Знам, че ти е криво, аз моето дете го оставих на 3,5 месеца, просто към онзи момент нямах друг избор. Беше ми криво, постоянно беше в ума ми, през половин час звънях у дома. Първо майка ми пое грижите, после наехме и детегледачка да й помага.
Но постепенно се свиква, постарай се, да не се тормозиш, а вечер отделяй повече време. Аз например през седмицата върша доста небрежно домакинската работа, иначе цяла вечер трябва да се занимавам само с това и за детето няма да остане никакво време.
Но постепенно се свиква, постарай се, да не се тормозиш, а вечер отделяй повече време. Аз например през седмицата върша доста небрежно домакинската работа, иначе цяла вечер трябва да се занимавам само с това и за детето няма да остане никакво време.
Ох,и аз съм пред подобна дилема.Направо ще се пръсна.Дейвид ще стане на 3г. когато аз ще трябва да започна да заработвам нещичко,но мислейки за този момент ми се свива сърчицето.И ние самички си се гледаме въпреки че бабата ни е в къщи и той е свикнал с нея.Ама от ден на ден все повече свиква с мен и когато изляза без него започва да ме вика тъжно 
не ми се вярва!Ако хваща вируси-да!Но ако боледува от бактериални инфекции-за това имунитет няма!Направо съм в шок АКО ни приемат в градина на есен как ще се пазиме от боледуване.Дейвид е алергичен към АБ и до сега не е пил.Лекувала съм го винаги сама в къщи по домашно-както ми подсказва ума. 
