От дъщерята, която можеше/може да е вашата...

Не знам какво да напиша ,но ужасно ми се иска да гушна
 ...и да ти пожелая успех!

Гранде Калина, всеки може да си блее каквото си поиска. Просто не е много добре да пренасяме собствените си неудачи, разочарования от живота и циничността, възникнала от тях върху децата, пък били и те тинейджърки, които малко преиграват. Когато си на 30, можеш да понесеш доста неща и да ги прецениш. Когато си на 18, могат да ти навредят. 

Евалата, хейтърките! Във форОма на майките с главно М, на кърмещите до пълтолетие и видни благотворигелки, едно дете изплака, че има нужда от майка си, от гуш, цун, мун и приказка за "Лека нощ"  и вие го направихте на бербат с лафова от рода на "Ау, как не те е срам да се самосъжаляваш, навличай нощница и отвай на бала, така си си избрала, супер си ти  е, като поживееш още малко сама, ще станеш като нас. Вземи ролки от баба си". Евалла, машалла, ашколсун, майки, маменца на прницеси, принцове и други благородници, пишещи сълзливи анонимни изповеди в ДиС!

И аз не се разбирах с майка ми и не чувствах подкрепата й. В моята по-голяма сестра аз откривах нейния образ емоционално. Но през бурните си тйинейджърски години, съм се чувствала сама също като теб, защото тогава и сестра ми се омъжи и си роди детенце и дори на практика да продължавах да бъда нейната по-малка сестричка, тя вече имаше своето собствено семейство, за което да се грижи. С майка ми изобщо не сме можели да разговаряме тогава. Тя не може да изразява чувствата си, не ми казва, че ме оби4а, 4е й липсвам, не е такава. Това е нейния характер и начина, по който нейната майка я е възпитала. Колкото по-малки са децата, толкова са по-мили-казва тя. Аз на твоята възраст живях в града, в който съм родена, с родителите ми и се карахме, особено с нея,  постоянно. Когато по-късно се отделих от тях, осъзнах, че ако бих могла да върна времето, бих го направила още по-рано, на 18 още. И това, когато го казах на моята майка, 4е едва ли не, тя е трябвало да ме "изгони" от вкъщи, за да се развивам (каквото и да правим аз мисля, 4е вси4ко е развитие, незнам) и да съм независима, тя ми отвърна-ти като си родиш деца, гони си ги и това беше. Когато си родих и заминах  й казах точно обратното-искам моето дете винаги да си е при мен , защото аз не останах  близо до нея и много ми липсва сега и я оценям
Ти нямаш  ли брат или сестра?

Ей, няма перфектни родители, трудна работа е да си родител, още пове4е добър. Това, 4е някои хора, не са толкова добри в този сложен, продължаващ цял живот процес, не зна4и, 4е те не оби4ат децата си и не искат най-доброто за тях! Това исках да кажа. Търпение, мила и ще видиш, 4е с времето всичко ще си дойде на мястото.

На авторката бих написала следното: Гадноватичко е, да не усещаш одобрение и уважение към избора, който са те оставили да напарвиш. Но са те оставили, и не подценявай това.
Студенината и дистанцираността на майка ти може да и вид защитна реакция, спасение от вечното треперене, мислене, чудене и апокалиптични мисли от рода на "Дали  е с потниче в това студено време?" и "Ползва ли презервативи?".
На 17 тийнейджърите обикновено се бършат мама като ги цунква, но ти си останала недогушкана и недогалена, защото рано си излетяла от гнезеднцето.
Един вариянт за сбилжаване, много несигурен е , да направиш по някакъв начин мислите и чувствата си достояние на майка си. Това можа да отприщи и нещо задържано в нея. Кой знае?
Успех!

Знам какво е да съжаляваш и да мечтаеш за нещо, което никога не си имала, а именно разбирателството, и онова съкровеното между майка и дете, което е изконно право на притежание на всяко дете от майка му, и най-нормалното и естествено отношение на света! Късно е за ново начало, а може би една от двете ви никога не е искала да е така и това явно не си ти. Случва се човек да преживее някакъв катарзис и мисленето му да се преобърне на 180^о, но рядко стават чудеса. Има такива майки, твоята не е единствена. Оставили са те наистина да направиш избор, както казва Имелда, но дали са те оставили, защото признават правото ти на личен избор или от безразличие към този избор? Ще страдаш, защото си такава, защото имаш сърце, а не камък в гърдите. Ако някой ти каже, че ще ти мине бързо, да знаеш, че не е вярно. Но ако си мислиш, че няма да мине, също не е вярно. Ще мине обаче едва тогава, когато преминеш през тъгата (в която фаза си сега); яда за отношението, който следва; после идва мъката от безсилието, че каквото и както и да опита в този живот, за да промениш майка си , не успя и когато дойде безразличието, вече ще си спокойна. Стига да преминеш през тези точно етапи докато стигнеш последният и не зациклиш в някой от предишните. Прочети пак първият пост на Ева на сцена Не можеш да живееш заради друг човек, живей заради себе си, своя си живот. Има хора без сърца, без души... загубили са ги някъде по пътя на живота и вероятно има причини за това. Тези хора стават майки физически или де юре, но никога не стават такива в душата си. Прости, забрави и продължавай напред и нагоре, на където си се запътила. Би могла да си ми дъщеря наистина, единият от синовете ми е с година по-голям от теб и ти казвам всичко това с толкова топли чувства, с каквито бих го казала на всяко свое дете.

Като чета, може би на 14 имаш нужда от прегръдка. На 18 имаш нужда от подкрепа, внимание и избор на рокля за бала /по дяволите!/. На 20 имаш нужда от уверение, че ти нямаш вина, че някой те пренебрегва и не ти обръща внимание. На 25 имаш нужда от потвърждение, че си прекрасна жена, която може да взема решения и да е прекрасна майка или професионалистка /каквото си избереш/. На 30 имаш нужда от още сто неща.

В нито една от тези възрасти нямаш нужда някой да ти се присмива, или да осмива мечтите ти, още по-малко да ти подрязва крилата и да ти вменява, че собствените му болки и комплекси са и твои. Кога забравихме своите млади години, та започнахме да се присмиваме на децата си и техните трепети и крехки стеремежи?!?! Не трябва ли да ги щадим и да не ги травмираме?

Балът за завършващите гимназия е това, което едно време е било представянето в обществото. Роклята за бала е символ на това, че момичето вече е достатъчно голямо и зряло и обществото официално го посреща като пълноправен член. А никой не ходи на официална церемония с каквото хване със затворени очи.
А то какво, доволна ли си от това, че толкова набързо и неподходящо си навлякла някаква рокля без трепет, без нищо? Всъщност, този въпрос няма нужда от отговор, защото няма да кажеш, че си сгрешила, поне това показва поста ти. А ще оставиш ли дъщеря си да постъпи по същия начин като теб? Защото аз не бих могла (да е живот и здраве да стигне до завършване на училище). Същото е и със сватбата - все неща, които се случват веднъж в живота и са символ на преминаване в друга категория взаимоотношения.

Моята беше същата. На всяко споделяне, на всяка нужда от подкрепа отговаряше "Аз те предупредих". Или обръщаше темата към себе си. "Мамо, от три месеца ме боли кръст жестоко". Отговор от нея "И мен".

Знай, че не си виновна за нищо и с нищо не си предизвикала подобно поведение. Не всяка жена може да бъде добра майка.

А на някои от разписалите се тук искам да напомня, че портфейл не е равно на родител. Можеш да пращаш детето си в най-скъпото училище и пак да си лош родител. Не е работа на момичето да се чувства задължена, че са я издържали. Родителите са длъжни да издържат децата си И да им бъдат упора.

Нямам дъщеря, имам син. И не, не съм майка като майка ми. Това всичките ни роднини го виждат. Но на 19 години, когато завърших се махнах от къщи и колкото и да ми е било болно и сега понякога още ми е, че майка ми не е такава, каквато аз искам, не мога да я виня. Тя е различен човек , както и аз. По тази логика и тя може да съжалява, че не е родила дъщерята си такава, каквато би и се искало, сигурно е искала да съм като нея, обаче не е имала този късмет.
Живота на 19 не свършва, тепърва започва. Това си казах аз тогава. Можех спокойно да бъда себе си, такава, каквато искам без дори да се налага да се питам майка ми би ли одобрила това.


п.п. А за бала прекалено голямо внимание се обръща на последната вечер със съучениците. Нищо особено. И ако трябва да съжалявам за роклята е, че взех такава, която после не ми влезе в употреба.

Здравейте! Много ви благодаря, че откликнахте на моя пост.
Сега прочетох мненията на всички ви и сте прави - всеки за нещо. .. Искам да кажа много неща .. но не знам от къде по-точно да започна... Аз съм в Пловдив, за да гледам баба си и дядо си - дядо ми е с рак с разсейки, а баба ми е с базедова болест и инсулт, което вместо да опрости нещата ги усложнява, не за друго, ами защото това е още една грижа отгоре. Работя - раздавам брошури из целия град и паралелно с това започнах работа в един сайт, за да мога да се издържам... Гледам да не закачам нашите за пари. С приятеля ми ( с него сме от година заедно) много си помагаме (той е сирак) и свързваме двата края. Работила съм и като брокер, и табла съм носила... Общо взето винаги съм гледала да не чакам на някого, а да се оправям сама, защото знам че положението на родителите ми не е цветущо.
Може би след време бих разбрала за позициите на родителите ми, но всеки път в който се прибирам или майка ми и баща ми дойдат когато влезем в магазин се започва лудо купуване на пъзелчета, играчки, лепенчици, книжки "за техните дечица" (както се изразяват сами) и това ме наранява още повече.
Може би цаката е времето ... Когато и аз стана мама сигурно ще съм същата...Но винаги много ми е тежало, че когато споделя нещо на майка ми тя тръгва с рогата напред, което значи, че започвам да споделям все по-малко и по-малко ... докато напълно не се затворя... а е много лошо когато не можеш да говориш с никого    благодаря ви!

samotnata_x имам едно въпросче към теб.
Говорила ли си с родителите си по начина по който си писала тук със същите думи и тъга която лъха от поста ти.

Ако си е много тъжно една майка да се отнася с такова неразбиране към детето си.
Друго не мога да напиша за сега защото ще бъде много цинично.

samotnata_x ,последният ти пост променя картинката многооооооооо.

Как те пратиха толкова малка да се грижиш за двама възрастни,болни хора?Това не е нормално.Също не е нормално,че изцяло се издържаш сама от толквоа крехва възраст.Добре е,че имаш приятел-да си делите несгодите в живота.

Явно си много силна личност.Пожелавам ти от сърце успех.От нататък живота да те кара само да се усмихваш и да не се сещаш за лошото.

Този съвет е най-добрият.
Макар че има още много, които подкрепям като свои.

Девойче, помисляла си някога как са се отнасяли с майка ти?
Ако тендежерата й е празна как да те нахрани? (цитат)

**poli**,  казвала съм й го всичкото това и то със много повече чувства от всичко това. Ефект е нямало или ако се появи не е за повече от ден.  и отговора пак е същия "Ти сама си го избра"," ти много добре знаеше, че ще стане така"... Когато майка ми прочете това ... ако някой ден реши да го направи, разбира се , ще отрече всичко написано, защото тя има една ужасна черта, която е предала на мен и в момента се боря с нея  - никога да не падам по гръб и да не си признавам вината каквото и да стане. Не мисля, че е положително качество... Боли ме, защото тя винаги е права според себе си, но  мисля че когато станеш майка не трябва да си прав за себе си, а и за детето си, защото си отговорен не само за "Аз" а и за "Ние" В момента, в който станеш майка се разделяш на две и да си толкова отговорен за едната половина, колкото и за другата част. Може би някой ден аз няма да съм добра майка, но просто искам да имам пример, по който да вървя... Съжалявам за романа и за сърцераздирателните простотии, с които ви занимавам. Благодаря за съветите ви и старанието да помогнете! Ужасно признателна съм ви за всяко  едно мнение и всяка една мисъл, която вложихте тук! Живота ми след вас стана с една крачка по-добър, защото виждам, че винаги има някой, който може да те разбере! И с риск да стана досадна - Благодаря отново!