Ранното развитие се разбира превратно у нас (все още) - именно като състезание кой пръв ще научи детето си да пише, чете, брои и т.н.. От това, което съм чела в чужди източници, става дума за нещо съвсем друго. Наистина капацитетът на мозъка на малкото дете (особено до 3-4 г) е огромен и могат да се подадат много неща, които то да усвои без никакво усилие. Нима има нещо лошо в това? Набляга се също на важността от контакт с майката в този период - много хора смятат, че децата нищо не разбират, че оставането вкъщи в първите години се свежда до бъркане на каши и пюренца, а всъщност значението на общуването на майката с детето в този ранен период е огромно. Но това е процес - на близост, на постоянно внимание към детето; не продукт - преждевременно развито генийче. Valerie го е обяснила добре преди мен, но мисля, че е добре да го повтаряме.