"лигавото" дете?

При моето дете действаше метода на " отклоняване на вниманието".
Остави му тенджерите, но примери лап топа.
Не-то да е не. Но само за за значимите и опасни неща.

dik  разбирам те напълно ние сме на 1,9 момче...
Ситуацията е много подобна на твоята - много темпераментно и палаво дете. Още докато лазеше пипаше и ровеше навсякъде, думата "Не" предизвикваше рев, сълзи, сополи, обиден ...
Цял ден тича, пипа, рови, катери се, подскача на леглото, беснее... като се закроти - ясно е пак прави беля. Не спирам да говоря, обяснявам, и нищо  продължава да включва всички електроуреди в къщата сам, даже вчера стигнал ел.котлон... любим му е компютъра... включва го и се настанява доволен, цъка с мишката, блъска по клавиатурата ,а сигурно милион пъти е чул "не мамо, не бива мамо, защото и т.н." вероятно се опитва да ми подражава - вижда, че аз го правя и той да не изостане 
И на вън се тръшка, реве, бяга, не реагира на името си когато не му изнася...
Дърпа  ме насам-натам да го вдигна да види нещо на високо или за незнам какво си...и това е....
Силно се надявам това да е период, а не разглезване...

Лигави деца разбира се има, но на 1.6 години не може да се говори за лигаво дете. Някои от съветите които си полуЧила до тук са много добри. Аз бих обобщила така:
1. Намаляваш максимално забранениете неща, т.е. нещата до които детето има достъп трябва да са в максимална степен безопасни за него. Тези които не стават за игра се скриват. Така ще си спестиш много 'Не'-та. Моята дъщеря си има 1-2 шкафа, които са и позволени. Там стоят пластмасови посуди, опаковани неща, които не може да разопакова и т.н. Тя веЧе е голяма и прекрасно знае какво има в заклюЧените шкафове, но знае и  Че то не става за игра.
2. На тази възрат все още е много лесно да го разсееш и да му отклониш вниманието. Трябва обаЧе да го направиш преди детето да е изпаднало в дива ярост. ЗапоЧне ли да реве и да се тръшка, е късно.
3. И въпреки ранната възраст трябва да има забранени неща. Няма никакво знаЧение какво тоЧно ще му забраниш, но за да запоЧнеш поставянето на границите, просто трябва да има и забранени неща. Ако за тебе е толкова важно да не ти пипа тенждерите, забрани това, макар Че според мен има доста по-наложителни неща да се забранят. Каквото и да забраниш, то си остава забранено, та ако ще и на главата си да застане. За забранените неща трябва да останеш непреклонна. Това е трудно, но трябва да си го наложиш и на себе си. И за да ви е по-лесно и на двамата, запоЧни с малко забранени неща.
4. За мен боят не е възпитателно средство в каквато и да било възраст.
5. Привързаността на детето към тебе е повеЧе от нормална и в никакъв слуЧай не е лиготия. То има нужда от твоето внимание и това не бива да те дразни. То има обаЧе нужда и от контакт с други хора. Опитайте се да създадете по-добра връзка между него и бащата или баби и дядовци. Ако такава връзка съществува, не би било проблем да се изкъпеш без да плаЧе. И пак по въпроса за къпането, и двамата с мъжа ми се къпехме когато бяхме сами с детето. ЗаклюЧвахме банята от вътре, оставахме 1 куп играЧки на пода, оставахме вратата на душ-кабината леко открехната и така се къпехме на вашата възраст с цел да пестим време и да сме независими от присъствието на партньора.

отклоняване на вниманието на тази възраст друго не действа , но много лесно им се отвлича вниманието с нещо друго като остоянно му говориш докато го правиш/но не за забраната , а за други приатни неща или просто глупости например ау ние с тебе видяхме ли днес коте , а и какво беше котетео беличко , ау , ау викж къде се сккрило котето , зад храстчето и какво прави и тн ....... и полека го насочваш да свърши това което искаш, докато продължаваш да го забаламосваш

И ние сме горе-долу на същия хал момиче-на 2г
На всяка врата в къщи има райбер,банята се заключва с ключ и в хола всичко до височина 1м е празно-секция-шкаф
Играем си за малко време и то с констуктор или рисува с моливи-иначе няма спокойствие.
Ако трябва да готвя например-пускам детско филмче-Телетъбисите
Ами не мисля че сме лигави-надявам се като порасне и започне да разбира повече
да се промени

Сещам се за един виц......
"Родители питат лекар, кога да започнат да възпитават детето.
Лекар пита:
-На колко е детето?
-На 8 месеца
-Е закъсня ли сте малко"
Това е в кръга на майтапа..........разбира се.
Аз също не мисля ,че е до лигавене ,а по-скоро да покажеш кой в случая диктува правилата.Лошото е ,че се самонаранява детето.Подхода с "отвличане на вниманието " също помага и при нас.

Айде сега си представи 3 такива като твоето и ще добиеш представа аз на какъв огън се пека. Но колкото и да търся вината в себе си, не мога да я открия. Това разбира се значи, че нямам. Просто не знам къде и как сбърках, защото винаги се стараех да правя правилното и възможното за този момент. Наистина на ревове често се поддавам, ама какво да правя като не понасям шум и откачам. Ама така откачам че ставам опасна за живота им, крещя и изобщо положението става още по зле. Тия деца ни поставят в безизходица и безпомощност. Викаги питам странични хора да ми кажат къде бъркам в отношенията си с децата и те мигат и клатят глави незнаейки какво да ми отговорят. Най честият отговор е, Така е с деца и това е. Да, ама с техните деца не е било така, защото сами си признават, че не са имали такива проблеми. Никой не може да ми помогне от реалните хора в живота ми. Иначе тук ако питам всички са големи специалисти. Вече хич не се и надявам, че някой може да ми помогне. Приела съм че сама трябва да се справя според колкото са ми възможностите и да чакам да се освестят, ако изобщо това се случи някога, съмнявам се, моите деца си личи, че имат силни характери от сега

Това съм го чувала в др разновидност. Баша отива при мъдрец да го пита как да си гледа детето. Онзи пита Колко е голямо. Ами на 2 седмици. Мъдрецът отговаря Закъснял си 

Ми ти си на кон щом детето ти мирва като му пуснеш филмче. Даже си и рисува и с конструктор си играе. Ихааа, къде този късмет. Че и си вдигнала нещата на 1 метър и си решила проблема с пипането. И аз така съм направила, но кел файда. Спокойно си примъкват столче, качват се и всичко е в техни ръце. Ако кача нещата на тавана и там ще намерят начин да стигнат. И нашите чекмеджета и шкафове са заключени. Ама  стане до шкафа и не млъкне докато не му отвориш. 

Според мен - вземи си една (даже повече от една) книга за възпитание и си изгради сама идеи как искаш да възпитаваш детето си. Ако не можеш да се ориентираш, има и курсове за родители, водени от професионални психолози. Мисля, че всички трябва да минем през такова обучение, не само като имаме проблем... Съветите тук са толкова разнопосочни (и понякога супер крайни - като това с шамарите), че не знам доколко ще ти помогнат. На година и половина детето ти се държи типично за възрастта си, проявява интерес към "играчките", с които ти си играеш, иска вниманието ти. Естествено, че не можеш да се изкъпеш, докато детето е само в хола. И да не реве, пак не бих го оставила само, кой знае в какво може да се забърка. По-добре напълни коритото и го вземи със себе си, ако няма на кого да го оставиш, за да влезеш в банята. За тръшкането - с повече твърдост (или шамари, както се съветват някои) можеш да получиш още повече тръшкане, истерии, кой знае какво... не мисля, че децата съзнателно манипулират, те си вярват, потъват в емоцията и не могат да излязат от истерията сами. Не казвам да отстъпиш и дадеш това, което иска; но да застанеш до него, да го гушнеш, да предложиш алтернатива, да му отделиш внимание... иначе най лесното е да вържеш два шамара. Но е подсъдно, освен че е и много лош педагогически подход и признак на родителска безпомощност. Представи си, че ти се тръшкаш на мъжа си, защото си недоволна от него и искаш да го накараш да отстъпи за нещо, което е важно за теб, а той, вместо да ти обърне внимание  и заедно да намерите някакво решение на проблема, който повдигаш, ти върже два шамара и те натири в ъгъла. Само защото е по-силен от теб и си мисли, че е "глава" на семейството. Виж и тези статии: http://www.blizodobebeto.com/

NikiFin, с толкова много толкова малки деца, няма как да се справиш мисля. Нямаш ли помощ, не водиш ли големия на градина? Как излизате на разходки? Имате ли двор към къщата/кооперацията?



Иначе, като опразните секциите, поне ги напълнете с играчки и неща, които децата могат да пипат. Какъв е смисълът да им създадете дом, в който те не могат да правят нищо? Направете им техен шкаф, дайте им някаква относителна свобода, помогнете им да се чувстват и те големи иважни, а не пречка за мама, която иска да почисти и сготви. Седнете с тях на пода и поиграйте с техните неща, за да събудите интереса им към играчките. Извадете книжки и четете. И след време децата сами ще търсят книжките и ще ги разглеждат, поне за няколко минути (не можете да очаквате да се забавляват сами с часове все пак).

Моите не са били така, но племенника ми беше така "нервно дете"-това беше определение поставено му от лекар.Снаха ми беше откачила и тя като теб си мислеше ,че е опасна за живота им.Повярвай ми........ само си го мислиш.Истината е ,че при този тип деца, родителя трябва да има солидна помощ за да има възможност да почива повече.Снаха ми мина през физическо боледуване от преумора с него.Добре ,че се пенсионира скоро баба ми,та да я отменя от време на време.Порасна и кротна , но да е са живи и здрави.......роди се втори. Достоен заместник на брат си

О да, големият ходи на градина през седмицата. Става дума когато са си в къщи, а то е през повечето време. Имаме двор, извеждам ги разбира се. Като са с баща си навън не създават проблеми. Ама като са с мен Ева иска само да я нося през цялото време, а Теди само се чуди ква беля да свърши, да легне в някоя локва, да излезе на улицата. Пак забравих да сложа въже на портата за да не може да излиза, че като откине надолу по улицата ... 
А за другите ти идеи, всичките съм ги приложила и ги прилагам. Просто ефектът не е какъвто се очаква. Имат си техни шкафчета, но от как разбраха че са техни хич не са им интересни, искат си нашите. Интерес към играчките е събуден, но си държат да си играеш с тях. Разбира се го правя, но то не може нон стоп, нали разбираш. Изобщо това, което го предлагаш е всеизвестно, и в книги писано и на практика гледано и пробвано. Но просто не се получава както на другите им се получава. Не знам дали разбираш, може и да не ако не си го озпитала лично. Положението е такова, че ме имат за техен слуга, който не само че трябва да им слугува, ако трябва нон стоп да стои изправен, не е разрешено да сядам, погледът ми да е в тях и да съм готова всеки момент да реагирам когато някой каже гък. Ако това не се случи на секундата ми разказват играта.
За шамарите  - наистина не помагат. По скоро твърдост, ама пак си зависи от детето. Има деца по твърди от родителите си, то това си е вродено май, може да го научиш на теория ама на практика не става. Дори и да се водиш твърд детето ти пак може да е още по твърдо от теб и да те поставя в безизходица. Особено деца, които се захласват или самонараняват или нещи подобно... тях нямаш друг избор да ги опазиш освен да им ходиш по гайдата

Рано ми се струва да казваш, че е лигаво . Както са ти дали съвет и други съфорумки, опитай да го залъгваш , ако имаш възможност дори сменяй играчките , все пак омръзват . Успех ти желая.

И аз се пека на бавен огън,но при мен дейсва законът НЕ ,когато го кажа си означава не с тръшкане и сълзи нищо не се постига при мен,оставям си ги да се тръшкат и реват колкото си искат,ако не ми се слуша ги изпращам в детската стая и им казвам,че когато се наревът могат да се върнат и да си играят.И моите терористи играят с тави и тенджери,но само като са при баба им при мен не се получава,аз правя и друго скривам половината играчки за 2 седмици и после ги вадя така са им по интересни.Просто си постави ясни забрани и не отстъпвай,стискай зъби,че после ще става още по -зле.Племенницата ми е на 3г и 6м и е ужасно разлигавено дете,всичко иска и то на секундата,но когато е при мен немогат да я познаят,кротка е и знае кое е позволено и кое не.Дори когато е болна само аз от цялата къща и давам лекарства и и капя капки в носа.Според мен трябва да уловиш момента,изпуснеш ли го няма да има следващ.
Късмет.