Публикувана: 13 ян. 2009, 22:54 ч.
Последно мнение: 25 ян. 2009, 00:34 ч.

От дъщерята, която можеше/може да е вашата...

4 830
52
1

# 45 19 ян. 2009, 15:24 ч.

Мнения: 822

И аз съм имала момент в живота си, когато съм си мислила, че мама не ме обича истински, че и е все едно дали ще съм до нея или не, че има много по-важни неща от мен , за които да мисли ....
Е, дойде денят, в който и го казах. Тя отрече да е истина. И двете плакахме......
Но от тогава чувствам промяна в отношението й към мен.

samotnata_x, усещам, че ти си поетична, нежна душа, която има нужда от много топлина..Майка ти може би е по друг човек, друг темперамент и не може да изразява добре чувствата си.
Един ден, обаче и ти ще си майка - тогава може би никога няма да позволиш на децата си да се чувстват по начина, по който се чувстваш днес....Идват по-хубави дни bouquet

# 46 19 ян. 2009, 15:37 ч.

София
Мнения: 2 271

Ами, не знам...
На мен, поведението на майката ми звучи, като на огорчен човек.
Ако авторката просто си е взела чантичката и е отишла "да се развива" - без обяснение и без съгласие от родителите (на 14 год.), е нормално сега да получава отговори от рода на "Аз ти казах..."
От друга страна, майката трябва да подкрепя детето, в добро и лошо - не може просто да се откажеш да обичаш детето си, защото не те слуша.
Смятам, че грешка е направена и от двете страни, но има начин да бъде превъзмогната.

# 47 19 ян. 2009, 15:56 ч.

Мнения: X

Цитат на: Lara в пн, 19 яну 2009, 15:37

Момичето е обяснило, че не просто си е вдигнало чантичката. Натоварено е с доста отговорности, които не са типични за възрастта й. Но и дори да си е вдигнала чантичката, права си - майката трябва да прощава и подкрепя детето си винаги. Много от нас са правили какви ли не тинейджърски глупости и точно любовта на родителите и тяхната прошка ни е връщала към правия път. Въпреки, че тук случаят съвсем не е такъв. Не виждам каква е грешката на момичето тук...

# 48 19 ян. 2009, 16:22 ч.

Мнения: 42

О, не! Не съм тръгнала без тяхно съгласие! За нищо на света! Не мога да направя такова нещо, все пак преди всичко съм човек. Те се съгласиха ... Благодаря!

# 49 19 ян. 2009, 16:47 ч.

Мнения: 46

Цитат на: lubopitna в сб, 17 яну 2009, 20:30

Потърси си приятел,от това имаш нужда. "Възглавницата" на 17 год не се заменя с мама а с някой от другия пол.

Това е съветът, който не трябва да слушаш Naughty

. В такава ситуация, нуждата от любов те кара да я търсиш извън къщи. Но това може да изиграе лош номер.
Съсредоточи се върху важните неща: матурата, кандидатстудентските изпити, предстоящото студентство.
Бих искала да мога да ти кажа, че ще дойде момент, в който да бъдете близки с майка ти, но не мога. Аз цял живот съм се стремила да имам по-голяма близост с майка ми, но точно когато си мислех, че съм го постигнала се оказа, че изобщо не е така и статута ми в нейното сърце не се е променил. Аз имам дъщеря на 17. Една. Ожених се преди да ме приемат. През цялото време съм се опитвала да бъда друг вид майка, различен от моята. По-грижовна, по-заинтересована. Мисля, че успях. И дъщеря ми е различна от мен. Слава Богу!
Горчилката е голяма. Дано баба ти и дядо ти са мили хора! А за любовта извън къщи бъди много предпазлива, защото това може да се превърне в капан без изход!
Пожелавам ти бъдеще, което напълно да компенсира дефицитите, които чувсташ! Hug

Приятно изкарване на бала и успех в изпитите! Heart Eyes

Последна редакция: пн, 19 яну 2009, 16:57 от karlota

# 50 19 ян. 2009, 17:14 ч.

София
Мнения: 17 592

Няма такъв момент в живота на човек, в който да престане да има нужда от мама. Дори и когато станеш на 70, на 80, ... винаги.
И най- добре й кажи как се чувстваш.

И имай предвид, че не малка доза от горчилката ти се дължи на все още неуравновесените хормони...

През целия пуберитет си била далеч от мама - и през цялото време си имала крещяща нужда от нея... това трудно ще се затвори.

# 51 19 ян. 2009, 21:17 ч.

Мнения: 2 386

Aко мързелът за неизчитането на някоя тема ме е дразнил друг път, то сега направо ме вбеси.
Отделно искам да питам философките какво ще кажат за последните два поста на момичето, вместо да се покриват. Че лъже? Че не знаете положението на майката? Или че е лигава тийнейджърка, която драматизира?!

Tired

Мило момиче, няма да те лъжа, както ме лъжеше моята майка, че баланс в живота има. Няма. Може и по-зле да бъде. Хубавото е, че до голяма степен зависи от теб: от това, доколко ще се съхраниш, доколко ще изживяваш всичко и доколко ще ти личи. Усмихвай се и не мисли за миналото. Като пораснеш ще си приела нещата и ще ти е много по-лесно, отколкото ако избереш пътя на самосъжалението, борбата с мелниците и тъгата.
Успех!

# 52 25 ян. 2009, 00:34 ч.

Мнения: 43

Разбирам те напълно и ти съчувствам,но искам само да ти кажа .Въпреки че сте далеч една от друга все пак ти трябва да си щастлива,дори и с тези проблеми.Аз на този ден нямах майка при мен и повярвай ми е много трудно и е голяма мъка.Не мисля че и тя не се вълнува по някакъв начин за теб. bouquet

Препоръчани теми

Русия 2

ХАМАС нападна Израел

Политиката в България - Тема 5

Криминални досиета

Причина:

Причина: