аз искам дете, но жена ми - не!

surela, егоизъм е - да ... и не само - въпрос на характер, ценности и лични нагласи. Но така идва логичният въпрос след като единият изобщо не иска деца, а на другия това му е най-съкровеното желание, какво правят заедно? Ако толкова някой не го устройва и не може да промени положението - торбето, парцалките и всеки по пътя си... за доброто на всички /дори и на бъдещите деца, защото пък няма по-тъжно нещо от дете, което се е появило нежелано на този свят.../.

Бий и шута без никакви обяснения. Остави я в размисъл сама. Ако тя преосмисли нещо, каквото и да било, първи ще разбереш. Ако не те потърси за да те изчука, точно, когато е в овулация след известно време, изобщо не се разпраай с нея. Не му било времето? Аре стига глупости. Една нормална жена, ако обича мъжа си достатъчно, винаги му е времето. И при мъжете е така - горе долу.Дори и сега, случайно ако и направиш бебе, ще ти разкатае фамилийката-тва запомни от батко Иво, въпреки че съм по-малък от теб.

Въпросът е, че този, който не иска е възможно да се прикрива умело, и да не изразява явно позицията си, да държи другия в някаква заблуда. При мои много близки хора: двойка, мъжът неистово иска дете, за жената - не зная ясната й позиция, т.к. не я изразява: уж иска, но след като не се получава по ест. път, не счита за нужно да потърси лекарска помощ - оставила е нещата на самотек - жена на 37,5 год., пали цигарите една от друга, след покани от мъжа да посети АГ специалист в тая област - отказва, мъжът си е правил изследвания - всичко е ОК. Не искам никого да обвинявам, ако може да се говори за вина в тоя случай - то тя се крие в пълната незаинтересованост - ако наистина искаш нещо: правиш това, което зависи от теб, за да го постигнеш.

имам приятелка с почти същия случай, и годините практически съвпадат. Веднъж си говорихме откровено на тема деца и тя сподели, че раждането и малкото дете( до 3-4 год.) са най-големите и кошмари, които не може да преодолее. От една страна не е против да има дете , от друга - не може да преодолее страха да преживее някои неща и да преобърне живота, с който е свикнала. Това едва ли би си го признала втори път, още повече пред мъжа си. Понякога си мисля, че и тя не е наясно със себе си по този въпрос. Е това нито е категорично НЕ, нито ДА .... 
В такъв случай може да се разгледа и варианта осиновяване... в случай на съгласие на двете страни. Може и с други средства - ако жената има сестра, зълва, етърва с деца - да се агажира с помощ, ако се съгласи, да и се оставя детето, да излизат заедно.....  така ще може да се убеди, че дяволът не е толкова черен, колкото изглежда    Това е дълъг процес , разбира се, но поне веднъж съм го виждала да дава практически ПОЛОЖИТЕЛЕН резултат 
 

"За мен желанието да имаш деца е най-нормалното нещо. Ти не искаш. Хубаво,това е твой проблем.
Но да не искаш и да го налагаш на партньора е тъпо."
А да налагаш на партньора, който не иска?

   

Вашата Богиня! (и към другите, които допускат различна гледна точка от общоприетата), напълно Ви подкрепям във всяко мнение! Все едно изразявате мои мисли!
Ако се съвкупляваме и обвързваме само за да се възпроизведем...май не сме напреднали много в еволюцията...Както и да е. Въпроса е, че ще бъде добре да се научим да зачитаме ПРАВОТО на избор на човек - особено ако чуждия избор не ни засяга по никакъв начин. Коя била жена, коя не била жена..."Истинските" жени, осъществени чрез майчинството, да се радват на своята пълноценност и да не берат грижа за "непълноценността" на "неосъществените" жени. Родителството не е ли личен избор или греша? Ако е задължително, кажете - да се "отчета" и аз, за да съм "в нормата". Ще родя 1-2 деца (или колкото кажете), за да изпълня житейския си дълг, да е доволно обществото и да ме направи пълноправен член и стойностен човек.

Изчетох с интерес тази стара тема. Пропуснала съм я.
Яд ме е че не стана ясно продълцението на историите - на автора-гост и на другите писали с такъв проблем.

то и аз съм я пропуснала 

Ние сме от страната на тези, които не желаят да имат деца на този етап от живота си, въпреки че сме от мнооого години заедно. Но това си е наше решение. Най-обичам, когато тези с децата започнат да ни четат лекции, как те са смисъла на живота и едва ли не трябва да се разделим, щом не искаме да имаме 
Нито смятам, че жена с дете е повече жена, нито мъжът става по-отговорен.

И аз така си мислех докато не затуптя мъничкото сърчице в мен. Децата са дар. Някои жени не искат-те си знаят, но човек не може да реши за другия кога да има дете или не, т.е. налагането на това е лошо.
Обикновено жените искат деца, мъжете-не, но явно има и обратният случай.

                  & … sp;    

Ей, това беше наистина добро!
Май това е варианта в случая 

Според мен е по-добре да я оставиш да пожелае сама да има дете. Такава изнасилена ситуация не води към нищо добро. Аз съм резултат от подобно "изнасилване" и да ти кажа, никак не ми беше добре докато живеех с майка ми да чувствам, че съм й в тежест и че никога не ме е искала. А баща ми, който толкоз се е хвалел, че и 5 деца може да направи, никакъв го нямаше, когато имахме нужда от него. Честно да си кажа и аз не бих искала повече деца, независимо от кой мъж. То да направиш детето е лесно ама после какво става...  А и най-лошото е, че жената трябва да се откаже от целия си живот до сега - от всички успехи ,кариера и т.н., за да може да отгледа нормално бебето. После в някои случаи се налага да започне всичко от начало. За човек на 20-30 години това може да не е толкова фатално, но за по-възрастен човек - кой знае. За мен майчинството се оказа отказване от всичко, от целия живот, който съм живяла до сега и честно казано, не бих искала никога повече да минавам през това. Веднъж ми стига. На мъжете ви е лесно, защото не ви се налага да спирате да работите, по няколко пъти на нощ да ставате, по цял ден да се занимавате с едно същество, което не може да каже какво иска и само реве... мерси ама и аз не бих се хванала втори път на това "хоро".  Лошото е, че на мъжа ангажимента се изчерпва предимно с правенето на детето. А после все си намира оправдание, за да се измъкне и да не се налага да се грижи за детето сам. И моя много искаше дете, а сега със зор го карам по 30  мин вечер да се занимава с него. Не съм ходила на кино от 2 години поне, нямам време за абсолютно нищо. Втори път от живота няма да се откажа. Предполагам, че е нещо подобно и при жена ти.

Не всички мъже са такива гадняри. Вие сте изкопирали модела на майка си и сте избрали подобен мъж. Повечето мъже, които познавам са ставали през нощта, дори и за компания, ходят с жените си на детски консултации и родителски срещи и с удоволствие гледат детето, докато мама е на коледно парти примерно.

Къде ги тия екземпляри? АЗ само по форумите чета за тях и не познавам нито един такъв в реалния живот...