Образованието ви в чужбина

имаш перфектни данни финансист. ако можеш да прежалиш счетоводството, вземи се захвани с него  .

Като ви чета оставам с впечатлението,че не е въпрос само на дипломи и късмет, а и на много ( според мен и предимно ) на лични качества.И колко добре говориш местния език,за да си упражняваш професията.

нещо ме бъзикате май, девойки 
обаче тук си е яко на далавера да си счети 

Картинка, езикът е основно изискване ако се налага да работиш с хора. И то не за тяхно удобство, а по скоро за твое самочувствие.
Дипломата е важна, дотолкова в каква сфера ще избереш да работиш.
Аз имах състудентка, която при завършването ни беше на 50 години и си намери работа. Е, да вярно, че тя е холандка. Но в нейният случай ставаше дума за работа като клиничен психолог и дипломата е определяща.
На мен ми казваха на всяко интервю, че на 35 години съм стара И че дипломата ми не ми помага особено, защото в областта на човешките ресурси стажът е по- важен от дипломата и е вярно, защото хора с какво ли не образование работят в тази сфера. Да бях избрала и аз клинична психология
Има доста неща, които научих чак след завършване на университета :аthinking:З
За това моят съвет е да се срещнеш с т.нар. студентски съветник в университета, където искаш да учиш за да обсъдите какви възможности ти предоставя едно образование в Холандия.
Среща с loopbaanadviseur също може да ти е от полза- тестват те и сами ти предлагат съвети за образование или преквалификация. Например един такъв сайт може да ти е от полза.
Във всеки случай преди да направиш избор за образование, проучи предварително какво с приложението му и колко лесно можеш след това да си намериш работа.
Може и да говорят за не знам си какви стратегии да за решаване на проблема с остаряването на нацията и недостатъчно квалифициран персонал, но в много отношения е от значение на колко си години и дали си майка.
И може и да нямат право да те дискриминират по отношение на произход, пол, семейно положение, религия и т.н., но това е нещо, което особено за жени се прилага с пълна сила.
Разбира се, не означава, че жени и при това чужденки не могат да се реализират професионално тук. Има доста примери за това.
Така, че успех каквото и да решиш да предприемеш:hug:

Малко в страни от темата, но по повод дискусията между greendream и mystic се замислих че тук в Канада ( а  може би и в други страни), политологията е една от специалностите, които не са много практични. На няколко пьти срещам хора, които са завьршили политология и или работят нещо сьвсем различно или се записват да учат сьвсем различен предмет. Пресен пример, секретарката на вице президента на нашата компания е завьршила тази програма. Така че mystic е права че много често си е чист кьсмет да се реализираш с подобна специалност или пьк е вьпрос на врьзки в сьответната сфера.

Абсолютно съм съгласна с теб в написаното. Трябва да си много силна личност и с амбиции, за да не останеш в недоволство, че нищо не можеш да постигнеш. Който не е поискал, не е постигнал. И знанието на езика, и ученето на нещо ново и реализацията (професионалната).

Ученето на език и и на нова професионална квалификация зависят единствено от желание, амбиции и усилия. Обаче си има специалности, за които се изисква и много голям късмет за да се реализираш, много по-голям отколкото в други области. Завърши  философия например или история на изкуството, полагай колкото си искаш усилия, ама късмет ще ти трябва много повече отколкото ако си учил за учителка по английски примерно. Това е положението, всичко си зависи от спациалността. Останалото са общи приказки и клишета.

heureuse,
по принцип си права, но ако искаш да работиш нещо, а виждаш, че не става с дипломата, която имаш, то тогава можеш да се преквалифицираш (курсове, специалност и т.н.). Но се иска малко повече от недоволство, че не можеш да се реализираш.  Разбира се, има хора, които имат диплома и това, че не правят нищо с нея не ги притеснява. И са щастливи....

Vsichko e adski OTNOSITELNO!!!!!!!!!!!!!

Съгласна съм изцяло с това мнение 
Аз също вярвам, че на личните качества се приписва по-голяма тежест, отколкото те имат реално. За намирането на работа, в която и да е област, е необходима голяма доза късмет, но това важи особено за професии, чиято "котировка" на пазара на труда е по-ниска 

Освен голяма доза късмет е необходима и т.нар. network или мрежа от социалните контакти. Препоръчва се като се започне от сайтове за намиране на работа, курсове за успешно кандидатстване, бюра по труда и дори в учебните заведения да се създават контакти на всякъде и на всяко ниво. Има дори предприятия, които стимулират финансово служителите си да вербуват нови такива.
Всеки път при кандидатстване с т.нар. отворено писмо (т.е. представяш се на определен работодател със запитването дали имат подходяща кандидатура за теб) следва запитване дали имаш познати или членове от семейството работещи вече за съответния работодател и кой им е персоналния номер.
95% от познатите (холандци и чужденци) ми са започнали по този начин работа, а именно чрез връзки.
Много често се казва в Холандия- "Не е важно кой си ти, а кои са ти приятелите".
Това да ви звучи познато?

Милен@, и при нас е така - започват да работят по създаването на мрежа от социални контакти още с постъпването в университета, търсят референти, стремят се към близост с хора на по-високи нива, често и работата на доброволни начала е всъщност с цел получаване на препоръка  И в организациите първо питат служителите дали имат някого да препоръчат, още преди да обявят конкурс за свободно работно място...

Предполагам, че за някои професии това е с по-голямо значение, за други - "връзките" са с по-малка тежест, но никога не са за пренебрегване 

според мен, това също е клише - имам диплома, с която ако си намеря работа е голям късмет ...

Кой се преквалифицира в нова област ако знае, че няма да си намери сравнително лесно работа ? Да си зрял човек, вече около 30 години, да си минал вече романтичния си период и да си учил неща, които са ти на сърцето, тогава не си взел разумно решение и избираш да учиш нещо, което по подразбиране е непрактично 

За да се "реализираш" професионално или просто, за да си намериш работа по специалността, изискването е да си разбрал, че дипломите работа не дават. Те са допълнителното украшение на профила ти. Трябва да си работил в областта си, обикновено от най-ниските нива и постепенно да си се изкачвал в стълбицата докато учиш или помеждувременно. Почти никъде не върви историята: завършвам докторат и започвам работа като директор без никакъв трудов стаж по специалността. Това става само ако си в научната, преподавателската сфера или университета.

Разбира се, реализирането е съвкупност от много фактори, но все пак едно от най-важните неща е личността. Например, аз не съм въобще амбициозна и предприемчива. Бих могла да постигна много повече в този живот, но ми липсват тези качества. Дори и да имаш network се иска дадена лична нагласа. Дори и да започнеш от ниско ниво и да се изкачваш...пак се искат някои качества.

Моята приятелка стоя тук години без работа. Мърмори, но не се захвана с нищо. След разговор с кметицата на техният град, осъзна, че трябва нещо да направи. Започна на доброволни начала в кметството и й беше доста трудно да преглътне, че като инженер, вършеше работа на чертожник за 50 евро на месец. Пречупи се и сега има страхотна работа по специалността си. Наближава 40-те.

В същото време имам приятелка българка с диплома, която е 17-18 години тук и е доволна да е по течението. Няма амбиции да постигне нещо, освен да изкара малко пари с някакъв труд, който не е по специалността и да си гледа семейството. Другата ни приятелка българка й омръзна да бъде касиерка и на 34-35 започна да учи за полицай.

Хора всякакви.