Здравейте, дами и мами !
Нова съм във форума, току-що се ригистрирах ! Бързам да ви се изповядам и съответно да прочета мненията Ви по моята тема. Ще се радвам да намеря поне част от отговорите.Боже, от къде да започна .....
Омъжена съм ,имам две деца-4 и 2 г .Със съпруга ми се заедно почти 9 год.(8 и половина), 5 от които вече сме семейство.Нормално семейство сме, отстрани хората казват,че изглеждаме щастливи.Много мои неомъжени приятелки казват, че биха се радвали да намерят мъж като моя!
Добър, не пие, не ме бие!Това добре,но сега ще ви кажа какво не ми харесва в него и май съм на път вече да се резделим.Това още го обмислям,има тепърва да се слуват много неща,ще кажа и причината заради която евентуално бих взела такова решение.
Мъжът ми е работохолик !!!! Интересува го единствено работата му. Винаги аз и децата сме на второ място !!! Думите които чувам от него откакто се оженихме са-"Хайде по-късно,че сега имам работа ".Това са вече 5 години и да ви кажа,взе да ми писва! Никога не ми е помагал кой знае колко в отглеждането на децата (гледа едното дете, докато аз изкъпя другото). Никога не идва с нас на разходки,никога не сяда с нас на кафе ако няма други хора. Но с приятели са м излиза.
Когато сме се разхождали двамата с количката, никога не е искал той да кара, ако го накарам отказва.Това не била работа за мъже.А около нас пълно с мъже които бутат бебешки колички.Тежко ми е, защото не успя да се зарадва дори на раждането на децата като хората. Незнам дали защото и са момичета, би било жалко. Когато трябваше да почерпи в болницата, му направих списък,а той знаете ли какво каза ??? "Да няма сватба да правиш ???" Това за една торта, бонбони и безалкохолно !!!
Това е другото нещо- в главата му е все да печели пари !!! Болен е хора казвам ви !!! Постоянно ми прави забележка, че купувам това-онова.Винаги забелязва ако си купя нова дреха. Омръзна ми за всичко да ми прави забележка и да ми натяква. В началото не беше такъв. Напротив беше много щедър, внимателен, мил.Той и сега е мил, добре се държи с мен.Обича и децата, но някакси не му идва от вътре да се заиграе стях, купува им много скромни подаръци, и то трябва да мрънкам много време.Мъжът на сестра ми ги боготвори и те много го обичат.От скоро са женени и нямат все още деца.Завиждам й от сега, защото знам,че много ще й помага.
Те винаги тичат към него,а не към баща им.Не мога да ги оствавя да ги гледа собствения им баща,осен ако не спят.Той само да седи и да се ослушва да не плачат,ако изляза по работа и ми звъни на всеки 5 мин.Два пъти ни заведе на море.Единия път дойде майка ми,а втория сестра ми.Какво ли щяхх да правя ако бяхме отишли сами...Все едно щя да съм сама ....Тази година може и да не закара, защото естествено той е мног ангажиран.Имаме малък собствен бизнес.Работи по 18 часа на ден.Е, случва да се смени има си доверен човек,ако ми се насъбере много.Не издържам. В началото на шега му казвах, че няма да издържа дълго и ще го напусна,а той ми каза,че няма да посмея да го направя,ако искам да си виждам децата.Това разбир се на шега... Но нещата взеха да стават сериозни......
Ето тук вече намесвам бившия ... И то само ако знаете за какво става въпрос ...
Историята заповча преди 9 години.За два дни в града ни имаше някакъв международен фестивал на фолклорната песен. Имаше състави от Македония,Албания, Турция и Гърция. И като се пръснаха из града ни,а той е малък доста се оживи.Току-що бях завършила гимназия бях на 18 г. В дискотеката се запознах с момче от Турция(аз съм от смесен брак и знам малко турски).Къде на англ., къде на турски си говорехме и много се допаднахме.Да се чудиш колко общи теми си намерихме и колко добре си изкарахме.Само ДВА ДНИ.И нищо не се случи-само разговаряхме, направихме си снимки.Смея да кажа, че ме впечатли, но чак любов.... както и да е. Беше мил.,забавен, страхотен и не беше нахален ! Когато си заминаваше, ми обеща пак да дойде, каза, че много му харесвам и не е познавал до сега момиче като мен.Каза ми че се влюбил във мен още в дискотеката.На мен много не ми се вярваше, но той беше категоричен.След месец получи писмо със снимките които си направихме.Каза,че много му липсвам, но скоро може би няма да дойде.Аз да го чакам въпреки това.Разменихме си някакви имейли, писахме си и там.И той продължаваше да твърди,че е влюбен в мен и че много ме обича.Четери месеца след като го срещнахме,се запознах с мъжа ми.Той ми направи впечатление още със запознанството ни.(до тогава съм нямала сериозни връзки и по-късно ми стана първия).Започна да идва в кафето в което работех.Излизахме.Добре си прекарвахме.Всичко беше ок.Забравих за момчето от Турция.Три месеца не бях влизала в пощата си и я затвориха.Имах само домашния му адрес, но не ми се занимаваше, нали вече имах приятел.Тръгнаха нещата.Годеж.Влязох в университет.Сватба.Деца.През 2003 г. получи писмо от Турция, писа ми че е разбрал,че имам приятел и ми желае щастие, но че винаги ще ме обича и ще ме пази в сърцето си. Много хубави думи бяха.Спомних си онова време, но си каза,че така ни е било писано.Същата година се сгодих.Мъжа ми не знае за това момче,за предишни знае.Но това бяха някакви си два дни-каква връзка е това !!!
Нещата с мъжа ми от време на време наистина се влошават.Много пъти напоследък си мисля за раздяла.И сега.
Миналата седмица както си разглеждах във Facebook реших да потърся онова момче.Не знам защо! Боже, не знам какво ме накара!!!! Взех писмото и погледнах името.И преди съм пускала в търсачката името му за видя какво ще излезе, но се оказа,че съм сбъркала една буква във фамилията и никога нищо не можех да открия.След като написах името правилно, го открих.Въпреки че, беше скрита информацията го познах по рождената му дата. Родени сме на една съща дата с една година разлика,той е по-голям.На снимката момчето много не ми приличаше на него,но все пак му писах съобщение.След два часа дойде отговор.Оказа се,че е той, че никога не е спирал да мисли за мен и първия му въпрос беше ... Омъжена ли си ??? Аз също не показвам снимки и всякакв информация е скрита.Прие покана му за приятелство, разгледах малкото снмки които беше качил, доста е понапълнял,но лицето е същото.Преди девет години имаше леко детска физиономия,а сега вече е мъж !!!Преминахме на чата..... и се почнаа едни откровения.Положението беше същото-къде на англ. къде на турски.И емотиконите помагаха !Животът ми се обърна !!!!! В момента не мога да спра да мисля за него!!! Нито дори за секунда !!! Не мога да се позная. Само ако знаехте колко добре се разбираме, довършваме си изреченията, говорим за всичко! С мъжа ми мноооого отдавна не разговаряме по този начин.Той е по-откровен, казва ми всичко.Преди година за малко да се ожени, но не обичал толкова мног момичето.Разделили се. Каза,че е ме търсил много пъти.Изписал хиляди писма на имейла, които аз не прочетох.Пташе ме,защо така бързо съм го забравила. Влюбих се, момичета!!! Този път аз се влюбих! А той никога не е спирал да ме обича.Иска да сме заедно .... Иска на момента да отида при него.Каза,че за нищо на света няма да се откаже от мен.Защото знаел,че аз съм неговото момиче.Е, тук вече не знам какво да правя о как да постъпя.Ще се радвам да чуя мнения.Историята ще доразкажа по-късно.И без това стана много дълъг пост.
Благодаря ви момичета, че ви има. Просто няма на кой да кажа.
Нова съм във форума, току-що се ригистрирах ! Бързам да ви се изповядам и съответно да прочета мненията Ви по моята тема. Ще се радвам да намеря поне част от отговорите.Боже, от къде да започна .....
Омъжена съм ,имам две деца-4 и 2 г .Със съпруга ми се заедно почти 9 год.(8 и половина), 5 от които вече сме семейство.Нормално семейство сме, отстрани хората казват,че изглеждаме щастливи.Много мои неомъжени приятелки казват, че биха се радвали да намерят мъж като моя!
Добър, не пие, не ме бие!Това добре,но сега ще ви кажа какво не ми харесва в него и май съм на път вече да се резделим.Това още го обмислям,има тепърва да се слуват много неща,ще кажа и причината заради която евентуално бих взела такова решение.Мъжът ми е работохолик !!!! Интересува го единствено работата му. Винаги аз и децата сме на второ място !!! Думите които чувам от него откакто се оженихме са-"Хайде по-късно,че сега имам работа ".Това са вече 5 години и да ви кажа,взе да ми писва! Никога не ми е помагал кой знае колко в отглеждането на децата (гледа едното дете, докато аз изкъпя другото). Никога не идва с нас на разходки,никога не сяда с нас на кафе ако няма други хора. Но с приятели са м излиза.
Когато сме се разхождали двамата с количката, никога не е искал той да кара, ако го накарам отказва.Това не била работа за мъже.А около нас пълно с мъже които бутат бебешки колички.Тежко ми е, защото не успя да се зарадва дори на раждането на децата като хората. Незнам дали защото и са момичета, би било жалко. Когато трябваше да почерпи в болницата, му направих списък,а той знаете ли какво каза ??? "Да няма сватба да правиш ???" Това за една торта, бонбони и безалкохолно !!!Това е другото нещо- в главата му е все да печели пари !!! Болен е хора казвам ви !!! Постоянно ми прави забележка, че купувам това-онова.Винаги забелязва ако си купя нова дреха. Омръзна ми за всичко да ми прави забележка и да ми натяква. В началото не беше такъв. Напротив беше много щедър, внимателен, мил.Той и сега е мил, добре се държи с мен.Обича и децата, но някакси не му идва от вътре да се заиграе стях, купува им много скромни подаръци, и то трябва да мрънкам много време.Мъжът на сестра ми ги боготвори и те много го обичат.От скоро са женени и нямат все още деца.Завиждам й от сега, защото знам,че много ще й помага.
Те винаги тичат към него,а не към баща им.Не мога да ги оствавя да ги гледа собствения им баща,осен ако не спят.Той само да седи и да се ослушва да не плачат,ако изляза по работа и ми звъни на всеки 5 мин.Два пъти ни заведе на море.Единия път дойде майка ми,а втория сестра ми.Какво ли щяхх да правя ако бяхме отишли сами...Все едно щя да съм сама ....Тази година може и да не закара, защото естествено той е мног ангажиран.Имаме малък собствен бизнес.Работи по 18 часа на ден.Е, случва да се смени има си доверен човек,ако ми се насъбере много.Не издържам. В началото на шега му казвах, че няма да издържа дълго и ще го напусна,а той ми каза,че няма да посмея да го направя,ако искам да си виждам децата.Това разбир се на шега... Но нещата взеха да стават сериозни......
Ето тук вече намесвам бившия ... И то само ако знаете за какво става въпрос ...
Историята заповча преди 9 години.За два дни в града ни имаше някакъв международен фестивал на фолклорната песен. Имаше състави от Македония,Албания, Турция и Гърция. И като се пръснаха из града ни,а той е малък доста се оживи.Току-що бях завършила гимназия бях на 18 г. В дискотеката се запознах с момче от Турция(аз съм от смесен брак и знам малко турски).Къде на англ., къде на турски си говорехме и много се допаднахме.Да се чудиш колко общи теми си намерихме и колко добре си изкарахме.Само ДВА ДНИ.И нищо не се случи-само разговаряхме, направихме си снимки.Смея да кажа, че ме впечатли, но чак любов.... както и да е. Беше мил.,забавен, страхотен и не беше нахален ! Когато си заминаваше, ми обеща пак да дойде, каза, че много му харесвам и не е познавал до сега момиче като мен.Каза ми че се влюбил във мен още в дискотеката.На мен много не ми се вярваше, но той беше категоричен.След месец получи писмо със снимките които си направихме.Каза,че много му липсвам, но скоро може би няма да дойде.Аз да го чакам въпреки това.Разменихме си някакви имейли, писахме си и там.И той продължаваше да твърди,че е влюбен в мен и че много ме обича.Четери месеца след като го срещнахме,се запознах с мъжа ми.Той ми направи впечатление още със запознанството ни.(до тогава съм нямала сериозни връзки и по-късно ми стана първия).Започна да идва в кафето в което работех.Излизахме.Добре си прекарвахме.Всичко беше ок.Забравих за момчето от Турция.Три месеца не бях влизала в пощата си и я затвориха.Имах само домашния му адрес, но не ми се занимаваше, нали вече имах приятел.Тръгнаха нещата.Годеж.Влязох в университет.Сватба.Деца.През 2003 г. получи писмо от Турция, писа ми че е разбрал,че имам приятел и ми желае щастие, но че винаги ще ме обича и ще ме пази в сърцето си. Много хубави думи бяха.Спомних си онова време, но си каза,че така ни е било писано.Същата година се сгодих.Мъжа ми не знае за това момче,за предишни знае.Но това бяха някакви си два дни-каква връзка е това !!!
Нещата с мъжа ми от време на време наистина се влошават.Много пъти напоследък си мисля за раздяла.И сега.
Миналата седмица както си разглеждах във Facebook реших да потърся онова момче.Не знам защо! Боже, не знам какво ме накара!!!! Взех писмото и погледнах името.И преди съм пускала в търсачката името му за видя какво ще излезе, но се оказа,че съм сбъркала една буква във фамилията и никога нищо не можех да открия.След като написах името правилно, го открих.Въпреки че, беше скрита информацията го познах по рождената му дата. Родени сме на една съща дата с една година разлика,той е по-голям.На снимката момчето много не ми приличаше на него,но все пак му писах съобщение.След два часа дойде отговор.Оказа се,че е той, че никога не е спирал да мисли за мен и първия му въпрос беше ... Омъжена ли си ??? Аз също не показвам снимки и всякакв информация е скрита.Прие покана му за приятелство, разгледах малкото снмки които беше качил, доста е понапълнял,но лицето е същото.Преди девет години имаше леко детска физиономия,а сега вече е мъж !!!Преминахме на чата..... и се почнаа едни откровения.Положението беше същото-къде на англ. къде на турски.И емотиконите помагаха !Животът ми се обърна !!!!! В момента не мога да спра да мисля за него!!! Нито дори за секунда !!! Не мога да се позная. Само ако знаехте колко добре се разбираме, довършваме си изреченията, говорим за всичко! С мъжа ми мноооого отдавна не разговаряме по този начин.Той е по-откровен, казва ми всичко.Преди година за малко да се ожени, но не обичал толкова мног момичето.Разделили се. Каза,че е ме търсил много пъти.Изписал хиляди писма на имейла, които аз не прочетох.Пташе ме,защо така бързо съм го забравила. Влюбих се, момичета!!! Този път аз се влюбих! А той никога не е спирал да ме обича.Иска да сме заедно .... Иска на момента да отида при него.Каза,че за нищо на света няма да се откаже от мен.Защото знаел,че аз съм неговото момиче.Е, тук вече не знам какво да правя о как да постъпя.Ще се радвам да чуя мнения.Историята ще доразкажа по-късно.И без това стана много дълъг пост.
Благодаря ви момичета, че ви има. Просто няма на кой да кажа.
Желая ти успех и дано нещата се оправят за теб 
