Второ дете от втори татко

Благодаря ви!
Да, и аз се порових в семейния кодекс. Точно така е. До 300 след развода детето взема името на бившия, освен ако не сключиш брак с бащата на детето. Това наистина е страшна простотия!!! Но пък са оставили все пак някаква вратичка.
Ами представете си, че някой роди, без да знае за този закон?!?! Ще се забърка в невероятна каша, предвид  бюрокрацията в България!!!!!

И става една - манджа с грозде. Да ти се отще всичко! Нали има срок за помирение когато се започва един развод. Разбирам по време на развода да забременееш - тогава е по-приемливо. Но след като всичко е приключило .... Незнам.
А някой има ли представа дали има някакъв срок и за сключване на втория брак - дали има и там някакъв срок за изчакване?

Олинце, поздравявам те за страхотното семейство, което си създала! Евалла на такива хора, и дано да ги има в повече! Мечтая си и моето семейство да е като твоето!
Е, ще видим, дано да съм удържала фронта този път, още е рано да проверя дали има бебе, но познавайки се - 90% ще има...
Evana, права си наистина. Принципно е в защита на майката този закон. Само че е много гадно, когато бившият е затворена страница и не търси детето за нищо. И всъщност се явява една омразна пречка. А като го знам какъв грижовен татко е.... Иде ми да го намеря и да го 

Здравейте на всички. На авторката само мога да кажа да побърза с развода и с брака със следващия. Така всичко ще е наред. Сега да Ви разкажа моята история: Имам дъщеря от първия си брак, която е на 13 години. Сега имам втори брак и съм бременна във 2-рия месец. Мъжът ми също има дете от първия брак. Имам усещането, че не се радва особено на бъдещото ни дете и за него винаги на първо място ще си остане първото му дете. Няма и за миг да се поколебая да го зарежа ако се държи без уважение към мен. С голямо желание исках това дете и мога и сама да си го отгледам. Лошото е, че дори и да се разделим, то ще се води на негово име, т.е. ще има право да го вижда /живот  здраве да се роди и всичко да е ок/, ще ми трябва разрешението му за излизане в чужбина, за паспорти и т.н. Някой има ли в подобна ситуация?

Разбира се, че сме говорили. Отговорът е: "Глупости. Не е така." и млъква. Няма да каже - много се радвам, щастлив съм или нещо подобно ... Все като му заговоря за бебето - пас.  И поведението му показва, че му е все тая. Дори по-скоро се притеснява да не би новото дете вкъщи да ощети неговото първо. Ако нещо ми се допие - първо го купува след 1-седмично напомняне и второ - първо на детето си дава /все едно то е бременно/. От сега прави сметки как нямал да ми помага, въпреки, че дават 15 дни отпуск от работа на бащата, когато му се роди дете. А бебето го правихме умишлено и пак защото аз исках. Вчера ми каза: "мъжът задължително трябва да направи бебе, иначе жената ще го скопи." А аз съм толкова щастлива, че ще си имам второ 

Evana, може би аз повърхностно обяснявам нещата, за да не се впускам в подробности. Моите мисли не са от хормоните, а още много преди за забременея.... Последният ни скандал беше 2 дни след като разбра, че съм бременна и то за глупости - започна да ме блъска и каза, че иска развод /правихме сватба преди 3 месеца/. Направи огромен скандал, чак децата после ме питаха дали наистина ще се развеждаме. Каза, че ще направи всичко възможно така, че за неговото дете аз да съм най-мразената жена на света. А детето си няма майка и иска аз да съм му такава, но той и забранява.  Тя е на 7 г. и иска да я осиновя, той не разрешава. Насила хубост не става. Забравих да спомена, че неговите родители са против мен /дори за ми посягали и са ме обиждали/ и той въпреки всичко пак ходи там с детето. Връщат се с 10 огромни чанти с подаръци по Коледа само за неговото дете, все едно, че аз и моето дете не съществуваме. А моят род ги е приел като свои - каквото има за моето дете, такова има и за неговото.  Не съм за порадъците им, не са ми и притрябвали. Исках сплотено семейство, а не 2 лагера. Неговото разсъждение: "не ме интересуват вашите взаимоотношения - твоите с майка ми и баща ми, нали се държат добре с детето ми. "Да не говорим, че тези баба и дядо не спират да бълват глупости по мой адрес и криеха храна преди време като ходехме, никога не са ни посрещали и изпращали.  Та почти съм сигурна, че е въпрос на време кога ще се разделим.

Благодаря ти, най-после, че ме разбра. Има още много по-сериозни ситуации, но няма да ви занимавам с тях.  Моите родители са разведени и са от хората, които винаги защитават чуждото. Баща ми е с мнооого голяма мъжка солидарност. Пример: първия път, когато се развеждах побесня не защото първия ми мъж ме е удрял неколкократно, ами защото беше продал едни вещи, които бяха на баща ми. Той самия се държеше ужасно с майка ми през целия ми живот докато бяха заедно. За него това, че мъжът удря жената било нормално. А майка ми е жена с недобро здравословно състояние. Тя чак се разплака от щастие като й казах за бебето. Знае за проблемите ни, но не искам да я товаря с тях. Тя и преди ми казваше - само се тровиш с тия хора, но пък и се надява да се оправят нещата. Но аз не търся помощ от никого. Едно дете отгледах сама, мога и второ. По-скоро проблемът ще е от това, че ще трябва да му искам разни разрешения, когато живот и здраве детенцето се роди.

Благодаря на Олинце за пожеланията! Дай Боже всекиму!
Mily, недей да бързаш толкова да се разделяш! Нали сте се събрали след неуспешни връзки? Би трябвало да сте щастливи, а не да се карате. Ти сигурна ли си, че причината е само в него. От моя опит знам, че когато тръгна с рогата напред по собствено усмотрение, без да имам нещо черо на бяло, а просто предположения, никога не оставам доволна накрая. Мъжете (тази част от тях, които са категоризирани като "добри" мъже) на първо място обичат да са мъже. Те така се разнежват, когато ние сме нежни с тях, когато им споделим, че имаме нужда от подкрепата им. Те имат нужда да им казваме, че ги обичаме, както и ние. Затова искам да ти кажа - пробвай дето се казва "с памук да му извадиш душицата". Ако ти се държиш студено с него, защото си решила, че той не те иска с твоето детенце и бебето, без да ти го е казвал, нормално е и той да се чувства зле. Нормално е в такива случай да страни от теб и да търси утеха в най-близките му след теб - детенцето си и родителите си. Може би затова той ходи често при майка си и баща си. Може би затова показва повече загриженост към своето детенце, отколкото към вас. Той е сигурен, че то го обича. Докато в теб не съвсем....
Пробвай да му покажеш, че го обичаш, че щом сте направили бебе, това значи че искаш сте винаги заедно. Може и той да е несигурен. Един такъв разговор, в който и двамата си разкажете какво изпитвате може много да ви помогне. И в крайна сметка, нищо не губиш.
Не бързай и бъди силна! Всичко ще се оправи!

Хора, аз вярно съм бременна!!!!!    
Съвсем бледа е чертичката, предполагам, че е защото подраних с няколко дни с теста. Ами сега?!?!?

Mila_mamo, ЧЕСТИТО!!! Аз имах веднага 2 черти и след няколко дни пак повторих теста - същия резултат. Изчаках и да отида и на видеозон и бременността се подтвърди. Благодаря на Бог, че всичко засега е нормално. А относно любовта ми към него я показвам постоянно: аз съм тази, която го моли да имаме поне 1 ч. на ден за нас двамата, аз съм тази, която го целува, като мина покрай него. Аз не искам да ходя никъде без него. И не защото искам да го "Вържа", а защото смятам, че истинските взаимоотношения се градят ежедневно - с мили думи, жестове, загриженост. И когато срещам само изрази - остави ме сега, мисля как да изкарам пари, какво може да си мисли човек. Аз ходя по родителски срещи и на двете деца и аз им помагам в у-ще. Пробвах една вечер да изляза за 2 ч. за да видя реакцията му - изобщо не забеляза, че ме няма. Чувствата му са били кратки и сега е сигурен, че няма къде да му избягам и може да си прави каквото си иска.

Mila_mamo кой ден ти е от закъснението? Ако е много рано може и на видеозона да не се види сакчето. Ако нямаш търпение пък - кръвен тест! Но със сигурност си бременна! 

Mily, незнам какво да ти кажа. Сигурна съм, че е сериозен мъж, щом е поел грижите за детето от първият си брак. Не може да му писне ей-така! Да не би да има някакъв проблем, за който ти не знаеш? Опитай се да разбереш още нещо. Не се предавай така лесно!

Изобщо не е поел грижите сам. Първата му жена е починала 6 месеца преди да имаме връзка и той остави детето си при родителите си 4 години, въпреки, че аз бях против / те са се държали отвратително и с първата му жена/. През цялото време вземаха те решенията за детето и само го уведомяваха. На въпроса ми - ако първата ти жена знаеше къде си оставил детето щеше ли да го одобри. Отговори ми - не, но аз така съм решил! Целият им род я настрои срещу мен, включително и той. Сега като дойде да живее при нас разбра каква е истината и иска да съм й майка. Той обаче иска само него да обича. Много го е яд когато ние двете се разбираме. Та тя дори не беше научена сутрин да си мие зъбите и лицето и да поздравява като отидем някъде.  При баба и дядо - храната се носеше в леглото, не й даваха една чинийка сама да си измие, обличаха я и я обуваха до последно. Сега ми помага и се научи на много неща и когато баща й я пита - кой те научи на това и тя като отговори, неговата реакция е: "няма да я слушаш, няма да правиш нищо от това, което тя учи." Детето само ми го разказа.
А за теб мноооого се радвам!!!!!!!!!!! Аз съм оптимистка и смятам, че все един ден човек ще намери половинката си, дори и на 50 да стане . Радвам се,че ти си си я намерила вече! Побързай с развода с предишния и се оженете с любовта на живота си!УСПЕХ!  

Мисля, че в едно семейство никой на никого не е задължен за нищо. Всичко се прави само от любов. Ако стане задължение - нещата вече са в канала. Става въпрос, че вкъщи е пълно със сладки неща и в онзи момент нямахме никакви пари. А той купи на детето още сладки неща, въпреки че за хляб нямахме. Израза - не мога нищо да й откажа. Аз вече бях бременна и тогава му казах, че и на мен ми се пие сок, но си мълча, защото знам, че нямаме възможност. След 1 седмица той купи сок, но не заради мен, а защото детето му поискало. Ей затова става въпрос. А за моето дете ... изобщо не пита от какво има нужда. Тя и нищо не си иска. Казва само, че не иска да харчим излишни пари, вкъщи има достатъчно. Живяла е в нямане и е наясно. Така, че не съм глезлата за която ме мислите. Карала съм на хляб и сол, учех, работех и детето си гледах. Не се хваля, просто мога и с малко средства. И сега му го казвам - като живеехме с по-малко, отношенията ни бяха по-добри. Важното е да сме здрави и да се разбираме.

Е как няма да го гледат като за това получаваха по 600 лв. месечно, при условие, че и двамата работят и вземат над 1000 лв.,  живеят на село, не плащат ток, синът им купува въглища и всичко останало. Ако една дрешка за малката струваше 10 лв. - майка му лъжеше, че е 30 лв.  и той даваше .... Сега умират от яд, че няма по какъв начин да го манипулират, защото детето не е при тях. Плюс това на него така му изнасяше - да му гледат те детето, а не аз. Реши, че техните глезотии за по-полезни. Просто не искаше детето да се привързва към мен, нарочно го държеше настрани.

Не е добре така. Трябва да си наясно. Как ще я карате така? Всеки за себе си! Той откога ти прави впечатление, че се грижи само за себе си и детето си? Не може винаги да е бил такъв? А с твоето детенце как се държи? Нищо не казваш за него. В момента финансово как сте? Обикновено като има финансови затруднения хората се карат често... Може да е такъв период. От колко време сте заедно!? Не ми се  вярва да си избрала да си с него просто ей-така. Трябва да те е спечелил нещо! И ти трябва да си го спечелила с нещо. Търси причината навсякъде. Имаш ли надежда?

Държи се така от момента, в който започна да изкарва повече пари. Заедно сме от 4 години. Първите две се държеше прекрасно и имахме много по-малко пари. Живеехме в майка ми и сега като се връщам назад си мисля, че се е държал добре, защото нямаше пари да живее отделно на квартира. Ние живеехме в двустаен - майка ми и болната ми баба на легло в едната стая, и в една детска стая - аз и моето дете и когато той дойде - той и неговото дете. Майка ми никога не направи проблем затова. Спяхме на тясно, но никой не се оплакваше. Когато започна да изкарва пари си вирна носа и каза - аз отивам на квартира. Имали сме различни варианти - само той с детето му на квартира, после четиримата, и той реши, че ще прати детето си на село при баба и дядо докато тръгне на у-ще....бях много против... няколко години все го записвах в детска градина при нас .. не и не. Имането на пари го озлоби....нищо не отказва на малката... мисли, че така ще я направи щастлива...отсега й говори как като порастне трябва да си изкарва сама парите. Все говори как сам си изкарвал парите и бил независим и ще правил каквото той си решил! Към моето дете ....никак ... много пъти й е казвал като се скарат- че не искал тя да е с нас, но така се било случило; да те издържа баща ти ..../ако купи нещо на неговото и тр. да купи  и на моето /нещо дребно за ядене например/ - казвал - айди, бе, сега и на нея да купувам, откъде накъде- това ми го разказа детето му/ и разни такива ...В общи линии не се интересува как е, почти не я забелязва.... тя има много да учи и си стои в стаята или е на у-ще.

Това като ми го казваш и ми се свива сърцето. Не се сърди, но най-вече за детенцето ти, после за теб и това, което носиш в себе си. Защото милата душичка, само теб си има. И сигурно й е трудно да живее така, но търпи, защото те обича. Остави всичко друго, но когато ти се отнасяш чудесно към неговото дете, трябва и отсреща да е същото. Опитвам се, както виждаш, да го защитя, да го издигна в очите ти този мъж... но ти си видяла, усетила. И сигурно те боли. Разбирам те. Не бива да си нещастна, не заслужаваш. Ако се отделиш сама с детенце, ще можеш ли да си стъпиш на краката? И колко си бременна - 2 месеца, ако не се лъжа?
Обичаш ли го още?

Вече не ме боли .... болеше ме преди ... плачех, говорили сме много. "Какво толкова искаш, нали не си лягаш гладна!" Да, ще се справя сама и финансово, а още повече психически, дори ще ми е по-добре. Няма да се возя с кола, ще се стискам със сметките /но аз цял живот съм го правила и преди да го срещна/. И най-ще мразя съжалението в очите на другите - горката .... ужас. А те не знаят, че така ще ми е по-добре. За мен вярата в Бог, здравето и семейството  са най-важните неща в живота! Няма да позволя нито едно от децата ми да гледа караници и нервен баща.  А на човека, който ми написа, че само на думи ще се грижа сама за децата си само искам да кажа, че моето дете от 2-годишно върви пеш, пътува с влакове, които се сменят по 3 пъти през нощта. А неговото - не знае какво е градски транспорт, никога не се е качвало във влак, знае само луксозната кола и това е. Дори един път искаше да се качим на тролей за да видела какво е.

Мили майки, поемайки към втория мъж и евентуално втори брак вие трябва според мен да сте вече наясно какво точно търсите и какво очаквате от този мъж, както и какви според вас трябва да бъдат отношенията в едно истинско семейство. Както виждам и двете вече сте се "опарили" веднъж...

Mila_mamo – напълно разбирам страха ти “да не сгрешиш отново”. Човек, преживял едно разочарование винаги ще си има “едно наум”, но за да продължиш напред и да градиш нова връзка освен голямата любов е необходимо най-вече доверие. Никой не може да бъде сигурен, че човекът до него няма един ден да го предаде. С течение на времето и годините хората се променят – това е напълно естествен процес. Въпросът е в това да успеете да запазите доверието помежду си, да продължите да споделяте всичко и да решавате всичко заедно. Много добре е, че предварително сте обсъдили въпроса за детето. Мисля, че съвсем естествено е той да поиска дете, при положение, че още няма такова. Ти самата щом си взела решение да заживееш с този човек сериозно би трябвало да си наясно и да очакваш той да поиска да има дете от теб и да си си отговорила вече на въпроса: “Готова ли съм да родя дете на този мъж?” Наистина би било добре да приключиш първо развода, но след като бременноста вече е факт, би трябвало заедно да решите какво ще правите в тази ситуация и заедно да вземете най-правилното решение. Понякога наистина живота ни подарява втори шанс! Пожелавам ти успех и много щастие – дано наистина си намерила своята половинка!   

Mily – при теб нещата са много, ама много по-различни.... Какво значи това  :
 Умът ми не го побира – как едно дете ще се прави “умишлено”     Не, че падам от Марс и не знам как много хора използват раждането на дете като един според тях “велик” начин да изманипулират или “вържат” и задържат другия... ама просто им се чудя на акъла...  И това дете, вместо да се появи заченато с много любов и желано от двама души, които се обичат, горкото се появява като едно средство за манипулация и изкупителна  жертва на едни безразсъдни и недорасли да бъдат родители според мен хора . От цялата тази работа накрая познайте кой ще страда един ден най-много – Детето 

Mily, ти не беше ли наясно преди да заченеш това дете, че то не е желано от твоя мъж. Не сте ли говорили с него дали той иска да има дете от теб. При положение, че и двамата си имате по едно дете от предишни бракове, ти може и да искаш второ, но той може да не е съгласен да поема отговорност да има други деца, при положение, че заедно с твоето - децата са вече две във вашето семейство. Не знам изобщо и ти как си се решила да раждаш дете от него, като виждаш какво е отношението му към другото ти дете. Според мен ако те обича истински ще приеме и твоето дете като свое, естествено може и да не го обича, колкото своето, но поне няма да ги дели и ще се онася добре с него.
  Ама и него също не мога да го разбера – хем уж не иска друго дете, хем “умишлено” сте го правили... При положение, че живеем във век, в който има измислени какви ли не средства за предпазване от забременяване... Според мен при вас липсват искрените разговори и споделянето. Всеки си живее в своя си свят и смята, че всичко трябва да става както му се иска, без да се съобразявате един с друг... Не знам как сте започнали своята връзка и наясно ли сте какво всеки един от вас очаква от другия, съвпадат ли очакванията ви за едно бъдещо семейство... Както писах по-горе – това за вас е втори брак – би трябвало да сте наясно с това какво искате и какво търсите. Още в самото начало преди да задълбочавате връзката си е трябвало двамата да си изясните тези неща и то с думи, което е много важно, защото много хора си мислят – ааа щом ме обича, значи е готов на всичко... и очакват от другия всичко... после идва разочарованието, защото двамата се разминават в очакванията си...
Сама пишеш, че ако се държи зле с теб и детето ти ще го напуснеш. След като не си сигурна в него, защо тогава ще раждаш и обричаш още едно дете да расте в такава среда, в която се делят децата на мое и твое или другия вариант – да расте с разделени родители.... Помисли си много добре. Вземането на решение да родиш дете, независимо от твоето голямо желание, не е като решението дали да си купиш нова кола или някаква скъпа вещ... От твоето решение ще зависи бъдещето на едно живо същество – твоето дете! Пожелавам ти успех и кураж да се бориш за бъдещето, което наистина искаш и заслужаваш не само ти, но и твоите деца!

Позволих си да пиша, защото и аз съм с втори брак. След 13 години несполучлив брак си казах, че не мога повече така и се разведох. Можех да се грижа сама за себе си и за детето, което тогава беше на 11 години. След време се омъжих повторно. За съпруга ми това също беше втори брак, но нямаше деца. Прие детето ми като свое. Беше и все още е много грижовен и внимателен съпруг и баща. В началото, когато още не бяхме задълбочили връзката си всеки от нас споделяше и си казахме какво очакваме и какви според нас трябва да бъдат  отношенията в едно семейство. И двамата бяхме разочаровани един път и съвсем наясно какво всъщност искаме и търсим, както и за какво не бихме позволили повече да правим компромиси за в бъдеще. Оказа се, че и двамата желаем едно и също нещо и се събрахме да градим нашето общо бъдеще. След 3 години съвместен живот се роди и нашето дете. Много желано и заченато с много любов. Той бе на 7-то небе от щастие! Сега детето ни ще навърши вече 2 годинки, а голямото 17 години. Нито един път през тези 2 години, откакто се роди неговото дете, той не е делил децата, нито се е променило отношението му към моето първо дете. Като има за едното, ще има и за другото, даже гледа за по-голямото да има повече, че е по-голямо. И нито един път не е изрекъл думи като “мое” и “твое” . Ние сме едно и при нас съществува само “наше”. Благодаря на Бог, че срещнах такъв мъж и имах втори шанс за да бъда наистина щастлива!
Пожелавам го и на вас! 

Zazu, радвам се, че животът ти е дал втори шанс и си щастлива. Според мен дори първия път много си чакала, но всяко зло за добро - сега си имаш любящ съпруг и две прекрасни дечица.
Може би много от вас не са прочели всичко, което съм написала. Обясних идеалното отношение на човека до мен първите години, как ми плачеше за бебе всеки ден и как все казваше, че би искал сегашните ни деца да са си наши и т.н.  Няма жена, която ако е обгръщана с такова внимание да не повярва, защото и поведението му беше прекрасно. Обясних и че изкарването на много пари са го променили егоистично. Говорим си много и често. И поне аз винаги съм искрена. Казвам какво ме притеснява и какво очаквам. Аз говоря за обич и семейство, за разбирателство и взаимност. Той говори за пари. Но има и много голяма манипулация от страна на неговите родители. Още в началото като разбраха, че той иска още едно дете те скочиха отгоре му - за какво ти е, тогава за нашето няма да има и така пълно манипулиране - стигаха дори и до там да лъжат, че детето е болно и той да им изпраща уж пари за лекарства.
Никъде не съм споменала, че е казал, че не иска детето. По-скоро не се радва така, както аз искам, както ми е разказвал, че се е радвал на първото си дете. Да - има бебе - супер, ако няма - пак няма проблеми. А съм сигурна, че живот и здраве като се роди ще се бие в гърдите, че е направил още едно и ще се хвали с него.
Аз не търсех съвет какво да правя с мъжа си, да съм с него или не!? Това времето ще покаже. Казах, че няма да се поколебая да го оставя и мога да се справя. Проблемът ми ще дойде от това ако се разделим да не ми прави проблеми за детето, което е още много рано да се мисли ...
Не смятам, че децата страдат, когато родителите им са разведени. Аз самата живеех в семейство на скандали и всеки ден с плач молех майка ми да се разведе, защото всеки ден се прибирах със страх и свито сърце от училище. И тогава си казах, че аз никога няма да причиня това на децата си - да гледат скандали и проблеми. Ако не върви - всеки по пътя си. Така година и половина след първия си брак напуснах първия си мъж. За миг не се замислих дали може би греша. От тогава детето ми е спокойно и все ми благодари, че не съм останала с баща й и че сама се грижа за нея и правя и я уча на каквото мога. След развода първият ми мъж започна страшно много да ме уважава и винаги е знаел, че детето е в прекрасни ръце и за нищо не се е месил. И сега дори ни честити за сватбата и му изпратих снимки. Все казва, че сме много красиви двете с детето и ни пожелава много щастие. Дори като носи подаръци за дъщеря ми носи и за детето на сегашния ми мъж. Отстрани изглежда идеално, само че само аз си знам на какво ме правеше като бяхме семейство. Затова си научих урока и знам какво търся. Ако съм се излъгала - пак няма да търпя.

И за каква манипулация говорите, като няколко пъти уточних, че ако се разделим, не искам по никакъв повод да се занимава с нас. Искам да си гледа неговото си дете и нас да ни остави на мира. Дори и пари няма да му искам, само и само да живеем спокойно и да нямам пречки. Мислех, че съм срещнала подходящия човек за истинско семейство, но може би вече се е показал в истинската си светлина. Нито пари ,нито внимание, нищо няма да искам от него ако се разделим. Така, че не ми е ясно как решихте, че ще го манипулирам, защото съм "недорасъл родител" ?!?!?!?

Mily, не се ядосвай! Разбираме те всички. Просто някои от нас имат по-различен начин на изразяване. Идеята е да те накараме да видиш нещата от друга светлина. Да видиш нещо, което може да си изпуснала. Не ти е лесно. Знам, че не си направила детето сама. За това са нужни двама. Не може той да не го иска и да се примири с това.
Не се ядосвай, нещата ще се подредят!
 

Благодаря ти, zazu, за хубавите думи и куража, който ми даде! Радвам се, че ти си получила щастие и имаш прекрасно семейство! Желая ти всичко най-хубаво! 

Как ще коментирате факта, че детето му в момента се разболява и той е паникьосан да не е грип, а относно това, че за бебето в мен е фатално ако се заразя от нея, каза само: "Е какво да направя аз." /докторът ни предупреди/. Преди за най-малкото нещо искаше да праща детето си при родителите му, сега като се налага - не можел нищо да направи .... Да не говорим, че в класа й има шарка и тя не я е карала.  Затова казвам, че му е все тая ... А аз си мислех, че ще е загрижен както за едното си дете, така и за другото, което е на път. Затова и го правихме с желание. А то било защото аз съм искала ... Така да бъде... Аз ще си обичам децата, независимо кой им е бащата. Моите родители също за много щастливи от веста за бебчо . Неговото дете също отдавна иска да си имаме бебе.

Като чета такива постове да знаете, ми се пълни душичката!!!! Преди една година не вярвах, че същестуват такива хора. А сега е съвсем различно! Чувството е страхотно! На мен ми се е набила една картина в главата, която никога няма да забравя - как вземаме малката от детска градина и тя - като вижда Пилето (така си викат с вторият и татко) - се затичва и му се хвърля на врата. Той я вдига и я завърта. И малките ръчички около врата му. Аз стоя на разстояние и гледам със сълзи на очи, а той вдига очи към мен. И в тоя поглед чета сякаш "Ето, виждаш ли как се разбираме? А ти се страхуваше!" Направо сега ми се насълзяват очите от умиление....
Трябва да има Господ!
Извинете ме за лигавото отклонение!

Мами, първо да изразя съчувствие към несполучилите мами!
Никой от нас не може да бъде на 100% сигурен в избора си. Всеки, предприемайки някаква стъпка, с нея поема и риск. Не пожелавам никому да бъде предаден от най-близкия.
Много се надявам, че аз, както и всяка от вас ще намери щастие и спокойствие, за да се грижи за децата си пълноценно и те да бъдат щастливи.
Не се отчайвайте, макар да нямам самочувствието на сигурна във вечното си щастие (и по-добре да е така!), знам че слънце рано или късно изгрява за всеки. Важното е да сме силни, да не губим вяра, защото от нас зависят най-малко по още един живот!!! И да успеем да разберем какво търсим, за да се научим да го намираме, както и да преценим какви компромиси си струва да правим в името на семейството!
Искам тук да споделя с вас и потвърдя - 
Бременна съм, пожелайте ми късмет, имам нужда!!!

Mila_mamo, УСПЕХ!!! Дано цялата ти бременност е лека и щастлива, да си много усмихната и всички около теб да ти носят само положителни емоции! Не се страхувай за втория брак и втория татко! Със страх няма да постигнеш нищо! Много хора с аизтървали късмета си от страх. Така, че смело напред! Плюс това каза, че втория ти мъж няма свое дете, което е мнооого важно! Тези случаи са винаги много по-успешни, отколкото ако си има свое дете. Сега ще си имате ваше, но за него е първо, което означава, че ще е щастлив с майка на детето му като теб! Успех и вярвай в доброто! Това, че някои от нас не са случили дори и втория път да не те разочарова! Аз още гледам напред и съм убедена, че щастие има за всеки един!  

Mera9, явно има много като нас! Аз не съм загубила надежда за щастие с любим човек! Радвам се, че имаш 2 прекрасни дечица. Не казваш обаче мъжът ти дели ли децата - негово, твое и ваше? Какво мисли за отношението на родителите му? Щом е така с години явно предпочита да си пасува. Как се държеше като беше бременна с теб? Умираше ли от щастие, че ще си имате ваше бебче? Голямата ти дъщеря какво мисли за сегашния ти съпруг? Иска ли да се разделите? Защото моята иска, като вижда неговото отношение към неговото дете и отделно към нас, все казва - "мамо, остави го". Ще видим докъде ще я докараме... Има обаче моменти в които се държи нормално, но май повечето са лошите вече. И най-мразя някой като ми каже- за какво ти беше това второ дете, да не говорим, че и за първото се намериха много хора да си изкажат мнението, че трябвало да го махна /бях на 18/. Така, че да са ни живи и здрави дечицата, а ние да сме усмихнати и красиви - любовта рано или късно, с едно или с две деца - ако е истинска - ще ни намери!!!

До Mera9
Какво да кажа ... мамини синчета ... хем с теб да е добре, хем и родителите си да не ке кара, че видиш ли един ден пак може да опре до тях ....
Не писа за какво мисли твоята дъщеря за съпруга ти? И сина на мъжа ти какво му е отношението към теб?

До mera9
Е, тогава почти нямаш проблем. А при нас въпреки, че детето му никога няма да види майка си всички го настройват против мен, включително и бащата. Ако случайно се разбираме, се изяжда от ревност и прави всичко възможно тя да не ме обича. Аз вече се уморих - като си я искат само за тях /той и родителите му и разни роднини/ да си я възпитават както си знаят. Щом е щастлива с тях - и аз съм доволна. Проблемът е, че той хем иска да живее с нас, хем да има поведение, на което е научена от неговите родители. А не става в една къща един да прави всичко, а глезанка в леглото закуската, от закуската на съседното легло пред телевизора и така... Сега в момента пак е при баба и дядо и познай като се върне .... Гледа едно тъжно, тъжно, защото знае, че като се държи така ще придизвика умиление от страна на баща й. И той всяка минута я пита - какво ти има, тате, какво искаш да правиш сега, татиното .... еди коя си /т.е. аз/ да не ти е направила нещо? /това е редовния въпрос/. И тя понеже е много хитра когато знае, че аз ги чувам отговаря - "е, сега не ме питай такива неща" с един тон все едно всеки момент ще се разреве /този начин  на поведение като иска да постине нещо от баба си го е научила/. А аз с пръст не съм я докоснала. Примерно съм й казала да си съблече пижамата и да си облече дрехите, да си измие зъбите и така да седне да гледа телевизия.
Когато останем обаче повече време сами с нея тя се отпуска и разбира всичко, което й говоря. Разбира, че искам да я науча на хубави работи и дори й е приятно. Разказва ми как баба й говори глупости за мен, как крие храна от мен и моето дете и как дядо й  само повтарял как нямали най-после да се разделим с баща й. И казва, че иска да съм й майка, но баща й й забранява. Смеем се, забавляваме се трите заедно с моето дете. В момента, в който се чуе по телефона с баба си, дядо си или баща й се върне от работа започва да гледа тъжно / все едно досега съм я тормозила/ и да говори едва-едва. Е, представете си към едно дете ако като се върнеш от работа или го чуеш по телефона първата ти приказка да е "Някой днес да не ти е направил нещо, тя как се държа, страх ли те е от нея, можеш ли да говориш и т.н." И то веднага става свито и след време само мен пита - кога пак ще се смеем? Та такива работи объркани.

Първо искам да кажа, че не исках никой да обидя с моите думи! Не съм от онези, които пишат само за да се заяждат или да нараняват другите. Исках просто да дам своето виждане за проблемите, съдейки за нещата от вашите думи. Аз не зная цялата истина, нито съм психолог, за да мога да дам най-точната преценка на ситуацията... Просто от моята гледна точка нещата изглеждат такива. Понякога сме слепи за някои неща, които изживяваме и след време като погледнем назад виждаме нещата вече от друг ъгъл и преценяваме ситуацията съвсем по различен начин... тогава си викаме лелеее с какъв акъл сме били тогава... ама в момента заслепени от чувствата не си даваме сметка и не можем да преценим трезво нещата... Всеки изживява такива моменти рано или късно.
Затова моля ви, не се обиждайте, ами обмислете всяка дума и всичко казано, защото нали именно за това се пускат темите – за съвет, мнение, помощ в дадената ситуация и т.н. и всеки имащ желание си е казал мнението, всеки вижда нещата от различен ъгъл и целта е да ви се помогне да видите нещата отстрани, безпристрастно и да си направите изводите...  Понякога истината боли, но по-добре е някой да ви “отвори очите”, отколкото да си живеете в измисления от вас свят.
 
mily – ти вече имаш едно дете от предишен брак. Би трябвало да си наясно какви права има или може да има един баща. А замисляла ли си се, че той детето може и да обикне, защото може и да му домилее като се роди – все пак му е дете, а теб дали ще те обикне повече... А сега си представи и другия вариант - Ами ако един ден реши, че изкарва достатъчно пари да се грижи и за двете си деца, а от теб вече няма нужда.... При евентуален развод съдът може да му даде бащинските права ако прецени, че той може да се грижи по-добре за детето... Свидетел съм на такъв случай с моя приятелка. А може и да “бутне някой лев” на когото трябва и пак да си вземе детето... Така, че това “Едно дете отгледах сама, мога и второ” може да ти изиграе лоша шега в един момент и това “да му искам разни разрешения” да бъде най-малкия ти проблем...Всичко това разбира се е лошият вариант....
    Искрено се надявам това да не се случи при теб  Не ме разбирай погрешно – просто ти давам още нещо, над което да помислиш. Иска ми се всичко да се развие по най-благоприятния за теб начин, да си щастлива със съпруга си и децата ви и да се оправят нещата. Искрено се надявам да нямаш проблеми и да имаш едно прекрасно голямо семейство, да си обичана, уважавана и желана. Няма по-хубаво нещо от това! Желая ти късмет и много щастие! 

Mila_mamo – много късмет ти пожелавам, щастие и едно здраво бебче на финала, което да отгледате с много любов в едно здраво семейство! Виждам, че правилно си разбрала моите думи към теб и напълно съм съгласна с това, което пишеш “ да успеем да разберем какво търсим, за да се научим да го намираме, както и да преценим какви компромиси си струва да правим в името на семейството!” Много е важно човек да го осъзнае,  да вземе живота си в ръце  и сам да бъде строител на своето бъдеще. Дори в Библията е казано “Каквото посееш, такова ще пожънеш”, затова трябва да се сее с разум!
Още веднъж ви пожелавам много щастие! Бъдете искрени и открити един към друг, споделяйте добро и лошо и не забравяйте, че най-важна е Любовта! Някъде бях прочела следното “Ако имаш любов, значи имаш всичко. Ако нямаш любов, няма значение какво друго имаш”, затова ви пожелавам да имате и да пазите най-вече Любовта помежду си! Успех! 

Mera9
Когато сме двете детето му е ясно, че не съм му враг. Но през всичкото останало време ако 10 души ти мелят на главата точно обратното .... !? Какво да кажа като на сватбата ни тя му се разсърди защо не се женил за нея, а за мен?! Защо не спял с нея, а с мен?! И това защото когато преди сме ходили при родителите му те винаги настройваха детето - баща ти трябва да спи с теб, а не с нея /т.е. с мен/! И не са само те .... към тях се прибавят и другите баба и дядо / айде за тях поне е малко обяснимо/, 2 лели, чичо и още прабаби и прадядовци и т.н.
Аз разбирам ако с бащата сме на едно мнение, всичко ще си дойде на мястото, но той казва - остави ги да си говорят, какво толкова .... и в същото време усещам, че наполовина е на тяхното мнение. Ами да си е стоял сам с детето, да си спи с нея, защо му беше да ми идва и да ми живее в къщата и да притеснява и майка ми, и болната ми баба, и дъщеря ми .... Ама нямаше къде да живее и хоп - у нас. И като забогатя .... си вирна носа как можел вече сам да се оправя... И пак ще кажете - за какво ти беше да се жениш за него?! Ами защото исках семейство, защото смятам, че не става "приятеля на мама" ... или като отивам да вземам малката от градина преди - "тази е една леличка, с която баща ми живее" ... Мисля, че семейството е най-важната социална единица в обществото и от семейството зависи понататъшното развитие на детето и ориентираността му, да не говорим за ценностната система ..... Не може - един мъж да дойде да живее у нас при мама, после му скимна да живее отделно, после пак у нас и така ... И какъв пример се дава така на дете?!
НАй-интересното е, че мъжът до мен може да бъде страхотен - може по пет пъти да отиде до магазина и всеки път като се върне да ме целува и да не се изнерви нито веднъж, че все съм забравила нещо да поръчам; може да се грижи за домакинството идеално - пране, простиране, гладене, закуски, вечери /е, малко с готвенето не е наясно, но обикновени неща може, пък аз такива обичам/, чистене, помощ отвсякъде, от работа ще излезе да да ме закара където трябва ....., отпуск ако трябва ще си вземе .... , а за деца - толкова много слуша, че му се качват на главата. И тази красива приказка - първите 2 години. ЗАтова аз знам, че може да е добър стига да поиска.  После точно обратното - един път да тр. да отиде до м-на - нерви и мърморене, за да ме закара някъде - пак викане и проблем било, за помощ вкъщи - не било негова работа... Та как се казваха хората с раздвоение на личността?! ..... Преди само ми приказваше как родителите му били злобни, сноби и т.н. и как не иска изобщо да имаме нещо общо с тях, сега - даже заведе майка си на еднодневна екскурзия без тя да го моли. А ако искам заедно да отидем някъде двамата - било губене на време...
В момента - понякога се държи страхотно, друг път - ужасно ... Върви, че разбери .... Но явно не си внушавам след като всички около нас го забелязват и ми казват - абе този човек много странен е  станал, даже и погледа му е някакси ... особен ... И най- се убедих и дъщеря му като му каза, че е прекалено нервен към мен и така се държи от време на време, че все едно иска да се отърве от това, което го питам ....
Ама и аз съм една ... само с него се занимавам ... Лошото е, че всичките ми приятели са в чужбина или са създали семейства и си живеят с тях и не се интересуват от останалите ...  Омръзна ми да се мъча покрай тези глупости, искам да имам с кого да изляза без да се говори за проблеми, да се забавляваме, да е весело ... Не пуша, не пия и много отдавна по дискотеки не ходя, но мисля, че има други много по-забавни неща, които можеш да правиш с приятели, стига да ги имаш!

Smeshulka Единствено ти ме разсмя и развесели! Откъде ти е до болка познат проблема? Да не би и ти да си имала такъв?! Интересно ми е някой със същия проблем как го е разрешил, въпреки, че при всички хора е различно.

До Mera9
Благодаря ти за разбирането, и аз смятам рано или късно да се разделя с този човек. Говорили сме много пъти с родителите му - ако ги чуеш от страни ... дава ли мило и драго да се разбираме с детето... Само да не съм си мислела, че говорели лоши работи за мен, изобщо не било вярно / само дето тръгнаха да ми посягат и обиждат  пред детето/. Пълно лицемерие! Едно говорят пред мен и мъжа ми /и той им вярва/, а  детето само ми разказва какви глупости говорят против мен и моето дете. И после я карат да каже, че си го била измислила.... И те са тъпи и прости селяни .... А бабата и дядото от страна на майката, както и лелята в началото се убиваха да ми звънят и да ме кълнат / курва съм била, да съм се убиела дано и разни такива ..../, а на детето само това говореха - майка ти колко беше хубава, а тази каква е ..... /е, смея да твърдя, че не съм грозна  /. Та с тях не искам да говоря, мисля, че мъката им е била прекалено голяма и сега си го изкарват на мен. Хиляди пъти предпочитам лошото да не се е случвало и сега детето да си има майка. На най-големия си враг не пожелавам да остане без майка!  По-скоро ме дразни факта, че в началото мъжът ми заставаше на моя страна и ме защитаваше от тях, а сега дори на кафенце сяда с тях / хората, които ни кълняха да се убием с колата/.  На рождения ден на детето му аз не мога да присъствам, защото те щели да идват и т.н. Как можел баща й да си намери точно такава като мен, че и с дете ... /като че той е без дете/. А всички мои роднини - като принцеса я гледат. Но вече отсякох - щом неговите роднини обръщат внимание само на неговото дете, и моите роднини -  внимание само за моето дете ....
Та да си вземат сина и внучката и да се радват на щастлив живот ....  Те ще похабят детето  възгледите му ще изкривят .... Не крия, че понякога съм строга / а хиляди пъти повече към моето дете/ и казвам - измий се, намажи си сама филията, среши се, оправи си стаята и разни такива ежедневни неща ....... Глупости - как ще съм карала едно седемгодишно дете да прави такива неща .... то горкото, като му дойде един ден до главата само ще се научи ....
Да си го учат ...... с лигавене и още спане при баба и дядо .... а иначе детето е много умно, красиво и бързо възприема! Но повече не мога да се боря за нея ... в крайна сметка аз не съм й никаква.... да си я възпитават!

До Mera9 и Smehulka
Много Ви благодаря мили момичета за разбирането, отзивчивостта и затова, че се ангажирахте с мен!!! Имах нужда от кураж! Притеснявах се да не би да си внушавам за разни неща! Но сега вече се убедих,че съм права! Скоро му казах да си събира багажа и да се маха / след скандал/, ама той отказа ... вечер било, къде да ходел с детето вечерта /живеем на квартира/. После дойде да ми се извинява ... "Интереса клати феса".  Сигурна съм обаче, че ще има още много караници и скандали ... то веднъж започне ли се .... край няма! Затова само е въпрос на време кога ще си изпусне пак нервите....
А на вас двете пожелавам щастие, обич, вяра и най-вече здраве!!! Mera9, точно така, дръж изкъсо малкия, сигурна съм че не си по-малко строга и с твоите деца, не се предавай!
А Smehulka незнам какъв е твоя проблем, но ти пожелавам да го разрешиш по най-правилния начин и да си много весела и засмяна, какъвто е ник-а ти

Благодаря ти, Valkata 78, за пожеланията. Дано и ти да бъдеш щастлива с този мъж, дано създадете хубаво семейство. Не си само ти, която изтръпва и се дразни, когато се скарат на детенцето. Явно е нормално - аз също се дразня, после премислям, че той е направил забележка всъщност, която е била съвсем уместна. Не трябва да се притесняваш за това - нима биологическият татко щеше да бъде по-внимателен към детето си ли? Едва ли. В такива семейства като нашите в началото е много трудно и несигурно, докато всеки си влезе в ролята, така да се каже. На после, ако хората се обичат и държат един на друг, всичко си идва на мястото. 

До Valkata78
Вали, права си, че дъщеря ми е преждевременно порастнала - в нейното съзнание мъжете са тъпи и еднакви. Първо баща й, после дядо й /моя баща/, сега втория ми мъж,  а и като прибавя и примера от мъжа на сестра ми .... всичките едни дол дренки ... Е, каквото и да приказвам на детето, че има свястни мъже, тя като е видяла толкова идиоти .....
А за това, че понякога сегашния ти мъж повишава тон на твоята дъщеря - съмсем нормално е. Аз винаги казвам на детето на мъжа ми - "карам ти се за хубаво, за да се научиш, и ти се карам много по-малко отколкото на моето дете - сама го виждаш. Ако майката ти беше тук щеше да ти се кара много повече, защото ти е майка и каквото и да ти каже ти пак ще я обичаш, защото ти е майка! Баба ти и баща ти ако ти кажат същото нещо не им се сърдиш, но нали аз го казвам - лоша съм. Ако не те обичах нямаше да ми пука изобщо и за нищо нямаше да ти правя забележка." И така тя разбира. Но като се намесят роднините .... пак старата песен на нов глас. Така, че не всички втори мъже и втори татковци са като моя. Познавам и много добри втори татковци. Просто виж дали с обич и загриженост и се кара или го прави, защото наистина го дразни. Доколкото разбирам на твоя  вашето дете ще му е първо. Този вариант е хиляди пъти по-успешен... Първо ти си майка и на двете деца и второ - той знае, че ако се държи лошо с твоето, ще загуби обичта и на вашето общо.
Сега възникна друг проблем - понеже господина смята, че бебето ще е момче, задължително трябва да го кръстим на баща му  ! Представете си! Човекът, който ме блъскаше и ме обиждаше и направи така, че да не стъпвам в къщата им... Категорично отказах поради очевидни причини. Той обаче отсече - нямало значение какви били родителите му, въпросът бил принципен! Каквото и да съм направила с името, той след мен щял да отиде и да го смени! Заявих, че направи ли го - ще се разведему да не говорим, че му изясних и как няма да знае ,че отивам да раждам и кога ще ме изписват .... Нероден Петко ще кажа аз ... то да е живо и здраво, пък таткотото ще намеря начин да го преметна .... пък знае ли се ... може и момиче да излезе ....
Имам и друг пример с роднини - първи брак, двете деца от една майка и един баща .... Бащата се е грижил страхотно за майката по време на първата бременност и с гол. нетърпение е очаквал детето .... сега то вече е на 6 г. и таткото умира за дъщеря си .... Второто дете - сега е на 4 м. пак момиче. Отвратителн отношение на бащата към майката по време на бременността, както и сега. Постоянно говори какт това дете не го е правил умишлено и не го е искал. И представете си на кого го говори това най-вече - на първото си дете!!! Голямото плаче, защото много обича сестричката си. Е, кажете ми това какво е?! Не е ли отново мъж-идиот!?
Така че, mila mamo и всички, които ще щастливи в момента изживейте си щастието и се наслаждавайте на прекрасните мигове, защото те не се повтарят! Ако мъжете до вас са грижовни и мили радвайте се, защото света е пълен с егоисти!
Желая на всички най-вече здраве, лека бременност и късмет! Бог да е с вас!