Колко много Ви обичам всичките
Страхотни сте. Аз просто няма какво да кажа повече по въпроса. Мога само да кимам с глава
- Публикувана: 9 ян. 2009, 20:18 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2009, 19:09 ч.
Раждане в къщи - 2
Страхотни сте, няма спор! Всъщност ми вдъхвате много кураж...
При мен е малко не особено цветущо положението. Тооооооолкова много исках да родя нормално, въпреки, че имах разни дребни предпоставки, които сочеха секцио. Дълго търсих доктор, за да съм уверена, че ще направим всичко възможно, да родя нормално... Е, май не ми било писано, защото след цял ден страхотни контракции - разкритие никакво! Стоеше си на тъпите 3 сантиметра и не мърдаше. Прежалих се да ми спукат водите, да ми сложат система окситоцин - нищо! Не мръдваше!
Оказа се, че моя мил синковец се е заклещил и нещял да излезе... та ме срязаха!
Сигурно звучи много тъпо, но още го преживявам! Не мога да го преглътна някак си! Като слушам разказите на приятелки за "ужасното" им нормално раждане или чета тук из форума... направо си се разревавам! Като кажа, че си заменям перфектно протеклото секцио за 10 какви да е нормални раждания, смеят ми се и ми се подиграват.
Сега съм се мотивирала, второто детенце, живот и здраве, да направя всичко възможно да го родя нормално! Решили сме да изчакаме поне две, дори три години да минат, преди да подновим опитите. Разпитвах от сега още, какви са шансовете да намеря доктор, който, ако всичко е наред, би се съгласил да ме изроди нормално, въпреки секциото ми. И тук срещнах присмех и подигравки! Много съм бързала, като дойдело да раждам пак, друго съм щяла да мисля, дрън-дрън! А аз искам да съм подготвена, да знам какви са ми възможностите! Направо си изпадам в ужас при мисълта, отново да трябва да ме оперират и то ей така, защото преди това съм била пак със секцио, независимо от състоянието ми.
Наскоро започнах да обмислям и варианта за домашно раждане. Естествено, не се знае каква ще ми е бременността (дали въобще ще я има), дали добре е зараснало всичко... и още, и още... Обаче целия тоя негативизъм на който ме подлагат познати и непознати понякога ми идва малко в повече! Знаете, предполагам, какво е да не получавате подкрепа! Е, поне мъжа ми е на едно мнение с мен, а това не е никак малко!
Оф, отплеснах се, май никак не по темата, ама...
Всъщност ми вдъхвате много кураж...При мен е малко не особено цветущо положението. Тооооооолкова много исках да родя нормално, въпреки, че имах разни дребни предпоставки, които сочеха секцио. Дълго търсих доктор, за да съм уверена, че ще направим всичко възможно, да родя нормално... Е, май не ми било писано, защото след цял ден страхотни контракции - разкритие никакво! Стоеше си на тъпите 3 сантиметра и не мърдаше. Прежалих се да ми спукат водите, да ми сложат система окситоцин - нищо! Не мръдваше!
Оказа се, че моя мил синковец се е заклещил и нещял да излезе... та ме срязаха!Сигурно звучи много тъпо, но още го преживявам! Не мога да го преглътна някак си! Като слушам разказите на приятелки за "ужасното" им нормално раждане или чета тук из форума... направо си се разревавам! Като кажа, че си заменям перфектно протеклото секцио за 10 какви да е нормални раждания, смеят ми се и ми се подиграват.
Сега съм се мотивирала, второто детенце, живот и здраве, да направя всичко възможно да го родя нормално! Решили сме да изчакаме поне две, дори три години да минат, преди да подновим опитите. Разпитвах от сега още, какви са шансовете да намеря доктор, който, ако всичко е наред, би се съгласил да ме изроди нормално, въпреки секциото ми. И тук срещнах присмех и подигравки! Много съм бързала, като дойдело да раждам пак, друго съм щяла да мисля, дрън-дрън! А аз искам да съм подготвена, да знам какви са ми възможностите! Направо си изпадам в ужас при мисълта, отново да трябва да ме оперират и то ей така, защото преди това съм била пак със секцио, независимо от състоянието ми.
Наскоро започнах да обмислям и варианта за домашно раждане. Естествено, не се знае каква ще ми е бременността (дали въобще ще я има), дали добре е зараснало всичко... и още, и още... Обаче целия тоя негативизъм на който ме подлагат познати и непознати понякога ми идва малко в повече! Знаете, предполагам, какво е да не получавате подкрепа! Е, поне мъжа ми е на едно мнение с мен, а това не е никак малко!
Оф, отплеснах се, май никак не по темата, ама...
Lady Frost
И аз дойдох тук със смътни идеи за раждане у дома и много въпросителни, страхове и най-вече нужда от разбиране. И го получих! Вече знам как ще постъпя при втора бременност, но и продължавам борбата за това раждане, макар и болнично явно. Всички сте страхотни!
Ето от тези съмнения не успях да се освободя и аз, това е нещо, над което трябва да поработя сериозно, но знам, че ще успея да се справя.
А обмисляла ли си вероятността именно интервенциите да са довели нещата до това развитие? Има доста информация за негативните ефекти при подобно вмешателство, възможно е просто ти и бебчо да не сте били готови. Мег пише, че при нея контракциите са започнали предния ден.
А колкото до търсенето на лекар, може да ми се смееш, но още щом родя, започвам търсенето
Дори и да раждам у дома, все пак искам да се консултирам с човек, който ме подкрепя.
При мен нищо ново. Чакам малкия принц. Терминът ми беше на 13.01., но раждането не е само химия и математика. Признавам, че минах през тревожност, гняв, тъга, безразличие, защото отвсякъде ми се говори за предизвикване на раждането, въпреки че и двамата с бебето се чувстваме отлично. Но все още удържам атаките. И все пак си мисля, че дори да се стигне до секцио по някаква причина, ще съм успяла да извоювам за малчо поне още 2 седмици при мама (лекарят искаше да ми извади бебето на 5-ти януари), а това е страхотно! Надявам се всичко да мине добре и скоро да разказвам.
И аз дойдох тук със смътни идеи за раждане у дома и много въпросителни, страхове и най-вече нужда от разбиране. И го получих!
Вече знам как ще постъпя при втора бременност, но и продължавам борбата за това раждане, макар и болнично явно. Всички сте страхотни! Наскоро започнах да обмислям и варианта за домашно раждане. Естествено, не се знае каква ще ми е бременността (дали въобще ще я има), дали добре е зараснало всичко... и още, и още...
след цял ден страхотни контракции - разкритие никакво! Стоеше си на тъпите 3 сантиметра и не мърдаше. Прежалих се да ми спукат водите, да ми сложат система окситоцин - нищо! Не мръдваше! Оказа се, че моя мил синковец се е заклещил и нещял да излезе... та ме срязаха!
Оказа се, че моя мил синковец се е заклещил и нещял да излезе... та ме срязаха!А колкото до търсенето на лекар, може да ми се смееш, но още щом родя, започвам търсенето
Дори и да раждам у дома, все пак искам да се консултирам с човек, който ме подкрепя.При мен нищо ново. Чакам малкия принц. Терминът ми беше на 13.01., но раждането не е само химия и математика. Признавам, че минах през тревожност, гняв, тъга, безразличие, защото отвсякъде ми се говори за предизвикване на раждането, въпреки че и двамата с бебето се чувстваме отлично. Но все още удържам атаките. И все пак си мисля, че дори да се стигне до секцио по някаква причина, ще съм успяла да извоювам за малчо поне още 2 седмици при мама (лекарят искаше да ми извади бебето на 5-ти януари), а това е страхотно! Надявам се всичко да мине добре и скоро да разказвам.
zozima
Имам една позната в Холандия, която си беше решила, че в болница ще ражда. Обаче ей така като теб преноси и то даже почти две седмици.
Накрая, в края на 42ра седмица започнали контракции една вечер. Тя докато се приготви, да се обади на акушерката и започнали напъните.
Роди за няма и час, у тях си, супер изненадващо за нея и за мъжа й, мъжа й хванал бебето, а акушерката пристигнала 5 мин след като бебето вече се родило.
Аз много и се радвах, като ми разказва за раждането и все и повтарях - виждаш ли, че няма нищо страшно да се роди в къщи. Тя обаче все още си мисли, че голямо чудо е станало и голям късмет са имали, че са нямали никакви усложнения.
Моето мнение е, че е нямало усложнения, именно заради това, че раждането ги е изненадало и никой по никакъв начин не му е повлиял.
Дано не ми се сърди, че я споменавам тук.
Имам една позната в Холандия, която си беше решила, че в болница ще ражда. Обаче ей така като теб преноси и то даже почти две седмици.
Накрая, в края на 42ра седмица започнали контракции една вечер. Тя докато се приготви, да се обади на акушерката и започнали напъните.
Роди за няма и час, у тях си, супер изненадващо за нея и за мъжа й, мъжа й хванал бебето, а акушерката пристигнала 5 мин след като бебето вече се родило.
Аз много и се радвах, като ми разказва за раждането и все и повтарях - виждаш ли, че няма нищо страшно да се роди в къщи. Тя обаче все още си мисли, че голямо чудо е станало и голям късмет са имали, че са нямали никакви усложнения.
Моето мнение е, че е нямало усложнения, именно заради това, че раждането ги е изненадало и никой по никакъв начин не му е повлиял.
Дано не ми се сърди, че я споменавам тук.
А обмисляла ли си вероятността именно интервенциите да са довели нещата до това развитие? Има доста информация за негативните ефекти при подобно вмешателство, възможно е просто ти и бебчо да не сте били готови. Мег пише, че при нея контракциите са започнали предния ден.
Да, обмисляла съм го, но в крайна сметка аз го поисках... Да ме питаш защо!
Но пък се радвам, че срещах такова разбиране и търпение от докторката си.Мислила съм си също, че много бързо и лесно се отказах сякаш... Всъщност не смея да попитам все още докторката си какво точно се случи тогава. Седмица преди да родя бях на редовната си консултация. Тогава докторката ми изрази притеснение, че бебчо все още не се е смъкнал както трябва и главата му е подвижна и се придвижва напред-назад. Едната акушерка, което ме наглеждаше докато бях в предродилна каза, че може би не получавам разкрите точно по тази причина, главата не оказва натиск въпреки силните контракции и бебето само се мърда напред-назад. Все още нямам смелост да разпитам по-подробно лекарката си и дали съм имала някакви шансове да си родя нормално, ако сме изчакали още...
Мисля си също, че голямото разочарование дойде от това, че се бях настроила на 100% да родя нормално. Даже през ум не ми минаваше, че може да се наложи секцио в хода на самото раждане... Много тъпо от моя страна... Сега не мога да се отърва от чувството, че съм се провалила! Опасявам се при една следваща бременност да не се повтори. Особено както от сега се настройвам, че искам нормално раждане.
И аз в началото бях втрещена от новината, че има хора, които умишлено раждат в къщи 
. След това започнах да чета и да се интересувам ( дори не съм бременна, но явно биологичния ми часовник тиктака 
). Общо взето имам ли свободно време го запълвам с четене и търсене на информация за естественото, неасистирано раждане.
В самото начало след като изключих варианта за раждане в болница се замислих за Акушерски център, след това преминах на вариант за неасистирано раждане у дома. След като продължих да чета, открих и други възможности за раждане, които ми се струват тооолкова вдъхновяващи
. Започнах да възприемам раждането като велико изживяване, нямам търпение да ми се случи и на мен 
. Не го свързвам със страх и болка, а само с положителни емоции!
Много кураж на тези, които им предстои- всичко ще мине по вода
. След това започнах да чета и да се интересувам ( дори не съм бременна, но явно биологичния ми часовник тиктака ). Общо взето имам ли свободно време го запълвам с четене и търсене на информация за естественото, неасистирано раждане. В самото начало след като изключих варианта за раждане в болница се замислих за Акушерски център, след това преминах на вариант за неасистирано раждане у дома. След като продължих да чета, открих и други възможности за раждане, които ми се струват тооолкова вдъхновяващи
. Започнах да възприемам раждането като велико изживяване, нямам търпение да ми се случи и на мен . Не го свързвам със страх и болка, а само с положителни емоции!Много кураж на тези, които им предстои- всичко ще мине по вода
Clairette, много се радвам да срещам жени като теб, които имат такова положително отношение към бременността и раждането! Радвам се че всички тук са такива и вдъхват толкова положителни емоции и сили.
Тия дни си мислех, че ако не друго, то поне като дойде времето за следващото, да са се подобрили нещата в българските родилни отделения, защото в момента положението е повече от трагично!
Не ми се смейте, ама съм си мислела да емигрираме само и само да имам възможност да родя детето си в поне малко по-нормални условия!
Тия дни си мислех, че ако не друго, то поне като дойде времето за следващото, да са се подобрили нещата в българските родилни отделения, защото в момента положението е повече от трагично!
Не ми се смейте, ама съм си мислела да емигрираме само и само да имам възможност да родя детето си в поне малко по-нормални условия!
Sheila, и аз точно така си задавам въпроси от този тип все повече - кое е най-добро за нас, за мен. Отговорите лично аз намирам на много места - ето че сама се убеждавам все повече за това, че раждането е най-добре да бъде възможно най-нормално, без много-много намеси. За други неща съм непреклонна - не бих била веган, просто съм прекалено лакома, за да се лиша от толкова много вкусотии! Въпреки че най-редовно пазарувам от био-щанда, има неща които не бих яла повече от веднъж. Аз лично все още търся, чета, интересувам се, променям възгледите си, ако ми допаднат други алтернативи. Както в случая в тази тема за раждането, която май доста разводних, за което се извинявам на авторката. 
rikk, аз също няма да срещна никакво разбиране на хората около мен. В момента живеем в чужбина и ако ще раждам вкъщи (с медицинско лице обаче) или в такъв център, тука ще да е. Ако сме в Бг, това е просто немислимо за мен.
zozima, на теб кураж и скоро да прочетем поредния разказ за едно чудесно раждане!
escorial, и аз имам една позната тука, която второто й раждане беше в колата, отивайки да ражда в болницата! Толкова бързо е било.
Lady Frost, не се обвинявай за секциото, това не е твоя вина!
Въпреки че най-редовно пазарувам от био-щанда, има неща които не бих яла повече от веднъж. Аз лично все още търся, чета, интересувам се, променям възгледите си, ако ми допаднат други алтернативи. Както в случая в тази тема за раждането, която май доста разводних, за което се извинявам на авторката. rikk, аз също няма да срещна никакво разбиране на хората около мен. В момента живеем в чужбина и ако ще раждам вкъщи (с медицинско лице обаче) или в такъв център, тука ще да е.
Ако сме в Бг, това е просто немислимо за мен. zozima, на теб кураж и скоро да прочетем поредния разказ за едно чудесно раждане!
escorial, и аз имам една позната тука, която второто й раждане беше в колата, отивайки да ражда в болницата! Толкова бързо е било.
Lady Frost, не се обвинявай за секциото, това не е твоя вина!
Lady Frost
Аз съм в чужбина, но тук за съжаление нещата са само привидно по-добре
. Е, вярно не лазят хлебарки навсякъде и лекарите не крещят по родилките като по добитък ( както е в Бг), но пак индуцират раждания за щяло и нещяло и гледат на тях да им е удобно а не на теб 
Тъй де, това, което се случва в родилните отделения не съвпада с моите представи за раждането 
. Има един много хубав филм, може и да си го гледала Le premier cri, ако не си ти го препоръчвам
Аз съм в чужбина, но тук за съжаление нещата са само привидно по-добре
. Е, вярно не лазят хлебарки навсякъде и лекарите не крещят по родилките като по добитък ( както е в Бг), но пак индуцират раждания за щяло и нещяло и гледат на тях да им е удобно а не на теб Тъй де, това, което се случва в родилните отделения не съвпада с моите представи за раждането . Има един много хубав филм, може и да си го гледала Le premier cri, ако не си ти го препоръчвам
ЛУРДЕС, ! С разума си го знам, ама иначе, все се намира някое вътрешно гласче да ме изтормози... Знам си аз, трябва ми време. И мсля да си го дам!
Clairette, знам че и извън БГ нещата не са цветя и рози, но поне имаш по-голям избор... а и липсата на хлебарки не е никак малко!
Иначе филмчето съм го гледала. Изчетох и доста неща, изгледах и разни предавания. Говорила съм с приятелки, които са раждали в чужбина... определено има повече възможности и алтернативи! Най-малкото, доколкото ми е известно раждането вкъщи е регламентирано като опция и далеч по-лесно можеш да намериш медицинско лице, което да асистира. Тук е направо невъзможно май!
! С разума си го знам, ама иначе, все се намира някое вътрешно гласче да ме изтормози... Знам си аз, трябва ми време. И мсля да си го дам! Clairette, знам че и извън БГ нещата не са цветя и рози, но поне имаш по-голям избор... а и липсата на хлебарки не е никак малко!
Иначе филмчето съм го гледала. Изчетох и доста неща, изгледах и разни предавания. Говорила съм с приятелки, които са раждали в чужбина... определено има повече възможности и алтернативи! Най-малкото, доколкото ми е известно раждането вкъщи е регламентирано като опция и далеч по-лесно можеш да намериш медицинско лице, което да асистира. Тук е направо невъзможно май!
след цял ден страхотни контракции - разкритие никакво! Стоеше си на тъпите 3 сантиметра и не мърдаше. Прежалих се да ми спукат водите, да ми сложат система окситоцин - нищо! Не мръдваше! Оказа се, че моя мил синковец се е заклещил и нещял да излезе... та ме срязаха!
Сигурно звучи много тъпо, но още го преживявам! Не мога да го преглътна някак си! Като слушам разказите на приятелки за "ужасното" им нормално раждане или чета тук из форума... направо си се разревавам! Като кажа, че си заменям перфектно протеклото секцио за 10 какви да е нормални раждания, смеят ми се и ми се подиграват.
Оказа се, че моя мил синковец се е заклещил и нещял да излезе... та ме срязаха!Сигурно звучи много тъпо, но още го преживявам! Не мога да го преглътна някак си! Като слушам разказите на приятелки за "ужасното" им нормално раждане или чета тук из форума... направо си се разревавам! Като кажа, че си заменям перфектно протеклото секцио за 10 какви да е нормални раждания, смеят ми се и ми се подиграват.
Аз съм същата картинка по отношение на второто раждане. С тази разлика, че имах редовни и силни контракции 3 дена, разкритието стигна 4см и там си остана и не са ми пукали мехура. Бях сигурна и твърдо убедена, че ще родя нормално. Исках да си докажа, че мога да го направя след едно секцио. Но явно не съм чела достатъчно. Не съм била добре подготвена, не съм работила върху себе си. Лекарите стъпват на теорията, че аз съм дребна, бебето едро, преносвах. Аз пък съм убедена, че някъде сбърках. И другото- оставих се страхът да ме води. И така, сега съм с 2 операции. Имам още какво да уча и да се информирам.
Lady Frost, разбира се, че не е тъпо. Напълно нормално е. Жалко е че повечето майки не чувстват свободата да споделят тези мисли ако ги имат, защото в повечето случаи са срещнати с познатата реплика "нали детето ти е живо, другото не е важно". Еми не е така, и ние сме хора и ние имаме мечти и преживяваме това което се случва на нас, особено нещо толкова голямо като момента в който ставаме майки. А тази реплика ми звучи ужасно, също като някой каже на депресиран човек "какво толкова, виж колко хора са по зле от теб" 
Това че има по лоши вариянти, не означава че твоят е прекрасен. Както казах, моето първо раждане по всякакви критерии беше "чудесно", но аз все си нося разочарование около няколкото намеси които позволих - бъркания, указания, вързване за тонове и по-бързо резане на връвта. Не мога да си представя раните които трябваше да лижа ако се беше стигнало да секцио. Не физически, но духовни.
Така че не отблъсквай мислите, а ги разбери, почувствай, тъгувай ако трябва, но намери мир в ситуацията.
Това че има по лоши вариянти, не означава че твоят е прекрасен. Както казах, моето първо раждане по всякакви критерии беше "чудесно", но аз все си нося разочарование около няколкото намеси които позволих - бъркания, указания, вързване за тонове и по-бързо резане на връвта. Не мога да си представя раните които трябваше да лижа ако се беше стигнало да секцио. Не физически, но духовни.
Така че не отблъсквай мислите, а ги разбери, почувствай, тъгувай ако трябва, но намери мир в ситуацията.
Точно с подобно отношение се сблъсках, Sheila. Нали ми било добре детето и бързо съм се била възстановила, какво съм се била тръшкала! Само че духовните рани са далеч по-болезнени от физическите! Само че... даже обикновено не ти позволяват да говориш за да ти олекне...
Радвам се, че ви срещнах! Давате ми утеха!
Вери, аз също все имам усещането, че не съм била одстатъчно подготвена. Всъщност виждам си грешките, които допуснах. Знам, че и да не бях ги допусналасценария пак щеше да бъде същия, но тогава поне щях да знам, че съм направила всичко по силите си! Е, надявам се да ми дадът възможност за реванш! Пожелавам ти го и на теб... ако го искаш разбира се!
Само че... даже обикновено не ти позволяват да говориш за да ти олекне... Радвам се, че ви срещнах! Давате ми утеха!
Вери, аз също все имам усещането, че не съм била одстатъчно подготвена. Всъщност виждам си грешките, които допуснах. Знам, че и да не бях ги допусналасценария пак щеше да бъде същия, но тогава поне щях да знам, че съм направила всичко по силите си! Е, надявам се да ми дадът възможност за реванш!
Пожелавам ти го и на теб... ако го искаш разбира се! 
Едната акушерка, което ме наглеждаше докато бях в предродилна каза, че може би не получавам разкрите точно по тази причина, главата не оказва натиск въпреки силните контракции и бебето само се мърда напред-назад. Все още нямам смелост да разпитам по-подробно лекарката си и дали съм имала някакви шансове да си родя нормално, ако сме изчакали още...
Родих си нормално без никакви разкъсвания и охлузвания. След слагането на катетъра, главата се вклини и за 4 напъна бебето беше навън.
За всеки проблем има решение, стига доктора да има опит с тези неща и да знае как да постъпи. Най-лесно се посяга към ножа.
Когато описвах раждането си в отчетната тема, много от майките ми споделиха, че ако това се е случвало в България, секциото не ми е мърдало. Имам предвид целия развой на раждането, не само този проблем на финала.
Присъединявам се и аз към вас. Нямам алтернативен начин на живот, нямам воля и време за това, но съм от групата на мамите с провалено първо раждане и кошмарно цезарово след хиляди интервенции и издевателства от страна на лекари. Раждането ми започна прекрасно, и всичко си беше ОК, но не по графика на лекарката ми. След поставяне на система при и без това силни контракции, пукане на водите, което направи контракциите непоносими, буквалното ми завързване за леглото със системи и колани за наблюдение на бебето, просот беше невъзможно раждането ми да продължи. Спрях на 6 см, бебето беше с плаваща глава никога не влезе в родовия канал, и така 5мин преди краят на смяната й, лекарката ми успя да ме "спаси", сряза ме и застраховката ми плати $35,000 вместо 4-5,000$ за нормално раждане. За съжаление доста по-късно осъзнах, че всичко е просто бизнес и никой не му пука дали съм изкала нормално раждане или не. Планът ми за болницата си стоеше непогледнат на шкафчето до мен.
Така че сега за мен няма друг вариант освен домашно раждане. В щата, в който живея не е легално за акушерки да израждат в къщи след секцио, но се намират и такива, които поемат риска. За съжаление ще трябва да намеря отнякъде 4000$, които да платя на акушерката, но предпочитам така, отколкото безплатно за мен цезарово в болницата.
Все още се възстановяам - 2 години - след операцията. Белегът ми още боли, душата ми също. Ако не бях токова ужасно заета с дете, къща и работа съм сигурна, че щях да бъда дълбоко депресирана от преживяното. И знам че вината не е моя, но не можеш да спреш да се обвиняваш, че не си отстоявал правата си, че не си казал не когато е трябвало. цял живот са ме учили, че ако слушаш лекарите всичко ще е наред - това бяха думите на майка ми преди раждането да започне - слушай лекарката и няма да имаш проблеми:) доста наивно, но тя е друго поколение - на нея и е простено. Не знам само аз как се излъгах и престъпих към най-важният си момент в живота толкова неподготвена и необразована. Сега поправям грешките. Дано да успея.
Така че сега за мен няма друг вариант освен домашно раждане. В щата, в който живея не е легално за акушерки да израждат в къщи след секцио, но се намират и такива, които поемат риска. За съжаление ще трябва да намеря отнякъде 4000$, които да платя на акушерката, но предпочитам така, отколкото безплатно за мен цезарово в болницата.
Все още се възстановяам - 2 години - след операцията. Белегът ми още боли, душата ми също. Ако не бях токова ужасно заета с дете, къща и работа съм сигурна, че щях да бъда дълбоко депресирана от преживяното. И знам че вината не е моя, но не можеш да спреш да се обвиняваш, че не си отстоявал правата си, че не си казал не когато е трябвало. цял живот са ме учили, че ако слушаш лекарите всичко ще е наред - това бяха думите на майка ми преди раждането да започне - слушай лекарката и няма да имаш проблеми:) доста наивно, но тя е друго поколение - на нея и е простено. Не знам само аз как се излъгах и престъпих към най-важният си момент в живота толкова неподготвена и необразована. Сега поправям грешките. Дано да успея.