"лигавото" дете?

Емем, ако си уморена какво ще направиш - на специалист ли ще идеш или просто ще си починеш. Ако не си спала ще идеш ли да питаш специалист що ти се спи и поради това всичко те нерви или ще легнеш да се наспиш. Ако откачаш от бебешки писъци на специалист ли ще идеш или ще си сложиш тапи в ушите или направо ще избягаш далеч от писъците (след като разбира се си пробвал всичко по силите ти за да ги спреш).
Това е отговорът ми защо няма да ида на специалист. Но ти за себе си ако мислиш, че в такива случаи се посещава специалист спокойно може да го направиш. Ама не се учудвай ако те върне без да ти е предписал хапченца, както си очаквала или да е провел дълъг разговор с теб  предназначен да се почувстваш по добре, защото и двете в случая няма да ти решат проблема, защото той не е психически, а физически

NikiFin,не искам да споря,несъм казала,че момента е в родилното,но със сигурност не е и в пубертета.Просто си казах моето мнение и как аз се справям с положението,всяка майка си познава най-добре детето и само вижда кога то се лигави или просто нещо му е докривяло.
Според мен не би трябвало да има такива коментари,в крайна сметка форума е за това да обменяме опит и съвети не да се караме и спорим постоянно.Във всяка тема напоследък има някакви спорове.Авторката затова е пуснала темата,пита ние и отговаряме,пък сама си прави изводите и преценява кое е правилно и кое не е.Съжалявам ако съм обидила някой,но ми писна от спорове.
Приятен ден на всички.

NikiFin, ако бях в твоето положение щях да се чувствам точно по същия начин! Сигурно се справяш много по-добре, отколкото си мислиш.
Кога ги вземат в детска градина при вас малките зверове?

Ако с едно наспиване ще се оправят при теб нещата - лека нощ. Не виждам защо трябва да занимаваш толкова хора с проблемите си тогава. Аз на специалист бих отишла не за да ми даде хапченца или да ме успокои, а за да си изясня къде може да бъркам в подхода си; какви опции имам; да науча техники, които работят в подобни случаи. Но ти явно си знаеш и нямаш нужда. Иначе и по-рано ти казах, че имаш нужда от повече помощ с децата (за да ти остане време и за почивка). Но няма да се оправят нещата само с това.

Не мисля, че детето е чак пък лигаво. Просто е малко още.
Дъщеря ми спеше при нас на спалнята до 2г. Имаше период, в който ми се искаше да я връзвам като кученце на каишка и така да излизаме от нас. Тръшкаше се по улиците, удряше си главата в земята пак навън. Инати и магарии колкото искаш. После порастна.
Сега пък проявява други истерии... От един пубертет в друг  Айде да се жени вече, та мъжът ѝ да ѝ сърба попарата 

Не бъркаш, от възрастта е.
Само ще каже, че детето ми сега спокойно мога да го оставя самО, без контрол и няма да пипне нищо забранено. Ако случайно съм си забравила очилата, кафето, нож и ли нещо от сорта на масата, ще дойде да ме извика и да ми направи забележка  спря да рови по шкафовете и да се маже с всичко, което намери, в магазините разбира, когато обясня защо не трябва да се купува нещо и т.н. и т.н.

Само търпение 

Мечтая да достигнем този етап. 

Моля те, кажи ми в кой момент спира това тръшкане, тичане без посоки, пищене без повод и въобще .... всичко това  В кой момент порастват и вземат малко от малко да разбират и да се съобразяват 

За тръшкането мога да ти кажа, че нещата се оправиха значително, когато АЗ намерих по-добър подход и почнах да търся компромиси и да уважавам повече нейните желания, вместо да се ядосвам, че не ме слуша. За пищенето съм забелязала, че е правопропорционално на моята изнервеност и припряност. Ако съм спокойна, дори и да се случи, лесно овладявам нещата.

Не знам дали ще те успокоя, но всички деца минават през този период на тръшкането и удрянето в стената при нас беше придружено с ужасни писъци, но отмина малката е почти на 2. В началото и аз си мислех, че никога няма да престане, че винаги ще ми се тръшка ама не стана така. Аз обаче бях много постоянна в желанията си, когато кажех ,че не може да пипа нещо не й го давах. Отначало реагираше много бурно писъци и тръшкане на земята като видя че съм по-голям инат от нея се отказа. Проблема е че на тази възраст те опознават не само света, но и родителите си и знаят при кого ще мине номера и при кого не. Ако се научиш да му отказваш някой неща той ще разбере ,че не всичко му е позволено и дори с тръшкане няма да го получи. За да не го оставяш да плаче и да се тръшка измисли нещо с което ще му отвлечеш вниманието песничка,стих или играчка, така няма да се измъчваш че плаче аз правех така защото децата са създадени да се усмихват,а не да плачат. Надявам се да съм ти била полезна. Успех, не е лесно да си родител,но не е и невъзможно.

Аз също грешах в началото. Подходът, който работи при нас е отвличане на вниманието, повече усмивки и правене на маймунджулъци.

Това лято не отидохме на море, като единствената причина беше, че нямахме достатъчно сили със съпруга ми да издържим. Отидохме три пъти за по ден-два на почивка и след тези "почивки" ни беше трудно да се отърсим поне още няколко дена. Никое от децата не иска да стои на маса и да яде, гонят се, закачат се с хората по масите, овършават всичко... А виждам, че има деца по заведения и курорти, които просто си седят на масата и се хранят. Това ми е трудно да си го представя дори ... Правили са ни забележки и по разни магазини като тръгнем, а малкото просто ляга на земята без да пищи. Прави го дори и на тротоара. Лежи и не мърда, само се усмихва. Честно казано не се ядосвам вече, напротив става ми смешно и приемам всичко със спокойствие. 

Ясно е, че ако си спокоен по лесно се овладяват ситуациите. Проблемът е как да останеш спокоен. Защото всички сме спокойни докато дразнителят не мине лимита ни. После поне аз колкото и да си викам, че съм спокойна няма никакъв ефект. Лимитът на различните хора е различен, зависи от личен темперамент, от качество на битието, дали за момента са задоволени елементарните ти жизнени нужди, дали си успял да си починеш и от кво ли не. Но все пак нямам нищо против да науча как да си внуша че съм спокойна и всичко ми е наред когато ми е прикипяло, съзнанието ми е замъглено и не мога да си контролирам реакциите. Нещо теорията, която съм чела не успявам да я приложа на практика.

щастливка, права си, че човек трябва да  е постоянен по въпроса кое е разрешено и кое не. Постоянството по принцип при нормалните деца би трябвало винаги да работи. Друг е въпросът, че едни деца по бързо и лесно се разбират дума, докато други са толкова упорити и инатливи, че след безбой опити да следваш предписанията от книгите, работещи при другите деца започваш да се отчайваш, че при теб това ще проработи. Трябва съответно много издръжливот и упоритост от страна на майката. Но ако и липсват, а това се случва не рядко, защото детето просто може да си е по твърдо от майката по рождение, и за майката настъпва адът за които си говорим в темата. Факт е, че едни деца са по трудни от други, както и че едни родители са по упорити и издръжливи от други. Но не е правилно да обвиняваш другите, че не могат колкото теб примерно, защото те просто си не могат или за да го промогат трябва да направят неимоверни усилия, през които ти, благодарение на генетичните си заложби си имала късмета да не минеш. Не е само да си четеш книги и да се съветваш със специалисти ами и да имаш силите и шанса да приложиш съветите. А ти ако ги имаше изобщо нямаше да стигнеш до консултация със светила 

Не мисля, че е разлигавен. Повечето деца минават през подобни периоди. Като започне да се тръшка се опитай да му отвлечеш вниманието с нещо друго. На тази възраст започват да се възприемат като личности и естествено решават, че трябва да получават всичко и веднага. Бъди твърда и отстоявай позицията си. Ще пореве, ще пореве пък ще стигнете до консенсус. Дъщеря ми скоро рева 40мин., защото и казах да си обуе сама пантофите и след като видя, че нестава нейното дойде при мен и предложи "Искаш ли едната да обуя аз, а другата ти да ми обуеш". Така хем не се е минала, хем почти е станало това, което е искала. Много са хитри малките човечета 

аз     да питам как ги наказвате или как забранявате дадено нещо , защото аз съм с две на един акъл  , и единственото от което ги е страх е затваряне в другата стая сам за малко , или да седят 1 или повече минути седнали на дивана като второто понякога хич не им хваща декиш . А и като накажа единия , и другия реве пред вратата на стаята заедно с него . Понякога каката слуша 2  часа след такова наказание , малкия обаче го помни само в следващите 20 минути , е не може цял ден да се наказваме , просто време да правим друго няма да остане . Засега просто гледам да ги ангажирам изцяло , например докато готвя зеле им давам по едно зелево листо и по една купичка и те си късат и си ги разменят , е после чистиш ама  е неизбежно , Играчките са разхвърляни из цялата къща и не мога да ги науча да  си ги събират , ако единия накарам да ги събира , другия ще рещи че не ги иск ав коша точно сега и така . Засега всичко вкъщи което не трябва да се пипа е нависоко или закл'чено  , шкафовете са вързани имат един два техни с пластмасови съдове  . А иначе по отделно ако са слушат и двамата , но само като се видят и полудяват имам чувство че се доказват един на друг кой е по-по най-   .Всъщност не знма дали точнота дума е слушат но поне повече се водят по акъла на по-големия , може да им даваш задачи , абе точно са си по-послушни и спокойни по отделно , но меже би ние успаваме так ада ги занимаваме по ефективно , а и го няма елемента конкуренция , когато са заедно им идва на акъла да ни правят напук за да видят ефекта за много неща , а по  отделно това го няма , или поне го прави само малкия на за кратко

Като се съберат много деца и става детско царство, дават си кураж едно на друго и те правят луд. Забавляват се много когато съм заета да се разправям с едното и другото използва момента и отива с дяволита усмивка да прави прави бели и да се кефи, че не мога да смогна да опазвам от бели всичките. Заключвам с райбери високо горе всички врати. Ама те си пренесат столче и си отворят и пак си правят квото им е кеф. И хем се бият нон стоп, хем като накажа или плясна някое и Давид пищи и отива да го гушка и успокоява. Толкова са благи значи