Нещастна съм със съпруга си, а няма на къде?!

 


Аз бих казала следродилна депресия ...
Че мъжът ти е за конско, вярно си е. Но пък и че ти не си добре с нервите - също.

Споко.
Обърни нещата.
Вярно е, че е кофти да си сам поцял ден, но
- не е малко, че той прави това което си описала.
- сподели част от забавленията на мъжа ти.
- можеш да пазаруваш и ти с детето, така ще му опадне едно от задълженията, може да пазаруваш с него в Мол-а.
- почивай си, когато детето спи.... още е малко, не разхвърля, не пълзи и не тища из къщата. Моя приятелка миеше чинии с бебе в кошница на кухненския плот....опитай си да си олесниш макимално задълженията.. мисля има подобни теми
- намери си компания от мами, ако нямаш(моята я намерих след като малкия стана на 4 м).
- никога не сме стояли затворени вкъщи само в голям дъжд. В началото с баткото нямах компания и излизахме с кенгуру (от 2 до 4 м) бебо виси отред аз с торбите по-малко. После пълнех количката.
- а за последното, което си писала хубаво помисли това ли искаш, или просто си много ядосана... не забравяй и прословутата следродилна депресия... ако можеш поговори с него.

Нещастна не съм раждала и не знам дали би могло да е следродилна депресия тъй като не съм го изпитвала.НО да казваш,че 5 месеца след като си родила едва ли не не понасяш мъжа си ме води на мисълта,че и преди това не си го понасяла,ако е така,защо му роди бебе ?
Да казваш,че само работи,пазарува и къпе с теб бебето е малко също ми звучи някак си....неблагодарно.Какво очакваш  от мъжа си? Как си си представяла живота след като родиш ? Мъжа ти с какво те дразни сега с което не те е дразнил преди да родиш ?
Успокой се малко и се опитай да намериш душевен мир.Според мен проблема не е в мъжа ти.Поне от единствения пост който прочетох...

Незнам дали тук някой си е представял живота  след раждането,но истината е,че ако няма кой да ти помага и да взема детенцето поне малко рано или късно ще започнеш да разсъждаваш като авторката.И тук не става въпрос само и единствено за домакинската работа защото разбираш ли в тоя форум сме само "свръх майки" и "перфектни домакини"Загубваш свободата си,с това да разполагашс времето си,с това да оставаш само с милия,да ходите някъде заедно да правите разни неща.Оставите ли се на течениетов един момент единия -обикновено мъжа свиква с това положение защото му е удобно има семейство грижовна жена която се грижи за 2 бебета,ходи на работа,среща се с хора разнообразява се.Да верно изморен е ама тя не е ли изморена като тича по-график между памперси,шишета с мляко и кухня.Или това не се брои ,по дефолт е.Мила да изнервена си ,изморена си и не траеш ,но имаш право и си се сетила съвсем навреме.Просто трябва да смениш малко методите с които внушаваш на съпружието ,че трябва да е по-ангажиран,те са деликатни същества и не може просто така да им внушаваш чуство на вина.Разделете си задълженията,давай му бебе по-често да се забавляват,определи ден от седмицата в който  ще имаш няколко часа само за себе си,много са начините живота е трудна битка не може така лесно да се предаваш.Успех

Нещастна,преди да родиш мъжа ти помагаше ли ти в домакинството ?Отменяше ли те когато се наложи той да сготви? Или чакаше всичко на теб ? Ходехте ли по разходки и молове? И въобще щастлива ли беше с него ?   

Нещастна, напълно разбираемо е как се чувстваш, ако наистина няма на кого да оставяш бебето дори за малко.
Относно мъжа ти само едно мога категорично да заявя - той изобщо не е наясно с това какво е да си баща и не е готов за това и след като вече имате бебе не му прави чест да не се напъне малко да се промени.
Той от типа мъже, които явно си мислят, че на нас жените ни текват лигите от умиление само при вида на бебе. Това изобщо не е вярно, едно е да се порадваш на бебчето и да му нащипеш бузките за кратко, съвсем друго да вършиш хиляди неща, които са си не само физически изморителни, ами изобщо не представляват интерес, вършат се от майките, защото няма начин, детето иска грижи. Много ясно, че детето отнема свободата. Така, че да не се прави на луд, ами да си поеме своята част от отговорността, не може само жената да е НЕСВОБОДНА след като се появи детето, а промяна в бита на мъжа да няма.
Като не иска да дойде с теб до Мола и се чувства зле там, остави му бебето да си лежат заедно (нали обичал да лежи  ) , а ти хвани една дружка под ръка и в Мола. 

И аз съм на мнението на pasinet. Остави го сам с бебето за няколко часа, да види той "кон боб яде ли"!!!

Бе то зависи от кой тип бащи е...

В какъв смисъл? Аз не съм имала подобни проблеми, като на авторката. Моят мъж е грижовен, но все пак повече време отделям аз за детето от колкото той.

Ами ти сама си се прецакала, още в първия ден, в който си му позволила да си почесва ... пред телевизора, докато ти търчиш да слугинстваш ...
Сега за какво му е да пипва нещо, щом е видял, че може да си му прислужница, готвачка, детегледачка и т.н.

Което не значи, че трябва да се примиряваш, ти си човек, колкото и той.

И друг път съм го писала, работите и двамата: той неговата си работа, ти - като детегледачка.
След като се прибере от работа, всичко, което трябва да се прави, разделете на две. Направи жест и го остави той да си избере половината

Иначе ще се побъркаш. А когато ти свърши майчинството, нищо няма да се промени. Той ще си кара по старому - или тогава ще се уморява по-малко от работата и ще се затича да шета

Ако не ще, обслужвай си теб и детето, яжте си, перете си, оправяйте е двете, нищо негово не пипай.

П.П. За мен това не е повод за раздяла, просто си насочи усилията не към свършване на работата, а към това да го убедиш, че той не е с нищо по-различен от теб и няма да му окапят ръцете, ако си свърши задълженията в собствения дом.

Случват се подобни неща. И аз  съм на мнение че бащите доста по-късно осъзнават че са станали родители.
Остави го сам с детето за 1 ден. След това никога няма да ти каже че ти стоиш без работа. Това в частта за гледането на детето.
Другото..че не можеш да го търпиш, и че ти е неприятен - това не знам как се превъзмогва.

Не знам какво решение търсиш, от така изложения проблем, и от факта че няма къде да отидеш си обречена на това съжителство. Ако наистина не ти е приятен той като мъж и човек, намери си работа, квартира, помощник в отглеждането на детето и  се отдели от него.
Никой в този форум не може да ти каже как пак да заобичаш мъжа си, ако си го обичала изобщо в началото , де.
Успех.

нервите ти са се опънали от безсъние разбираемо е, и аз не можех да го понасям моя само,че обратното на твоя,постоянно беше залепен до мен и все нещо да направи да ми угоди,не можех да дишам от него

Никол,авторката е написала,че къпят бебето,той пазари,ходи на работа,е това малко ли е,според мен си е помощ

Никол и pasinet 

Няма такъв филм изморен от работа. Това ти е основната грешка, която си допуснала - той да мисли,че неговата работа е изморителна, а ти понеже си в къщи, не се изморяваш. Обичал да лежи, че той кой не обича.  Събирането с други майчета няма да ти реши проблема, той пак ще си е готованко в къщи. Много помагал  В кое, бе момичета, видяхте да  се е изтрепал да помага? Помагал й за къпането и пазаруването. Пазаруването, ок! Но какъв е проблема, ако  е с кола и на връщане от работа спре на кварталния супер, то голяма мъка туй пазаруване. Къпането - ако къпе сам бебето, да , помощ е, иначе какво полива с канчето? Това може и едно 4-5 годишно дете да го прави. Това дете има баща и майка. И двамата следва да полагат грижи за него. "Тати имал нужда да презареди " А мама кога презарежда? Или нейните батерии "Varta". Интересно ми е, момичетата, които оправдават подобно поведение, с какви мъже съжителстват И вечер сигурно с кеф и желание им се отдават. Той ще се държи с мен като с обслужващ персонал и вечер ще очаква да го даря с ласки и любов, да бе...
Следродилна депресия - има я, обяснима е, очакван резултат е от стресовата ситуация в която си поставен, тоталната изолация, пълния обрат в живота ти. Но едва ли трябва да се примирим с това обяснение.
 Момиче, вземи се в ръце , докато е време. Не очаквай сам да се научи или да се сети. Ти си тази, която трябва да въведе график. 

Момичета,аз съм съгласна със абсолютно всичко казано от Вас.Вярно е,че когато мъжът е безотговорен,когато не помага,когато лентяйства е нормално жените да се изнервяме.Обаче мисля,че конкретно на авторката проблема е по-дълбок и по-различен.Мисля си,че отношенията са им такива още преди да се роди бебето.И седя и се чудя.Авторката му е видяла керливите ризи още при съжителството си с него преди бебето.Видяла е,че е безотговорен,че не пипва нищо вкъщи,че не и помага,че не ходи с нея по разходки и молове,че не се развличат,не знам дали не го желае само сега или и това е от преди раждането.И при все това ражда дете от него и очаква,че когато детето се роди той ще се промени тотално.Ей това не мога да разбера.Сега живея с човек и виждам какво би помагал ако имаме бебе.И все пак не мисля,че пазаруването,носенето на пари вкъщи и малката помощ,са НИЩО...Не го защитавам,както някои се изказаха.Просто авторката си го знае какъв е и какво може да очаква от него.А за това да му остави бебето и да излезе- мисля,че той няма да има нищо против но на нея проблема и явно е,че иска да са заедно и заедно да излязат,а той не е такъв тип.

Точно .Има мъже , които са грижовни - като твоя и като моя. Моя, ако го оставя сам с детето, хич няма да види "кон боб яде ли". Ще си се грижи за него без проблем. Изпробвано , защото аз работя от момента, в който синът ни навърши два месеца.
Но има мъже, които не искат /не че не могат/ да бъдат грижовни.

Защо мислиш така? А и в крайна сметка като са нямали дете са си били само те двамата спокойно може след работа заедно да почиват или да се разхождат или да вършат куп други неща, които са им забавни, а сега просто трябва да си разпределят това, при положение, че не разполагат с детегледачка или баба на разположение. а след като мъжа кисне пред ТВ то или лежи, тя какво да направи?   Може би да започне да готви продуктите които той е благоволил да купи.   И да го направи заедно с бебето в ръце.  

Детето променя толкова много света на всеки, че докато не дойде , колкото и да си мислиш какво ще е, никога не е точно това.  

Абе какво би правил е едно бъдеще несигурно събитие ако питаш мене  AGAPH  разбира се не го желая нико му.Нещата преди раждането са много по-различни,вероятно ТЯ е ходила на работа ,имала е широки социални контакти ,а сега сее ограничила до седенетов къщи слугинстването и детето.Бедата при тях е ,че на мъжа и така му е угодно-уют,семейство дете,топла храна и чакаща жена в креватав края на деня и това ако нее "Рай" здраве му кажи.Иска се усилие да се промени ама то определено не е едностранно

Исках да кажа,че например моя приятел в момента много ми помага.Когато аз не мога да готвя,готви той.Той пазари,той мие колите,простира когато се наложи,сменя чаршафите когато се наложи,мие банята,мие чинии и изобщо дори и сега когато бебето го няма за жалост си делим нещата по равно и всеки участва.да и той обича да гледа филми и да стои на компа но разпределя така времето,че да не ощетява мен.Това исках да кажа.Ако мъжа на авторката е от типа хора,които не обичат да излизат например то той е бил такъв и преди.Ако не пипва нищо вкъщи то той е бил такъв и преди.Аз не бих очаквала от такъв бездеен мъж да поеме 50% от работата ни вкъщи след като се роди бебето.... Надявам се да ме разбрахте.

Ами колкото и да е бездеен все пак това бебе не го е донесъл щъркелът и дори и да не му е кеф, трябва да се стресне и да се промени малко мирогледът му.

Недей да си мълчиш, говори с него, но спокойно. Обясни му, че да гледаш бебе цял ден е също толкова, ако не и по-изморително, отколкото да си на работа и грижите по бебето и дома след това трябва да ги делите. Обясни му, че не можеш да правиш секс,след  като си капнала. Обясни му, че той има желание за секс, защото след работния ден си е починал, но ти не си почивала през това време и си скапана. Нека пробва дали ще има сили за секс, ако си върши задълженията в къщи и бащините задължения. Не се оставяй да бъдеш изнасилвана, защото според мен ако не ти се прави секс, а пък не казваш не и го правиш по задължение и с погнуса, то ти сама себе си изнасилваш. Ако мъжът ти те обича, ще започне да участва в брака, а не да бъде само на гости. Но не чакай той сам да се сети, трябва да си казваш и да си отстояваш правата.

Хем студено и не можеш да пазаруваш, хем се сърдиш, че той не иска да излиза.  Ами и на него му е студено, не се ли сещаш. В тоя студ на никой не му се излиза. Може хората, които искаш да посетиш да са му скучни. Или просто предпочита да си почива пред ТВто, не иска хора и да се чуди кво да приказва. Не че те нападам, разбирам, че ти е скучен и досаден живота, понеже моят е същия и съм откачила поради това. Дори съм в начална фаза на депресия. Но поне от това, което си изложила, не виждам основателни причини да се оплакваш от мъжа си. Така си харесва, така си релаксира, не може да му се сърдиш, че не му харесва твоя начин. Освен това помага криво лево колко да не е без хич, има и  по тежки случаи. Ако му оставиш детето и идеш на разходка, кафе, пазар...  не вярвам да откаже да го пригледа. И още по малко може да намразиш човек поради изложените от теб причини. Явно има и друго, което не си споменала

И аз съм на това мнение

Не съм свръх майка, нито идеална. Но добре или зле се справяме сами без баби и дядовци. Естествено опирали сме и до тях 3-4 пъти, но в супер сложни ситуации като 2рото раждане.


RAVIA, отговарям ти с какъв мъж съжителствам.
1. Аз си го избрах! Обичаме, желаеме, говори с мен(всичко това взаимно, естествено)
2. Работи колкото трябва, доработва си  в къщи, ако може, основно децата като заспят.
3. Не разхожда децата на вън, не готви, не пазарува, освен по списък в Метро. Домашни задължения се "поделят": той изхвърля боклука, той чисти(еше) с прахосмукачка, той миеше чиниите вечер (че и като се прибере, ако има нещо), той прави(еше) неделното почистване(всичко е излизано като се върнем: под, прах, баня...), а аз с децата сме на вън.
4. Виси в задръствания и не бих му причинила задръстванията в кварталния супермаркет, ако мога да свърша аз това.
5. Това че гледа филми, които аз не харесвам и че има хоби, което е свързано с висене пред РСто не при пречи.
6. Да е къпал и сменял памперси на 2те деца, да е било 10тина пъти... това е в случаите, когато съм била на вън, и не се очертава прибиране в рамките на 10тина мин.
7. Децата съм си ги къпала сама. За мен беше важно като се прибере да поиграе с децата. През това време имах поне 30мин спокойствие, ако щеш дори за да гледаш в 1 точка.
8. Сега когато аз се върнах на работа, пое прибирането децата от градина, забавлява ги, сменя всекидневно памперси.


За мен бе улеснение да вкарам всичко по режим и децата и мен.(Използвах най-дългия им сън за "презареждане на батериите": четене, гледане на ТВ, излежаване, сън)
Да не те плаша ама ти престои скоро голямото подреждане
А компанията от мами, е добро решение. Имаш с кого да си поговориш(а не само да говориш на някого), да се оплачеш от мъжа/свекървата  , да изпиеш едно кафе, да изградиш нови познанства/приятелства за теб и за детето. Скоро ще минат още 5-6 месеца и сте готови за площадките и пясъчниците.

Аз пък мисля ,че са напълно основателни за да го намразиш,защото щом от сега се държи така смятай след някой друга година какво ще е и едва ли нормален човек ще издържи в такава обстановка,още повече ако очаква друго от човека до себе си.Ако не е бил такъв преди това ме навява мисъл за любовница!!!

Къпят - т.е. пак тя, той не може да хване да свърши нещо сам, а трябва да "помага", защото е "на гости".
А пазаруването, ако беше работа, искам все това да работя 

Четох, четох и си мисля, че нищенето на проблемаа тръгна в съвсем погрешна посока...

Причина да се отвращаваш от мъжа ти, да ти е противен като мъж и човек не може да бъде това, че не се държи, както на теб ти се иска. По-скоро е обратното - става ти противен, преставаш да го обичаш и тогава започваш да търсиш под вола теле, да те дразни всяко негово действие или бездействие. Което може преди, когато си била влюбена в него, да те е привличало.
Ничий мъж не е перфектен /освен на ССФ, разбира се /, всеки ни дразни с нещо, моят също си има доста трески за дялане, но аз си го обичам, желая го, радвам се на компанията и подкрепата му.
С две думи, при вас любовта просто си е отишла и връщане назад няма - никакви разговори няма да помогнат. Изходът е само един. Съжалявам.

Може и да греша...

Бащата изживява появата на бебето вкъщи също бе хора   И на него му е трудно да се адаптира.Ако нямаше друг проблем и го мрази само за това,че не помагал колкото тя очаква и колкото никога не го е правил значи връзката им куца.В противен случаи могат да седнат и да обсъдят ситуацията.Да намерят изход,да се разберат като големи обичащи се хора и да се радват на бебока...вместо да го мрази  

Нан  И аз се опитах да тръгна в тази посока но ме скастриха,че защитавам мъжете.И тъй като нямам опит с бебета реших да не упорствам.Пък и авторката я няма за да каже нещо по въпроса....

5 месеца адаптация  и жената, и мъжът имат нужда от такава, мъжът поне в по-голямата част от деня е навън, сред хора и си почива от бебешки рев, жената обаче няма това право, нито на адаптация, нито на почивка

Ако и аз ги изживявам като нейния мъж още 5 ще искам да имам в къщи. 

Напълно е възможно само от това да ми опротивее някой, да не иска да си мръдне задника като се прибере за да ме отмени за собственото си бебе и да не се интересува от мен имам ли аз някакви желания и нужди, ами да си гледа телевизора и да лежи. Пък после отпочинал да я натиска за секс. 

Никаква следродилна депресие не е, а има мъж-калпазанин. Мързи го, та две не вижда. И аз да съм на нейно място не само няма да го погледна, ами да съм го замерила с нещо или да съм вдигнала лют скандал.

Според  мен авторката и мъжа и имат проблем във връзката си и той не е съвсем от появата на бебето.Това,че все още иска секс от нея ме навява на мисълта,че не може да става дума за любовница за това го изключвам.Не може да се обичаш с мъжа си , всичко да върви по мед и масло,да ти помага и да е този,от който си искал да имаш дете съответно и той-демек искали сте го и двамата и сте го мечтали и в един момент щото само поливал с вода,а не къпел изцяло той детето вечер,не облизвал къщата след работа и не му се ходело по Моловете-да го намрази.Според мен проблема се корени в това,че авторката е забременяла от него,оженила се от нема и къде (защото е бременна) и сега започва да вижда кусурите му.Нека седне и да говори с него.Колкото на нея и е стресиращо след появата на бебето , толкова и на него.Не мисля,че мъжете са животни и нямат право на нищо.Още повече че не можем да чуем неговото мнение.

Ами да де, чувствата явно са взаимни. И двамата не се понасят, не си пасват, не са един за друг. Ясно и просто.
Другото са само оправдания. И то не пред нас, другите, оправдаваш се пред себе си, че ето на, този човек не е достоен за любовта ми.

Следродилна депресия...?А ако той беше мъж да място нямаше да позволи да изпадне изобщо в някаква депресия, щеше да се погрижи за нейното разнообразие и да забележи ако тя не е доволна от живота си и от него.Студено му е , неприятно му е...дрън, дрън...лайнарщини и лигавщини...в крайна сметка тя си е съдрала .... преди няколко месеца и след това я е наградил да си гледа и сама детето.Работел... и какво работи?Да не е миньор или тракторист, че трябва пък толкова често да си презарежда батериите?Ми сори, ама такива не ги оправдавам.И скъпа сега като не иска да излиза с теб след годиди пък изобщо...или става другият вариант- като те види, че си хващаш живота в ръце и приятелките под мишница и си купонясвате по женски ще се сети за теб, ама тогава няма да има кой да го забележи.Гледай си живота, спокойствието и детенцето и знай, че и твойто време ще дойде като поотрасне бръмбарчето.

Не виждам смисъл да се оправдава, но нали трябва да напише обяснение защо според нея тя се чувства така.
Не мисля, че ако обичаш някой и л***а да ти с***е на главата си длъжен да му се радваш.
В този смисъл съвсем възможно е , както ти е било приятно с някой, така негови действия да доведат до това да не го понасяш.

Да,Пасинет права си но тук става дума,че проблема при тях не е ,че той не помага а просто проблем на отношенията им които нямат нищо общо с бебето.Просто тя изтъква това....но истинската причина според мен се корени другаде....

Нещастна включи се да ни просветлиш малко,че.....

Виж кое време е, или мъжа и е на компа или вече е заспала жената от умора. 
Да се надяваме, че утре ще напише нещо. 

Може пък и до Мола да са отишли  Шегувам се,разбира се.....
Има хиляди вариации, тя най-добре знае какво животно си е взела за мъж....

Погледнах даже два пъти,за да се уверя дали не съм го писала точно аз ,с тая разлика,че нашето дете не е на 5 мес. Абе не искам да обезкуражавам авторката,ама нещата по-зле стават по-нататък и определено няма нищо общо със следродилната депресия. Смея да твърдя,че не съм имала изобщо такава депресия и при нас проблемите дойдоха абсолютно по-същия начин след раждането на детето. И след цялата тая работа какъв секс бе хора...

Да, разбира се, не изключвам тази възможност

Просто това, за което говоря, съм го преживявала вече. За това ми се струва по-вероятно. И аз така говорех тогава /е, почти така, защото нямаше дете/, че не иска да излизаме, че ме дразни нарочно, бля бля... И си вярвах даже
Сега осъзнавам, че всъщност човекът си е бил същият, както и 6 години преди това, но аз съм се променила. За добро или лошо съм спряла да го обичам и съм си търсела причини за това. А то просто се случва, като влюбването...

Не искам да обиждам никого, но поведението на мъжа ти ми напомня много на това на нашето куче, когато се роди детето. От ревност се правеше , че не го забелязва, постоянно си искаше неговото (всички разходки и глезотии, с които си беше свикнало), като не му обръщах внимание ставаше агресивно; искаше да стои при бебето, а когато го пуснех се изпикаваше демонстративно на най-неподходящо място и т.н..

 Мисля , че мъжът ти възприема детето , като "конкуренция" и невъзможността му да се пребори с нея го кара да се държи така. Трябва да му обясниш ИНдиректно, че не е така и да започнеш да му даваш възможност да се почуства отговорен, т.е. оставяй го от време на време сам с детето(отиди сама да напазаруваш или на лекар), просто му гласувай доверие поне за малко .

Нещастна не казваш нищо дали имаш възможност за помощ от баби или детегледачка за няколко часа.Искам да ти дам кураж и да ти кажа,че положението ти нее толкова зле и малко или много всички сме минали през него..За мен вие и двамата имате проблем той,че полжението така му харесва ,да включва се спорадичнов грижите издържа ви,но няма съпричастност към това как ти се чустваш.За мен това не е истинско семействои доста от нашите мъже го правят за тях семейството е това да имат дом жена дете уют и да носят парички в къщи къде отива обаче загрижеността и съпричастността към тази която му е родила дете или ти трябва да отглеждаш две деца. Аз писах и по-преди не става със скандали просто както се казва сокротом со благом да му го внушиш и най-вече да си извоюваш собствено свободно време

Ами ти сама си даваш отговор на въпросите.

И сега можеш да си хванеш шапката, детето е най-малкото нещо което би те спряло, ако искаш да го напуснеш. Това при положение че наистина изпитваш неприязън към него. Ами я си представи себе си след 20 год с този мъж и си кажи дали това е което искаш за себе си и детето. Но да знаеш тогава вече ще е късно за промени, и наистина няма да има смисъл от тях.

няма начин да не ти опротивее този човек ,но бъди сигурна ,че го правив момент на афект тогава когато взаимно сте си разменили обидни реплики.Ако  мислиш че искаш да спасиш брака си нищо друго не може да го направи така добре както разговорив спокойна обстановка.Направи ти опити ако не попива...тогава нещата отиват в друга плосткост

Дай го малко по ведро не задълбавай в това, че вече не можеш да го търпиш.
Не се самонавивай, че ето на нищо не е както преди, няма и как да е има нов член в семейството.
Сядате, говорите, изяснявате се, кой какво иска и защо има такива претенции.
Майка му ти опротивяла , после и той, тя се меси във вашите отношения ли?!

Значи първо съм Пасинет.   Ами аз казах, че и от горното би ми опротивял, а от това детински заяждащо инфантилно поведение, освен да провокира ответна реакция в мен, не виждам какво друго.
Предполагам, че и двамата сте на по 20 и нещо години. От моите години би ме избило повече на смях и изобщо да не му мине номера, но вие сте от скоро семейство. Свекървата не разбрах дали живее заедно с вас или само идва и вместо да гледа бебето, а вие да излезете някъде двамата намила нещо си.  
Така, че не бързай да се отказваш, направи някакви опити да го попромениш този твой мъж. Най вече да порасне и да разбере, че ти не си майка му и , че той вече е баща. Ако не иска да оставяте детето от време на време при някоя баба и да излизате двамата да си обърнете внимание един на друг, оставяш му бебето и излизаш ти с приятелки. Не може да отказва, какво ще те набие ли? Детето не е само твое, то е на двамата.
И той като е мързелив, ами направи се известно време на мързелива и ти. Не прави това, което се очаква от теб за него, грижи се само за бебето и му казвай, че си уморена и не можеш да смогваш и така. Няма начин, хитрост му е майката.  

Подозирам, обаче, че дори тя да се направи на мързелива на него няма да му пука. В началото ще вдига скандали, после ще заплашва, а накрая просто ще остави нещата така - няма да прави нищо. Може да е от хората, които повече ги мързи да си изперат дрехите, отколкото да им е гадно ходят омърляни. И понеже него по цял ден го няма вкъщи няма и да забелязва мръсотията, а ще чака на нея да й писне и да изчисти. И на нея най-вероятно ще й писне да греда мръсотията, защото е по цял ден вкъщи.
Така че хитростта е според това какъв човек има насреща си. А мъжете са способни съвсем успешно да се държат като другото дете и да я карат на принципа "ако една работа е толкова спешна някой друг ще я свърши".

ne6tastna ето сега звучиш по добре, не си се предла значи 

Това никак не е задължително да е така. Преди раждането на бебето животът на една двойка е съвсем различен от след това, когато се появяват отговорности от нов характер, а задълженията нарастват немоверно.
И ако доскоро са били безгрижна двойка, свободна във времето и ангажиментите си, след появата на бебето безгрижната двойка до голяма степен се трансформира в безгрижен баща. Защото колкото и да помага той у дома, през деня има своя социален живот и контакти, развлечения и разтуха. Нормално е вечер да е поизморен, но още по-нормално е жена му да се чувства уязвена и наранена. От грижите сама, след като няма кой да и помогне през деня, но и от изолацията в която е изпаднала след раждането - без никой да има вина за това.
Затова е и разбираемо нейното раздразнение спрямо мъжа и, както и чувството, че е прецакана от живота.
Прочела съм първата страница по темата, но споделям мненията на пасинет и Никол.
Това е само етап. Съвсем скоро детенцето ще поизрасте, ще тръгне на градина, а ти на работа или поне ще разполагаш с повече време. Тогава и самочувствието ще се завърне и чувството ти за пълноценност. А дотогава - лавирай в ситуацията и без крайности, внуши на мъжа си необходимостта ти от свое време, дори за няколко часа в седмицата.
Животът всъщност ти е дал много, просто трябва да знаеш как да се възползваш и да направиш така,че да ти носи радост, вместо нерви.

neshtastna, всъщност с моят мъж преживявам нещо подобно. След скандал се държи добре около 3 дни и после си става какъвто си е. След толкова време и опити от моя страна вече не вярвам, че ще се промени. Но поне го виждам че се опитва и това оценявам, не мога да му променя гените. Аз също съм решила да направя всичко възможно за да функционира този брак и вместо да го напусна продължавам да се мъча да го очовечавам. Определено има някакъв напредък и за сега не мисля да се отказвам. За мен най важното е, че се старае, значи има желание. Пък възможностите му колко са толкова. Мъжете явно са си непукисти и егоисти, това им е в природата.
И аз останах с впечатление, че си мисли, че вече като ме е вързал с 3 деца съм му в кърпа вързана и нема мърдане. Той също знае колко държа на семейството и яко му отпусна края. Но аз започнах да му говоря и обяснявам за това как се чувствам, защото той изобщо не беше в час или поне не му пукаше за мен. Напоследък има голям напредък и ще ти кажа на какво се дължи. Освен на прочувствените ми монолози и на това, че започнах да му отказвам секс под предлог, че съм уморена. Освен това  му показах, че колкото и да съм привързана към децата мога на инат да му ги оставя и да ида на почивка сама и да си изкарам прекрасно. Казах му с доста убедителен тон, че колкото и да държа на семейството, ако реша, че не искам повече да живея с него, това няма да ме спре. Даже го помолих няколко пъти сериозно и се обосновах така че да разбере че съм сериозна, да ми даде един апартамент където да живеем с децата, а сестра ми ще ми помага и ще се справя някак си. Тия неща го поуплашиха, осъзна, че не съм му сигурна и  започна да се страе.
Ако твоя мъж държи на теб и семейството ви също ще се постарае да се improve. Ако не държи тогава няма смисъл и ти да държиш на него, да го духа.
Според мен има възможност и майка му да му влияе. Свекървите са много гадно племе болшнството. Моята е голяма кучка, не пропуска случай да ми каже, че не си гледам децата като хората, че не правя нищо по цял ден и така настройва мъжа ми на същата вълна. Ама ще се боря с тази вещица, хич няма да и се давам и да и правя мили очи

Нещастна не съм искала нито да те убидя,нито да те засегна по някакъв начин с изказването си.А че ровя във фантазията си е ясно тъй като вариации на семейства,подобни проблеми и от къде всъщност идват те има много.Това,което казах бяха само част от тях.Просто интуитивно помислих,че може да е това.А как е всъщност само ти си знаеш.След като казваш,че мъжът ти преди е бил цвете, а откакто детето се е родило се е променил толкова драстично значи проблема е другаде-не е там където мислех аз.
В такъв случай не ти остава нищо друго освен да се опиташ да говориш по човешки да разбереш от къде е тръгнала промяната му и защо и да се опитате заедно да поправите нещата...

подкрепям изисква се много внимателен подход с тези деликатни личности ,нямат интуитивна природа не може да знае какво мислиш и как се чустваш иска много внимателно,директно да му се обясни и без вмешаване на вина,евентуално може да се подходи към това,че вината е на двамата тогава мисля би бил добър да си отпуше ушенцата и да сеогледа по-добре

Ситуацията ми е позната. Преди много години се разведох с един такъв същия муньо. Няма оправяне това, с времето става все по-зле. Единственото за което съжалявам е, че не го изритах веднага, ами се заблуждавах толкова време, че ще влезе в пътя. И да се стегне малко след някой по-сериозен разговор, после пак ще си стане същият. Колко може да се търпи? Като тръгнеш на работа, кое ще му е по-доброто, към сегашните ти задължения ще се добавят и други. Магарето, че е магаре, пък и то се уморява ако непрекъснато го товарят и не го оставят да си почине, та какво остава за човек. Нищо няма да се промени - на него така си му е супер удобно, да не е луд да се гърби. В един момент на човек му писва и ще започне да те дразни и с това, че ти диша въздуха. Мързелът е диагноза и лекарство за това още не е измислено.
Потърпи малко докато ще можеш да работиш и да имаш някакви доходи и тогава предприемай каквото и да е.

Много странни животинки са това мъжете 
И моят така беба като се роди,сега е на 11 месеца, трябваше да купува неща и имаше доста неща случващи се в живота ни с новото бебе,тя от ден 1 беше болничка,както и ние се разболяхме и след 1 седмица търчане след поредното поименно повикване на мъжа ми директно ми каза "Какво искаш бе,искам да си почина,не стига,че съм момче за всичко...." Моляяяя? Ооо аз пък да не съм жена за всичко,директно си му казах какви са му ангажиментите,как ще помага и какво ще е.А за работата му дето е сврян в едно офисче и направо нямат работа,само кафета пият му казах да не ми реве че е изморен,незнае какво е да се бъхтиш като хамал на работа-аз знам.
Та сега много се обичаме с милото,разбра как трябва да го играе че не му минава инак номера.Много грижовен баща е,помага,аз даже на кафета си ходя,а и с беба ни е голям кеф да излизаме.
Та твоя какво му пречи да излезете на кафенце някъде с количката,за 2 часа няма да му отнемеш много от деня.И каква работа работи човека че трябва да презарежда.Според мен най-добре си намери компания от мами,тоя човек най-тактично му кажи,че имаш и ти нужда от презареждане-не само със сън,питай го кое от домакинските задължения ще поеме,ако ти сама къпеш беба (не е толкова трудно).Или го научи той да къпе беба-както аз направих,това си беше главно задължение на мъжлето.Но наистина бъди много тактична,те са инати същества,правят напук.Ако вече и нормален разговор не помогне,аз ако съм ще взема беба в количката,ще си отида като пичка в мола,ще си напазаря каквото искам,ще се върна-НЯМА ДА МУ СГОТВЯ И ИЗПЕРА,ща си изкъпя бебка,като я нахраня и приспа се опвам пред тв-то,просто пробвай да видим

Мен пак ме навява мисълта за любовница, още повече щом не е бил такъв преди...

Навсякъде ви се привиждат любовници. Каква е тази параноя. 

Ами когато нещо не е наред в брака една от най-често срещаната причина е намесата на трето лице.

Точно обратното намесата на трето лице е следствие от това, че нещо не е наред, а не причината за това. 

А каква според тебе е причината в толкова много бракове нещо да не е наред...Всеки си има гледна точка за това кое е първичното.За тебе е следствие за мен е причина...

Когато отношенията в един брак са удовлетворителни и за двамата, не се появяват трети лица. Когато дори само единия не е удовлетворен (може да са хиляди неща, дори и това , че вече е спрял да обича и т.н.) може да се появи трети човек.
В случая на авторката вероятността е много малка. Твърде мързелив и я търси за секс повече отколкото тя него - не ми мирише на любовница. 

аха, позната история, за съжаление
първите месеци с едно бебе са най-трудни, а ако ви е и първо, ще се чудите какво става с вас и живота ви!
Голяма промяна е, но всичко си се нарежда, повярвай ми! Няма да стане от раз и хайде пак стария весел живот.
Ако имате някой да поеме бебето пред уикенда, а вие да се поотпуснете, ще е най-доброто решение.
Ако нямате ще се от тези като нас

Но ако обича да кара ски-и ти с него отивай

Може би си права, незнам.Но мисля,че не трябва да се изключва и тази възможност.Може и да е само влюбване,флирт или нещо подобно,щом избягва други контакти освен физическия,а той може и да е от гузна съвест.Може и да влизам в някви филми наистина и просто да го е обхванала летаргия човека,знам ли?

Мисля, че появата на любовник или любовница не е свързано с вървенето или невървенето на отношенията в брака, а опира до нагласата и съвестта на всеки от партньорите. Изневярата не е толкова лесно нещо, все едно си се почесал по главата, нито пък става само в пияно състояние. Който веднъж е изневерил ще го направи и втори път. Щом изобщо му е минала тази мисъл и си е събул доброволно гащите, значи е виновен (поне за мен). После и по корем да се влачи полза няма. Да е мислил навремето.


В много семейства нещата не са наред, защото хората нямат търпение или умение да изграждат връзка. Масовата култура казва всичко да се консумира бързо и веднага и за еднократна употреба, включително и брака. Повечето ми познати са отдавна разведени и браковете им издържаха максимум по 5 години, колкото да се роди едно дете.

искаш да ме убедиш,че който и да е от нас тук се спира и казва аз никога няма да изневеря,да вероятно няма да го направя ако връзката ми с моя човек е изпълнена със съдържание той е на моята вълна аз съм на неговата,допълваме се взаимно даваме си нещата от които имаме нужда колкото и консуматорско да звучи.НННННННННооооооо ако има само нещичко което на мен не ми достига или пък на него то несъзнателно можеш да стигнеш допрословутата "Изневяра" и без дори да я целим,можем да попаднем на 3 тия когато най-малко очакваме ,дори преди това да сме се клели че на нас такова нещо нема да ни се случи.Никога не казвайте никога   Това не е нагласа нее като да кажеш аз не обичам уиски с фъстъци

Ето bimba ме разбра какво искам да кажа. Написа го с повече думи, но това е моята позиция по въпроса. 

Едва ли някой си казва "никога няма да изневеря", а много, много ще се замисли преди да направи тази крачка. Никой не може да ме убеди, че съзнанието на един човек може толкова много да се замъгли, че да не знае какво прави и какви може да са последствията.
Между другото, много от изневерите се случват на хора, които имат много добра връзка. И какви са тези връзки, че да задоволяват всички очаквания на всеки от партньорите? Това е фантастика. Просто ги засърбяло хората, били на купон с преспиване и там колежката... Истината за мен е, че всички се надяват да не ги хванат.

Андариел  който мисли,че последиците са страшни си бае да не среща мечката ама и тогава не е сигурно.Междудругото тази изневяра за която ми говориш замаглено съзнание,купон колежка или колега хич няма да и обърна внимание.Тежко ми обаче ако мъжа ми си намери душеприказик вместо да го прави с мен

аз затова не ходя в гората 

AGAPH по-глупави и некомпетентни расъждения от твоите не бях Чела .
Когато един ден дай боже имаш дете тогава се вклюЧвай в такива деликатни теми .Какъв е проблемът на авторката можем само да гадаем като дърти клюкарки без работа .Може и да е в следродилна депресия ,може и мъжът  да се е променил и него да го е хванала  (което е много Често среЩано явление) ,колкото и да ти се струва невероятнооо и невъзможноо .Тъй ,Че дръж си там твоя послушен помоЩник и се моли да си остане такъв и след бебето та Чак до старини .Само Ще ти дам малък пример братът на моя и жена му са били 10 години заедно преди да им се роди детето и след това дори и 2 години  нямат живяни заедно . Като дойде детето животът  ти се обръЩа на 360°  и ако нямаш и помоЩник от време на време за любимите си занимания(не казвам ,Че бебето не е любимо занимание ),но 24/24 Часа 7/7 дни  нон стоп  ,няма да се депресираш ли .Ти какво си мислиш ,Че едно бебе е кукла , седи и си лежи кротко и само го храниш  и къпеш .Ами като вземе с Часове  да реве ,ами като поотраснат като запоЧнат да се налагат и ти прави кризи на всеки Час ,тогава ти идеалната сигурно Ще имаш някакво магиЧеско решение за всяка една ситуация ,Щото преди това Ще си Чела много в нета ,книги ,ама видиш ли тоЧно твоето дете няма да съвпадне с виЧко изЧетено ....Направо се Чудя на акъла ти и как упорито продължаваш да пишеш в темата 

Аз вече съм на този принцип   
Той сега не иска да излизам с него, но ще дойде и моето време 

Мила изпраднала си в дупка.Кани повече приятелки в часовете когато бебо спи.,говорете си,правете си маникщр или нещо различно от памперсите.Не може да нямаш такива познати .Сизлизането не се ядосвай толкова.След 2 месеца ще се затопли и ще имаш възможност да сте не вън постоянно.Таткото ами просто е,обърни се към него и му обясни,че се чувстваш зле,не от домакинската работа или от гледането на детето.Кажи му че имаш нужда от него.
Мъжете понякога не се досещат сами.Сигурна съм ,че те обича много и няма любовница.По скоро не те е разбрал добре.

И моят беше такъв - мързеланко. По цял ден се разхождаше между ТВто, компа, хладилника и тоалетната. А от умора вечер си почиваше пред компа... И не само че беше мързеланко, ми беше и безотговорен. "Ми нямам, бе" - когато го питах има ли пари да купи нещо за ядене. "Ми нямам" - вдигаше рамена той. Случвало се е да нямаме какво да ядем... Не само не остана нищо от любовта ми, ами така ми опротивя, че не можех да го гледам. Имах чувството, че не живее, а вегетира; че ще се разплуе и размаже по диваните от лежане... Иначе ме слушаше - направи това, направи онова, трябваше да го командвам като майка, иначе сам не се сещаше. Детето иначе му го оставях и излизах - да се оправя, баща е.
Е, не сме вече заедно и да ви кажа - родих се...!

Не можах да разбера проблема ти ?

Хехе.Сън не съм спала,че не комуникираш с мене...направо не мога да повярвам!
Ти пък къде се намеси?Тя не комуникира,а си пише някакви неща.Не съм комуникирала с нея!

Не е задължително преди да е бил такъв. Моя мъж започна да се скатава основно след като се излязох по майчинство, а след като се роди детето реши, че като съм си вкъщи мога и всичко сама да свърша. Дори за малкия не помага, само на едното къпане полива с канчето и като си дойде от работа си поиграва с него за половин един час. Пазарува по списък, който му диктувам по телефона. Преди също не изгаряше от желание да свърши нещо вкъщи, но все пак не беше така, той виждаше, че си идвам от работа малко преди него или с него и примерно аз ще се хвана да правя вечерята, той ще зареди миялната или ще му кажа простри прането и го прави.
Но за излизане няма проблем, ходим в почините дни нагости тримата с детето или в МОЛ, при майка ми, на кафе и т.н. Също много често ни идват на гости приятели и не мога да се оплача от скука, ама как ей тъй не пусна прахосмукачка по своя инициатива