Незнам как вече да общувам с детето си

Мила, моето дете също е зодия рак.
Искам само да кажа, на всички, които нападат, че понякога каквото и да прави една майка, колкото и да е всеотдайна, детето си има характер, може и проблеми на израстването и да не можеш да се справиш.
Не приемай обвиненята като личен провал - казвам ти го от личен опит. Това ще те съсипе.
Моето дете също е на 2.6г.
Изключително палав, постоянно попадаме в ситуации я на пукната глава, бутнато детенце. Винаги съм до него, винаги му говоря много. Предпочетох да остана вкъщи и да се занимавам с него, вместо да го оставя в яслата. Пратих го там за 3 дни и се справяше добре, много е комуникативен, но се разболя. Но ние пък сме в другата крайност. Като види деца и е способен да направи хиляди бели и щуротии , за да го забележат или пък го прави от радост - не мога да разбера все още.
Проговори трудно - според мен това да брои и да пее песни не е критерий за тази възраст. Моето момче може да свърза две-три думи най-много в изречение. Речникът му е доста беден, но пък пасивния е бога, повтаря каквото го накараш да каже. Едва сега се опитва да хване текста на някоя песничка, но най-много едно изречение от песента.
Ако го сравнявам с другите му връстници трябва постоянно да си мисля, че той има проблеми. Имаше период, в който някои мои познати ме караха да се чувствам много зле, като се опитваха да вменят, че детето ми трябва да е възпитано, да не вика, да не скача и да не тича, ама това няма как да стане.
Имаше дълъг период, в който имах чувството, че не ме чува. Правеше какво си иска. Сега има някакъв проблясък с много усилия от моя страна. Бях решила, че е хиперактивен и щях да го водя на психолог, за да го наблюдава. Това беше в момент, в който аз лично се чувствах безсилна и отчаяна. Изпаднах в депресия, обвинявах само и единствено себе си за неспособността да се справя с детето си.
После се взех в ръце и разбрах, че всяко дете е уникално, няма как да сравняваш едното с другото. Опитай се да приемеш детето такова, каквото е и така то ще бъде по-спокойно. Усмихвай се на чудатостите му, не забелязвай това, което теб те дразни.
Степенувай лошите неща според теб - кое може да приемеш и да не му обръщаш внимание - ще видиш, че след време ще се откаже да ги прави. И кое няма как да подминеш ако застрашава живота му. Води го в детски кът, сред по-малко деца и някоя любезна аниматорка. Аз така направих и той много се промени. Издебвах момента, когато няма деца и го водех първо сам с нея. После започнах да го водя и като има деца. В началото беше като неадекватен - викаше, тичаше, а сега вече се заиграва. Упоритостта и търпението  от моя страна към него също  явно дават резултат.
Също така си задай въпроса какво харесваш в детето си, какво искаш да прави от това, което прави добре и го поощрявай, ако трябва с бонбонки и шоколадче за награда го лъжи или с прегръдка, целувка, едно "Браво, моето златно момче" като нещо хубаво направи, колкото и да е дребно. Не можеш да си представиш колко добре, се чувства детето ми като за нещо дребно дори, което направи, чуе моето "Браво!"
Може би и ти, и майка ти сравнявате твърде много детето с останалите деца, забрави...
Децата ни са уникални, и се опитай първо да намериш най-хубавото в него, тогава чудатостите му.

Вярвай, че твоето дете е страхотно, твоето дете е уникално и различно. Кой знае - може някога в неговия живот  това да му носи много успехи!

От всичко най-мразя до думата дете да стои думата пречупване.

 

Зачетох се в темата и установих, че повечето майки, които казват, че децата им са "трудни" са майки на дечица на по 1-2-3 години. Не забравяйте, че тази възраст е най-трудната. Не познавам майка, която да не се е оплакала от детето си на тази възраст. Особено между 1.5 г. до 2.5 г. След това нещата започват да отшумяват, естествено ако е имало адекватно държание от страна на родителите.
Даринка, има деца, които са по-чувствителни. Добре си направила, че си го спряла от ясла според мен. Детето ти ясно е показало, че се травмира там щом е стояло в ъгъла. Но едно такова чувствително дете според мен усеща и когата мама не е доволна от него. Децата са много интуитивни. Може би нежеланието му да прави някои неща е свързано точно с неувереността му и страха му, че може да сбърка и да те разочарова. Говоря ти го от личен опит. Когато осъзнах това с първото си дете, веднага прекратих всички опити да си вкарам детето в "нормите" и нещата тръгнаха в друга посока. Продължавам да спазвам това и с двете си деца до ден днешен и съм убедена, че не бъркам.

Конкретен съвет, за да помогнеш на детето си да се чувства уверено - насърчавай го и казвай "Браво" за всяко малко нещо, което направи - например посегне към лъжицата, за да се нахрани сам, отвори вратата, каже някоя нова думичка. Предложи му да рисувате с бои, но използвайки пръсти, а не четки. В началото може би ще се страхува да не се изцапа. Ти уверено си натопи пръстите в боите и рисувай пред него. В един момент ще видиш, че любопитството му ще надделее и ще посегне и той. В този момент не забравяй бурно да изразиш поощрение. Предлагай му пластелин и всякакви други занимания с ръце. Може да му приготвиш тесто от брашно и сол (2 чаши брашно, 1 чаша сол и 1 чаша вода) и да го оставиш да го мачка, да маже, да прави каквото пожелае. Давай му шарени листи хартия (или просто вестници) и му покажи как да къса. После му дай лепило да лепи късчетата хартия върху лист. Използвай момента на миенето на ръчички, за да го поощриш да го прави сам. Давай му сапуна да го върти в ръце, превръщай в игра търкането, правенето на пяна, покажи му, че от сапуна могат да се правят сапунени мехури и т.н. Така двамата ще си създавате приятни и щастливи моменти, детето ще изразява емоциите си чрез манипулирането на разни неща, ще се освободи, ще изразява себе си, ще преодолее страхове като например този от изцапването, ще експериментира и не на последно място ще развива фината моторика. Освен това когато започнете деня с някоя подобна дейност, това ще създаде тясна връзка между вас и ще видиш, че ще намериш по естествен път начин да общуваш с детето си. Помни едно - детето ти има нужда да види одобрението в очите на мама. След всяко твое насърчение то ще придобива все повече увереност и ще постига все повече успехи. 

Забравих да ти обърна внимание и за още нещо. Впечатли ме едно твое изречение, когато казваш, че детето ти те гледа нагло като го питаш дали те чува. Моля те, замисли се малко. Ти сигурна ли си, че детето ти разбира какво означава въпроса "Чуваш ли ме?" Защото аз изобщо не съм убедена. За нас това е невероятно прост въпрос, но за двегодишната главица "чуването" е доста абстрактно понятие. Ти обясни ли му очичките, ушичките,устичката за какво са? Миришете ли цветенца, подправки, плодове? Като чуете птичките или просто клаксона на някоя кола питаш ли го :"Чу ли? Колата свири." "Чу ли песничката?" "Чу ли птичките?"...Говори тихо, шепни...После говори по-силно. Забавлявайте се с интонациите на гласа. Моите деца от малки много се забавляват с това - например с мъжа ми започваме да шепнем и те също започват да шепнат. (Невероятно добре действат тези моменти, ако ви боли глава )След време вече като ти се случи да се ядосаш и да му се развикаш може да го питаш : "Чуваш ли ме?" Тогава може и да ти отговори "да" или наистина да те погледне нагло. С чиста съвест го накажи да постои 2 минути сам да осмисли това, което е направил. Все пак аз този въпрос не го задавам. Не виждам смисъл - ясно е, че ме чува и в такъв момент изобщо не е важно дали осъзнава какво означава глагола "чувам". Казвам нещо, повтарям и на третия път има санкция. Изобщо може и да не повиша тон. Само интонацията ми се променя - става една такава категорична и нетърпяща възражение. Веднага схващат накъде тръгва работата. Но въпросът с дисциплината е друга тема. Мисля, че е много важно да се замисляме дали това което изискваме от детето е постижимо от негова страна.

Искам да кажа, че напълно споделям това, което е написала basilisk. Много се радвам, че има майки като нея, с такова мислене.
Дари, пожелавам ти да намериш път към детенцето си и да бъдете много щастливи заедно

Да и нашия е доста комуникативен изобщо не съм писала никъде , че е затворено дете, незнам от къде си изкараха този извод повечето майки. Предполагам от "яслата". И там педагожката им беше на мнение, че детето е доста стресирано и варианта е да си го приберем вкъщи (тоест по-лесния вариант за тях), а небеше ли по-добре да се опитат да намерят адекватен път към него, вместо да го зарязват в ъгъла, гладен, жаден и напикан до козирката. Както и да е.  
Като види деца и е способен да направи хиляди бели и щуротии , за да го забележат или пък го прави от радост - не мога да разбера все още.
 И с нас е така, вкъщи е сравнително послушен, но сред хора направо е като държан на въже ...
Аз го оставям да си крещи и бяга колкото душа му иска, отначало му правех забележки за това крещене, докато една баба ми направи забележка на мен, каза ми "остави детето да се развива нормално"   и аз млъкнах. Позволявам му смятам доста (разбира се не и да бяга на платното срещу колите, чупи телевизори вкъщи и още куп неща, които никой не би позволил на детето си   ), насърчавам го постояно, предимно с браво, защото той бонбони, шоколади, пръчки и т.н. неяде, но факт е, че прогреса му е много бавен или по-точно забавен. На тази възраст те са като попивателни, а с него не е така, той (като баща си) е срещу прогреса в този свят, не ще да учи "нови номера". Единствената му стихия това е музиката и песните. Способен е, като чуе една песен, ако тя го впечатли силно, от първи слух да я научи половината ако ще и на английски да е. Много е музикален има изключително чувство за ритъм и такт, още от съвсем малко бебенце. Сега се опитвам всичко да му обяснявам с песнички. Така съм решила, че е най-лесния начин да му стигна до съзнанието, но немисля, че това трябва да ми е крайния и единствен вариант, а за сега е така  

Даринка,виждам,че нещата при теб се избистрят малко по малко

Сега звучиш много по-спокойно и адекватно

Дано се оправи всичко скоро при вас.

Имаме си прекрасен център в Русе http://www.odpzs-rs.org/ducpz/ ма кой да ти знае 

Даринка, а колко деца са толкова музикални и ритмични...
Ето, виждаш ли, че и твоето дете е с нещо повече от останалите!
Моето пък е най-бързо като тича от останалите
Радавм се, че си започнала да мислиш позитивно

добре е да потърсиш помощ от специалисти щом имаш сериозни съмнения дали се развива нормално , лично на мен също ми се струва че доста изискваш от детето , но все пак си правя изводи от няколко твои поста , пишеш че е проходил на 1 и 3 месеца , това наистина е  макар и късно в границите на нормата , може наистина с по-бавни темпове да вървите , дъщеря ми и сина ми са с 1 година разлика и тъй като каката заради проблемно раждане я следях много внимателно като развитие , ходехме и на контролни прегледи , водех и дневник по едно време , забелязвам разлика от около 6 месеца в  развитието на говора при двамата , и около месе два за други неща .
 И опитай да общуваш с детето си с много търпение и много любов без да изискваш каквото и да е от критерийте които си посочила / до говори например или да изпълнява поръчки на всяка цена/ , ако имаш нужда да крещиш или си изтървеш нервите и има опасност да станеш груба , иди за малко в другата стая или просто обърни гръб или затвори очи и брой до сто , или се моли , или нещо друго направи което да те успокои , защото вътрешното нашпрежение и агресия се предават на децата много бързо и реакцията на някои по-чувствителни деца е да се затворят в себе си . Правете това което му харесва щом определени игри не му харесват не ги правете , ако не иска да четете книжка не четете , дъщеря ми е на 2 и 4 месеца от 3 седмици вече се заслушва в приказки и вече иска постоянно да и ги разказваме , но и от един месец вече проговори по свободно и вече е на тем а говорене , преди това отказваше категорично да слуша приказки , не я насилвах опитвах и като не стане пеехме , гледахме картинки  и танцувахме , ето че сега сама ми носи книги с повече текст и иска да слуша приказка , така че всяко дете е различно има собствен темп на развитие и предпочитания ,

Ще прочета темата до края, но това ти изказване ме учуди много!
Какво значи да си го прибереш?!
Не че и аз нямаше да си взема детето ако видя , че не се полагат нужните грижи за него, но нали те са за това там, нали имат и педагог?!

И аз за това си мислех.

Докато четох темата си мислех, че в теб има повече чувство за вина отколкото е нужно!
Изпадам в подобни ситуации и имам нужда някой да ме подкрепи , а не само да ми натяква вина.
Имам чувството , че си добър човек.
Като прочетох решението ти за подхода към детето много се зарадвах!
Мисля, че ще имате на какво да се научите постепенно и двамата.
Знай, че е нужно много търпение и постоянство!
Мисля , убедена съм, че ще успееш!
Най-вероятно някой ден ще разбереш колко е ценно това, че детето тие различно, в смисъл , че този му талант ще проработи , а когато човек се занимава с това, което душата му иска, той е щастлив!

Искаш да водиш детето си на психолог, защото на 10м. не се обръщало; защото /също като баща си!/ било срещу света и защото в яслата си стояло само в ъгъла? Затова ли имаш съмнения, че се развива бавно? В същото време разбирам, че общуваш с него предимно с крясъци, понеже иначе ефект няма; че го караш да проходи с викове и бой, че го шамариш, за да се научи да си отваря вратите и че очакваш от него да прави разни неща като този или онзи... Потърси си помощ, това мога да те посъветвам, и изобщо не се мъчи да сваляш вината от себе си и да я прехвърляш на детето. Не се опитвай и да я делиш с него, не е честно.

От това ,което прочетох съм сигурна ,че въобще не става въпрос за бавноразвиващо се дете  може би просто ината му е по-силен.

Това е и моето мнение.
И още нещо - майката ми се струва твърде стресирана и притеснена. И малко объркана.

Детето е стресирано. От прочетеното оставам в впечатление, че общуваш с него предимно с крясъци и шамари. Това няма да реши проблемите, напротив. Психолог евентуално би ти помогнал да се научиш да разбираш детето си и да общуваш с него по начин, който да го кара да се чувства сигурно и обичано.