"лигавото" дете?

Ми, аз, за съжаление, не знам какво да те посъветвам от личен опит, щото ти си значително по-напред с материала от мен. Моят син е само на 3 седмици. Но ти съчувствам! Най-близката ми приятелка има подобна фурия за син и е на нокти всяка минута. И мъжът й също, де... Така си беше от самото начало и досега - почти 3 годишен е.

Обаче да ти кажа какво бих направила на твое място. Веднага бих се обърнала към специалист - я детски психолог, я фамилен терапевт... ама истински специалисти, не първия, който се е обявил във вестника като велик терапевт... Много е малък още твоят син, за да отбира от говорене и аргументи. Специалистите си имат своите начини, умения и трикове разни да ти помогнат да се научиш как да се справяш със ситуацията.

Успех, че май хич не е лесно! Аз се уморявам само, докато гледам моята дружка как тича след детето, а той е много изобретателен в белите... И всичко, дето не е за игра, чупи се лесно и вдига адски шум, веднага му става интересно...

Чак лигаво не бих го нарекла.Всички деца минават през това-тръшкане. Въоръжавам се с търпение и го оставам да се натръшка на воля и обикновено му  минава , прави се на обиден но трябва да знае правилата. Дано намериш изход

Това за дете на година и половина ли става дума? Че то не разбира още почти нищо. Нормално е да иска да играе с истински неща, да копира мама, на много деца играчките на тази възраст още не са им интересни. Моето е на 5 и има дни, в които цялата ми кухненска посуда е в неговата стая и играе на готвач и пак не мисля, че е лигав. 

Не се тревожи- май всички деца минават през този период. Моя племенник правеше същите номера и на същата възраст. Ама вече си е ок!

Чак пък нищо да не разбира,не съм съгласна,.....а как разбира да реве и да си блъска главата в стената.
Аз също от време на време имам проблем с дъщеря ми,като каже че иска нещо и няма отърваване,голям инат е
Ако я оставя да реве,може да откара и един час,но се опитвам да и отвлека вниманието с нещо друго,а когато не успявам я оставям да си по-реве малко.Да ти кажа,че вече е малко по послушна има дни в който даже не и правя забележки за нищо.Така че мисля че е период  и би трябвало да отмине,но това не означава все пак че трябва да има всичко което поиска....

Единственото,което можеш да направиш е ,да бъдеш упорита в решението си да не получи това,което иска!Трудно е ,знам/минала съм го с големия/, но изпуснеш ли го сега-няма спиране.Да си реве и да се тръшка.Като започне да си удря главата го хващаш, и не го пускаш. Сега е моментът да разбере,че в живота има правила,които да се спазват!Най-важното е, колкото и да ти е мъчно-да стискаш зъби!Напомняш си, че го правиш за негово добро,за да му е лесно в живота, да има приятели и т.н. За твое успокоение-ефект има!

Детето си е любознателно и иска да опознава света. И аз не бих казала, че е лигаво. Иска да види какво има зад вратата с райбера- защо не му покажеш всички "интересни съкровища"?
Моят дребосък щъка от стая в стая, не се съсредоточава върху нищо повече от 5 минути, и пак се втурва на някъде.
И него го интересуват истински неща повече от играчки.
Днес ми се ядоса, защото не му позволих да къса енциклопедията на брат си и много плака. Просто като се ядосат не знаят как да се справят с емоциите си. Едва ли нарочно си блъска главата. Не си контролира яда. Ще се научи по-късно.

Това е живота на дребосъка. Иска всичко и го иска веднага.
Търпение и не се обвинявай.

Колкото и изтъркано да звучи, обграждай го с повече позволени за пипане неща. Иначе детето се изнервя. Толкова много откривателства му предстоят, то просто има нужда да изследва света, а не цели да ядосва майка си.

И аз не съм съгласна,че определението "лигаво дете" е правилно.На тази възраст децата опознават света,имитират родителите си и да...наистина се опитват да се налагат.Може би това трябва да ограничиш.
Моят син също понякога иска нещо и постоянно ме дърпа и бута към въпросната цел.Но ако съм решила,че няма да му го дам,няма сила която да ме накара да отстъпя.Ако иска да реве,да пищи или някоя друга манипулация.Няма е една от думичките,които ясно разбира.
Ще дам пример.Той е способен по цял ден да яде солети,бисквити и други подобни.Ако удовлетворявам всяко негово желание,значи той днес ще е изял поне няколко пакетчета от всичко.Но след като му дам няколко пъти,му казвам няма и колкото и да ме дърпа към кухнята не му давам повече.И в един момент се отказва.
Така че все някога и твоят син ще се откаже да иска да получава всичко.Трябва само малко по-силна воля и непреклонност.Успех!

Не мисля, че е лигаво детенцето ти по-скоро изобретателно. Но това с главата в стената ме разби защо не му вържеш възглавничка или нещо меко на челцето да не го боли поне! За тавата му обясни, че е стъклена и ще го пореже и после ще го боли ръчичката или нещо такова. Моето бебе, въпреки, че е бебе също ги прави тези номера. Като нещо не му дам или му взема той реве и сълзи пуска, а аз му се смея от горе и го гледам весело... и след малко спира да реве и ме гледа странно. Не се шашкам, че реве ... нека си реве като знам, че е от лигня, ама да си блъска главата 

Освен да повторя valerie няма какво много да добавя. Прекалено многото забрани само могат да изнервят допълнително детето. Обмисли внимателно колко често и какви неща му забраняваш и по възможност нещата, които не трябва да пипа, просто да не са около него, за да провокират интереса му. А ако все пак поиска нещо, с което не може да си играе, просто отиди при детето,  направи му някоя смешна муцунка, заиграй го с нещо друго, а не му се карай и обяснявай ядосано, че това не е за пипане, достатъчно е, че просто си махнла предмета от ръцете му...

Оооо,само да ми се падне такова дете,гледай какво става  Ще го излекувам за нула време  И нашата дъщеря е много палава,но момента в който кажа заканително....НЕееее,виждаш ли шамара ? И тя ме поглежда,спира и става добро дете,знае кое се пипа и кое не,иначе всичко вкъщи ще е пълен хаос,а тя ще се е качила на главите ни 
  Просто трябва твърдост в дадени моменти,остави ли се да получава всичко ,което иска,няма начин да не се разглези 

spored men za ligavite deca imat vina i babite,te se da mu dadat ne6to se da mu ugodqt i nakraq nie si blaskame glavite kak da gi otu4vame

Не мисля,че ти е лигаво детето.Повечето деца минават през това тръшкане и реване.Ще го израсте.Доколкото разбирам ,му отделяш нужното време за да си играете, не му липсва внимание. Когато му говориш и обясняваш спокойно,в един момент ще престане да се тръшка,но ще почнат други номера.Всяка възраст с проблемите си

И аз не мисля,че е лигаво детето ти.Повечето деца минават през такъв период

В къщи всичко, което е забранено за него не е пред очите му.Много добре знае какво има зад шкафа с райбера и за това иска да го отвори.Търпелива съм и рядко повишавам тон,таткото ни се кара повече съответно Ивче не иска да ходи при него.Ще се опитам да съм по-твърда с него,въпреки че аз съм от тези дето всичко дават на децата(не само на моето) и май там ми е проблема.Бабата не ми е проблем,тя обръща внимание,но забранява повече от мен.

Рано е да се притесняваш за лигаво дете-на тази възраст моята Цвети огласяше с див кански рев целия вход, ако нещо не е както тя казва, а сега-на 4години, е най-кроткото дете. Съветите, които мога да ти дам, са няколко-разхождайте се повечко навън, защото децата на тази възраст имат твърде много енергия и ако не я изразходят се  изнервят. Опитай да създадеш еднообразие за известен период от време и наблюдавай дали ще се чувства по-спокоен-при моята дъщеря проблема идваше от прекалено многото нова информация, която получаваше. Когато се тръшка, опитай да го игнорираш и виж дали ще се впечатли. Ако имате проблеми у дома-със съпруг, или бабата, опитай да ги изгладите-дори и да не е свидетел на скандали, детето много добре долавя напрежението у дома.

А защо просто не преместиш тавата от там, но без детето да те види? Явно сега знае, че в този шкаф може да се ровичка и му е интересно. Ако тавата я няма там ще знае, че всичко вече е извадено и няма да търси друго. Пробвай, от опит глава не боли.

Абсолютно подкрепям. Много умни съвети. Моето дете и до днес е така - ако не се е натичал и наиграл навън, в къщи прави бели. Излизаме независимо от времето, хем се калява, хем изразходва енергия. Ако все пак е много ветровито или студено, посещаваме детски центрове - там има и други деца, и какички, които са страхотна отмяна и разнообразни забавления. Всички си играят с домакинска посуда на тази възраст и я предпочитат пред играчките.  Мото играеше с кафемашината. Тя сега не работи, естествено. Но все пак, за да остане здрава тенджера у вас, не се поддавай на тръшкането. Остави си го да се тръшка. Ще се потръшка, ще поплаче и ще спре. Трябва да има правила, но у нас те са били малко и са ограничавали свободата му само в рамките на разумното. Спокойно, колкото повече пораства, по-лесно ще става.

Всяко дете си е индивидуално и е рано да се определя какво е. По правилно е да се каже палаво или любознателно. Моето е на близо три и минахме по този път. Сега е още по изобретателен в белите и все повеЧе иска да се налага. Моя съвет е повеЧе разходки и контакти с деЦа там то ще изразява своите емоЦий.

Тенджерата по принцип е здраво нещо, какъв е проблема да си играе с тенджери?
На тази възраст забраната предизвиква точно такава реакция като описаната, по-добре е да му отвлечеш вниманието с нещо друго. Ако няма как, оставяш го да се нареве и толкоз.

Ами не е точно така. Аз имах две любими тенджерки, които бяха със стъклен капак и отчитаха до каква температура са нагряти. Вече не отчитат нищо, защото едни детски ръчички демонстрираха колко са добре с фината моторика и отвъртяха датчиците.

Проблема не е в това че си играе с тенджерите,давам му ги.Няма къде да преместя и една чаша вече,защото трябваше да прибера доста уреди по шкафовете и вече нямам място.Сега не е лиготия,ама след година...ще е точно това и трябва да прекратя по някакъв начин това нещо.Той е свикнал да съм непрекъснато до него и ако не съм става....една олелия,не мога да влезна и да се изкъпя,седи на вратата и реве .

И моето дете ревеше пред вратата на тоалетната и банята и просто го оставих няколко пъти да реве и спря. Сега влизам в тоалетната и банята без проблем. Като искаше нещо, се тръшкаше непрекъснато, оставях го и разбра, че не става. Преди няколко седмици рева два часа, пищя, удря, блъска, оставих го. На мнение съм, че трябва да се научи, че като се каже "не" за нещо, това означава "не". С тръшкане, рев и писъци не става. Когато това, което иска не е опасно за него, обикновено го получава след известно време, без да е очаквал, като награда. Аз самата като малка получавах всичко ако се разтръшкам, като това определено ми пречи в момента, като възрастен и отчитам като грешка на моите родители и по-скоро на баба ми, мога без проблем да я манипулирам дори и сега. Не искам детето ми да използва такива начини за въздействие на другите, защото никой не му е длъжен с нищо.

Ама стандартно е това поведение. Повечето деца на тази възраст са като залепени за майките си. Има и изключения, но аз познавам малко такива. С възрастта ще става все по-самостоятелен и накрая съвсем ще те забрави. Факт. Знам, много е трудно, така нямаш нито усамотение, нито личен живот, изморяваш се ужасно, изнервяш се. Но истината е, че е много сладък този твой Иван и много хора биха дали живота си да се залепи като гербова марка за тях.

На тази възраст и синът ми се държеше по подобен начин. И най-голям интерес проявяваше към тенджерите и тавите. Просто го оставях да играе с тях, докато отмине интересът му. Безсмислено беше да настоявам, че на тенджерите мястото им е в шкафа. Просто детето ще израсте този период и съвсем ясно ще разбере, че наистина мястото им е там. не си струва да реве, да се тръшка. Колкото и да се опитвах да въведа ред, такъв нямаше. Затова го оставих да си "начеше крастата". Стига само да няма нещо опасно за него.
И това далеч не е проява на "лигавщина". Детето е на такава възрас, в която си иска своето - за него още играчките не са особено интересни.
не се притеснявай, ще отмине, но все пак ти му обяснявай, че това или нова не е за игра, че служи за еди-какво си и т.н.

Ами той се казва Иво,но най-много от всичко искам детето ми да е до мен,разрешавам да си играе,но не съм сигорна ,че постъпвам правилно като позволявам абсолютно всичко.

  ти си моя идол  и аз така бих направила! ... и правя без шамари, че е малък още.

Уф, трудна работа е това възпитанието и винаги ще има съмнение дали сме постъпили правилно.
Мойта хубусница е почти на 3г, много е лигава, ама само пред мен, защото знае че мама дава всичко. Но периода с тръшкането го минахме, сега се уговаряме много преди да се съгласи да направи нещо...Вече всичко разбира, но се съпротивлява от "детинщини".
Та опитай да му говориш много, въпреки че може би няма да те разбира веднага, но говори много преекспонирано, така ще му задържаш вниманието, с мимики на лицето с интонация...монотонното говорене им е досадно и не ги привлича, но от опит знам, като започна да разправям нещо на дъщеря ми и като се вживея във всяка роля, тя не може да отлепи очи от мен и отваря устичка от интерес...привличат я мимиките и интонацията ми, постепенно започна да проумява и значението на думите. Така излезнахме от периода на тръшкането, сега е по знаеща и от мен, как ме уговаря и навива за някакви неща - сега ще търся изход от тази ситуациа. На всяка моя дума се отвръща с "Не, защото...." и се почват едни......
Ама по добре от тръшкане...
Успех и търпение!

Според мен, няма лигави деца.Има неподходящ родителски подход.За себе си съм установила, че, ако подходя кротко и с много обяснения, няма драми.Но, ако се заинатя... няма да ви описвам какво става.Аз си научих урока и сега рядко стигаме до конфронтации.
На твое място бих опитала да обясня как ще се счупи, как може да се нараним и да боли и да покажа нещо друго, подходящо за игра.Много е малко детенце и ще е трудно, но с времето стават все по-контролируеми и се научават да изразяват емоции.

Пробвай и ти да му се потръшкаш, когато искаш да се наложиш. Явно у вас този метод върши работа.

Опитвай се да даваш алтернативи - Не можеш да си играеш с ножа, но можеш да разгледаш ето този черпак.

Не се поддавай на тръшкането. Ако си решила да забраниш нещо, го забранявай до край. Ако знаеш, че все пак в един момент би му позволила, по-добре му позволи още в началото. Ако първо забраниш, а след няколко минути тръшкане ти писне и му разрешиш, той ще си направи изводите, че може да постига желанията си по този начин. Забранявай, само ако е застрашено здравето и живота на детето и вашия или ако ще се повреди ценно имущество. Гледай позволените неща да са повече!

      За това, че всичко горенаписано е период в развитието на детето съм съгласна. Минала съм го и аз с дъщеричката - от рева и тръшкането за всяко нещо, през играта с тенджерите,  до неистовия плач, когато мама влезе в банята. Присъединявам, се към всички, които казват, че това минава, но е много важна и реакцията на родителя, защото на тази възраст детето вече започва да се възпитава. Ако го оставиш да получава винаги каквото иска и чакаш само да надрастне този период, така ще си остане, че даже и ще се влоши. Нужна е твърдост и постоянство, колкото и сърце да не ти дава да го накажеш или да го оставиш да си реве.
     При нас подобна ситуация възникна когато малката беше на около две години. Не разбираше от дума, въпреки че много се стараех да й обяснявам. Много ме изнервяше и имах усещането, че съм изпуснала нещата с възпитанието. Справих се като наложих правила - което съм решила да го позволя - позволявам й го, но забранените неща не й ги позволявах, каквото и да правеше. Наказвах я, когато се държи лошо - лишавала съм я от любимата разходка в парка или съм я прибирала веднага вкъщи, ако се разлигави навън. Това винаги действаше и в следващите ден- два ставаше кротка като ангелче. Наложих си никога да не й позволявам нещо, за което се е тръшкала, за да не се научи, че по този начин може да постига всичко. Случвало се е да й откажа нова книжка или играчка, която не е било проблем да й купя, само защото се е опитала да пореве за нея в магазина. Съюзих се с всички, които участват в отглеждането- тати, баба и детегледачка. Всички действахме с детето по един и същи начин - забранявахме/ позволявахме едни и същи неща, наказвахме я по един и същи начин. Винаги я поощрявахме и хвалехме, когато се е държала добре и ... Нещата се получиха - бързо, за мое учудване. След около месец Анчето вече слушаше много повече от преди и не се лигавеше. След няколко месеца пак навлезе в лош период и се наложи да вземаме познатите мерки. И така си продължи - на приливи и отливи. Сега е на  3г. и 3м. и мога да кажа, че не е разглезена, кротка е и общо-взето слуша. Но пак се налага да внимаваме, защото от време на време се опитва да ни пробва - дали може да "мине метър".

Много неприятно с това блъскане в земята. Искрено съчувствам на майки с такива проблеми, защото никак не е лесно. Приятелката  ми / тя е педагог/ има такова дете. Почти до 3 годишно се тръшкаше . Аз мисля, че е до темперамент на детето, не толкова до възпитание. В никакъв случай обаче не му позволявай да те манипулира.
Не отменяй забраните.
Моят малкият/1г.2м/ имаше кратък период с блъскане и тропане с краче. Не му обръщах внимание. Абе, правя се на разсеяна подминавам го. Отказа се доста бързо.
За забранените неща му обяснявам като на голям човек и наистина има ефект НЕ пипа.
В  детската стая съм обезопасила напълно и има свобода на действие.
И все пак  много е важно детето да има своя територия, а забраните да са по-малко.
Всяко дете си е различно и мерките за едни важат, а за други са неприложими.
Така че нашите съвети незнам дали ще са ти от полза. Дано да успеем.
Моите деца бяха много  капризни и трудни бебета, но станаха разбрани деца.
Дано скоро отмине този период при вас или да намериш решение.

Какъвто и подход за избереш - разсейване или мълчалива неотстъпчивост, малкото човече трябва да разбере, че не може да "ти се качва на главата". Защото ако го прави на година и половина, все по-лесно и по-често ще го прави, когато порасне. Разбира се, показвай му, че зачиташ желанията и чувствата му, но някои неща няма как да станат. Простичко му обяснявай защо. "Ще се порежеш, ще те боли и ще плачеш". Те разбират много повече, отколкото смятаме, защото на тази възраст още не могат да се изразяват с думи.

Ние минахме през същото с моя син. Вече е на почти 3 год. и играта с тенджерите е в миналото, но си беше основно занимание на ок.1, 6 год. Трудно можеш да му обясниш, че ти можеш да ползваш тенджери и всякаква посуда, а той не . Не се притеснявай, ще отмине. А пък и защо да не играе така, стига да няма опасност от нараняване /стъклените капаци/. Някъде бях чела, че в този период с колкото повече предмети се запознае и играе детето, толкова повече се обогатява неговото познание за света. Определи си малко на брой, но категорични забрани за някои от нещата, а останалите му остави.

Моят син е по-малък, но и той вече започна да се тръшка. Засега не се притеснявам. Обикновено се тръшка, когато иска да отиде някъде, а аз не го водя- например да се люлее на люлките, които са покрити със сняг и лед, да блъска по стъклото на вратата на хола, което вече е пред счупване. Когато се опитам да го отдалеча от забранените места, ляга на земята и започва да пищи. Забелязала съм, че това се случва, когато му е скучно и започвам да го забавлявам с неща които харесва- някои играчки, телефона ми, дистанционното, пея песнички. Помага и засега не мисля да сменям тактиката. За обяснения, повишаване на тон от моя страна мисля, че е рано и  най-много да си стресирам ненужно детето. Понякога го оставям и да пореве, но само когато нямам избор- примерно трябва да му наглася ядененто, да се облека за разходка и т.н. Напоследък е започнал да се буди нощем и да иска да си играем. Вземам го от кошарата му, играем си кротко час-два и после детето спокойно си заспива без писъци и тръшкане.

Децата са велики манипулатори. Те стигат до там до където им позволят родителите. Когато са по малки проблема с тръшкането и реването се оправя сравнително лесно, къде с обяснения къде с наказания. Аз мисля, че всички минават през този период и когато им се покаже, че така не се постига нищо те просто го израсват и той отминава. Проблем е когато прилагат номера с тръшкането и панаирите на възраст в която би трябвало да знаят, че това им поведение е абсурдно <2, 3 клас>. За мен такова дете може да се нарече лигаво. За съжаление познавам такива и доста охладняха отношенията ми с родителите му заради лошото поведение и безкрайната лиготия на детето.

Ами НАЯ аз точно това искам да избегна,затова се допитах до вас,вие как действате и коя възраст е най-подходящо.Мисля че колкото по-рано,толкова по-добре,но ние сме в една така възраст че е много трудно.Винаги давам алтернатива,на това което не мога да дам ,лошото е че рядко се приема от детето,защото той иска друго.

Това с алтернативата мисля, че е добър подход, но след като не я приема не получава това което иска и губи и нея. Малко твърдичко може да ти звучи, но определено има ефект. И друго да ти кажа, с бой не става < в никоя възраст >, на мене ми се изприщваше езика от приказване, като не чуваше виках, но като че ли повече неща постигнах. Много мнения и съвети ще ти дадат тука майките, но ти ще намериш най-доброто решение за детето си.

Има лигави деца, да. И родителите им ги правят такива.

Що се отнася до тенджерите, моят когато започна да се изправя, още преди да проходи, заключих забранените шкафове, оставих в едни разрешени неща, нечупливи - тенджери, кутии разни и го оставих да прави там каквото иска. Колкото до забранените неща, просто му ги взимам от ръцете и го оставям да пищи колкото си иска.

Всички сте мног отворени на съвети и прочее,но факт е,че може да има лигави деца дори и толкова малки,то си е темперамент,така се раждат,по буйни,по трудни за овладяване.Не е до родителски контрол само,мойто дете  е изключително своенравно и палаво,а постоянно гоп възпитавам и му говоря,понякога и понапляскам,но не той винаги си прави каквото си науми въпреки обясненията и пляскането.Също е на 1,6 почти,ако го оставя  и не реагирам и се правя ,че не го виждам още по -лошо изпотрошава си всичко на спокойствие.Ни така,ни иначе както се казва,вече в чудо съм се видяла с него,дано е период и да не е толкова див след време...

анаморф, аз също мисля, че в повечето случаи на такава възраст е въпрос на темперамент /както вече съм писала по-горе/, но за голямо дете 1-2 клас си е грешен подход на родителите.
Мое мнение

На тази възраст за мен правилният подход беше отклоняване на вниманието - "ела да видиш  едно зайче в другата стая", когато пипа нещо неподходящо в тази стая, "а къде е зайчето ето гооо, хайде да отидем в кухнята и да му намерим морковче".
"Ела да изкачим тези интересни стълбички" - когато е време да слезем от люлката.
Тази тактика не винаги е успешна, но често решава проблема с инатенето.
А неподходящите неща просто скривах, вдигах нависоко или се примирявах, че ще бъдат използвани за игра.
На година и половина все още не се получава ако се опитваш да възпитаваш детето както се възпитава голямо дете.
По мои наблюдения детето се поддава на възпитание след две и половина, но пак много внимателно и без големи очаквания за послушание и ред.

При моето дете действаше метода на " отклоняване на вниманието".
Остави му тенджерите, но примери лап топа.
Не-то да е не. Но само за за значимите и опасни неща.

dik  разбирам те напълно ние сме на 1,9 момче...
Ситуацията е много подобна на твоята - много темпераментно и палаво дете. Още докато лазеше пипаше и ровеше навсякъде, думата "Не" предизвикваше рев, сълзи, сополи, обиден ...
Цял ден тича, пипа, рови, катери се, подскача на леглото, беснее... като се закроти - ясно е пак прави беля. Не спирам да говоря, обяснявам, и нищо  продължава да включва всички електроуреди в къщата сам, даже вчера стигнал ел.котлон... любим му е компютъра... включва го и се настанява доволен, цъка с мишката, блъска по клавиатурата ,а сигурно милион пъти е чул "не мамо, не бива мамо, защото и т.н." вероятно се опитва да ми подражава - вижда, че аз го правя и той да не изостане 
И на вън се тръшка, реве, бяга, не реагира на името си когато не му изнася...
Дърпа  ме насам-натам да го вдигна да види нещо на високо или за незнам какво си...и това е....
Силно се надявам това да е период, а не разглезване...

Лигави деца разбира се има, но на 1.6 години не може да се говори за лигаво дете. Някои от съветите които си полуЧила до тук са много добри. Аз бих обобщила така:
1. Намаляваш максимално забранениете неща, т.е. нещата до които детето има достъп трябва да са в максимална степен безопасни за него. Тези които не стават за игра се скриват. Така ще си спестиш много 'Не'-та. Моята дъщеря си има 1-2 шкафа, които са и позволени. Там стоят пластмасови посуди, опаковани неща, които не може да разопакова и т.н. Тя веЧе е голяма и прекрасно знае какво има в заклюЧените шкафове, но знае и  Че то не става за игра.
2. На тази възрат все още е много лесно да го разсееш и да му отклониш вниманието. Трябва обаЧе да го направиш преди детето да е изпаднало в дива ярост. ЗапоЧне ли да реве и да се тръшка, е късно.
3. И въпреки ранната възраст трябва да има забранени неща. Няма никакво знаЧение какво тоЧно ще му забраниш, но за да запоЧнеш поставянето на границите, просто трябва да има и забранени неща. Ако за тебе е толкова важно да не ти пипа тенждерите, забрани това, макар Че според мен има доста по-наложителни неща да се забранят. Каквото и да забраниш, то си остава забранено, та ако ще и на главата си да застане. За забранените неща трябва да останеш непреклонна. Това е трудно, но трябва да си го наложиш и на себе си. И за да ви е по-лесно и на двамата, запоЧни с малко забранени неща.
4. За мен боят не е възпитателно средство в каквато и да било възраст.
5. Привързаността на детето към тебе е повеЧе от нормална и в никакъв слуЧай не е лиготия. То има нужда от твоето внимание и това не бива да те дразни. То има обаЧе нужда и от контакт с други хора. Опитайте се да създадете по-добра връзка между него и бащата или баби и дядовци. Ако такава връзка съществува, не би било проблем да се изкъпеш без да плаЧе. И пак по въпроса за къпането, и двамата с мъжа ми се къпехме когато бяхме сами с детето. ЗаклюЧвахме банята от вътре, оставахме 1 куп играЧки на пода, оставахме вратата на душ-кабината леко открехната и така се къпехме на вашата възраст с цел да пестим време и да сме независими от присъствието на партньора.

отклоняване на вниманието на тази възраст друго не действа , но много лесно им се отвлича вниманието с нещо друго като остоянно му говориш докато го правиш/но не за забраната , а за други приатни неща или просто глупости например ау ние с тебе видяхме ли днес коте , а и какво беше котетео беличко , ау , ау викж къде се сккрило котето , зад храстчето и какво прави и тн ....... и полека го насочваш да свърши това което искаш, докато продължаваш да го забаламосваш

И ние сме горе-долу на същия хал момиче-на 2г
На всяка врата в къщи има райбер,банята се заключва с ключ и в хола всичко до височина 1м е празно-секция-шкаф
Играем си за малко време и то с констуктор или рисува с моливи-иначе няма спокойствие.
Ако трябва да готвя например-пускам детско филмче-Телетъбисите
Ами не мисля че сме лигави-надявам се като порасне и започне да разбира повече
да се промени

Сещам се за един виц......
"Родители питат лекар, кога да започнат да възпитават детето.
Лекар пита:
-На колко е детето?
-На 8 месеца
-Е закъсня ли сте малко"
Това е в кръга на майтапа..........разбира се.
Аз също не мисля ,че е до лигавене ,а по-скоро да покажеш кой в случая диктува правилата.Лошото е ,че се самонаранява детето.Подхода с "отвличане на вниманието " също помага и при нас.

Айде сега си представи 3 такива като твоето и ще добиеш представа аз на какъв огън се пека. Но колкото и да търся вината в себе си, не мога да я открия. Това разбира се значи, че нямам. Просто не знам къде и как сбърках, защото винаги се стараех да правя правилното и възможното за този момент. Наистина на ревове често се поддавам, ама какво да правя като не понасям шум и откачам. Ама така откачам че ставам опасна за живота им, крещя и изобщо положението става още по зле. Тия деца ни поставят в безизходица и безпомощност. Викаги питам странични хора да ми кажат къде бъркам в отношенията си с децата и те мигат и клатят глави незнаейки какво да ми отговорят. Най честият отговор е, Така е с деца и това е. Да, ама с техните деца не е било така, защото сами си признават, че не са имали такива проблеми. Никой не може да ми помогне от реалните хора в живота ми. Иначе тук ако питам всички са големи специалисти. Вече хич не се и надявам, че някой може да ми помогне. Приела съм че сама трябва да се справя според колкото са ми възможностите и да чакам да се освестят, ако изобщо това се случи някога, съмнявам се, моите деца си личи, че имат силни характери от сега

Това съм го чувала в др разновидност. Баша отива при мъдрец да го пита как да си гледа детето. Онзи пита Колко е голямо. Ами на 2 седмици. Мъдрецът отговаря Закъснял си 

Ми ти си на кон щом детето ти мирва като му пуснеш филмче. Даже си и рисува и с конструктор си играе. Ихааа, къде този късмет. Че и си вдигнала нещата на 1 метър и си решила проблема с пипането. И аз така съм направила, но кел файда. Спокойно си примъкват столче, качват се и всичко е в техни ръце. Ако кача нещата на тавана и там ще намерят начин да стигнат. И нашите чекмеджета и шкафове са заключени. Ама  стане до шкафа и не млъкне докато не му отвориш. 

Според мен - вземи си една (даже повече от една) книга за възпитание и си изгради сама идеи как искаш да възпитаваш детето си. Ако не можеш да се ориентираш, има и курсове за родители, водени от професионални психолози. Мисля, че всички трябва да минем през такова обучение, не само като имаме проблем... Съветите тук са толкова разнопосочни (и понякога супер крайни - като това с шамарите), че не знам доколко ще ти помогнат. На година и половина детето ти се държи типично за възрастта си, проявява интерес към "играчките", с които ти си играеш, иска вниманието ти. Естествено, че не можеш да се изкъпеш, докато детето е само в хола. И да не реве, пак не бих го оставила само, кой знае в какво може да се забърка. По-добре напълни коритото и го вземи със себе си, ако няма на кого да го оставиш, за да влезеш в банята. За тръшкането - с повече твърдост (или шамари, както се съветват някои) можеш да получиш още повече тръшкане, истерии, кой знае какво... не мисля, че децата съзнателно манипулират, те си вярват, потъват в емоцията и не могат да излязат от истерията сами. Не казвам да отстъпиш и дадеш това, което иска; но да застанеш до него, да го гушнеш, да предложиш алтернатива, да му отделиш внимание... иначе най лесното е да вържеш два шамара. Но е подсъдно, освен че е и много лош педагогически подход и признак на родителска безпомощност. Представи си, че ти се тръшкаш на мъжа си, защото си недоволна от него и искаш да го накараш да отстъпи за нещо, което е важно за теб, а той, вместо да ти обърне внимание  и заедно да намерите някакво решение на проблема, който повдигаш, ти върже два шамара и те натири в ъгъла. Само защото е по-силен от теб и си мисли, че е "глава" на семейството. Виж и тези статии: http://www.blizodobebeto.com/

NikiFin, с толкова много толкова малки деца, няма как да се справиш мисля. Нямаш ли помощ, не водиш ли големия на градина? Как излизате на разходки? Имате ли двор към къщата/кооперацията?



Иначе, като опразните секциите, поне ги напълнете с играчки и неща, които децата могат да пипат. Какъв е смисълът да им създадете дом, в който те не могат да правят нищо? Направете им техен шкаф, дайте им някаква относителна свобода, помогнете им да се чувстват и те големи иважни, а не пречка за мама, която иска да почисти и сготви. Седнете с тях на пода и поиграйте с техните неща, за да събудите интереса им към играчките. Извадете книжки и четете. И след време децата сами ще търсят книжките и ще ги разглеждат, поне за няколко минути (не можете да очаквате да се забавляват сами с часове все пак).

Моите не са били така, но племенника ми беше така "нервно дете"-това беше определение поставено му от лекар.Снаха ми беше откачила и тя като теб си мислеше ,че е опасна за живота им.Повярвай ми........ само си го мислиш.Истината е ,че при този тип деца, родителя трябва да има солидна помощ за да има възможност да почива повече.Снаха ми мина през физическо боледуване от преумора с него.Добре ,че се пенсионира скоро баба ми,та да я отменя от време на време.Порасна и кротна , но да е са живи и здрави.......роди се втори. Достоен заместник на брат си

О да, големият ходи на градина през седмицата. Става дума когато са си в къщи, а то е през повечето време. Имаме двор, извеждам ги разбира се. Като са с баща си навън не създават проблеми. Ама като са с мен Ева иска само да я нося през цялото време, а Теди само се чуди ква беля да свърши, да легне в някоя локва, да излезе на улицата. Пак забравих да сложа въже на портата за да не може да излиза, че като откине надолу по улицата ... 
А за другите ти идеи, всичките съм ги приложила и ги прилагам. Просто ефектът не е какъвто се очаква. Имат си техни шкафчета, но от как разбраха че са техни хич не са им интересни, искат си нашите. Интерес към играчките е събуден, но си държат да си играеш с тях. Разбира се го правя, но то не може нон стоп, нали разбираш. Изобщо това, което го предлагаш е всеизвестно, и в книги писано и на практика гледано и пробвано. Но просто не се получава както на другите им се получава. Не знам дали разбираш, може и да не ако не си го озпитала лично. Положението е такова, че ме имат за техен слуга, който не само че трябва да им слугува, ако трябва нон стоп да стои изправен, не е разрешено да сядам, погледът ми да е в тях и да съм готова всеки момент да реагирам когато някой каже гък. Ако това не се случи на секундата ми разказват играта.
За шамарите  - наистина не помагат. По скоро твърдост, ама пак си зависи от детето. Има деца по твърди от родителите си, то това си е вродено май, може да го научиш на теория ама на практика не става. Дори и да се водиш твърд детето ти пак може да е още по твърдо от теб и да те поставя в безизходица. Особено деца, които се захласват или самонараняват или нещи подобно... тях нямаш друг избор да ги опазиш освен да им ходиш по гайдата

Рано ми се струва да казваш, че е лигаво . Както са ти дали съвет и други съфорумки, опитай да го залъгваш , ако имаш възможност дори сменяй играчките , все пак омръзват . Успех ти желая.

И аз се пека на бавен огън,но при мен дейсва законът НЕ ,когато го кажа си означава не с тръшкане и сълзи нищо не се постига при мен,оставям си ги да се тръшкат и реват колкото си искат,ако не ми се слуша ги изпращам в детската стая и им казвам,че когато се наревът могат да се върнат и да си играят.И моите терористи играят с тави и тенджери,но само като са при баба им при мен не се получава,аз правя и друго скривам половината играчки за 2 седмици и после ги вадя така са им по интересни.Просто си постави ясни забрани и не отстъпвай,стискай зъби,че после ще става още по -зле.Племенницата ми е на 3г и 6м и е ужасно разлигавено дете,всичко иска и то на секундата,но когато е при мен немогат да я познаят,кротка е и знае кое е позволено и кое не.Дори когато е болна само аз от цялата къща и давам лекарства и и капя капки в носа.Според мен трябва да уловиш момента,изпуснеш ли го няма да има следващ.
Късмет.

Ники, първия ред беше до теб, останалите са общи съвети за всички, които не са попадали на тях... стори ми се странно да изпразниш секциите и да ги държиш така. Към теб съветът ми е - търси специализирана помощ. Психологическа, в домакинството, детегледачка... каквото и да е, не се оставяй сама. Самата ситуация с три малки деца у дома е инфарктна, особено ако са по-буйни; особено пък ако майка им е на ръба на нервите си. Страдаш ти, но най-много те. Така че не оставяй нещата така. Сериозно. И съвсем добронамерено.

Като чета Ники всякаш виждам себе си,но аз съм с 1 детенце само,аз също не понясям шум и крясъци,а моето дете е ужасно гръмогласно и някой път нарочно крещи и се смее,обаче въпреки,че е малък усеща ,че дразни и го прави нарочно,после като му кажем да не вика така се смее и изпада в голям кеф Буен е много,катери се,троши,скрили сме почти всичко,но може ли да скрием цялата къща все пак ползваме ежедновно някой уреди,компютър,печка и така нататък..Само да отбележа,че за 3 месеца ми счупи 3 мишки и 2 клавиатури,защото ги блъска,това му доставя удоволствие.Показвам му да ги разглежда,да не ги дърпа,но той вади кабела и иска да го мушка пак в буксата,просто го влекат такива неща,контакти,кабели и да ги наснажда,отверки,абе техническа мисъл...Мога да кажа,че е доста умен поне според мен,всичко което му кажа разбира,дори си говорим с баща му нещо и примерно казваме я дай да сложим тези неща  вкуфара и той отива сурка куфара и подрежда това за което сме говорили,без дори някой да му е казвал на него.Това по повод,че не разбирали на тази възраст.Най обича да отиде да вземе предмет и да стърже по-пода,понеже знае,че това ни дразни и се смее,ако му вземем предмера почва да реве и изпада в истерии.Макар и да правим номера сотвличане на вниманието,при него не действа,просто помни и се усеща и си знае неговото,другото което му подам и му разкажа я виж меченцето какво има,той мята мечето и пак се връща на старото място да драска и блъска по-земята и разбира се смее ,че ни дразни...Звучи странно но е така... Той и лошо спи де,просто си е такъв,чувствителен,иска постоянно да му се обръща внимание...При такива по темпераментни деца съм съгласна,че трябва помощ за майката,малко да си почива и да не се изнервя,но аз сама го гледам изцяло,таткото от сутрин до вечер на работа,прибира се,хапва и ляга...Аз си го къпя  приспивам,само уикенда помага малко,но и той вдига ръце и казва,че трудно се гледал..Абе стискам  палци на всички с такива деца да израстат периода и да са по-послушни  И ние да се изнервяме по-малко и да им даваме  много любов....

Ама аз не го оставям сам и да влезна да се къпя,оставям го при баща му.Не съм толкова загубена че да го оставя сам при поужение че се карети по дивани,легла и др.Ама той си седи пред врата с баща му и реве и само бута баща си и не го иска.Играя си с него,даже е по-точно да се каже че сама си играя с играчките му,защото той не ми обръща внимание с изключение на конструктора,сам обаче не играе с него-задължително с мен.Има един шкаф на секцията пълен с играчки всичко останало е вързано или изчистено.С тенджерите няма проблем дала съм му ги.Абе прибрала съм всичко опасно за него,но не цялата къща.Готвя или когато спи или ако е нещо бързо го слагам на столчето за хранене и му давам тенджера и бъркалка и той да готви.Чистя определено когато спи,защото ми изключва прахосмукачката,парцала взима.....съобразявам се с това и не го дразня ,защото точно сега трябва всичко да блести.Играчки даже не събирам,защото от  едната страна събирам от другата вади,така че и тава не прибирам вече,не ми пречи.

"Спи при нас,снощи не му се спеше скачаше,биеше ни и го оставих в креватчето,започна се рев,пищене,накрая естествено постигна своето."

На друг дали му направи впечатление това, че детето удря родителите си?
(Дано не е прозвучало грубо! Давам си сметка колко е трудно отглеждането на дете и отсега се чудя какви ли пинизи ще измисли синът ми, за които няма да успея да намеря разрешение... )
Продължавам да смятам, че с положението, което описва авторката, едва ли бих се справила без професионална консултация някаква. Но това с удрянето ми направи впечатление. Такъв тип изразяване на детско недоволство често се случва, когато в доми има някакво напрежение между родителите. Нямам предвид някакви фундаментални сблъсъци, конфликти и т.н. Може да бъде, например, разминаване в мненията на майката и бащата как да възпитават детето. (Забелязала съм в приятелски семейства, че децата много лудват, ако родителите нямат единна позиция какво може и какво - не).

Та, дали някакво такова напрежение или несъгласие не играе роля и тук?

За цитата ми и точно за случката която съм описала не е имало никакви разногласия,бяхме легнали 3-та на спалнята ,за да спим.Може би аз грубо съм се изразила -биеше.Удряше баща му,защото се обърна с гръб към нас да спи,както обикновено.Просто на детето му се играеше или по-точно да скача на баща му на корема-така си играят 2-та,но баща му беше изморен.Искам да отбележа ,че не е агресивен-да удря.

Позната история. като почне да се тръшка и да прави фасони, просто го оставям и излизам от стаята, или започвам да се занимавам с нещо друго. 

Явно този момент е денят на самото раждане.

ами не е странно да изпразниш секцията и да оставиш за достъп само играчките
познавам доста семейства които са като нас-изобщо това не е нищо ново
познавам и майка с 2 деца едното от които е тихо и кротко а другото е като моето-нали уж еднакво ги вазпитава изобщо въпросът не е за специализирана психологическа помощ-всичко с времето си

reni-pld , така е разбира се, всичко си е вродено. Ще научиш детето да яде с нож и вилица (понякога може и от инат да не иска да се научи де), това е възпитанието. Но темперамент няма шанс да промениш.
Да дам пример с децата на сестра ми, 4 годишно момче и 3 годишно момиче. Тръгнаха наскоро на детска градина тук в Дания. Момчето веднага я хареса, от първия ден, нищо че не разбира и дума от езика, играе си и дори не иска да си тръгва. Момичето обаче... мамма мия... 2 месеца вече реве и сестра ми трябва да си я прибира след 3 часа. Понякога и по рано и звънят и и заповядват да идва на секундата да си прибира дъщерята. От детската търсят обяснение и решение на проблема. Това, че не разбира езика явно не е фаталното, защото на брат и не му пречи. Сега са назначили специално човек, който ще е до щерка и нон стоп да я занимава, защото им се сторило, че тя държи непрекъснато до нея да има възрастен. Вече една седмица така карат и стои само 3 часа, ама пак си реве. Не знам до кога ще продължават да пробват и дали някога ще свикне. В БГ в яслата е било същото положение, въпреки че там е знаела езика. Мъчили я цял месец и все по зле  ставало вместо да свиква. Накрая я отписали и я пратили бабите да я гледат. Кво правиш в такъв случай. Понасяш и чакаш детето да се освести щото е ясно, че никой не може нищо да направи.

Е и?    Моя така зверски ме е хапал като по малък и сега, ако изпадне в истерия се опитва да ми посяга. Какъв е съвета , може би да го смачкам от бой, щото съм по силна.   

Това тръшкане, викове, рев , посягане, са първични реакции на детето при отказ и несъгласие. Тяхното появяване не може да се контролира,  има само начин по меко да се потушават. Едва, когато порасне до степен само да осъзнава какво прави (а това при всяко дете е индивидуална възраст) и от само себе си да не реагира така , т.е. да се въздържа съзнателно, тогава има смисъл., Другото само изостря нервната му система още повече, а то е ясно, че деца с такива реакции са по начало с по изострена сетивност от т.нар. кротки и послушни деца.

Изобщо, ама изобщо не може да ме впеЧатли Че дете на тази възраст е ударило родителите си.

dik, всиЧко което описваш ми се струва абсолютно нормално за тази възраст и не разбирам какво те смущава толкова. Ами нормално е когато си с малко дете много неща да не можеш да ги свършиш и да разЧиташ основно на времето когато спи. И аз не съм готвила когато детето ми е било на тази възраст и е било будно, и аз не съм Чистила. Сега веЧе е съвсем разлиЧно, то е голямо, разбира, интересно му е, занимава се само с нещо или се върти около мен без да ми преЧи. Търпение и любов ти трябва, всиЧко останало ще се оправи. Ако тези неща които описваш ги прави 5 годишно дете, би било притеснително, но за вашата възраст продължавам да мисля Че са абсолютно нормални.

На тази възраст дъщеря ми влезе в бебешкия пубертет. Излезе на 3 годишна възраст.
И нищо не помагаше, освен пълен игнор.
Всякакви опити за обяснения и т.н. водеха до истерия, а за наказанията й беше все тая.
След това коренно се промени, за което нямам никаква заслуга, дойде от възрастта.

И се раздвай, че те тегли да му отваряш райберите, моята сама се оправяше и стигаше до всичко

Нещо не си дочела в поста ми. Като изпразниш секците, можеш да ги напълниш с играчки - това казвам. А за специализираната помощ - съветът е конкретно към NikiFin и имам сериозни причини да мисля, че има нужда от такава (тя сама казва, че не издържа; виж и другата тема, която пусна вчера). Какво против имаш?

То е ясно че ще чакаме времето да мине,просто исках да знам дали не пропускам нещо с гледането.Не ми пречи че няма да  сготвя,изчистя или каквото и да е-предпочитам да си отгледам детето ,за това исках да се уверя че не бъркам .Благодаря на всички за отговорите.

Емем, ако си уморена какво ще направиш - на специалист ли ще идеш или просто ще си починеш. Ако не си спала ще идеш ли да питаш специалист що ти се спи и поради това всичко те нерви или ще легнеш да се наспиш. Ако откачаш от бебешки писъци на специалист ли ще идеш или ще си сложиш тапи в ушите или направо ще избягаш далеч от писъците (след като разбира се си пробвал всичко по силите ти за да ги спреш).
Това е отговорът ми защо няма да ида на специалист. Но ти за себе си ако мислиш, че в такива случаи се посещава специалист спокойно може да го направиш. Ама не се учудвай ако те върне без да ти е предписал хапченца, както си очаквала или да е провел дълъг разговор с теб  предназначен да се почувстваш по добре, защото и двете в случая няма да ти решат проблема, защото той не е психически, а физически

NikiFin,не искам да споря,несъм казала,че момента е в родилното,но със сигурност не е и в пубертета.Просто си казах моето мнение и как аз се справям с положението,всяка майка си познава най-добре детето и само вижда кога то се лигави или просто нещо му е докривяло.
Според мен не би трябвало да има такива коментари,в крайна сметка форума е за това да обменяме опит и съвети не да се караме и спорим постоянно.Във всяка тема напоследък има някакви спорове.Авторката затова е пуснала темата,пита ние и отговаряме,пък сама си прави изводите и преценява кое е правилно и кое не е.Съжалявам ако съм обидила някой,но ми писна от спорове.
Приятен ден на всички.

NikiFin, ако бях в твоето положение щях да се чувствам точно по същия начин! Сигурно се справяш много по-добре, отколкото си мислиш.
Кога ги вземат в детска градина при вас малките зверове?

Ако с едно наспиване ще се оправят при теб нещата - лека нощ. Не виждам защо трябва да занимаваш толкова хора с проблемите си тогава. Аз на специалист бих отишла не за да ми даде хапченца или да ме успокои, а за да си изясня къде може да бъркам в подхода си; какви опции имам; да науча техники, които работят в подобни случаи. Но ти явно си знаеш и нямаш нужда. Иначе и по-рано ти казах, че имаш нужда от повече помощ с децата (за да ти остане време и за почивка). Но няма да се оправят нещата само с това.

Не мисля, че детето е чак пък лигаво. Просто е малко още.
Дъщеря ми спеше при нас на спалнята до 2г. Имаше период, в който ми се искаше да я връзвам като кученце на каишка и така да излизаме от нас. Тръшкаше се по улиците, удряше си главата в земята пак навън. Инати и магарии колкото искаш. После порастна.
Сега пък проявява други истерии... От един пубертет в друг  Айде да се жени вече, та мъжът ѝ да ѝ сърба попарата 

Не бъркаш, от възрастта е.
Само ще каже, че детето ми сега спокойно мога да го оставя самО, без контрол и няма да пипне нищо забранено. Ако случайно съм си забравила очилата, кафето, нож и ли нещо от сорта на масата, ще дойде да ме извика и да ми направи забележка  спря да рови по шкафовете и да се маже с всичко, което намери, в магазините разбира, когато обясня защо не трябва да се купува нещо и т.н. и т.н.

Само търпение 

Мечтая да достигнем този етап. 

Моля те, кажи ми в кой момент спира това тръшкане, тичане без посоки, пищене без повод и въобще .... всичко това  В кой момент порастват и вземат малко от малко да разбират и да се съобразяват 

За тръшкането мога да ти кажа, че нещата се оправиха значително, когато АЗ намерих по-добър подход и почнах да търся компромиси и да уважавам повече нейните желания, вместо да се ядосвам, че не ме слуша. За пищенето съм забелязала, че е правопропорционално на моята изнервеност и припряност. Ако съм спокойна, дори и да се случи, лесно овладявам нещата.

Не знам дали ще те успокоя, но всички деца минават през този период на тръшкането и удрянето в стената при нас беше придружено с ужасни писъци, но отмина малката е почти на 2. В началото и аз си мислех, че никога няма да престане, че винаги ще ми се тръшка ама не стана така. Аз обаче бях много постоянна в желанията си, когато кажех ,че не може да пипа нещо не й го давах. Отначало реагираше много бурно писъци и тръшкане на земята като видя че съм по-голям инат от нея се отказа. Проблема е че на тази възраст те опознават не само света, но и родителите си и знаят при кого ще мине номера и при кого не. Ако се научиш да му отказваш някой неща той ще разбере ,че не всичко му е позволено и дори с тръшкане няма да го получи. За да не го оставяш да плаче и да се тръшка измисли нещо с което ще му отвлечеш вниманието песничка,стих или играчка, така няма да се измъчваш че плаче аз правех така защото децата са създадени да се усмихват,а не да плачат. Надявам се да съм ти била полезна. Успех, не е лесно да си родител,но не е и невъзможно.

Аз също грешах в началото. Подходът, който работи при нас е отвличане на вниманието, повече усмивки и правене на маймунджулъци.

Това лято не отидохме на море, като единствената причина беше, че нямахме достатъчно сили със съпруга ми да издържим. Отидохме три пъти за по ден-два на почивка и след тези "почивки" ни беше трудно да се отърсим поне още няколко дена. Никое от децата не иска да стои на маса и да яде, гонят се, закачат се с хората по масите, овършават всичко... А виждам, че има деца по заведения и курорти, които просто си седят на масата и се хранят. Това ми е трудно да си го представя дори ... Правили са ни забележки и по разни магазини като тръгнем, а малкото просто ляга на земята без да пищи. Прави го дори и на тротоара. Лежи и не мърда, само се усмихва. Честно казано не се ядосвам вече, напротив става ми смешно и приемам всичко със спокойствие. 

Ясно е, че ако си спокоен по лесно се овладяват ситуациите. Проблемът е как да останеш спокоен. Защото всички сме спокойни докато дразнителят не мине лимита ни. После поне аз колкото и да си викам, че съм спокойна няма никакъв ефект. Лимитът на различните хора е различен, зависи от личен темперамент, от качество на битието, дали за момента са задоволени елементарните ти жизнени нужди, дали си успял да си починеш и от кво ли не. Но все пак нямам нищо против да науча как да си внуша че съм спокойна и всичко ми е наред когато ми е прикипяло, съзнанието ми е замъглено и не мога да си контролирам реакциите. Нещо теорията, която съм чела не успявам да я приложа на практика.

щастливка, права си, че човек трябва да  е постоянен по въпроса кое е разрешено и кое не. Постоянството по принцип при нормалните деца би трябвало винаги да работи. Друг е въпросът, че едни деца по бързо и лесно се разбират дума, докато други са толкова упорити и инатливи, че след безбой опити да следваш предписанията от книгите, работещи при другите деца започваш да се отчайваш, че при теб това ще проработи. Трябва съответно много издръжливот и упоритост от страна на майката. Но ако и липсват, а това се случва не рядко, защото детето просто може да си е по твърдо от майката по рождение, и за майката настъпва адът за които си говорим в темата. Факт е, че едни деца са по трудни от други, както и че едни родители са по упорити и издръжливи от други. Но не е правилно да обвиняваш другите, че не могат колкото теб примерно, защото те просто си не могат или за да го промогат трябва да направят неимоверни усилия, през които ти, благодарение на генетичните си заложби си имала късмета да не минеш. Не е само да си четеш книги и да се съветваш със специалисти ами и да имаш силите и шанса да приложиш съветите. А ти ако ги имаше изобщо нямаше да стигнеш до консултация със светила 

Не мисля, че е разлигавен. Повечето деца минават през подобни периоди. Като започне да се тръшка се опитай да му отвлечеш вниманието с нещо друго. На тази възраст започват да се възприемат като личности и естествено решават, че трябва да получават всичко и веднага. Бъди твърда и отстоявай позицията си. Ще пореве, ще пореве пък ще стигнете до консенсус. Дъщеря ми скоро рева 40мин., защото и казах да си обуе сама пантофите и след като видя, че нестава нейното дойде при мен и предложи "Искаш ли едната да обуя аз, а другата ти да ми обуеш". Така хем не се е минала, хем почти е станало това, което е искала. Много са хитри малките човечета 

аз     да питам как ги наказвате или как забранявате дадено нещо , защото аз съм с две на един акъл  , и единственото от което ги е страх е затваряне в другата стая сам за малко , или да седят 1 или повече минути седнали на дивана като второто понякога хич не им хваща декиш . А и като накажа единия , и другия реве пред вратата на стаята заедно с него . Понякога каката слуша 2  часа след такова наказание , малкия обаче го помни само в следващите 20 минути , е не може цял ден да се наказваме , просто време да правим друго няма да остане . Засега просто гледам да ги ангажирам изцяло , например докато готвя зеле им давам по едно зелево листо и по една купичка и те си късат и си ги разменят , е после чистиш ама  е неизбежно , Играчките са разхвърляни из цялата къща и не мога да ги науча да  си ги събират , ако единия накарам да ги събира , другия ще рещи че не ги иск ав коша точно сега и така . Засега всичко вкъщи което не трябва да се пипа е нависоко или закл'чено  , шкафовете са вързани имат един два техни с пластмасови съдове  . А иначе по отделно ако са слушат и двамата , но само като се видят и полудяват имам чувство че се доказват един на друг кой е по-по най-   .Всъщност не знма дали точнота дума е слушат но поне повече се водят по акъла на по-големия , може да им даваш задачи , абе точно са си по-послушни и спокойни по отделно , но меже би ние успаваме так ада ги занимаваме по ефективно , а и го няма елемента конкуренция , когато са заедно им идва на акъла да ни правят напук за да видят ефекта за много неща , а по  отделно това го няма , или поне го прави само малкия на за кратко

Като се съберат много деца и става детско царство, дават си кураж едно на друго и те правят луд. Забавляват се много когато съм заета да се разправям с едното и другото използва момента и отива с дяволита усмивка да прави прави бели и да се кефи, че не мога да смогна да опазвам от бели всичките. Заключвам с райбери високо горе всички врати. Ама те си пренесат столче и си отворят и пак си правят квото им е кеф. И хем се бият нон стоп, хем като накажа или плясна някое и Давид пищи и отива да го гушка и успокоява. Толкова са благи значи 

значи не е само вкъщи така , точно детско царство си правят , а ти имаш чувство почти през цалото време  че си изтървал нещата от контрол  или че едва удържаш равновесието, докато се разправяш с  единия другия прави нова бела   . Ами да са ни живи и здрави , а пък на нас да са ни здрави нервите да издържим докато порастнат и малко се поочовечат