Второ дете от втори татко

Zazu, радвам се, че животът ти е дал втори шанс и си щастлива. Според мен дори първия път много си чакала, но всяко зло за добро - сега си имаш любящ съпруг и две прекрасни дечица.
Може би много от вас не са прочели всичко, което съм написала. Обясних идеалното отношение на човека до мен първите години, как ми плачеше за бебе всеки ден и как все казваше, че би искал сегашните ни деца да са си наши и т.н.  Няма жена, която ако е обгръщана с такова внимание да не повярва, защото и поведението му беше прекрасно. Обясних и че изкарването на много пари са го променили егоистично. Говорим си много и често. И поне аз винаги съм искрена. Казвам какво ме притеснява и какво очаквам. Аз говоря за обич и семейство, за разбирателство и взаимност. Той говори за пари. Но има и много голяма манипулация от страна на неговите родители. Още в началото като разбраха, че той иска още едно дете те скочиха отгоре му - за какво ти е, тогава за нашето няма да има и така пълно манипулиране - стигаха дори и до там да лъжат, че детето е болно и той да им изпраща уж пари за лекарства.
Никъде не съм споменала, че е казал, че не иска детето. По-скоро не се радва така, както аз искам, както ми е разказвал, че се е радвал на първото си дете. Да - има бебе - супер, ако няма - пак няма проблеми. А съм сигурна, че живот и здраве като се роди ще се бие в гърдите, че е направил още едно и ще се хвали с него.
Аз не търсех съвет какво да правя с мъжа си, да съм с него или не!? Това времето ще покаже. Казах, че няма да се поколебая да го оставя и мога да се справя. Проблемът ми ще дойде от това ако се разделим да не ми прави проблеми за детето, което е още много рано да се мисли ...
Не смятам, че децата страдат, когато родителите им са разведени. Аз самата живеех в семейство на скандали и всеки ден с плач молех майка ми да се разведе, защото всеки ден се прибирах със страх и свито сърце от училище. И тогава си казах, че аз никога няма да причиня това на децата си - да гледат скандали и проблеми. Ако не върви - всеки по пътя си. Така година и половина след първия си брак напуснах първия си мъж. За миг не се замислих дали може би греша. От тогава детето ми е спокойно и все ми благодари, че не съм останала с баща й и че сама се грижа за нея и правя и я уча на каквото мога. След развода първият ми мъж започна страшно много да ме уважава и винаги е знаел, че детето е в прекрасни ръце и за нищо не се е месил. И сега дори ни честити за сватбата и му изпратих снимки. Все казва, че сме много красиви двете с детето и ни пожелава много щастие. Дори като носи подаръци за дъщеря ми носи и за детето на сегашния ми мъж. Отстрани изглежда идеално, само че само аз си знам на какво ме правеше като бяхме семейство. Затова си научих урока и знам какво търся. Ако съм се излъгала - пак няма да търпя.

И за каква манипулация говорите, като няколко пъти уточних, че ако се разделим, не искам по никакъв повод да се занимава с нас. Искам да си гледа неговото си дете и нас да ни остави на мира. Дори и пари няма да му искам, само и само да живеем спокойно и да нямам пречки. Мислех, че съм срещнала подходящия човек за истинско семейство, но може би вече се е показал в истинската си светлина. Нито пари ,нито внимание, нищо няма да искам от него ако се разделим. Така, че не ми е ясно как решихте, че ще го манипулирам, защото съм "недорасъл родител" ?!?!?!?

Mily, не се ядосвай! Разбираме те всички. Просто някои от нас имат по-различен начин на изразяване. Идеята е да те накараме да видиш нещата от друга светлина. Да видиш нещо, което може да си изпуснала. Не ти е лесно. Знам, че не си направила детето сама. За това са нужни двама. Не може той да не го иска и да се примири с това.
Не се ядосвай, нещата ще се подредят!
 

Благодаря ти, zazu, за хубавите думи и куража, който ми даде! Радвам се, че ти си получила щастие и имаш прекрасно семейство! Желая ти всичко най-хубаво! 

Как ще коментирате факта, че детето му в момента се разболява и той е паникьосан да не е грип, а относно това, че за бебето в мен е фатално ако се заразя от нея, каза само: "Е какво да направя аз." /докторът ни предупреди/. Преди за най-малкото нещо искаше да праща детето си при родителите му, сега като се налага - не можел нищо да направи .... Да не говорим, че в класа й има шарка и тя не я е карала.  Затова казвам, че му е все тая ... А аз си мислех, че ще е загрижен както за едното си дете, така и за другото, което е на път. Затова и го правихме с желание. А то било защото аз съм искала ... Така да бъде... Аз ще си обичам децата, независимо кой им е бащата. Моите родители също за много щастливи от веста за бебчо . Неговото дете също отдавна иска да си имаме бебе.

Като чета такива постове да знаете, ми се пълни душичката!!!! Преди една година не вярвах, че същестуват такива хора. А сега е съвсем различно! Чувството е страхотно! На мен ми се е набила една картина в главата, която никога няма да забравя - как вземаме малката от детска градина и тя - като вижда Пилето (така си викат с вторият и татко) - се затичва и му се хвърля на врата. Той я вдига и я завърта. И малките ръчички около врата му. Аз стоя на разстояние и гледам със сълзи на очи, а той вдига очи към мен. И в тоя поглед чета сякаш "Ето, виждаш ли как се разбираме? А ти се страхуваше!" Направо сега ми се насълзяват очите от умиление....
Трябва да има Господ!
Извинете ме за лигавото отклонение!

Мами, първо да изразя съчувствие към несполучилите мами!
Никой от нас не може да бъде на 100% сигурен в избора си. Всеки, предприемайки някаква стъпка, с нея поема и риск. Не пожелавам никому да бъде предаден от най-близкия.
Много се надявам, че аз, както и всяка от вас ще намери щастие и спокойствие, за да се грижи за децата си пълноценно и те да бъдат щастливи.
Не се отчайвайте, макар да нямам самочувствието на сигурна във вечното си щастие (и по-добре да е така!), знам че слънце рано или късно изгрява за всеки. Важното е да сме силни, да не губим вяра, защото от нас зависят най-малко по още един живот!!! И да успеем да разберем какво търсим, за да се научим да го намираме, както и да преценим какви компромиси си струва да правим в името на семейството!
Искам тук да споделя с вас и потвърдя - 
Бременна съм, пожелайте ми късмет, имам нужда!!!

Mila_mamo, УСПЕХ!!! Дано цялата ти бременност е лека и щастлива, да си много усмихната и всички около теб да ти носят само положителни емоции! Не се страхувай за втория брак и втория татко! Със страх няма да постигнеш нищо! Много хора с аизтървали късмета си от страх. Така, че смело напред! Плюс това каза, че втория ти мъж няма свое дете, което е мнооого важно! Тези случаи са винаги много по-успешни, отколкото ако си има свое дете. Сега ще си имате ваше, но за него е първо, което означава, че ще е щастлив с майка на детето му като теб! Успех и вярвай в доброто! Това, че някои от нас не са случили дори и втория път да не те разочарова! Аз още гледам напред и съм убедена, че щастие има за всеки един!  

Mera9, явно има много като нас! Аз не съм загубила надежда за щастие с любим човек! Радвам се, че имаш 2 прекрасни дечица. Не казваш обаче мъжът ти дели ли децата - негово, твое и ваше? Какво мисли за отношението на родителите му? Щом е така с години явно предпочита да си пасува. Как се държеше като беше бременна с теб? Умираше ли от щастие, че ще си имате ваше бебче? Голямата ти дъщеря какво мисли за сегашния ти съпруг? Иска ли да се разделите? Защото моята иска, като вижда неговото отношение към неговото дете и отделно към нас, все казва - "мамо, остави го". Ще видим докъде ще я докараме... Има обаче моменти в които се държи нормално, но май повечето са лошите вече. И най-мразя някой като ми каже- за какво ти беше това второ дете, да не говорим, че и за първото се намериха много хора да си изкажат мнението, че трябвало да го махна /бях на 18/. Така, че да са ни живи и здрави дечицата, а ние да сме усмихнати и красиви - любовта рано или късно, с едно или с две деца - ако е истинска - ще ни намери!!!