. Не знам кое е по-развиващо интелекта, не се опитвам да меря. Тезата ми е, че трябва да му се предложат различни варианти. А не да  чакаш то първо да се научи да се облича, пък после например да реди. Или ако борави добре с вилицата, вече може да хване и химикалката. Не е така. Възможно е и да се справя добре и с двете, и само с едното, и с нито едно от двете.

Ох, честно казано, учудва ме начина, по който преиначаваш думите ми. казах, че обличането не пречи на четенето и го давам за пример за нужни и ненужни умения. Говоря общо, а не коментирам дете, което може да чете, нито обобщавам. Има много хора, които несъзнателно дават предимство на престижните умения, за да се изфукат- нима не си срещала такива. По градинки и площадки съревнованието започва от възрастта на първата усмивка и неусетно всяко естествено умение се третира като постижение, с което си напред или назад в ранг листата на наборите.
Моят син реди пъзел от 30 части, но още е с памперс. Между двете неща няма никаква връзка. 

Честно, въобще не преиначавам твоите думи, а по-скоро коментирам дали определено умение или знание на всяка цена ощетява щастливото детство или пък пречи на други, дали е възможно успоредно да се развиват.
А това по градинките ... аз не го тълкувам като съревнование, а по-скоро го свързвам с това, че ежедневието на майките е свързано с детето и се радват на всичко - гукане, усмивка, първи думи. Всеки е склонен да вижда всякакви очарователни характеристики у своето, това е нормално, ненормално би било да не си харесваш хлапето.
Не знам кои са престижните умения, според мен до голяма степен детето предопределя по-активно с какво да се занимаваш, а и си зависи какви са интересите и на родителите. Затвова е хубаво, предполагам, на определена възраст да започне да посещава и някакви места, където се предлагат други възможности от други хора - детска градина, центрове, клубове.
Мисля, че в темата ставаше въпрос за четене и писане предимно. За това те се обсъждат повече.