Публикувана: 17 ян. 2009, 10:48 ч.
Последно мнение: 19 фев. 2009, 00:49 ч.

Незнам как вече да общувам с детето си

9 631
110
1

# 75 4 фев. 2009, 01:03 ч.

Мнения: 1 304

Не искам да се обиждаш,но звучиш малко невротично-та детето е малко-имаш прекалени изисквания ,моят син също не се храни сам,нито пък ходи на гърне,също не обича да се цапа,не дъвче много както и не яде шоколади вафли(това пък незнам какво толкова те притеснява newsm78

),нито пък ми отговаря (или козирува) на всеки въпрос,но не се втелясвам,а шамарите не са най-препоръчителния подход.Яслата също-очевидно му се е отразила доста зле,а ти даже си искала да продължи...Аз лично не виждам някакъв проблем в детето,по-скоро ти искаш по-бързо да порастне,опитвайки се да го "научиш на номера" и сравнявайки го с другите деца или с някакъв твой идеалаен образ за дете Tired

Имай в предвид,че възрастта 2,5-3 е нещо като пубертет и тогава децата стават наистина "непоносими"-приеми го като етап от развитието Peace

Всяко детенце е различно и неповторимо-радвай му се такова каквото е Peace

Последна редакция: ср, 04 фев 2009, 01:10 от Ve$$elka

# 76 4 фев. 2009, 03:48 ч.

София
Мнения: 2 079

Ох, нямам никакво време да пиша ( бих писала доста повече),но ме заинтригува.
Голямата ми дъщеря една година не искаше и изпадаше в дива истерия при вида на нови дрехи и обувки, искаше да вървим само по определени маршрути и ако ги сменим също изпадаше в истерия, ядеше само определени храни, искаше само мама да я храни и никой друг, не яде и до ден днешен никакви плодове (само банани), не искаше да седне на гърне (но не, за да свърши нещо в него, а просто да седне) и на 3 години имаше речник от 20 думи, които бяха кодови наименования, т. е само аз ги разбирах. Тези неща като ги изредя, на който и да е, ще рече, че детето е бавноразвиващо се... аз също я сравнявах с другите деца и се отчайвах, не, ами ми идеше да ревна, все ми беше свито сърцето.

Водихме я на логопед, като след първия преглед констатацията беше както на вашите педагози в яслата. "вземете си детето, с него още не може да се работи" Мда, тя нищо не изпълняваше. Simple Smile

Но след 2 месеца обаче вече можеше да се работи и страшно се кефеше на посещенията си при логопеда.
Много добре и се отрази градината. Сега е на 4г, без два месеца и няма и помен от онова инатливо поведение.

Според мен в конкретния случай проблем няма, детето си е на ред, в труден период е и ще го израсте. Търпение, разбиране, стимулиране и любов, която да се показва непрекъснато.

ПП И аз много мразя това "пречупване"

# 77 4 фев. 2009, 09:25 ч.

София
Мнения: 6 373

Цитат на: emeto® в ср, 04 фев 2009, 03:48

Голямата ми дъщеря една година не искаше и изпадаше в дива истерия при вида на нови дрехи и обувки, искаше да вървим само по определени маршрути и ако ги сменим също изпадаше в истерия, ядеше само определени храни, искаше само мама да я храни и никой друг, не яде и до ден днешен никакви плодове (само банани), не искаше да седне на гърне (но не, за да свърши нещо в него, а просто да седне) и на 3 години имаше речник от 20 думи, които бяха кодови наименования, т. е само аз ги разбирах. Тези неща като ги изредя, на който и да е, ще рече, че детето е бавноразвиващо се...

не - ще рече, че проявява класически симптоми на аутизъм. ти не си се притеснила, защото не си била наясно със симптомите.

много се радвам, че това не се е оказал вашия случай и че всичко е наред.

# 78 4 фев. 2009, 11:49 ч.

София
Мнения: 721

Много тъжно ми стана от тази тема.
Как може това детенце да го определиш като бавноразвиващо се!? Опитай се да стигнеш до сърцето му с много любов, докато още имате шанс.

# 79 9 фев. 2009, 12:51 ч.

Русе
Мнения: 45

Абе, хора

кой ви каза че съм звяр бе Shocked

Върнах се да си потърся темата за да напиша, че утре сме на психолог и да ви помоля да се молите за нас, а вместо това чета неща от които ми се догади #Crazy

Това, че съм го ударила 2-3 пъти по дупето за 2,7г излезе световен проблем. Това, че за 2,7г не съм се разделяла с него и за ден и са ми изпушили бушоните 2-3 пъти та съм се разревала и развикала ме направи пък психясала. Потърсих помощ от майки, които са се сблъсквали с подобно поведение в децата си. И да ви кажа честно на останалите, единствено от такива чух адекватно мнение или съвет, колкото и малко да бяха те. Изобщо не бягам от проблема, а търся разрешение всеки божи ден. Старая се във всичко много повече ...., но невиждам смисъл вече да се обеснявам на когото и да е било

# 80 9 фев. 2009, 13:18 ч.

София
Мнения: 6 373

даринка, аз ти казах - много хора тук не четат внимателно, хващат се за думи и реагират първосигнално. може 10 пъти да им обясниш, че нямаш сестра, пак ще те питат защо е ....

искам да ти кажа, че следя с интерес развитието на твоята тема и ще съм благодарна, ако споделяш как вървят нещата при теб и твоето детенце! поздрави! Hug

# 81 9 фев. 2009, 13:32 ч.

София
Мнения: 2 079

Цитат на: jam в ср, 04 фев 2009, 09:25

Цитат на: emeto® в ср, 04 фев 2009, 03:48

Много трудна тема.
Пак съжалявам че нямам никакво време да пиша дълго и обяснително.
Горното цитирано от мен и последвалия коментар показват, че от един едиснствен пост в една тема може да се постави точна диагноза. С изключителна убеденост и лек коментар, че аз не съм била наясно и не съм се притеснила навремето.
В моя случай не съм се притеснила толкова обаче, защото не изредих другите ред харатктеристики на детето, които сочат че е абсолютно нормално. Wink

И логопеда и псхолога от един преглед нищо не могат да преценят и констатират със сигурност, а тук някои от един-два поста правят страшни изводи и заключения.
Един преглед при специалист започва с това как е протекла бременността, как е протекло раждането, гукало ли е бебето и т.н и т.н

Инатливите и натрапчиви желания и нежелания на дъщеря ми, които изредих в първия ми пост ми минаха и заминаха и продължиха точно една година. Просто с магическа пръчица изчезнаха, не толкова заради работоа на логопеда, просто детето си ги израстна тези натрапчиви желания.

даринка, стискам палци и се надявам силно и от все сърце всичко да е ОК.
Предполагам какво и ти е на душата и сърцето заради детето.
Много ще се радвам после ако споделиш с нас как е протекло.

# 82 9 фев. 2009, 13:38 ч.

Русе
Мнения: 45

Ще пиша разбира се още утре какво е станало и какво ще бъде продължението Hug

# 83 9 фев. 2009, 19:25 ч.

Мнения: 19 351

Първо ти пожелавам от сърце утре всичко да е наред при психолога Hug

Всъщност, след като изчетох цялата тема, бях решила да намиша моето мнение и съвет, но после прочетох внимателно предпоследния ти пост и се отказах.
Според мен всичко идва от грешния подход към детето.

# 84 9 фев. 2009, 21:40 ч.

Мнения: 542

здравей!

не знам какво да те посъветвам,само ще споделя моя опит!с малката дъщеря няма проблеми,напълно самостоятелна е макар и малка!но голямата...на 4 години не се хранеше сама,не се обличаше сама,не ходеше самав тоалетна и прочие...но проблема не беше че не може а че има кои да го върши и това бяха баба и дядо и до ден днешен когато отидем при тях тя не се облича сама,не ходи до тоалетна,спи с тях...но когато е с нас е напълно самостоятелна!въпреки че имаме проблеми с поведението но при нас проблемите са от това че тя до 4 год е живяла с баба и дядо и те не са изисквали от нея нищо,а сега вече е с нас!и всичко е нормално!

# 85 9 фев. 2009, 21:42 ч.

Мнения: 295

Момичета, вие всички ли сте идеални майки? На вас никога ли не ви се е случвало да реагирате малко по-остро с детето си? Авторката написа, че има някакъв проблем, а повечето от вас се нахвърлиха и я пратиха на психиатър.
Аз лично не виждам някакъв проблем в детето,по-скоро ти искаш по-бързо да порастне,опитвайки се да го "научиш на номера" и сравнявайки го с другите деца или с някакъв твой идеалаен образ за дете
Ve$$elka , едва ли. От това, което е написала Даринка, аз виждам само и единствено лутанията и притесненията на една майка, която обича детето си и се притеснява дали има някакъв здравословен проблем или това е просто характер на детето. Как така и ти, и другите, без да сте специалисти с лека ръка решихте, че нищо му няма на детето, а майката е за психиатър? Дай Боже наистина нищо да му няма на детето, но аз лично се радвам, че ще го заведе при специалист, за да види сама какво е положението. Понякога не е достатъчно само любов за правилното развитие на детето. Понякога има неща, които ние сами не можем да видим и разберем, затова е необходима лекарска конслутация. А това пиша от позицията на майка, която в продължение на една година всеки ден е рехабилитирала детето си. И само благодарение на навременната намеса на специалистите то сега се развива съвсем нормално и няма никакви следи от проблемите преди.
Ако не можете да дадете съвет, то по-добре не бълвайте епитети и квалификации. И без това ежедневието е доста напрегнато на всеки един.
А за авторката - ще се моля наистина да няма никакъв проблем с детето!

# 86 9 фев. 2009, 22:04 ч.

Мнения: 1 304

Съжалавам,аз така го определям по "описанието" на авторката-тя, вярвам е напълно наясно,че не сме специалисти така че не е нужно да се ангажира с нито едно мнение тук.Щом според нея има проблем-решението е да се води на специалист.Какъвто и да е проблема-ако въобще има- майката също трябва да промени подхода си към детето,но вярвам това всичко да бъде обсъдено с психолога.При положение,че никой от нас не е в къщата на майката и детето и не знаем какво точно става няма как да сме сигурни дали въобще има нещо притеснително,но пък е пусната тема и всеки е свободен да даде мнение-всеки от собствената си позиция Peace

# 87 11 фев. 2009, 00:32 ч.

Мнения: 2 478

darinka979 ще се радвам да споделиш как е протекла консултацията ви с психолога.
Ние също сме ходили,без да имаме сериозни притеснения,но научихме много полезни неща.