Раждане в къщи - 2

Чета, чета, и все едно и също... Е, как на една от тези акушерки/лекарки не им хрумна да каже "хайде сега да се разходиш, да изкатериш няколко стъпала, ей тука сега крака на стала, таза в другата посока - въртиш окръжност..." Като види на преглед, че детето още не се наместило да даде съвет като как да се намести - толкова много варианти има... Но те си знаят своето  И на мен така в 33 г.с. лекарят ми обясни как синът ми бил напречно разположен с тенденция седалищно, как щял да се обеси с пъпната връв като тръгне да се обръща, ако изобщо тръгне и пр. апокалиптични картини. Вместо да ми каже какви са упражненията за обръщане и наместване на бебе! Добре че имаше кой да ми каже "Ма, ти защо го слушаш тоз?!?!" и аз да се съвзема и да се заема с обръщането на бебето вместо да се разстройвам останалите 7 седимици.
И вместо да слагат катетър, могат да любезно да предложат тоалетната и колкото време му трябва на човек, ако ще 3 часа да седи там. Аз употребих половината импрегнирани постелки именно за да си пишкам където и както ми дойде. Контракциите ми бяха най-приятни ако всички мускули са напълно отпуснати и съответно всяка идея за контрол ми беше крайно чужда.

Клерет, "инвестицията" ти на време и усилия в момента ще ти се отлати многократно!

За тези, които живеят в България - има надежда, момичета. Дори в момента има една акушерка в Пазарджик, която не само знае какво е активно, естествено разждане, но и как да помогне за такова. А скоро и на други места ще има такива акушерки 

Това с катетъра е интересно. Само дето надали имаше нещо за изкарване, защото аз често, често висях в тоалетната.

Друг е въпроса, че постъпих абсолютно дебилски последните месец-два от бременността си, когато битието ми се състоеше в това да вися нон-стоп пред телевизора или компютъра с манджа в ръка!  Не помня да съм правила нещо по-тъпо в живота си!  И мъжа ми не можеше много да ми помогне - все пак ходеше на работа и не можеше да ме юрка непрекъснато. То не че и някой друг много ми помагаше. Повечето ми приятели решиха, че щом съм бременна все едно съм прокажена и не искаха да излизат с мен и съвсем оплесках нещата... Абе... Да кажеш, че не бях информирана... Ама пусто бях! Само дето от тъпотия и на йога спрях да ходя... Сега си се чудя с какъв акъл съм била на това дередже! 

Lady Frost Опитай да не се самоизтезаваш със спомените си. Използвай ги. Използвай ги, за да разбереш себе си.
Случило се е това, което е трябвало да се случи. Замисли се - можеше изобщо да не си дадеш сметка, какво точно те тормози. А ти си толкова наясно в момента. Това е супер. Не трябва да те притеснява, а да се радваш, че си стигнала до тук и имаш смелостта да бъдеш искрена пред себе си! Именно това ще ти помогне следващия път и тогава нещата ще бъдат тотално различни, защото вече ще знаеш точно какво искаш и какви са ти възможностите да го постигнеш!

Аз имам две болнични раждания, и аз както Sheila съм можела много неща да променя по тях, въпреки, че са били "перфектни" раждания. Но явно е трябвало да мина два пъти през болницата, докато се сетя, че мястото ми е в къщи


Да споделя и аз нещо за пишкането по време на раждането. По време на контракциите си ходех до тоалетната, когато си пожелая.
Но интересен ми е момента, точно преди да усетя първия сериозен напън, когато внезапно ми се доходи до малка нужда. Опитах се (все още бях във ваната, във водата и хич не можех да се сдържам, а пък не ми и пукаше ), но не успях. Успях само да кажа на мъжа ми: "Пишка ми се" и тогава дулата каза: "Добре е да се изпишкаш преди да родиш бебето" и на мен наистина много ми се искаше, но не успях. Веднага след това усетих много силен напън и явно главата препречи изхода на пикочния мехур, защото нищо не излезе. Може би ако преди това не бях ходила често до тоалетната и ми е бил по-пълен мехура, главата нямаше да може да се намести така, че за го запречи и щеше да се наложи да се изпишкам.

escorial, за мен определено беше ценен опит всичко, което ми се случи. И много ценен урок!
Смаза арогантността ми и прекалената самоувереност. Бях решила, че едва ли не съм господ и всичко зависи единствено и само от мен и постъпките ми! Да, ама не... Раждането ми беше шамара, който ме освести! И въпреки мъката, която ми донесе развоя на събитията, всъщност съм и много благодарна, че стана така.

Сега, като си правя равносметката, като ви разказвам тук, какво се е случило, не усещам вече оная смазваща болка. Още малко ме е яд на себе си, но и това ще отмине с времето. И накрая, ще остане само полезния опит.

Lady Frost, всичко зависи единствено от теб и постъпките ти 
Или казано по точно - от мислите и действията ти. Вече знаеш кави мисли и действия са ти попречили предишния път.
Вината е едно от чувствата, които не ни позволяват да бъдем свободни в желанията и действията си. Абсолютно ненужно чувство, когато води до самобвинения. Не знам как човек се справя с вината. Аз лично използвах услугите на трансперсонален психотерапевт и с негова помощ преудолях нечовешката вина, която изпитвах за втората си загубена бременност. Поне се научих да не позволям да изпитвам вина, за да не ми се налага да се справям с нея..

Zozima, говори с бебето; разкажи му какво пътуване го очаква, откъде ще мине, как ще излезе и ще се озове в прегръдките ти и ще може да види очите ти, както и ти неговите, колко много го обичаш и нямаш търпение да го прегърнеш. Така ще се почувства по-сигурно да не се "спотайва" повече в теб, а да прегърне, живота, който е ибзрало 

Meg1   

Аз също започнах да хода на психотерапевт от известно време. Помогна ми страшно много. Да преборя много свои демони, но определено има още какво да се прави. Ама аз не бързам. Хубаво е, че си се научила да не изпитваш вина! Това на мен все още не ми се отдава. Надявам се един ден да го постигна!

Ами според доктора били достатъчни 10мл за да блокират главата да се вклини. Аз също посещавах често 00 и си мислех, че също няма какво да излезе, ама имаше.

И все пак никак не съм убедена, че за това не се е получило... Има твърде много неизвестни, без които не може да се нареди пъзела. Просто не мога с лека ръка да кажа, че това е било...

Аз просто се опитвам с моя личен опит да ти помогна да си изясниш картинката в главата. Наистина неизвестните са много, но като знаеш, че има такъв случай (а според доктора ми се случва често), значи може и при теб да е било така и само неопитността на доктора при твоето раждане и незнанието как да реагира при такова "усложнение" са довели до неприятния за теб като преживяване краен резултат.

  

Поне знаеш какви евентуални "спънки" може да се появят по време на раждане и знаеш какво искаш да избегнеш.

Дори и аз, дето имам три раждания, все още се уча от вас, от вашите разкази и преживявания.

Ох, момичета, уморих се вече! Лекарката ми иска да ми дава хапче простагландин за изглаждане на матката, а бебето още не е ангажирано в таза. Не съм лекар, но се порових в мрежата за възможни усложнения и противопоказания и косите ми настръхнаха! Какво се случва? Откога съдбата на две същества се определя според нечие работно време? Утре вечер е на смяна... Кога лекарите станаха търговци?
Мег, мислила съм си да се обадя на Благовеста. Обмислях варианта Пазарджик, но по чисто логистични причини се отказах. Може да и се обадя утре и да потърся съвет от нея. Мъжът ми е съгласен да отидем до там, вижда колко тревожна започвам да ставам. На всеки преглед ми се съска "сссссекцио", а аз просто искам да гушна бебчето си и да имам сили след това да се грижа за него.
Опитвам се да остана спокойна, за да се чувства бебчо по-уверен. Говоря му винаги, когато получа малко лично пространство-в асансьора, банята, колата, навсякъде... Искам да знае, че всичко , което правя, е заради нас двамата, но какъвто и да е изходът, за мен най-важното е той да е добре.
А иначе ходя повече, не ползвам асансьора, търкалям се на една топка за пилатес, пия чай от малинови листа и от босилек и чакам нашето съкровище.  Някакви други идеи за естествена индукция? Повечето оттук ги пробвах http://www.bellybelly.com.au/articles/birth/natural-induction-methods , както и от сайта на естествено (но не толкова старателно, защото се уморявам от разходките), но все пак гледам да не прекалявам, явно бебчо не е готов, не искам да го притискам твърде.
Дано ме изненада скоро.

zozima  

В момента се сещам само за акопресура! 
Знам, че някои жени пият и коензим Q10, но не помня дали беше за по-лесно раждане или за да не се преносва. Провери, ако искаш. Наистина нямам конкретна информация!

Знам, всичко ще е наред! С теб сме! 

В този материал не е споменато нещо много важно, което прочетох в поне две акушерски книги, а именно - поговорете с бебето  Също на доста места прочетох, че всички тези методи за индуциране действат, ако бебето е готово да излезе, тоест могат да спомогнат, но не и да предизвикат раждането. Та може да намекнеш на бебчо, че е безопасно да излезе, че го чакате, че го чака един нов прекрасен свят  Според мен не е нужно да говориш на глас.

Една позната ражда скоро и каза, че листата от малина й помогнали. Аз миналата седмица си купих листа от малина и реших да пробвам чая (много е вкусен) и не е истина какви контракции имах цяла нощ след това. Няколко дни след това чак, като си говорих с нея, направих връзката между нещата.

Аз освен разходките бих препоръчала и клекове, въобще клекът е упражнение, което препоръчвам за крайно широк набор от проблеми, от лошо настроение до проблеми с храносмилането, и не се шегувам изобщо. Клякай и стой клекнала колкото можеш (не прекалявай все пак. Ако можеш клякай на един крак (ако не можеш се подпирай някъде или някой да те държи).

Пробвала ли си някаква хомеопатия? Аз не разбирам от хомеопатия и не мога да дам съвет, но може да се поинтересуваш...

И най-важното - ти се успокой 

zozima

Погледни в моя блог - има само един файл , който се нарича "Акупресура при раждане".
Там има дадени различни лесни за използване комбинации, като при някои пише - не ги правете преди да е започнало раждането, защото може да го предизвикат. Може да ги пробваш...

http://escorial.wordpress.com