От дъщерята, която можеше/може да е вашата...

Не, миличка  не грешиш! За жалост, каквото и да ти каже някоя от нас тук няма да ти донесе топлина и утеха. Това, което си написала тук е предназначено за твоята мама, тя трябва да чуе и да знае твоите чуства. Обади и се, отиди при нея или пък и напиши писмо и и кажи всичко, което чустваш, всичко от което имаш нужда и което очакваш.
Желая ти успех! Желая ти да имаш своята мама, да намерите пътя една към друга и ти желя най-прекрасния абитуриентски бал!

Дано намериш топлотата, която търсиш и заслужаваш. Пожелавам ти да си обградена от много обич за напред. Успех! 

samotnata_x ,разбирам,че ти е тежко.

Но замисляла ли си се,че и твоята майка може да се чувства като теб?Тя също може да мисли,че си я изоставила.Дойде до Пловдив,за да се развиваш.В Северна България,няма ли развитие?

Може и да има нещо такова, както разбирам, ти сама си направила избора си:


Между другото, моята майка също е от типа майки "нали ти казах, че така ще стане", но това никога не ме е карало да си мисля, че не ме обича или че не ѝ пука за мен. Просто това е нейният начин да реагира. Да, понякога дрази, особено когато очакваш рамо, на което да изплачеш проблемите си и да се потопиш в самосъжаление, но пък от друга страна може да се приеме като ритникът, който те освестява и ти дава скорост да продължиш напред - въпрос на тълкуване. 

Има майки, които наистина не се интересуват от дъщерите си. Знам за такива. Като станат обаче пенсионерки тогава се сещат за дъщерите си и за това, че някои баби си гледат внуците, а те седят сами. Други пък никога не проявяват грижа към близките си. Въпрос на възпитание и манталитет. Не очквай от нея повече от това, което си видяла че е дала. Би трябвало да има равновесие в природата, затова се постарай ти да намериш хора, които да те обичат. Заобикаляй се с хора, които те ценят и те харесват. След време ще си създадеш ти семейство и тогава ще можеш да дадеш това на твоите деца, което ти не си получила. Има и положително в това да нямаш опора до себе си- научаваш се на житейските уроци по-бързо от другите. Много е тъжно да нямаш добри родители до себе си, но ето сигуно заради това си прописала стихове- заради болката и в последствие си станала гл.редактор. Нищо не е случайно. Намери положителните неща от ситуацията и търси хора, които да те Обичат. Живота е пред теб. Важното е ти да не преставаш да обичаш. Още си малка, има още много неща, които ще научиш и ще видиш, че не това е целият свят.

Според мен не е така. Не децата трябва да съобразяват живота си с този на родителите, а родителите съобразяват живота си с този на децата, когато децата са под 18 години, т.е. все още са деца и по закон, и по морал. Явно майката си е такава по характер и толкова може да даде. А и се свиква 4 години някой друг да се грижи за детето на няколкостотин километра.

Мелодраматично, но подходящо за възрастта.
Мило дете, ти не си била сама, на общежитие, сред непознати през 4те години на собствен избор за развитие в Южна България. (Позволи ми да се хиля дърташки на наивното вярване в развитието и това, което се случва, когато става това, което сме си мечтали) Била си с баба и дядо. Вероятно някой, Великият дух Маниту, може би, е изпращал средства за съществуване, така че да можеш да се отдадеш на редакторска дейност и поезия, а не да разнасяш чаши и табли в някоя кръчма.

И, за да не звуча голословно, яли сме ги тия жаби, но съветът ми е-бягай надалеч от самосъжалението, мелодрамата и дълбането в "нещастното детство"-излишна загуба на време и сили, придружена с пропускане на най-важното в един гживот-настоящето.

Весела абитуриентска, роклята не е най-важното, даже хич. Ако бях на твое място, щях да я избера търпелива на драйфано и на фасове, но аз съм си аз и давам най-доброто от себе си да не се вземам насериозно.  

А аз какво да кажа като майка ми винаги е била прекалено либерална спрямо мен. Дотолкова, че хем да се радвам, хем да се чудя дали не се притеснява за мен, дали изобщо й пука, след като ми даваше пълна свобода за всичко. Говоря в минало време, защото вече съм "голяма". Майка ми никога не ме е съветвала за нищо, никога не ми е налагала каквото и да било... Може би е преценила, че за моя характер това е най-разумното решение - да си мълчи  Понякога ми е липсвало строгото отношение от нейна страна - да ми се скара, да ми забрани да правя еди какво си, да ми каже, че някъде греша... Всичките ми приятелки обожаваха майка ми и благородно ми завиждаха, а аз я обвинявах, че не е истинска майка, за това, че ме оставя да правя каквото си искам и винаги да взимам решения сама. Няма пълно щастие, тези отношения са много сложни, трудно се дават съвети отстрани...
Роклята, както са ти казали, е бял кахър. Когато избирах навремето рокля за бала, майка ми дойде с мен по магазините и естествено ми купи всичко, без дори да изкоментира, вечното "каквото на теб ти хареса". И аз естествено бях недоволна 

Съчувствам ти и ти пожелавам всичко най-хубаво.   
Не би могла да бъдеш моя дъщеря, обаче - аз имам друга идея за майчинството.

Роклята е символ, а не просто поредната рокля. Не ми се вярва тук да има някоя жена, която да е била безразлична какво ще облече на бала.

И не опира до пари. Колкото и да е струвала издръжката на момичето в Пловдив, все пак то е живяло у баба си, а не на квартира или при чужди хора. Така че издръжката й не е струвала кой знае колко повече в сравнение с това, което щяха да дават и вкъщи. Не мисля, че авторката трябва да се чувства задължена за това, че е имала възможност да пише стихове и да публикува, защото преди публикацията трябва да има талант. По-добре ли щеше да бъде да ходи по кръчмите? Какво щеше да спечели момичето, ако беше станала сервитьорка? Хайде, моля, моля! Стига с този пролетарски дух! Изобщо, на родителите работата им е да се грижат за децата си материално, морално, психически и всякак, докато децата не станат самостоятелни възрастни хора. Не познавам човек, който да няма нужда от майка си, пък ако ще да е на 100 години. Може да е само заради една дума, но всеки иска да знае, че майка му го обича и мисли за него.

Все едно аз съм го писала, само дето не заминах аз, а мама замина, омъжи се.
Аз ще съм крайна и ще ти кажа истината - никога няма да стане по-добре. Приеми и продължи, защото един ден ще съжаляваш ако си посветила живота си на други хора, а не на себе си, особено когато е без реален ответ. Бъди егоист и смело навлез в живота -сама, но силна, уверена и готова за хубавите промени, които ще настъпят неизменно.  Пиши, публикувай, развивай се .. но не заради нея, а за себе си! Не търси опора, знам, че е тежко, но щом досега си я нямала, няма и да я получиш, съжалявам.. Имаш няколко месеца преди колелото на живота да те завърти - обмисли ги, кандидатствай стратегически и не мисли за глупости!
А моята майка като дойде и ми избра все пак роклята на бала.. няма да ти кажа на какво приличах..ама нали ми е майка, а и това май бе първото ни правене на нещо заедно, склоних.. Айде, молим, не повтаряй моите грешки - бални и житейски. Живей за себе си, обичай се и гледай само напред, другото наистина минава.

Ние, мелодраматичните, т.е. Драма Куйновете, сме такива, защото животът ни е бил такъв. Другите не щем да ги мислим как биха били.

Смисълът на любовта се крие в приемането и прощаването. Дано да имаш мъдростта да приемеш, че майка ти не е идеална, а е просто човек. А хората понякога грешат.
Последното го пожелавам и на Ева, защото тя също има нужда от хармония в живота си.

А аз бях убедена, че ми се е паднало най-голямото чудовище за майка, докато не установих с огромна изненада, че всичките ми съученички и приятелки ми завиждат за нея. Доста време се чудих какво им става, слепи ли са, но постепенно аз започнах да се вглеждам и... прогледнах.  
Понякога близостта променя образа драстично. А и, между другото, не се сещам за нито една моя позната, която да е обожавала майка си на тази възраст - всички ги преоткрихме доста по-късно. Виж, при татковците беше по-шарена ситуацията, ама това е въпрос на друга тема.  

Мило момиче!
Обръщам се така към теб,защото годините ме са такива,че можеше да имам дъщеря на твоите години.
Не съжалявай за нищо!Не си и помисляй да се отдадеш на самосъжалението!
Пред драмата на сърцето,по-добре  драмата на ума.Което вече е въпрос на личен избор.
Бях на твоите години,когато също се отделих от семейството си .И аз така-за да се развивам...Никога мама и тати не са ми липсвали.Бях в 7 клас,когато преживях първото си голямо разочарование с тях и разбрах,че в този живот човек винаги е сам.Падах и ставах...Сама!!!Балната рокля си я купих пак сама......
С днешна дата /вече от позицията на годините и житейския опит/ съм благадарна на родители си,че са ме оставили да градя живота си самостоятелно.

Поне си си дала сметка какво те чака в живота.
И ще се справиш.
Лошото е че и други хора ще те разочароват , но безразличието на родители е за тяхна сметка.
Бъди винаги усмихната    

Смисълът на любовта, освен всичко друго, е и в двустранността на чувствата. Когато приемаш, прощаваш и не получаваш същото - просто продължаваш напред, хармонично сам/а.

Дам, децата на учителките... Немските ми шефове бяха казвали,че имало изследване, че тези деца имали сложни характери, обусловени от отношението на майките им. Силно и умно момиче си, ще се справиш. Кураж!

Мило момиче много е тъжно всичко което прочетох·А дали ти някога си разговаряла с твоята майка ,за начина по който се чувстваш ,за твоята самота и неувереност¿
Eдна силна прегръдка от мен!

Съгласна съм с още доста мнения , които са дадени тук , включително и тези , че света не толкова розов и изпълнен с илюзии, както го виждаме в дадена възраст.
Но наистина ми е тъжно от това , което прочетох.Моята дъщеря е още много малка и съм непрекъснато с нея към този момент. Но се надявам и когато порасне и започне да иска да е самостоятелна ( аз го искам това), да не губя , чак толкова връзка с нея, че да не ме е грижа за роклята й за бала - дори това да е нещо глупаво , след време.
Мило момиче успех и може би, ти трябва да се опиташ да възобновиш изгубената връзка с майка си , ако не стане , не се тормози чак толкова. Сигурна съм че тя те обича много, просто явно е по суров човек  и не изразява много емоции,  а може би живота я е направил такава.

П.П. Аз също мисля , че да си родител е за цял живот и не може да си кажеш от един момент - о, не сега имам други грижи и нямам време за детето , то е голямо , отгледах го до тук и ще се оправи само, няма никаква нужда от мен. Поне на този етап мисля така , дано и не се променя с времето.

Това не пречи майка ти много да се гордее с теб и да разказва каква дъщеря има.
Опитай се да живееш за себе си, а не за одобрението на майка си.

Животът е прекрасен, защото ти можеш да направиш някой ден от себе си майката, която не си имала! Това е прекрасен шанс и аз ти го желая от сърце!

Аз имам най-прекрасния баща, който сам не е получил нищо от родители... Сега той има най-прекрасните деца, готови на всичко за него!

Животът винаги се реваншира...

изтормозена ти е душичката... и то не е само защото мама не е до теб... Имаш си и други грижи, прочетох.
В Пловдив, където си сега... тези родители на майка ти или на баща ти са?

Колко позитивни и насърчителни слова за мечтите за развитието на едно дете. Браво!
А парите не могат да заместят вниманието, ласката и насърчението от майката. Има много момичета, които са разнасяли чаши и табли по кръчмите, но не са се чувствали нещастни и изоставени. Как можеш да сравниш изобщо едното с другото?!

Потърси си приятел,от това имаш нужда. "Възглавницата" на 17 год не се заменя с мама а с някой от другия пол.

Мдам..

Това пък за пръв път го чувам, символ?!   На какво? Изобщо не ми е пукало какво ще облека на бала си, купих си роклята сам сама , без присъствието на майка ми или нейното одобрение. И то в последния момент. Дори нямаше кой знае какъв избор на официални тоалети тогава и взех една свръх официална, която никога повече не облякох.
Аз самата съм живяла при майка си и баща си, но и двамата ми родители са толкова различни и далечни като душевност и всичко от мен, че никога не са ми били близки, не са разбирали проблемите ми и нещата, които ме вълнуват. В един момент дори спрях да споделям каквото и да било и до сега е така. Но не ги обвинявам, не са длъжни да са като мен, нито аз съм виновна, че не съм като тях. На моменти се чувствам като сирак, но съм разбрала, че такава ми е била съдбата, никой не избира родителите си, но пък не значи, че трябва цял живот да се жалва за това и да иска нещо от някой, което той не може или не иска да му го даде, пък било то и собствената ми майка.

Какви табли , какви насмешки - на момичето му е тъжно , чак пък такъв сарказъм . 

Към авторката ...
Това трябва да те направи още по силна .
Не се оставяй на самосъжалението .
Уважавай родителите си , приемай ги такива каквито са и им прости .
Така ще можеш ти да продължиш напред и собствената ти съвест ще е чиста . 

Не виждам нищо негативно в "словата" ми. Не виждам нищо лошо в реалността, намирам много лошо, обаче, в колективното блеене, самосъжаление и пр. нереални "насърчения" с неизвестна цел.

ПП. Малко би ми било тъпо да съдя само по думите на едната страна. Не знаеш как изглежда от страна на родителите и какво им коства, нали? Или развиваш телепатия. За мен е по-нормално една тинейджърка да преиграва, особено докато не съм прочела и другата страна.


ПППП. По-насърчително и позитивно ли ще звучи да закудкудякам: Миличка, сладичка, ти си върховничка, ти си чудничка, бъди себе си, преодолей тази безкрайна мъка и студенина, горканка объркана, майка ти е лоша, ти си невероятна, казах ли чудничка и, по дяволите, мелодрамата ти губи времето

Какво да ти кажа-гадост...И аз все се опитвам да избягам от това,но...
Опитай се просто да го заровиш някъде дълбоко...Продължи пътя си,така както ти мечтаеш,така както ти го виждаш...Иначе ще се загубиш в това препускане,и надбягване със себе си,но никога няма да чуеш желаното-"Браво,справяш се прекрасно,аз се гордея с теб"...Не се залъгвай...Приеми го,и продължи напред...Аз съм жена на 33г,и макар да живея на 10мин път от нашите,се чувствам все още като теб...И макар че имам всичко в живота за което съм мечтала,никога не чух тези думи от устата на родителите си...Да не ти пука!!!Направи както мен,вкарай болката и обидата в нещо градивно,и ще стигнеш висините...

Не знам какво да напиша ,но ужасно ми се иска да гушна
 ...и да ти пожелая успех!

Гранде Калина, всеки може да си блее каквото си поиска. Просто не е много добре да пренасяме собствените си неудачи, разочарования от живота и циничността, възникнала от тях върху децата, пък били и те тинейджърки, които малко преиграват. Когато си на 30, можеш да понесеш доста неща и да ги прецениш. Когато си на 18, могат да ти навредят. 

Евалата, хейтърките! Във форОма на майките с главно М, на кърмещите до пълтолетие и видни благотворигелки, едно дете изплака, че има нужда от майка си, от гуш, цун, мун и приказка за "Лека нощ"  и вие го направихте на бербат с лафова от рода на "Ау, как не те е срам да се самосъжаляваш, навличай нощница и отвай на бала, така си си избрала, супер си ти  е, като поживееш още малко сама, ще станеш като нас. Вземи ролки от баба си". Евалла, машалла, ашколсун, майки, маменца на прницеси, принцове и други благородници, пишещи сълзливи анонимни изповеди в ДиС!

И аз не се разбирах с майка ми и не чувствах подкрепата й. В моята по-голяма сестра аз откривах нейния образ емоционално. Но през бурните си тйинейджърски години, съм се чувствала сама също като теб, защото тогава и сестра ми се омъжи и си роди детенце и дори на практика да продължавах да бъда нейната по-малка сестричка, тя вече имаше своето собствено семейство, за което да се грижи. С майка ми изобщо не сме можели да разговаряме тогава. Тя не може да изразява чувствата си, не ми казва, че ме оби4а, 4е й липсвам, не е такава. Това е нейния характер и начина, по който нейната майка я е възпитала. Колкото по-малки са децата, толкова са по-мили-казва тя. Аз на твоята възраст живях в града, в който съм родена, с родителите ми и се карахме, особено с нея,  постоянно. Когато по-късно се отделих от тях, осъзнах, че ако бих могла да върна времето, бих го направила още по-рано, на 18 още. И това, когато го казах на моята майка, 4е едва ли не, тя е трябвало да ме "изгони" от вкъщи, за да се развивам (каквото и да правим аз мисля, 4е вси4ко е развитие, незнам) и да съм независима, тя ми отвърна-ти като си родиш деца, гони си ги и това беше. Когато си родих и заминах  й казах точно обратното-искам моето дете винаги да си е при мен , защото аз не останах  близо до нея и много ми липсва сега и я оценям
Ти нямаш  ли брат или сестра?

Ей, няма перфектни родители, трудна работа е да си родител, още пове4е добър. Това, 4е някои хора, не са толкова добри в този сложен, продължаващ цял живот процес, не зна4и, 4е те не оби4ат децата си и не искат най-доброто за тях! Това исках да кажа. Търпение, мила и ще видиш, 4е с времето всичко ще си дойде на мястото.

На авторката бих написала следното: Гадноватичко е, да не усещаш одобрение и уважение към избора, който са те оставили да напарвиш. Но са те оставили, и не подценявай това.
Студенината и дистанцираността на майка ти може да и вид защитна реакция, спасение от вечното треперене, мислене, чудене и апокалиптични мисли от рода на "Дали  е с потниче в това студено време?" и "Ползва ли презервативи?".
На 17 тийнейджърите обикновено се бършат мама като ги цунква, но ти си останала недогушкана и недогалена, защото рано си излетяла от гнезеднцето.
Един вариянт за сбилжаване, много несигурен е , да направиш по някакъв начин мислите и чувствата си достояние на майка си. Това можа да отприщи и нещо задържано в нея. Кой знае?
Успех!

Знам какво е да съжаляваш и да мечтаеш за нещо, което никога не си имала, а именно разбирателството, и онова съкровеното между майка и дете, което е изконно право на притежание на всяко дете от майка му, и най-нормалното и естествено отношение на света! Късно е за ново начало, а може би една от двете ви никога не е искала да е така и това явно не си ти. Случва се човек да преживее някакъв катарзис и мисленето му да се преобърне на 180^о, но рядко стават чудеса. Има такива майки, твоята не е единствена. Оставили са те наистина да направиш избор, както казва Имелда, но дали са те оставили, защото признават правото ти на личен избор или от безразличие към този избор? Ще страдаш, защото си такава, защото имаш сърце, а не камък в гърдите. Ако някой ти каже, че ще ти мине бързо, да знаеш, че не е вярно. Но ако си мислиш, че няма да мине, също не е вярно. Ще мине обаче едва тогава, когато преминеш през тъгата (в която фаза си сега); яда за отношението, който следва; после идва мъката от безсилието, че каквото и както и да опита в този живот, за да промениш майка си , не успя и когато дойде безразличието, вече ще си спокойна. Стига да преминеш през тези точно етапи докато стигнеш последният и не зациклиш в някой от предишните. Прочети пак първият пост на Ева на сцена Не можеш да живееш заради друг човек, живей заради себе си, своя си живот. Има хора без сърца, без души... загубили са ги някъде по пътя на живота и вероятно има причини за това. Тези хора стават майки физически или де юре, но никога не стават такива в душата си. Прости, забрави и продължавай напред и нагоре, на където си се запътила. Би могла да си ми дъщеря наистина, единият от синовете ми е с година по-голям от теб и ти казвам всичко това с толкова топли чувства, с каквито бих го казала на всяко свое дете.

Като чета, може би на 14 имаш нужда от прегръдка. На 18 имаш нужда от подкрепа, внимание и избор на рокля за бала /по дяволите!/. На 20 имаш нужда от уверение, че ти нямаш вина, че някой те пренебрегва и не ти обръща внимание. На 25 имаш нужда от потвърждение, че си прекрасна жена, която може да взема решения и да е прекрасна майка или професионалистка /каквото си избереш/. На 30 имаш нужда от още сто неща.

В нито една от тези възрасти нямаш нужда някой да ти се присмива, или да осмива мечтите ти, още по-малко да ти подрязва крилата и да ти вменява, че собствените му болки и комплекси са и твои. Кога забравихме своите млади години, та започнахме да се присмиваме на децата си и техните трепети и крехки стеремежи?!?! Не трябва ли да ги щадим и да не ги травмираме?

Балът за завършващите гимназия е това, което едно време е било представянето в обществото. Роклята за бала е символ на това, че момичето вече е достатъчно голямо и зряло и обществото официално го посреща като пълноправен член. А никой не ходи на официална церемония с каквото хване със затворени очи.
А то какво, доволна ли си от това, че толкова набързо и неподходящо си навлякла някаква рокля без трепет, без нищо? Всъщност, този въпрос няма нужда от отговор, защото няма да кажеш, че си сгрешила, поне това показва поста ти. А ще оставиш ли дъщеря си да постъпи по същия начин като теб? Защото аз не бих могла (да е живот и здраве да стигне до завършване на училище). Същото е и със сватбата - все неща, които се случват веднъж в живота и са символ на преминаване в друга категория взаимоотношения.

Моята беше същата. На всяко споделяне, на всяка нужда от подкрепа отговаряше "Аз те предупредих". Или обръщаше темата към себе си. "Мамо, от три месеца ме боли кръст жестоко". Отговор от нея "И мен".

Знай, че не си виновна за нищо и с нищо не си предизвикала подобно поведение. Не всяка жена може да бъде добра майка.

А на някои от разписалите се тук искам да напомня, че портфейл не е равно на родител. Можеш да пращаш детето си в най-скъпото училище и пак да си лош родител. Не е работа на момичето да се чувства задължена, че са я издържали. Родителите са длъжни да издържат децата си И да им бъдат упора.

Нямам дъщеря, имам син. И не, не съм майка като майка ми. Това всичките ни роднини го виждат. Но на 19 години, когато завърших се махнах от къщи и колкото и да ми е било болно и сега понякога още ми е, че майка ми не е такава, каквато аз искам, не мога да я виня. Тя е различен човек , както и аз. По тази логика и тя може да съжалява, че не е родила дъщерята си такава, каквато би и се искало, сигурно е искала да съм като нея, обаче не е имала този късмет.
Живота на 19 не свършва, тепърва започва. Това си казах аз тогава. Можех спокойно да бъда себе си, такава, каквато искам без дори да се налага да се питам майка ми би ли одобрила това.


п.п. А за бала прекалено голямо внимание се обръща на последната вечер със съучениците. Нищо особено. И ако трябва да съжалявам за роклята е, че взех такава, която после не ми влезе в употреба.

Здравейте! Много ви благодаря, че откликнахте на моя пост.
Сега прочетох мненията на всички ви и сте прави - всеки за нещо. .. Искам да кажа много неща .. но не знам от къде по-точно да започна... Аз съм в Пловдив, за да гледам баба си и дядо си - дядо ми е с рак с разсейки, а баба ми е с базедова болест и инсулт, което вместо да опрости нещата ги усложнява, не за друго, ами защото това е още една грижа отгоре. Работя - раздавам брошури из целия град и паралелно с това започнах работа в един сайт, за да мога да се издържам... Гледам да не закачам нашите за пари. С приятеля ми ( с него сме от година заедно) много си помагаме (той е сирак) и свързваме двата края. Работила съм и като брокер, и табла съм носила... Общо взето винаги съм гледала да не чакам на някого, а да се оправям сама, защото знам че положението на родителите ми не е цветущо.
Може би след време бих разбрала за позициите на родителите ми, но всеки път в който се прибирам или майка ми и баща ми дойдат когато влезем в магазин се започва лудо купуване на пъзелчета, играчки, лепенчици, книжки "за техните дечица" (както се изразяват сами) и това ме наранява още повече.
Може би цаката е времето ... Когато и аз стана мама сигурно ще съм същата...Но винаги много ми е тежало, че когато споделя нещо на майка ми тя тръгва с рогата напред, което значи, че започвам да споделям все по-малко и по-малко ... докато напълно не се затворя... а е много лошо когато не можеш да говориш с никого    благодаря ви!

samotnata_x имам едно въпросче към теб.
Говорила ли си с родителите си по начина по който си писала тук със същите думи и тъга която лъха от поста ти.

Ако си е много тъжно една майка да се отнася с такова неразбиране към детето си.
Друго не мога да напиша за сега защото ще бъде много цинично.

samotnata_x ,последният ти пост променя картинката многооооооооо.

Как те пратиха толкова малка да се грижиш за двама възрастни,болни хора?Това не е нормално.Също не е нормално,че изцяло се издържаш сама от толквоа крехва възраст.Добре е,че имаш приятел-да си делите несгодите в живота.

Явно си много силна личност.Пожелавам ти от сърце успех.От нататък живота да те кара само да се усмихваш и да не се сещаш за лошото.

Този съвет е най-добрият.
Макар че има още много, които подкрепям като свои.

Девойче, помисляла си някога как са се отнасяли с майка ти?
Ако тендежерата й е празна как да те нахрани? (цитат)

**poli**,  казвала съм й го всичкото това и то със много повече чувства от всичко това. Ефект е нямало или ако се появи не е за повече от ден.  и отговора пак е същия "Ти сама си го избра"," ти много добре знаеше, че ще стане така"... Когато майка ми прочете това ... ако някой ден реши да го направи, разбира се , ще отрече всичко написано, защото тя има една ужасна черта, която е предала на мен и в момента се боря с нея  - никога да не падам по гръб и да не си признавам вината каквото и да стане. Не мисля, че е положително качество... Боли ме, защото тя винаги е права според себе си, но  мисля че когато станеш майка не трябва да си прав за себе си, а и за детето си, защото си отговорен не само за "Аз" а и за "Ние" В момента, в който станеш майка се разделяш на две и да си толкова отговорен за едната половина, колкото и за другата част. Може би някой ден аз няма да съм добра майка, но просто искам да имам пример, по който да вървя... Съжалявам за романа и за сърцераздирателните простотии, с които ви занимавам. Благодаря за съветите ви и старанието да помогнете! Ужасно признателна съм ви за всяко  едно мнение и всяка една мисъл, която вложихте тук! Живота ми след вас стана с една крачка по-добър, защото виждам, че винаги има някой, който може да те разбере! И с риск да стана досадна - Благодаря отново!

И аз съм имала момент в живота си, когато съм си мислила, че мама не ме обича истински, че и е все едно дали ще съм до нея или не, че има много по-важни неща от мен , за които да мисли ....
Е, дойде денят, в който и го казах. Тя отрече да е истина. И двете плакахме......
Но от тогава чувствам промяна в отношението й към мен.

samotnata_x, усещам, че ти си поетична, нежна душа, която има нужда от много топлина..Майка ти може би е по друг човек, друг темперамент и не може да изразява добре чувствата си.
Един ден, обаче и ти ще си майка - тогава може би никога няма да позволиш на децата си да се чувстват по начина, по който се чувстваш днес....Идват по-хубави дни    

Ами, не знам...
На мен, поведението на майката ми звучи, като на огорчен човек.
Ако авторката просто си е взела чантичката и е отишла "да се развива" - без обяснение и без съгласие от родителите (на 14 год.), е нормално сега да получава отговори от рода на "Аз ти казах..."
От друга страна, майката трябва да подкрепя детето, в добро и лошо - не може просто да се откажеш да обичаш детето си, защото не те слуша.
Смятам, че грешка е направена и от двете страни, но има начин да бъде превъзмогната.

Момичето е обяснило, че не просто си е вдигнало чантичката. Натоварено е с доста отговорности, които не са типични за възрастта й. Но и дори да си е вдигнала чантичката, права си - майката трябва да прощава и подкрепя детето си винаги. Много от нас са правили какви ли не тинейджърски глупости и точно любовта на родителите и тяхната прошка ни е връщала към правия път. Въпреки, че тук случаят съвсем не е такъв. Не виждам каква е грешката на момичето тук...

О, не! Не съм тръгнала без тяхно съгласие! За нищо на света! Не мога да направя такова нещо, все пак преди всичко съм човек. Те се съгласиха ... Благодаря!

Това е съветът, който не трябва да слушаш . В такава ситуация, нуждата от любов те кара да я търсиш извън къщи. Но това може да изиграе лош номер.
Съсредоточи се върху важните неща: матурата, кандидатстудентските изпити, предстоящото студентство.
Бих искала да мога да ти кажа, че ще дойде момент, в който да бъдете близки с майка ти, но не мога. Аз цял живот съм се стремила да имам по-голяма близост с майка ми, но точно когато си мислех, че съм го постигнала се оказа, че изобщо не е така и статута ми в нейното сърце не се е променил. Аз имам дъщеря на 17. Една. Ожених се преди да ме приемат. През цялото време съм се опитвала да бъда друг вид майка, различен от моята. По-грижовна, по-заинтересована. Мисля, че успях. И дъщеря ми е различна от мен. Слава Богу!
Горчилката е голяма. Дано баба ти и дядо ти са мили хора! А за любовта извън къщи бъди много предпазлива, защото това може да се превърне в капан без изход!
Пожелавам ти бъдеще, което напълно да компенсира дефицитите, които чувсташ! 
Приятно изкарване на бала и успех в изпитите!

Няма такъв момент в живота на човек, в който да престане да има нужда от мама. Дори и когато станеш на 70, на 80, ... винаги.
И най- добре й кажи как се чувстваш.

И имай предвид, че не малка доза от горчилката ти се дължи на все още неуравновесените хормони...

През целия пуберитет си била далеч от мама - и през цялото време си имала крещяща нужда от нея... това трудно ще се затвори.

Aко мързелът за неизчитането на някоя тема ме е дразнил друг път, то сега направо ме вбеси.
Отделно искам да питам философките какво ще кажат за последните два поста на момичето, вместо да се покриват. Че лъже? Че не знаете положението на майката? Или че е лигава тийнейджърка, която драматизира?!

 

Мило момиче, няма да те лъжа, както ме лъжеше моята майка, че баланс в живота има. Няма. Може и по-зле да бъде. Хубавото е, че до голяма степен зависи от теб: от това, доколко ще се съхраниш, доколко ще изживяваш всичко и доколко ще ти личи. Усмихвай се и не мисли за миналото. Като пораснеш ще си приела нещата и ще ти е много по-лесно, отколкото ако избереш пътя на самосъжалението, борбата с мелниците и тъгата.
Успех!

Разбирам те напълно и ти съчувствам,но искам само да ти кажа .Въпреки че сте далеч една от друга все пак ти трябва да си щастлива,дори и с тези проблеми.Аз на този ден  нямах майка при мен и повярвай ми е много трудно и е голяма мъка.Не мисля че и тя не се вълнува по някакъв начин за теб.