Образованието ви в чужбина

  • 14 486
  • 130
  •   1
Отговори
21 ян. 2009, 16:44 ч.
  • Мнения: 1 761
Здравейте!

Отварям тази тема,за да споделите какво сте завършили там,където сте сега,имахте ли някаква диплома от Бг,работите ли по специалността си, харесвате ли работата си и други подобни мисли по темата.


Аз съм завършила Консерватория в Бг.Тук ми признаха дипломата на същото ниво.Иска ми се обаче да уча още нещо,при това доста различно.Лека-полека вървя напред,за да осъществя мечтата си-бавно,но упорито.Радвам се на всеки малък успех,докато не стане голям успех,който приемам за личен,предвид обстоятелсвата около мен.

За момента не съм се замисляла как точно ще съчетавам майчинството и работата/ученето,но съм убедена,че няма невъзможни неща,когато има желание.Нямам никаква помощ за гледането на детето,но то скоро ще ходи на предучилищна и аз ще имам време да уча.Все още мога да упражнявам професията си от Бг, но ще ми е много трудно да съчетавам гледането на детето и почти няма да виждам мъжа си,ако тръгна да работя.

Не ми достигна съвсем малко да взема дипломата,за която се явих на изпит,но си давам втори шанс,като реално сид авам сметка какво съм, пропуснала.Имах много по-големи амбиции,когато дойдох, но ме спряха непредвидени здравословни проблеми.

Как е при вас?Имате ли още хъс да продължавате да учите?Как си организирате времето с децата и мъжете?На кое отдавате по-голямо значение?Остава ли ви време за хобита и глезотии?

На 32,почти 33 съм и си мисля,че животът ми едва сега започва....но не искам да бъда заслепена тийнейджърка-старша възраст.
Всякакви мнения ще са ми от полза.

# 1 21 ян. 2009, 17:09 ч.
  • Мнения: 2 907
Съжалявам, че явно ще съм първа да отговоря.

Аз нямам никакъв хъс повече да уча.
Аз съм от тези нетърпеливите, които докато са в учебната стая, си мислят, че пропускат целия живот навън.
Каквото съм изпуснала - здраве да е.
А то е много. Изпуснатото.

Учих първо кино/театър. После 3 години история на изкуството. Всичко е някак си недовършено.

( На момиченцето Невена, която питаше за кастинги етц. можех да кажа много реалистични неща, които не казах, защото щях да бъда определена като злобар )

Не работя в изкуството днес. Няма нужда да обяснявам защо.

Мисля да стана "проста продавачка" и да пиша.
И пак си мисля, че съм куражлия.

# 2 21 ян. 2009, 17:37 ч.
  • Мнения: 653
в 4ужбина на съм у4ила (освен разни курсове, свързани с работата) предпо4етох да запо4на веднага работа
имам диплома от бг
работейки съЩо у4а нон стоп, заЩото неЩата бързо се променят и трябва да си в 4ас, а и непрекъснато да се развиваШ  Wink
хъс за у4ене да, заЩо не, времето ми е кът оба4е....

# 3 21 ян. 2009, 18:10 ч.
  • La casa de Mickey Mouse
  • Мнения: 1 368
kartinka много много болна тема
правист съм, завърших СУ, започнах да практикувам като адвокат в бг и тъй като имам специализация международно морско право, не спирах да правя разни публикации свързани с това, та видиш ли един ден отварям си пощата и о изненада университета във валенсия ме канят да запиша докторска степен по международно право, евроинтеграция и глобализация (голямата ми мечта), та не се замислих много след няма и три месеца бях във валенсия (с испанска гимназия съм езика не ми е проблем), никога не съм мислела да оставам тук, записах две за една година, скъсвах се от учене и броях дните до завършването и завръщането в бг, но съдба, запознах се с мъжа ми, роди се малкото и останах тук, до тук добре, завърших и реших аз да търся работа по професията, оказа се че на където и да посегна в сферата на правото искат испанско гражданство, то било то и за секретарка в съда, опитах се от тук от там, ням и няма, накрая се реших да изкарам изпити за съдебен администратор (при все всичките ми дипломи) и познайте, испанците не искат да ми признаят дипломата за средно образование
след този шамар се отказах напълно, не желая да уча каквото и да е различно от правото, може би да практикувам така бленуваната професия ще си остане мираж

# 4 21 ян. 2009, 18:45 ч.
  • Мнения: 4 399
 Анет, с правото наистина има някои странности в раzличните държави. Мога напълно да си представя че zа държавна работа в съда се иска гражданство. Но как е в частна сфера? Не можеш ли да работиш в частна кантора? Там предполагам че се гледа предимно какво можеш, а не какво ти е гражданството.

# 5 21 ян. 2009, 19:08 ч.
  • Мнения: 3 367
Хъс за учене имам до днес; в чужбина  правих мастерс и докторат (признаха ми бг тапия като мастерс но без много шанс за работа без тукашна хартия),време винаги има ако е приоритет; глезотии имам малко,но е по избор,не от липса на време и ресурси; по-важно от децата ни и здравето им няма,но след това има не повече от 3-4 неща,ученето в разните му смисли е едно от тях.

# 6 21 ян. 2009, 19:11 ч.
  • Мнения: 3 394
мдааааааа, аз съм от тези, които все учат ooooh!

бакалавър по икономика на търговията от УНСС
магистър по международни финанси от бАН и Великотърновския университет (някакъв смесен курс бяха спретнали и учехме в сградата на бАН в София, В.Търново така и не го видях Whistling)

и като капак миналата година завърших счетоводство - 3 год курс в колеж.
Сега съм MAAT - Member of Association of Accountant Technician.

работя като счетоводител в американска фирма Callaway Golf - ролс ройса на голфа  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Дала съм си почивка от 2-3 год и почвам ACCA. Искам голяма заплата Mr. Green

мога да кажа, че работя точно това, което искам. Но образованието в бг ни даде хъс да уча и не малко знания! Не бих зачеркнала тези години Peace След всички тези години нито веднъж не ме скъсаха на изпит, нито в бг, нито в Англия Joy

# 7 21 ян. 2009, 19:19 ч.
  • Мнения: 3 461
Анет, дано успееш да се реализираш по начина, по който искаш. Ако не стане, съм сигурна, че ще намериш приложение на толкова години труд и учение във всяка друга сфера, към която се насочиш.

Аз също бях решила, че ще окачвам дипломите по стената (MA по англ. филология от СУ и по МИО от УНСС). Второто ми бебе беше на 3 месеца, когато забременях с третото и от хормоните ли, така и не разбрах Mr. Green, записах MBA в Warwick, след като изтрезнях от хормоните и еуфорията се питах кой ме би по главата да се захващам, но изкарах две години, сега си дадох почивка, междувременно започнах собствен бизнес и някой ден трябва да завърша започнатото.

# 8 21 ян. 2009, 19:22 ч.
  • Мнения: 3 394
Анет, като вземеш испанско гражданство давай смело в търсене на мечтаната работа! рано или късно и това ще стане.
Аз се бях навила да бъда полицай, но за това се иска британски паспорт, който живот и здраве ще взема тази година, тъй че нищо не се знае....

# 9 21 ян. 2009, 19:30 ч.
  • Мнения: 2 980
Аз заминах за САЩ точно за обучение, исках да се занимавам с научна работа. Имам две магистратури от България, по различни филологии, но и по двете приемът на докторанти в родината беше трагедия - обявяваха по едно място на всеки пет години. В Щатите ми признаха само втората магистратура за такава. Първата беше нормалната ни 5-годишна програма която уж се приравнява към магистър, само че в тези дипломи е записана само една степен - магистър, а не комбинация бакалавър и магистър. Университетите, в които кандидатствах, бяха в шах - как може да имам две магистратури без изобщо да съм завършила бакалавърска степен?!  Laughing И след като така и така имах две дипломи, решиха просто да броят първата за бакалавър, втората за магистър.

В момента съм докторантка, живот и здраве след бебето ще си защитя дисертацията. Досега осем години съм преподавала двете си филологии и не съм имала проблеми с намирането на работа, отчасти защото бях много "гъвкава" - т.е., бях готова да се преместя където ми дадат работа (и тук не е леко с преподавателските места). Сега с бебето ще имам, защото съм вързана за един град или поне един щат, и съответно възможностите ми ще са страшно ограничени. Май ще се наложи временно да се преквалифицирам, но само временно, не смятам да си зарязвам професията изцяло, каквото ще да става - прекалено много си я обичам.

Анетт, дано да се намери изход от тази ситуация. Толкова труд и любов не бива да отиват на вятъра. Не съм наясно с процедурите за гражданство в Испания, ти си знаеш най-добре какво може и не може. Само като идея - мислила ли си за преподаване като възможност? Тук имам приятелка, която не можеше да си намери работа като юрист, докато не получи и местна специалност, обаче я взеха да преподава в един местен колеж някакви основни курсове. Гражданството навсякъде си е дълга процедура, но все нещо трябва да се прави междувременно...

Последна редакция: ср, 21 яну 2009, 19:47 от ianajar

# 10 21 ян. 2009, 19:35 ч.
  • Мнения: 868
Аз мисля, че ако искаш да учиш, сега е много добре време. Много жени, които познавам, тръгват да доучват или сменят кариери точно като децата им станат на тая възраст.  Никога не е късно според мене.


# 11 21 ян. 2009, 19:41 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
И аз съм от тези, които не щат да се разделят с учебния процес  Mr. Green Няма друга дейност, от която да извличам толкова удоволствие и удовлетворение... Трудно ми е да се задържа дълго време на едно работно място, защото, въпреки че и чрез работата се учи, рутината ми идва в повече  Blush Просто съм критичен случай, признавам  Peace

Завърших ВА в София, дойдох в Израел, година учих езика и се подготвях за GRE, а скоро след това започнах МА тук... Остава ми време за хобита и за мъж, когато не работя. За дете не ми се е налагало да отделям време, но отново - ако не работя, бих могла да съчетая нещата  Peace Обаче в стремежа си да го играя като възрастен, зрял човек, планирам да започна работа, не зная дали ще ми остава време за учене, но се надявам да мога да посещавам някакви курсове, иначе ще ми е трудно...

Noia, от хормоните е било  Mr. Green Още една бременност и ще завършиш и това МВА Hug

# 12 21 ян. 2009, 19:44 ч.
  • Мнения: X
на мен ми признаха инженерното образование от БГ и то за 4 месеца
в момента имам добра работа благодарение на това
но аз лично не съм доволна от това, което получих в МЕИ-ТУ и в работата усещам липсите на доста съвременни технически знания
добре, че имам къде да чета, за да не се излагам

затова съм решила да изкарам една инженерна специалност и тук, в момента в който остана без работа - според прогнози до 5год ще има остър недостиг на едно 50 000 инженери

има варианти за 2 години - ускорено и само по избрани от теб дисциплини
хубавото е, че взимаш и пари - може да е само стипендия, но ако си работил и си си плащал осигуровки за безработни ти дават 80% от средния ти доход от последните 3 години
та от учене няма да се отърва

# 13 21 ян. 2009, 19:54 ч.
  • Мнения: 1 169
За себе си ще кажа: Най- накрая работя по специалността си- Финанси. Работих като адвокатски асистент, когато предложението дойде. Много се радвах, чаках този момент с нетърпение, но сега си давам сметка за много неща.
Преди работех в казино като сервитьор във файн дайнинг ресторант. Ще поясня, че в тези ресторанти не сервираш ти чиниите, имаш си рънар, както и не почистваш маси- имаш си бъсър. Минах 10 теста, за да стана сервитьор там. Да де ама все си мрънках. Кога ще свърша с това у-ще и ще използвам образованието си. Хубаво, свърших и ето ме сега. Отговорността, която имам в сегашната ми работа е близка до лудост. Не спирам да мисля дори и след работа. Бенефитите- ужасни, колкото да ти кажат "Да имаш бенефити" само, че ще ти одържаме толко и толко от чека ти. Като дръпнах чертата- ами аз съм назад. Само удоволствието ми остана да кажа- е най накрая работя това дето съм учила. Голямо важно.
В казиното бях член на така наречения Кулинари Юнион. Ами 100% здравна, дентал и вижън застраховка. Само $41 на месец- юнион дю и това е. Да не говорим за това, каква защита имаш от тях. Не могат да те уволнят за глупост, платени ваканции, храна, и т.н. Спирам, че ми се вдига кръвното...
Едно нещо направих правилно- не напуснах казиното, съкратена съм. Сериозно мисля, ако се обадят и кажат "Имаш график"- там съм.

# 14 21 ян. 2009, 20:01 ч.
  • Мнения: 3 461
Цитат на: Mentha в ср, 21 яну 2009, 19:41


Noia, от хормоните е било  Mr. Green Още една бременност и ще завършиш и това МВА Hug

В такъв случай ще съм останала съвсем без мозък Mr. Green, ерго никакъв шанс за друго начинание.

# 15 21 ян. 2009, 20:30 ч.
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 783
Работя това което съм завършила в България ( по едно от образованията си).
Първото ми образование е Учител по математика и физика. Никога не съм работила това.
Второто ми образование е Икономист по търговия от ИУ Варна, след това Магистър по търговия - пак там, и накрая специализация - Митнически Комисионер - пак там.
Т.к. като митнически агент съм работила 14 години  всичките ми усилия в Канада бяха насочени към това ( това и работя). Като дойдох тук изкарах 2 модула на академичен английски, паралелно карах курс към асоциацията (6 модула  за 6 месеца, аз от скука ги изкарах за един), след това професионалния курс (1 година)през това време вече работех, та така от септември 2008 съм CCS и член на Канадската Асоцияция на митническите брокери. От ноемри 2008 имам и лиценз от Канадските митници. Предстой ни прелокация в САЩ и ноемри 2009 ще се явявам на изпит за Митнически брокер и в САЩ ( естественно няма как да взема лиценз, защото няма да имам американско гражданство, но живот и здраве и това ще стане).
А т.к. в моята област има много изменения,а и работя във фирма, която има офиси по света, ми се налага доста да чета ( индийско митническо право, китайско, руско на моменти наистина ми пуши главата).

# 16 21 ян. 2009, 20:47 ч.
  • Мнения: 3 394
по между ученията съм решила да се запиша на курс по грънчарство Mr. Green

# 17 21 ян. 2009, 21:10 ч.
  • Мнения: 1 107
Titina - ти ме вдъхновяваш, наистина  bouquet Защото като сравнително "прясна" имигрантка се изтезавам непрекъснато от мисли, че никога няма да посигна в новата страна, това което съм направила у дома. Ти си пример за това как със желание и упорство може да постигнеш това, което желаеш.
За протокола- аз имам само Бг висше образование, но не съм се отказала напълно от идеята да го допълня с чужди квалификации

# 18 21 ян. 2009, 21:13 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Арвен в ср, 21 яну 2009, 20:47
по между ученията съм решила да се запиша на курс по грънчарство Mr. Green



това ми е мечта
все ще му дойде времето обаче

# 19 21 ян. 2009, 21:47 ч.
  • Мнения: 1 107
Цитат на: Арвен в ср, 21 яну 2009, 20:47
по между ученията съм решила да се запиша на курс по грънчарство Mr. Green



много хубаво- ако можеш и аз щях да се запиша на рисуване, но.....някой ден, като му дойде времето Wink

# 20 21 ян. 2009, 22:07 ч.
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 783
Благодаря Girl from Ipanema , аз наричам това добро планиране, опит и огромен инат.

А искам да завърша курс за сомелиер ( като се има предвид , че въобще не кусвам алкохол), но аз си пресладвам мечтите.

# 21 21 ян. 2009, 22:16 ч.
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
Ами нямам дипломи от България - и бакалавър и магистър си завърших в Щатите. И двете ми се признават без проблем в Канада. За сега не си ги ползвам особено, понеже започнах начална позиция, но дано в скоро време да ги оползотворя. Само чакам да натрупам малко опит и ще кандидатствам за други позиции.
Много искам да следвам и за доктор един ден, обаче в момента нищо не ми се учи, даже и френския го оставих на заден план, понеже си се оправям чудесно само с английски тук.
Успех каквото и да решиш!

# 22 21 ян. 2009, 22:38 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
В България работех в сферата на туризма. И тук бих могла, но не сега...Може би, като стана на 40-45 години. Wink

Като сън минаха 4 години, в които изкарах една диплома (за преподавател в средно училище) и сега уча магистратура. Причините да запиша още 3 години задочно са:1. като майка ми съм( цял живот учи Wink); 2. искам да преподавам на по-високо ниво от техникум или начални класове 3. изпитвам голямо щастие да се занимавам с неща, които са ми интересни.

Познавам много хора, които имат семейство с деца и учат. Не им е лесно, но не е невъзможно. Въпрос на организация, според мен. На мен би ми било трудно, защото имам 1001 интереси, които отнемат много време, но пак казвам.....лично до човека си е.

Дерзай, ако искаш да учиш нещо. Няма по-приятно нещо от това. не само за твоето развитите, но тук стажовете и холандската диплома говорят много....

# 23 21 ян. 2009, 23:40 ч.
  • Мнения: 2 907
Питам се като сте толкова обучени, свръхинтелигентни и бакалавъро-докторантски-възвишени какво ви е интересно при тукашното форумско простолюдие.
Аз толкова учители, адвокати, инженери и гениални мислители не съм срещала на едно място.


 Joy

# 24 21 ян. 2009, 23:50 ч.
  • Мнения: 1 169
Цитат на: mystic в ср, 21 яну 2009, 23:40
Питам се като сте толкова обучени, свръхинтелигентни и бакалавъро-докторантски-възвишени какво ви е интересно при тукашното форумско простолюдие.
Аз толкова учители, адвокати, инженери и гениални мислители не съм срещала на едно място.


 Joy

Ха сега да видим.

# 25 22 ян. 2009, 00:12 ч.
  • Мнения: 30
Цитат на: mystic в ср, 21 яну 2009, 23:40
Питам се като сте толкова обучени, свръхинтелигентни и бакалавъро-докторантски-възвишени какво ви е интересно при тукашното форумско простолюдие.
Аз толкова учители, адвокати, инженери и гениални мислители не съм срещала на едно място.


 Joy


Супер Simple Smile Много точно си го казала  Hug

# 26 22 ян. 2009, 00:24 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Цитат на: mystic в ср, 21 яну 2009, 23:40
Питам се като сте толкова обучени, свръхинтелигентни и бакалавъро-докторантски-възвишени какво ви е интересно при тукашното форумско простолюдие.

Защо така за простолюдието, Мистична? Във форума има материал за няколко докторски дисертации  Mr. Green

# 27 22 ян. 2009, 00:29 ч.
  • Мнения: 2 907
Цитат на: Mentha в чт, 22 яну 2009, 00:24
Цитат на: mystic в ср, 21 яну 2009, 23:40
Питам се като сте толкова обучени, свръхинтелигентни и бакалавъро-докторантски-възвишени какво ви е интересно при тукашното форумско простолюдие.

Защо така за простолюдието, Мистична? Във форума има материал за няколко докторски дисертации  Mr. Green

lo zé ?  Mr. Green

# 28 22 ян. 2009, 00:47 ч.
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 783
mystic според теб трябва да се откажа от образованието си , което ми е струвало доста труд, нерви и пари, за да напиша някъде мнението си ли?

# 29 22 ян. 2009, 00:55 ч.
  • Мнения: 2 907
Титина, ама изобщо не значи това, моля те  Laughing

Хайде де, нали сте учили, значи можете да четете и да разбирате, нали?  Laughing

# 30 22 ян. 2009, 02:12 ч.
  • Мнения: 2 093
mystic благородно ти завиждам, че си учила история на изкуството. Ако спечеля от лотарията, ще се чупя от сегашната ми работа и ще се запиша да уча за лично удоволствие.

Да кажа за мен, нямах намерение да уча тук, но след време нещата се промениха и пак се вьрнах на студенския чин. Аз бях супер прилежен студент.

# 31 22 ян. 2009, 02:46 ч.
  • Мнения: 3 367
Цитат на: mystic в ср, 21 яну 2009, 23:40
Питам се като сте толкова обучени, свръхинтелигентни и бакалавъро-докторантски-възвишени какво ви е интересно при тукашното форумско простолюдие.
Аз толкова учители, адвокати, инженери и гениални мислители не съм срещала на едно място.


 Joy
Аз лично противоречие м-у образоваността и висенето тук не виждам.Срещнах маса интересни и смислени хора из този форум,бая нещо научих или поне разбрах че не знам,изобщо=поучителност, абсол. в тон с моята доказана ученолюбивост, отвсякъде.

# 32 22 ян. 2009, 04:08 ч.
  • Мнения: 7 091
Аз пък искам да питам всички преквалифицирали се, как съчетавахте ученето с децата, когато те още не ходят на училище?  newsm78 Замислям се в момента за преквалификация ( лек завой за матистър) и просто ум не ми го побира как ще се оправя, при положение, че не мога да си позволя гледачка. Баби и подобни екстри нямаме.

# 33 22 ян. 2009, 04:27 ч.
  • Мнения: 3 932
Цитат на: Tandoori в чт, 22 яну 2009, 04:08
Аз пък искам да питам всички преквалифицирали се, как съчетавахте ученето с децата, когато те още не ходят на училище?  newsm78 Замислям се в момента за преквалификация ( лек завой за матистър) и просто ум не ми го побира как ще се оправя, при положение, че не мога да си позволя гледачка. Баби и подобни екстри нямаме.

Ние давахmе mалкия на градина, но си бе6е голяmо търчане, освен на у-ще, ходех и на работа. Трудно и сложно, но не и невъзmожно - една от ситуациите, за които после си казваШ, незнаm как сmе се справяли...

По теmата, завърШих университет и тук  в чужбината, не преквалификация, а нова специалност. Поmогна mи да mе наеmат на входяща позиция, а после постепенно изкатерих еШелоните. СегаШната mи  работа обаче, няmа mного общо със завърените mи образования.

# 34 22 ян. 2009, 04:40 ч.
  • Мнения: 3 491
Цитат на: Tandoori в чт, 22 яну 2009, 04:08
Аз пък искам да питам всички преквалифицирали се, как съчетавахте ученето с децата, когато те още не ходят на училище?  newsm78 Замислям се в момента за преквалификация ( лек завой за матистър) и просто ум не ми го побира как ще се оправя, при положение, че не мога да си позволя гледачка. Баби и подобни екстри нямаме.
На почасово отглеждане бяха в дома на една жена, колкото да мога аз да присъствам в час. За около 10 часа седмично. Гледах също да записвам повече вечерни часове.
Домашни и проекти правех вечер и в събота и неделя, когато таткото е у дома.
Целодневна детска градина за двама беше немислимо положение.
Последният семестър се наложи обаче да дойде майка ми, защото започнах и да работя почти на пълно работно време в името на практиката (иначе, само с диплома, не става).
Но се завършва в крайна сметка. Магистърските програми поне са кратки - за година-две се вземат.

# 35 22 ян. 2009, 04:46 ч.
  • Мнения: 613
Цитат на: Tandoori в чт, 22 яну 2009, 04:08
Аз пък искам да питам всички преквалифицирали се, как съчетавахте ученето с децата, когато те още не ходят на училище?  newsm78 Замислям се в момента за преквалификация ( лек завой за матистър) и просто ум не ми го побира как ще се оправя, при положение, че не мога да си позволя гледачка. Баби и подобни екстри нямаме.

Преди да започна да се доизяснявам, само искам да подчертая, че направо ми беше един малък ад, но пък аз и работех през това време, плюс че бях съвсем сама с детето (освен баби и дядовци си нямаме и татко).

Но, предимно с много готовност за някой саможертви, амбиция и организираност се получава !

В моя университет, за съжаление всички мастер и ПнД класове са само вечер. Дъщеря ми беше малка тогава (периода й от 3 до 5 години) и много, много не искаше да слуша, но аз срещнах голямо разбиране от преподавателите. Говорих с тях дали ще имат нещо против тя да седи в класа. Състудентите ми също нямаха нищо против, но все пак да подчертая тук става въпрос за малки, по брой на студенти (мастер ниво) класове, не за аудитории.
Аз и носех голямо количество (безшумни) играчки, някакъв снакс, неща за рисуване, общо взето неща, с които да мога да я ангажирам за цялото време.
Много често преподавателите и оставяха част от дъската, та от едната страна си пишеха те, а от другата тя : )
Никак не беше леко (пак да се повторя или потретя), но става. Плюс съм сигурна, че ще срещнеш абсолютното разбиране и подкрепа на хората тук.

И нещо друго да допиша - моето учене не изискваше часове в лаборатории, където деца не се допускат. Ако при тебе ще има такъв вариант, гореописаното от мен не е приложимо.

# 36 22 ян. 2009, 04:50 ч.
  • Мнения: 7 091
Блажка, аз ти писах на мейл да те питам разни работи Wink Peace

Минервата, благодаря ти за коментара!
Аз не съм от тези, които се шашкат от сложни графици, но в момента просто не мога да измисля начин, по който да го построим този график и това ме притеснява. Явно трябва да седна да умувам още варианти. Peace

Дистант, с едно мога и да се опитам да направя такова нещо, обаче с две е просто немислимо, а и университета е голям и там са точно аудитории, не малки класове. Ще трябва да го измислим някак обаче, няма начин.
Благодаря ви на всички за коментарите, много ми беше интересно да чуя личен опит! Извинявам се, че разводних темата! Peace

# 37 22 ян. 2009, 08:56 ч.
  • пак на Рив Гош
  • Мнения: 2 643
Цитат на: Chrisimommy в чт, 22 яну 2009, 02:12
mystic благородно ти завиждам, че си учила история на изкуството. Ако спечеля от лотарията, ще се чупя от сегашната ми работа и ще се запиша да уча за лично удоволствие.


Същата работа - един ден сигурно ще се запиша да следвам цикъл лекции по история на изкуството - много ми харесва.  Grinning

Но като човек прагматик звърших нещо, с което да имам добра работа - молекулярна биология, че и докторат записах  Laughing. Висенето по лаборатории почти денонощно ми беше станало ежедневие.
Но тъж като въпросът отначало беше за валидността на дипломите ни - във Франция, юридически еквивалент на чуждестранни дипломи няма, та дори и фактът, че бях правила част от доктората си на местна почва, не ми помогна особено. Трябваше да или да седна да си доучвам до тукашна диплома (но, честно казано, беше ми писнало от изпити Simple Smile), или да получа атестация за нивото ми на образование.
Изрбах второто - получих изискано писмо, в което се казваше, че съм изкарала 8 години в БГ образователна система, но това не отговаря на френски докторат и зависи от евентуалния работодател до каква степен ще вземе под внимание нивото ми на образование, а ако кандидаствам в университет - кои модули ще ми зачетат.
Та така - 4 години карах на стипендии по 2 проекта (т.нар. post-doc), за постоянно място и дума не можеше да става. А постоянният работен договор за Франция е Основен Препъникамък - искаш да наемеш апартамент - искат като гаранция постоянен трудов договор, искаш да вземеш заем от банката - същата гаранция... Затова и впоследствие се праквалифицирах - изкарах един интензивен курс преди 3 години (през това време, майка ми дойде за 2 месеца да гледа Камбанката) и сега работя по специалността от курса (бази данни при клинични проучвания)... и от време на време съжалявам за науката Wink.

# 38 22 ян. 2009, 10:35 ч.
  • La casa de Mickey Mouse
  • Мнения: 1 368
Tandoori давах малкия някъде по часово, повечето часове за доктората бяха вечер, а ученето  ooooh!, вечер докато всички спят или докато сме на разходка по пейките малкото докато спи, но намирах някак начин
дори и в частния сектор нямам шанс, защото за да се впиша в адвокатска колегия отново изискването е исп. гражданство, това че доктората ми е завършен тук не ми помага особено много все едно го нямам, но дано един ден намеря някакъв изход от това положение

# 39 22 ян. 2009, 10:59 ч.
  • Мнения: 653
Цитат на: ANETT в чт, 22 яну 2009, 10:35
Tandoori давах малкия някъде по часово, повечето часове за доктората бяха вечер, а ученето  ooooh!, вечер докато всички спят или докато сме на разходка по пейките малкото докато спи, но намирах някак начин
дори и в частния сектор нямам шанс, защото за да се впиша в адвокатска колегия отново изискването е исп. гражданство, това че доктората ми е завършен тук не ми помага особено много все едно го нямам, но дано един ден намеря някакъв изход от това положение

а като Юрист в 4астна фирма не можеШ ли да работиШ? в Италия специално едно от изисванията е да се отпиШеШ от адвокатската колегия (винаги можеШ да се регистрираШ отново, ако си платиШ таксата)

# 40 22 ян. 2009, 12:45 ч.
  • La casa de Mickey Mouse
  • Мнения: 1 368
не, защото за да ми дадат достъп до съда, дори и да не влизам на дела отново искат да се впиша в колегия (на хесторите) тук поне така се води и пак стигаме до гражданство
въпреки приравняването на дипломата ми за висше, не ми помага особено много
но най странното при мен е че си приравних дипломата без проблем (с доста изпити разбира се), завърших си докторската степен и най накрая ми заявяват, ние не ти признаваме средното образование, без значение, че е испанска гимназия и призната от институто сервантес

# 41 22 ян. 2009, 16:22 ч.
  • Мнения: 1 199
Анетт, ама нали докторатът е за изследователска/преподавателска дейност? То е ясно че не ти дава правоспособност на юрист. А академичният трудов пазар е международен, т.е. трябва да търсиш работа в цял свят. Ако разбираме едно и също под "докторат" разбира се newsm78

# 42 22 ян. 2009, 16:42 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Цитат на: Tandoori в чт, 22 яну 2009, 04:08
Аз пък искам да питам всички преквалифицирали се, как съчетавахте ученето с децата, когато те още не ходят на училище?  newsm78

Аз споменах, че не съм имала деца (и все още нямам...). Но няколко мои колежки родиха по време на следването, обикновено втората година на магистратурата и често през първата бяха учили по-интензивно (уж, за да могат да работят през втората, но в крайна сметка с друго се занимаваха  Grinning).

Яслите, градините и училищата тук осигуряват занимания до обяд и се правят разни комбинации (да кажем - записват се курсове, които се четат в един ден или само сутрин и пр.) И с много активна помощ от другия родител  Peace

Отглеждане на деца (т.е. на повече от едно и на предучилищна възраст) по време на следването съм наблюдавала предимно сред докторантите, като в хуманитарните науки няма подобни вредни лабораторни упражнения, идваха си със слинг  Grinning, а и университетът предлага нещо като забавачница за служителите си (докторантите са и служители, тъй като водят лекции  Peace някои от мастер студентите също са заети като ТА yes)

# 43 22 ян. 2009, 17:08 ч.
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
Тандури, в университета, който те интересува, няма ли дейкеър сентър? Също може и да посещаваш вечерни часове. Много университети сега предлагат изцяло вечерни програми специално за хора, които работят и не са свободни през деня.

# 44 22 ян. 2009, 17:35 ч.
  • Мнения: 1 761
Точно това си мислех и аз- понеже имах доста състуденти с деца,на които нито родителите имаха време да се порадват,нито децата да имат истинска връзка с родителите си,че точно този контакт не бива да се жертва.И аз си мисля за нещо,което да мога в удобно за мен темпо да уча, или евентуално вечер.

Последна редакция: пт, 23 яну 2009, 00:49 от kartinka

# 45 22 ян. 2009, 18:15 ч.
  • Мнения: 7 914
от магистир инжинер, ми признаха бакалавър инжинер... което не е зле -  първите 2-3 години се опитах да  оползотворя дипломата си, после започнах да мсиля за преквалификация....
 сега искам да се занимавам с нещата наречени лични интереси, хобита и тн...  Crazy

Цитат на: mystic в ср, 21 яну 2009, 23:40
Питам се като сте толкова обучени, свръхинтелигентни и бакалавъро-докторантски-възвишени какво ви е интересно при тукашното форумско простолюдие.
Аз толкова учители, адвокати, инженери и гениални мислители не съм срещала на едно място.
 Joy
та нищо, че съм инж., доста добре се  вписвам във форумското простолюдие, нали? Mr. Green

# 46 22 ян. 2009, 19:53 ч.
  • Мнения: 3 394
Цитат на: Tandoori в чт, 22 яну 2009, 04:08
Аз пък искам да питам всички преквалифицирали се, как съчетавахте ученето с децата, когато те още не ходят на училище?  newsm78 Замислям се в момента за преквалификация ( лек завой за матистър) и просто ум не ми го побира как ще се оправя, при положение, че не мога да си позволя гледачка. Баби и подобни екстри нямаме.

Като започнах  колежа Стела беше на 11 м. Ходех на работа, а вечер в колежа. мъжът ми работи и събота да обяд, тъй че учех събота вечер и неделя. Почти не си виждах семейството. бабите за 4 год дойдха 2 пъти и то за кратко. Да си призная без тях ми е по-добре. Детето си ходи на детегледачка през деня, а вечер тати си е в къщи. Живот и здраве през септември тръгва на у-ще Peace

Последната година обаче минах дневен курс (1 ден в седмицата) - просто последното ниво си е доста трудно. работодателя ми се съгласи да работя само 4 дена, съответно и заплащането беще само за толкова. Като имаше ваканция, ходех по 5 дена на работа.

Като капак забременях и като дойдоха Юнските изпити изпратих мъжа и детето в бг, за да мога да уча. бая се натоварих, все ми се гадеше, а трябваше да уча. Но ги взех.

Тъй че може да се справи човек, не е да не може.

Последна редакция: чт, 22 яну 2009, 19:59 от Арвен

# 47 22 ян. 2009, 20:30 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
 
Цитат на: kartinka в чт, 22 яну 2009, 17:35
Точно това си мислех и аз- понеже имах доста състуденти с деца,на които нитоп родителите имаха време да се порадват,нито децата да имат истинска връзка с родителите си,че точно този контакт не бива да се жертва.И аз си мисля за нещо,което да мога в удобно за мен темпо да уча, или евентуално вечер.

Холандското задочно (deeltijd) орбазование е много удобно. Ходи се на лекции вечер ( моите са от 16 до 20.30), един или два пъти седмично.
Ти с какво точно искаш да се занимаваш? Мога малко инфо да ти дам.

# 48 22 ян. 2009, 20:47 ч.
  • Мнения: 7 091
Цитат на: TarikMom в чт, 22 яну 2009, 17:08
Тандури, в университета, който те интересува, няма ли дейкеър сентър? Също може и да посещаваш вечерни часове. Много университети сега предлагат изцяло вечерни програми специално за хора, които работят и не са свободни през деня.

Точно това се опитвам да разбера! Писах им преди малко.
Иначе аз съм си завършила бакалавъра с Калин, но с едно, с по-малки деца и бебета е друго, когато обаче едното вече има някакви постоянни ангажименти, по които трябва да се бяга, а другото още не е на възраст за училище е малко по-различно.

Друг проблем, че съм на 40+ мин от университета път, което допълнително усложнява каквото и да било, защото ако вземам някой да гледа децата, час и половина съм загубила в най-добрия случай само в път.

# 49 22 ян. 2009, 20:49 ч.
  • Мнения: 19 303


Цитат на: Tandoori в чт, 22 яну 2009, 04:08
Аз пък искам да питам всички преквалифицирали се, как съчетавахте ученето с децата, когато те още не ходят на училище?  newsm78 Замислям се в момента за преквалификация ( лек завой за матистър) и просто ум не ми го побира как ще се оправя, при положение, че не мога да си позволя гледачка. Баби и подобни екстри нямаме.
А au pair не излиза ли по-евтино?

# 50 22 ян. 2009, 20:53 ч.
  • Мнения: 7 091
Цитат на: В_и_В_и в чт, 22 яну 2009, 20:49
А au pair не излиза ли по-евтино?

В никакъв случай не излиза по-евтино, дори напротив, а и аз съм предубедена към тази професия ( имам лични наблюдения) и това трябва да съм на смъртен одър, за да го взема въобще предвид като вариант.

# 51 22 ян. 2009, 21:56 ч.
  • UK
  • Мнения: 1 334
Аз уча вечер след като си легне детето. Обикновено всеки ден не повече от час, но уча за професионална квалификация и не ми се налага да пътувам. Като наближат изпитите чета и уикенда-тогава всичко друго минава на заден план, мъж ми влиза в главната роля  Grinning
Днес ми излязоха резултатите от един изпит-взех го  bowuu

# 52 22 ян. 2009, 22:00 ч.
  • Мнения: 613
Tandoori, само като идея сега се сетих, че съм използвала също така и студентки да гледат детето, докато съм била в клас. Говоря за момичета, които я гледаха в самия кампус, много често в близка/съседна стая. Така, ако имаше нужда от мене, аз бях наблизо, а и аз бях спокойна. Взимаха ми само по 5 долара, беше много евтино, а и самите момичета бяха undergrad начална педагогика, (което всъщност не е било определящо за мене). Знам, че практиката я има и из други университети.

# 53 22 ян. 2009, 23:12 ч.
  • Мнения: 1 169
Като ви чета направо настръхвам. Не ви е било лесно. Аз бях абсолютна щастливка.
Моя позната, която е на около 60г. с осиновено детенце от Китай, (за което разбирате как се грижи) ми помагаше страшно много. Аз винаги бях на среща, когато тя имаше нужда от мен. Няма родители или роднини тук и само на мен има доверие да остави Ерин. Почти всеки петък тя и мъжа й излизат на вечеря и тяе с нас. Взимат я на следващия ден. Нито сме си плащали, нито сме си броили, кой колко.
Аз съм до тук с ученето.
Дъщеря ми има толкова много домашни, аз винаги имам да до свършвам служебни задължения, така че нямам много време за учене.
Всяко свободно време посвещавам на семейството ми. Винаги, всеки ден като се прибера първо говоря с дъщеря ми поне половин час. Тя е при-тиn и гледам да направя транзишъна по- лесен.
Много мислих и бях готова да се преквалифицирам, но за себе си прецених, че семейството ми е по- важно и децата имат нужда от мен. Особено на тази възраст. Не знам, уморих се и май остарявам  Wink

# 54 23 ян. 2009, 02:38 ч.
  • Мнения: 295
Признаха ми дипломата много лесно тук, легализирах си я, ама си я държа в шкафа - кой знае каква полза от полска филология в Полша нямам. Изкарах един курс за лектори по полски език за чужденци, записах и един курс по цветарство за кеф и до там.
Но понеже съм ученолюбива, дадох стимул на мъжа ми да запише на стари години да учи Mr. Green. И то нещо съвсем различно от професията му.
Имаше период, когато работех на две места плюс работа, която вземах за в къщи (то беше нещо трето). В един момент обаче реших, че моите амбиции ми отнемат от времето за детето и постепенно намалих темпото. Сега си останах с едната работа и така ми е много по-спокойно.
Но живот и здраве, като завърши мъжа ми, може аз да запиша нещо.

# 55 23 ян. 2009, 09:31 ч.
  • Мнения: 19 303
Цитат на: Tandoori в чт, 22 яну 2009, 20:53
Цитат на: В_и_В_и в чт, 22 яну 2009, 20:49
А au pair не излиза ли по-евтино?

В никакъв случай не излиза по-евтино, дори напротив, а и аз съм предубедена към тази професия ( имам лични наблюдения) и това трябва да съм на смъртен одър, за да го взема въобще предвид като вариант.
Аз нямам кой знае какви наблюдения, но мислехме такъв вариант за няколко месеца, докато търся материали за тезиса. Не искаме да я пускаме на ясла, защото много боледува.
А иначе, когато живеехме в семейни общежития, имаше много обяви за взаимопомощ  за гледане на деца. Може да се комбинираш с няколко майки.

# 56 23 ян. 2009, 12:28 ч.
  • Мнения: 5 475
Цитат на: Mentha в ср, 21 яну 2009, 19:41
И аз съм от тези, които не щат да се разделят с учебния процес  Mr. Green Няма друга дейност, от която да извличам толкова удоволствие и удовлетворение...

И аз съм от същата порода.  Wink

След завършено висше хуманитарно образование в СУ се впуснах да уча второ - икономическо в Италия.  Peace
МБА в САЩ, доста години работа във външнотърговски и финансови фирми в България, САЩ и Италия.

Сега работя като административен и финансов мениджър, което все още не е нивото, до което искам да стигна, но се надявам на бъдещо развитие .  Simple Smile

Доста съм се лутала, и между времето на обучение ми се е налагало да работя всякаква работа,  но не съжалявам, опита е много ценен, какъвто и да е .  Tired

Много съм горда, че години наред съм се справяла сама с издръжката на мен и дъщеря ми, без това да ми е попречило на кариерата и обучението.  Peace
  Сега, когато отново имам семейство и прекрасен съпруг, съм още по-стимулирана да вървя напред.   Peace

# 57 23 ян. 2009, 13:08 ч.
  • Мнения: 2 907
Ох, Крисимами, историята на изкуството не е най-практичното следване. Със сигурност - интересно, но после си обикновено безработен. Или пък работен, ама не по специалността ти  Sad Аз като бях на 20 години си въобразявах, че ще надмина Кенет Кларк, ама не само, че не, ами още по-не  Grinning Та малко се мразя, че съм била такъв идеалист. И не прост идеалист, ами наивен идеалист.
Особено, че години по-късно открих, че имам виталната нужда да работя в социалната сфера, с хора на които да мога да помагам.  Обаче как да започна да уча отново, със семейство + дете, на 30 години, като ученето е минимум 4 години. Аз чувствам, че няма да мога, а и желание да седна на скамейка нямам.
През последните 6 месеца премислях много сериозно такава алтернатива и стигнах до извода, че няма да го бъде.

Странно - точно днес имах среща със социален работник за преквалификация. Отидох всъщност за да питам как стоят нещата с място на половин работен ден като асистент по археология + две години още учене. Обаче на 10тата минута попитах кога е конкурсът за мед. сестри. Толкова съжалявам, че навремето не записах някакава медицинска професия. Та се оказа, че за тазгодишния конкурс всичко е вече пълно, остава за февруари 2010, а ако те приемат - още 4 години. Ееее, тръгнах оклюмана.

# 58 23 ян. 2009, 14:58 ч.
  • Мнения: 871
Едно от трите ми висши образования е история на изкуството и съвсем не съм безработна, а позицията ми е доста сериозна и свързана в не малка степен с тази ми диплома. Моята истина е, че ако си достатъчно упорит и амбициозен винаги можеш да постигнеш целта си. Винаги съм учила с децата си, без да прекъсвам. Първо бакалавърска и магистърска степен в България - с бебе, което родих във втори курс. Баби не са го гледали и ден, въпреки че живеехме близо и те са пенсионерки. Ходеше с мен на изпити и както някой по-горе написа, участваше активно в упражненията на групата. Даже накрая му издадоха диплома заедно с мен  Simple Smile После започнах докторат, изпитите си ги взех в 9 месец бременна с второто дете. После писахме заедно статии  Crazy А, следва имиграция, ново учене и нова магистърска степен в сходна дисциплина с предишните две, децата ми бяха на 2 и 6 години. Като завърших, съответно на 4 и 8 години - между детската градина и началното училище. Помощ съм видяла само от баща им, който естествено работи на пълен работен ден. Аз също поработвах, но контракти, стажове (един в друга държава, но платен), доброволен труд - стаж трябва да се трупа по специалността. Децата не сме ги оставяли на никой и към днешна дата се поздравяваме с доброто им възпитание и личностно развитие. Винаги се намира време да поиграеш и да излезеш някъде с тях, да им обърнеш внимание. Зависи как си представяш живота си и колко можеш да инвестираш в себе си, семейството си и свободното си време.

Мистик, струва ми се, че просто не знаеш какво искаш.  Peace А дали сме високо извисени и одухотворени, това не е нещо, което се доказва с дипломи. Форумите са също и за разтоварване от ежедневието, за общуване с най-различни хора и споделяне на различни гледни точки, т.е. доста интересно  bowuu

# 59 23 ян. 2009, 16:36 ч.
  • Мнения: 2 907
Грийндрийм, освен да ти кажа браво, друго незнам  Simple Smile

Малко са тези, които знаят точно какво искат. Ако сега всички кажат, че знаят, няма да им повярвам.

# 60 23 ян. 2009, 16:49 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Цитат на: mystic в пт, 23 яну 2009, 13:08
Ох, Крисимами, историята на изкуството не е най-практичното следване. Със сигурност - интересно, но после си обикновено безработен. Или пък работен, ама не по специалността ти  Sad Аз като бях на 20 години си въобразявах, че ще надмина Кенет Кларк, ама не само, че не, ами още по-не  Grinning Та малко се мразя, че съм била такъв идеалист. И не прост идеалист, ами наивен идеалист.

Мистик,  Hug
надявам се, че пишеш това, не защото го мислиш наистина, а заради негативната емоция, свързана с търсенето на работа...  Sad И аз от всички практични специалности на психологията си избрах единствената непрактична, но поне учих с удоволствие, а не по стечение на обстоятелствата или по принуда за едната диплома... А и в света има нужда от няколко идеалиста, дори и в един момент да се окаже, че за тях няма работа...  Confused

Извинявам се за оф-топика  Peace

# 61 23 ян. 2009, 16:56 ч.
  • Мнения: 1 761
Зелена мечта-много ми харесаха думите ти.Може би наистина не всеки знае на 20 години какво точно иска да прави,особено ако няма кой знае какъв пример или инфо за евентуалните възможности.
Аз едва сега си давам сметка за това.Раждането на детето и живота в чужбина определено са ме променили доста,при това в една неособено позната за мен светлина.Сега хем се чувствам много жива,сякаш съм на 16-18 години,хем си давам сметка,че не искам да си използвам силите за купони и безкрайни приключения.Искам да правя нещо,което е просто добро.
И ако сега трябва да избирам какво да уча,иска ми се и на мен нещо, с което да помагам на хората,напоследък много голямо удоволствие ми доставя да си играя с деца,да им измислям разни игри,да правим заедно курабийки.Участвах в една кампания на Уницеф скоро и удовлетворението ми от това да помогна на непознато дете в беда беше едно много специално изживяване.

Не знам какво бих могла да уча.Но искам да запазя усещането,че правя нещо добро,дори и да изглежда съвсем просто и да не ми плащат кой знае какво за това.Дори и нищо да не получавам -не е това водещото.

# 62 23 ян. 2009, 17:02 ч.
  • Мнения: 2 907
Сега се замислих, специално по повод поста на Грийндрийм, колко от моите колеги работят в сферата на изкуството или история/археология. 3ма човека, от 6мита, които ми бяха близки, се преквалифицираха тотално и работят в банки, агенции за жилища и т.н. Другите трима станаха учители - единият по английски ( без да е завършил това ), приятелката му - по танци, а третият - по синология  Shocked . Всички следвахме заедно.
Грийндрийм, не оспорвам факта, че вероятно си добра в професията ти, но трябва да си благодарна на късмета ти, че си намерила работа точно в твоята област.

Мента, аз наистина съжалявам, че учих това. Защото интересът е така или иначе тук, но перспективите не са много. Така можех да си имам интереса, а да уча друга професия, която да ми дава хляба.
В момента наистина търся работа ( даже имам нещо вече предвид ), но тя за съжаление няма нищо общо с това, което целях преди повече от 10 години.

# 63 23 ян. 2009, 17:07 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Culturele en Maatschappelijke Vorming
Pedagogiek
Maatschappelijk Werk en Dienstverlening
Omgangskunde

Имам чувството, че тези са много подходящи за теб (съдя от постингите ти).

# 64 23 ян. 2009, 17:18 ч.
  • Мнения: 3 371
завършила съм журналистика и археология. 100% безработна  Laughing .
при това  с нулев шанс за работа   Crossing Arms

# 65 23 ян. 2009, 17:27 ч.
  • Мнения: 871
вярно е късмет, но аз винаги съм работила за късмета си  Peace
Имам подобни на твоите специалности - история, етнология, история на изкуството и тукашната - музеология.  
Едва ли съм по-добра и от моите колеги, просто съм много упорита и винаги съм отстоявала мечтата си да работя по специалността си и според желанията си.
Компромиси не съм правила с мечтата си  Heart Eyes
Но всичко това си има цена - бели косъмчета, нерви, бръчки, натрупана умора и много по-важни работи, които не ми се обсъждат.
Работила съм и във Франция - там е наистина ад да работиш с история на изкуството, а конкурсите са голяма бариера  #2gunfire

# 66 23 ян. 2009, 18:59 ч.
  • Мнения: 3 394
Цитат на: Палмира в пт, 23 яну 2009, 17:18
завършила съм журналистика и археология. 100% безработна  Laughing .
при това  с нулев шанс за работа   Crossing Arms


ти ме разби - и аз това исках навремето да уча и не можах да реша кое повече ме влече.....
поне в някой музей работа няма ли......

# 67 23 ян. 2009, 19:57 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: Арвен в пт, 23 яну 2009, 18:59
Цитат на: Палмира в пт, 23 яну 2009, 17:18
завършила съм журналистика и археология. 100% безработна  Laughing .
при това  с нулев шанс за работа   Crossing Arms


ти ме разби - и аз това исках навремето да уча и не можах да реша кое повече ме влече.....
поне в някой музей работа няма ли......
ти пък  Twisted Evil , трябва да чакам някой да умре първо, после да се откажат половин дузина холандци, накрая да се подмладя с 20 години  Laughing
аз пък искам д а стана счетоводител  Crazy , много се търсят тук, обаче  не мога да събера 2 трицифрени числа, а и харчаааааааааааааааааааа  Money Money Money Money Money, никак несчетоводно , нито по холандски, мъжът ми казва  - като Зил си  Rolling Eyes Rolling Eyes

# 68 23 ян. 2009, 23:00 ч.
  • Мнения: 2 907
Хахаха! Абе Палмира все едно от мое име говори.
Аз преди 6 години някъде тръгнах да търся работа в музей и за двете специалности - изкуство и археология. Не само че няма места, ами са доживотни! Трябва някой да умре, че да пуснат обява за едно място за стотици кандидати. Това е с музеите. Иначе има и други възможности, но навремето ми се видяха още по-невъзможни от музея.
Вярно, има възможност за преподавател, но аз се отказах от ученето преди тази нужната степен за такъв.

А за журналистика и на мен не ми се вярва, но имам много близка приятелка, която завърши журналистика в Yale и понеже не виждаше никакъв изход записа за още 3 години политика. Преди месеци говорих с нея и я питах защо не си подаде документи в европейските иституции в Страсбург или Брюксел. Тя ми каза, че дори с нейното СВ няма никакъв шанс. А тя е вече не само доктор, но и преподавател в Йейл!
Така че като чуя някой да ми казва как се е борил и учил и пак борил, ми се иска винаги да му напомня за може би добрия му късмет. С което не оспорвам работата му.

# 69 23 ян. 2009, 23:25 ч.
  • Мнения: 871
е, аз работя в музей и не съм взела мястото на наскоро починал мениджър Crazy
и във Франция в музей работих  Wink - значи не е невъзможно, но изискват минимум
магистърска степен (призната във Франция ) + 4-то ниво на конкурс за държавната
администрация (музеите са държавни, общински преди всичко).
Не ми побира акъла как търсиш работа в музей след като регламента е железен с
конкурсите, а бг образованието не е признато  newsm78 Трябва френска диплома
и ново учене ...

# 70 23 ян. 2009, 23:29 ч.
  • Мнения: 2 907
Грийндрийм, аз съм израснала във Франция драга. Българският вече почнах да не мога да го говоря наживо. Тук съм учила колеж, лицей, бакът ми литерер и после университет. Малко хора знаят, че съм българка. Какво ще каже умът ти, че не побира сега?

П.П. За мен моята родина отдавна е Франция. Живяла съм по-дълго тук отколкото в България. Повече от половината ми досегашен живот.

# 71 23 ян. 2009, 23:50 ч.
  • Мнения: 871
ми значи трябва да се явиш на конкурсите, преди да търсиш работа в тази област ...
би трябвало да го знаеш по-добре от мен, защото аз живея в Канада, а ти във Франция Peace
на мен канадското ми образование ми отвори вратите в музея във Франция, където бях куратор на експозиция bowuu

освен това спомена 3 години история на изкуството - това дава ли ти магистърска степен  Rolling Eyes
във Франция има прекалено много с док. степен в тази област, което те прави неконкурентноспособна.
Можеш да опиташ в Ecole du Louvre или реставраторска програма,
ама работата е кът при вас, франсетата ни окупираха Консервацията  Mr. Green

Последна редакция: сб, 24 яну 2009, 00:14 от greendream

# 72 24 ян. 2009, 00:15 ч.
  • Мнения: 2 907
Незнам защо си си набила в главата, че за да работиш в музей се правят конкурси. За някои - да, но за тези, където съм кандидатствала не е имало конкурси. Ако искам в Лувъра, сигурно ще мина през конкурс, но не и за нормален исторически музей например.
Не ми се дълбае, ще трябва да се задълбочавам, а тези, които ме познават, знаят, че не е добре.
Хайде, със здраве да си водиш кариерата  Grinning

# 73 24 ян. 2009, 00:34 ч.
  • Мнения: 871
отговорът ти е неуместен - имам страшно много колеги във Франция и приятели, с които работя всеки ден в продължение на години
със сигурност зная каква е процедурата за започване на работа в музей, дажe в нормален исторически музей  - все една и съща - конкурси до дупка  Tired
имам литература по въпроса също Crazy, защото правих и стаж в École du Louvre, където се заблуждаваш, че обучават само за работа в
Réunion des musées nationaux.

# 74 24 ян. 2009, 00:44 ч.
  • Мнения: 2 907
Искаш адресите на музеите, където съм кандидатсвала без конкурс ли? Кажи си го.  Joy
Даже мога да ти дам тел. номера на мадама, която работи в археологическия музей на град Страсбург и дори не е учила история на изкуството или археология. Дотук съм с надприказването. Казах ти, че си хубав пример на зарадван човек в тази област и просто се радвай на това.

# 75 24 ян. 2009, 04:36 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
Цитат на: Палмира в пт, 23 яну 2009, 19:57
аз пък искам д а стана счетоводител  Crazy , много се търсят тук, обаче  не мога да събера 2 трицифрени числа, а и харчаааааааааааааааааааа  Money Money Money Money Money, никак несчетоводно , нито по холандски, мъжът ми казва  - като Зил си  Rolling Eyes Rolling Eyes

имаш перфектни данни финансист. ако можеш да прежалиш счетоводството, вземи се захвани с него  Peace.

# 76 24 ян. 2009, 04:44 ч.
  • Мнения: 3 491
Цитат на: миз в сб, 24 яну 2009, 04:36
Цитат на: Палмира в пт, 23 яну 2009, 19:57
аз пък искам д а стана счетоводител  Crazy , много се търсят тук, обаче  не мога да събера 2 трицифрени числа, а и харчаааааааааааааааааааа  Money Money Money Money Money, никак несчетоводно , нито по холандски, мъжът ми казва  - като Зил си  Rolling Eyes Rolling Eyes

имаш перфектни данни финансист. ако можеш да прежалиш счетоводството, вземи се захвани с него  Peace.
Joy

# 77 24 ян. 2009, 11:14 ч.
  • Мнения: 1 761
Като ви чета оставам с впечатлението,че не е въпрос само на дипломи и късмет, а и на много ( според мен и предимно ) на лични качества.И колко добре говориш местния език,за да си упражняваш професията.

# 78 24 ян. 2009, 17:11 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: блажка в сб, 24 яну 2009, 04:44
Цитат на: миз в сб, 24 яну 2009, 04:36
Цитат на: Палмира в пт, 23 яну 2009, 19:57
аз пък искам д а стана счетоводител  Crazy , много се търсят тук, обаче  не мога да събера 2 трицифрени числа, а и харчаааааааааааааааааааа  Money Money Money Money Money, никак несчетоводно , нито по холандски, мъжът ми казва  - като Зил си  Rolling Eyes Rolling Eyes

имаш перфектни данни финансист. ако можеш да прежалиш счетоводството, вземи се захвани с него  Peace.
Joy
нещо ме бъзикате май, девойки  Laughing Laughing Laughing
обаче тук си е яко на далавера да си счети  Crossing Arms

# 79 24 ян. 2009, 17:49 ч.
  • Мнения: 1 550
Цитат на: kartinka в сб, 24 яну 2009, 11:14
Като ви чета оставам с впечатлението,че не е въпрос само на дипломи и късмет, а и на много ( според мен и предимно ) на лични качества.И колко добре говориш местния език,за да си упражняваш професията.
Картинка, езикът е основно изискване ако се налага да работиш с хора. И то не за тяхно удобство, а по скоро за твое самочувствие.
Дипломата е важна, дотолкова в каква сфера ще избереш да работиш.
Аз имах състудентка, която при завършването ни беше на 50 години и си намери работа. Е, да вярно, че тя е холандка. Но в нейният случай ставаше дума за работа като клиничен психолог и дипломата е определяща.
На мен ми казваха на всяко интервю, че на 35 години съм стара Crazy И че дипломата ми не ми помага особено, защото в областта на човешките ресурси стажът е по- важен от дипломата и е вярно, защото хора с какво ли не образование работят в тази сфера. Да бях избрала и аз клинична психология Rolling Eyes
Има доста неща, които научих чак след завършване на университета :аthinking:З
За това моят съвет е да се срещнеш с т.нар. студентски съветник в университета, където искаш да учиш за да обсъдите какви възможности ти предоставя едно образование в Холандия.
Среща с loopbaanadviseur също може да ти е от полза- тестват те и сами ти предлагат съвети за образование или преквалификация. Например един такъв сайт може да ти е от полза.
Във всеки случай преди да направиш избор за образование, проучи предварително какво с приложението му и колко лесно можеш след това да си намериш работа.
Може и да говорят за не знам си какви стратегии да за решаване на проблема с остаряването на нацията и недостатъчно квалифициран персонал, но в много отношения е от значение на колко си години и дали си майка.
И може и да нямат право да те дискриминират по отношение на произход, пол, семейно положение, религия и т.н., но това е нещо, което особено за жени се прилага с пълна сила.
Разбира се, не означава, че жени и при това чужденки не могат да се реализират професионално тук. Има доста примери за това.
Така, че успех каквото и да решиш да предприемеш:hug:

# 80 24 ян. 2009, 22:06 ч.
  • Мнения: 2 093
Малко в страни от темата, но по повод дискусията между greendream и mystic се замислих че тук в Канада ( а  може би и в други страни), политологията е една от специалностите, които не са много практични. На няколко пьти срещам хора, които са завьршили политология и или работят нещо сьвсем различно или се записват да учат сьвсем различен предмет. Пресен пример, секретарката на вице президента на нашата компания е завьршила тази програма. Така че mystic е права че много често си е чист кьсмет да се реализираш с подобна специалност или пьк е вьпрос на врьзки в сьответната сфера.

# 81 25 ян. 2009, 17:45 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: kartinka в сб, 24 яну 2009, 11:14
Като ви чета оставам с впечатлението,че не е въпрос само на дипломи и късмет, а и на много ( според мен и предимно ) на лични качества.И колко добре говориш местния език,за да си упражняваш професията.

Абсолютно съм съгласна с теб в написаното. Трябва да си много силна личност и с амбиции, за да не останеш в недоволство, че нищо не можеш да постигнеш. Който не е поискал, не е постигнал. И знанието на езика, и ученето на нещо ново и реализацията (професионалната).

# 82 26 ян. 2009, 05:54 ч.
  • Мнения: 1 199
Цитат на: Kalinka в нд, 25 яну 2009, 17:45
Трябва да си много силна личност и с амбиции, за да не останеш в недоволство, че нищо не можеш да постигнеш. Който не е поискал, не е постигнал. И знанието на езика, и ученето на нещо ново и реализацията (професионалната).

Ученето на език и и на нова професионална квалификация зависят единствено от желание, амбиции и усилия. Обаче си има специалности, за които се изисква и много голям късмет за да се реализираш, много по-голям отколкото в други области. Завърши  философия например или история на изкуството, полагай колкото си искаш усилия, ама късмет ще ти трябва много повече отколкото ако си учил за учителка по английски примерно. Това е положението, всичко си зависи от спациалността. Останалото са общи приказки и клишета.

# 83 26 ян. 2009, 09:17 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
heureuse,
по принцип си права, но ако искаш да работиш нещо, а виждаш, че не става с дипломата, която имаш, то тогава можеш да се преквалифицираш (курсове, специалност и т.н.). Но се иска малко повече от недоволство, че не можеш да се реализираш.  Peace Разбира се, има хора, които имат диплома и това, че не правят нищо с нея не ги притеснява. И са щастливи....

# 84 26 ян. 2009, 09:31 ч.
  • Мнения: 62
Vsichko e adski OTNOSITELNO!!!!!!!!!!!!!

# 85 26 ян. 2009, 11:33 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Цитат на: heureuse в пн, 26 яну 2009, 05:54
Ученето на език и и на нова професионална квалификация зависят единствено от желание, амбиции и усилия. Обаче си има специалности, за които се изисква и много голям късмет за да се реализираш, много по-голям отколкото в други области. Завърши  философия например или история на изкуството, полагай колкото си искаш усилия, ама късмет ще ти трябва много повече отколкото ако си учил за учителка по английски примерно. Това е положението, всичко си зависи от спациалността. Останалото са общи приказки и клишета.

Съгласна съм изцяло с това мнение  Peace
Аз също вярвам, че на личните качества се приписва по-голяма тежест, отколкото те имат реално. За намирането на работа, в която и да е област, е необходима голяма доза късмет, но това важи особено за професии, чиято "котировка" на пазара на труда е по-ниска  Wink

# 86 26 ян. 2009, 12:05 ч.
  • Мнения: 1 550
Освен голяма доза късмет е необходима и т.нар. network или мрежа от социалните контакти. Препоръчва се като се започне от сайтове за намиране на работа, курсове за успешно кандидатстване, бюра по труда и дори в учебните заведения да се създават контакти на всякъде и на всяко ниво. Има дори предприятия, които стимулират финансово служителите си да вербуват нови такива.
Всеки път при кандидатстване с т.нар. отворено писмо (т.е. представяш се на определен работодател със запитването дали имат подходяща кандидатура за теб) следва запитване дали имаш познати или членове от семейството работещи вече за съответния работодател и кой им е персоналния номер.
95% от познатите (холандци и чужденци) ми са започнали по този начин работа, а именно чрез връзки.
Много често се казва в Холандия- "Не е важно кой си ти, а кои са ти приятелите".
Това да ви звучи познато?

# 87 26 ян. 2009, 12:25 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Милен@, и при нас е така - започват да работят по създаването на мрежа от социални контакти още с постъпването в университета, търсят референти, стремят се към близост с хора на по-високи нива, често и работата на доброволни начала е всъщност с цел получаване на препоръка  Confused И в организациите първо питат служителите дали имат някого да препоръчат, още преди да обявят конкурс за свободно работно място...

Предполагам, че за някои професии това е с по-голямо значение, за други - "връзките" са с по-малка тежест, но никога не са за пренебрегване  Peace

# 88 26 ян. 2009, 14:27 ч.
  • Мнения: 871
Цитат на: heureuse в пн, 26 яну 2009, 05:54
Цитат на: Kalinka в нд, 25 яну 2009, 17:45
Трябва да си много силна личност и с амбиции, за да не останеш в недоволство, че нищо не можеш да постигнеш. Който не е поискал, не е постигнал. И знанието на езика, и ученето на нещо ново и реализацията (професионалната).

Ученето на език и и на нова професионална квалификация зависят единствено от желание, амбиции и усилия. Обаче си има специалности, за които се изисква и много голям късмет за да се реализираш, много по-голям отколкото в други области. Завърши  философия например или история на изкуството, полагай колкото си искаш усилия, ама късмет ще ти трябва много повече отколкото ако си учил за учителка по английски примерно. Това е положението, всичко си зависи от спациалността. Останалото са общи приказки и клишета.

според мен, това също е клише - имам диплома, с която ако си намеря работа е голям късмет ...

Кой се преквалифицира в нова област ако знае, че няма да си намери сравнително лесно работа ? Да си зрял човек, вече около 30 години, да си минал вече романтичния си период и да си учил неща, които са ти на сърцето, тогава не си взел разумно решение и избираш да учиш нещо, което по подразбиране е непрактично  newsm78

За да се "реализираш" професионално или просто, за да си намериш работа по специалността, изискването е да си разбрал, че дипломите работа не дават. Те са допълнителното украшение на профила ти. Трябва да си работил в областта си, обикновено от най-ниските нива и постепенно да си се изкачвал в стълбицата докато учиш или помеждувременно. Почти никъде не върви историята: завършвам докторат и започвам работа като директор без никакъв трудов стаж по специалността. Това става само ако си в научната, преподавателската сфера или университета.

# 89 26 ян. 2009, 14:51 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Разбира се, реализирането е съвкупност от много фактори, но все пак едно от най-важните неща е личността. Например, аз не съм въобще амбициозна и предприемчива. Бих могла да постигна много повече в този живот, но ми липсват тези качества. Дори и да имаш network се иска дадена лична нагласа. Дори и да започнеш от ниско ниво и да се изкачваш...пак се искат някои качества.

Моята приятелка стоя тук години без работа. Мърмори, но не се захвана с нищо. След разговор с кметицата на техният град, осъзна, че трябва нещо да направи. Започна на доброволни начала в кметството и й беше доста трудно да преглътне, че като инженер, вършеше работа на чертожник за 50 евро на месец. Пречупи се и сега има страхотна работа по специалността си. Наближава 40-те.

В същото време имам приятелка българка с диплома, която е 17-18 години тук и е доволна да е по течението. Няма амбиции да постигне нещо, освен да изкара малко пари с някакъв труд, който не е по специалността и да си гледа семейството. Другата ни приятелка българка й омръзна да бъде касиерка и на 34-35 започна да учи за полицай.

Хора всякакви. 

# 90 26 ян. 2009, 16:36 ч.
  • Мнения: 1 107
Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 14:51
Разбира се, реализирането е съвкупност от много фактори, но все пак едно от най-важните неща е личността. Например, аз не съм въобще амбициозна и предприемчива. Бих могла да постигна много повече в този живот, но ми липсват тези качества. Дори и да имаш network се иска дадена лична нагласа. Дори и да започнеш от ниско ниво и да се изкачваш...пак се искат някои качества.


ох, помислих, че аз съм писала Hug Понякога си мисля, че каквито и знания и способности да имам в този живот май ще ги опропастя... Embarassed

Прави ми впечатление и друго - обръщали ли сте внимание, че ако човек търси работа по специализирани сайтове, най-често става дума за мениджърски позиции. Сякаш безмълвно ни е насажда едно мнение, че да управляваш другите си е висша цел в живота. Това може да е малко пресилено, но и в Бг и тук управленческите позиции са най-търсени публично, по-обикновенните явно попадат в онази мрежа от познати и роднини, а не в обявите за свободни места.....

# 91 26 ян. 2009, 16:52 ч.
  • Мнения: 653
Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 14:51

В същото време имам приятелка българка с диплома, която е 17-18 години тук и е доволна да е по течението. Няма амбиции да постигне нещо, освен да изкара малко пари с някакъв труд, който не е по специалността и да си гледа семейството. Хора всякакви. 

е това малко ли е? имаШ ли представа какво е да изкарваШ пари за да си гледаШ семйството?
много по_лесно е да у4иШ какво ли не и да си търсиШ занимания но профит докато някой те издържа....

# 92 26 ян. 2009, 18:09 ч.
  • Мнения: 1 169
Цитат на: gioia. в пн, 26 яну 2009, 16:52
Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 14:51

В същото време имам приятелка българка с диплома, която е 17-18 години тук и е доволна да е по течението. Няма амбиции да постигне нещо, освен да изкара малко пари с някакъв труд, който не е по специалността и да си гледа семейството. Хора всякакви. 

е това малко ли е? имаШ ли представа какво е да изкарваШ пари за да си гледаШ семйството?
много по_лесно е да у4иШ какво ли не и да си търсиШ занимания но профит докато някой те издържа....

Абсолютно съм съгласна с goia

# 93 26 ян. 2009, 19:22 ч.
  • Мнения: 1 761
Весела тема стана:0
Малко по-късно ще напиша едно по-шеговито мнение, за което, моля, не ме взимайте на подбив. bowuu

Калинка-независимо от годините  и държавата,когато се появи бебе у дома всичко се променя.А като станат две още повече.За добро или зло никъде по света не дават дипломи за майки,нито плащат този вид труд.Несъмнено обаче каквито и да са личностните качества на всяка една майка от форума,уроците от нощното хранене,коликите и високата температура са безценни.

И аз имам една приятелка,която  е лекар тук.Бабата и дядото се редуваха да идват от бг,за да гледат бебето,докато тя  учеше.Сега детето ходи всеки божи ден на градина,събота и неделя го гледа баща му.Скоро бяхме заедно на един рожден ден и детето бягаше от майка си.АЗ ТОЧНО ТОВА НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧИ.


Пуснах темата за идеи как може да се постигне баланс между  продължаване на образованието  и майчинсво в чужбина,без помощ от баби и дядовци.Идеята ми не е да се посветя на трупането на дипломи или доброволен затвор у дома, а да използвам уменията си и знанията си така,че да правя нещо полезно и приятно без това да става за сметка на детето ми-то винаги е на първо място,откакто разбрах,че съм бременна.

# 94 26 ян. 2009, 19:53 ч.
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Цитат на: kartinka в пн, 26 яну 2009, 19:22


...независимо от годините  и държавата,когато се появи бебе у дома всичко се променя.А като станат две още повече.За добро или зло никъде по света не дават дипломи за майки,нито плащат този вид труд.Несъмнено обаче каквито и да са личностните качества на всяка една майка от форума,уроците от нощното хранене,коликите и високата температура са безценни.


Много то4но казано,картинка  Peace

Цитат на: kartinka в пн, 26 яну 2009, 19:22

И аз имам една приятелка,която  е лекар тук.Бабата и дядото се редуваха да идват от бг,за да гледат бебето,докато тя  учеше.Сега детето ходи всеки божи ден на градина,събота и неделя го гледа баща му.Скоро бяхме заедно на един рожден ден и детето бягаше от майка си.АЗ ТОЧНО ТОВА НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧИ.

 Confused

Цитат на: kartinka в пн, 26 яну 2009, 19:22


Пуснах темата за идеи как може да се постигне баланс между  продължаване на образованието  и майчинсво в чужбина,без помощ от баби и дядовци. Идеята ми не е да се посветя на трупането на дипломи или доброволен затвор у дома, а да използвам уменията си и знанията си така,че да правя нещо полезно и приятно без това да става за сметка на детето ми-то винаги е на първо място, откакто разбрах, че съм бременна.

Подкрепям напълно. Peace

За протокола: завърШила съм Икономика в Бг. Тук записах съЩото,понеже така се стекоха обстоятелствата,но карах две години и прекъснах. Междувременно ми попадна предложение за работа ,уж временно , парттайм, после се ожених, забременях , роди се детето , после и второто и така лека полека въртележката се завъртя и аз все оЩе съм тук. Парттайма ми е удобен за момента, работата не е кой знае какво, не е по специалността ми , но пък ми остава време да си видя и децата ( засега ) Mr. Green

# 95 26 ян. 2009, 21:06 ч.
  • Мнения: 868
картинка, и аз това щях да пиша. Ти имаш предимството да избираш какво учиш (доколкото разбирам) знаейки как е животът с дете и знаейки, че детето ти е най-важното. (Някои от нас изобщо не са мислели за деца като са учели.)

Според мене балансът е малко мит, но би могла да се насочиш към професии, които наистина позволяват парт-тайм опция или поне да са традиционните от 9 до 5. С други думи, като си тръгнеш от офиса, да можеш да си оставиш работата там, ако знаеш какво имам наум.

Колкото до ученето и майчинството, ако не ти се налага да работиш и учиш едновременно, не мисля, че ще ощетиш детето много. Ще учиш докато детето е на училище, но от време на време пак може да се наложи тате да е навън с детето докато ти пишеш репорт или друго. Много училища предлагат онлайн програми. Тези не са моето предпочитание, но пък дават друга опция (е, пак ще ти трябват блокове от време за четене, но поне няма да караш често до университет и не трябва да си физически в клас от... до).   Успех ти желая!

# 96 26 ян. 2009, 21:12 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: gioia. в пн, 26 яну 2009, 16:52
Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 14:51

В същото време имам приятелка българка с диплома, която е 17-18 години тук и е доволна да е по течението. Няма амбиции да постигне нещо, освен да изкара малко пари с някакъв труд, който не е по специалността и да си гледа семейството. Хора всякакви. 

е това малко ли е? имаШ ли представа какво е да изкарваШ пари за да си гледаШ семйството?
много по_лесно е да у4иШ какво ли не и да си търсиШ занимания но профит докато някой те издържа....

Разбира се, че не е малко. Много е даже, АКО се касае предимно за изхранване на семейството. Тя би могла да бъде човек, който да каже: Ето, нищо не мога да направя в тази държава. Не ми се дава шанс. Не го прави, за което й свалям шапка, защото тя е избрала какво и как.....

Поне аз не съм получила адаптивност, като част от развитието ми. Оценявам го  отрицателно. За да постигнеш неща в живота се иска именно това. Винаги съм казвала, че тукашното образование, учи децата от най-малки на това качество (пример: различни учители всяка година, различни съученици понякога). Въпрос на адаптивност към ситуцията имаха и моите състудентки: бременни, с деца, самотни майки и т.н. Възхищавах им се как се справят, защото бяхме много заети и имахме кошмарни стажове. Всяка една от тях, беше сграбчила този шанс: да вземе диплома, за да работи и да си гледа детето. Имаха алтернатива: домакини или на социални.

Картинка, написаното за майката е така. Никой не го отрича. Ти започна тема, която не беше насочена към този аспект: диплома за майка.  Peace

Последна редакция: вт, 27 яну 2009, 13:49 от Kalinka

# 97 26 ян. 2009, 23:54 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Ще ви разкажа за късмета, мога да ви разсмея...  Grinning (или да вдъхна надежда)

Преди 5 години мъжът ми кандидатства във фирма, в която много му се иска да работи, ама много. Професията му е такава, че дипломите не са приоритет, почти и не правят разни личностови тестове, но дават някаква задача, която трябва да се реши за минимум време - оптимално решение  Peace Предния ден го тресе Радино вълнение и се обажда на приятел, който е много печен в решаването на задачи - да му даде съвети.

На приема за работа му се пада абсолютно същата задача, която един ден е решавал заедно с колегата си!  Laughing
А да ви казвам ли как ме приеха на работа, за която не бях кандидатствала дори? С удоволствие си я работих след това, но в деня, в който ми съобщиха, че съм одобрена, не знаех как да си преведа името на длъжността   Joy

Има и много ситуации, в които шансът не е бил на моя страна, разбира се  Peace (напр. дипл. ми ръководител почина от рак)
... но за тях няма да разказвам, туко-виж се оказало не въпрос на шанс, а на липса на качества  ppp (шегувам се  Wink, да не обидя някого  Peace Hug)

kartinka, успех!

# 98 27 ян. 2009, 00:04 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Mentha,
знаеш ли поради липса на качества колко милиона хора изпускат милиони шансове?  Wink  Hug

# 99 27 ян. 2009, 05:36 ч.
  • Мнения: 1 199
Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 09:17
heureuse,
По принцип си права, но ако искаш да работиш нещо, а виждаш, че не става с дипломата, която имаш, то тогава можеш да се преквалифицираш (курсове, специалност и т.н.). Но се иска малко повече от недоволство, че не можеш да се реализираш.  Peace

Това е така, но леко се измества фокусът, защото ставаше въпрос за ролята на късмета и усилията при отделните специалности, а не да си сменяме специалностите. Т.е. дали един млад изкуствовед във Франция може да разчита да се реализира по специалността си само с много хъс и личностни качества (абсурдно за мен твърдение при тази висока безработица сред младите в страната).

На въпроса на Картинка - съветът на Пикси да намериш баланса семейство -кариера като се ориентираш към специалности които позволяват работа на непълно време или поне фиксиран 8-часов работен ден е добър. По време на следването - да не учиш редовно, а да взимаш по-малко курсове, така обаче следването ти ще се проточи. И един съвет от мен - гледай на следването си не като на неприятно задължение, а като на лукс, който можеш да си позволиш Peace

# 100 27 ян. 2009, 10:14 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Картинка,
аз ти споменах някои специалности, но ми хрумна една друга:
Creative therapie, която може да бъде и с музика. Има я и в задочен вариант.

 heureuse,
не е нужно на всяка цена да си сменяш специалността. Но с курсове може да се развиеш в твоята област, но в друга посока. Ще дам пример в моята област, защото съм запозната и да не говоря наизуст,
Например: диплома учител по религия. Иска да работи на пълно работно време, но в дадено училище няма достатъчно часове или въобще е пред заплахата да няма никакви часове. Какво може да направи такъв човек: 1. примирява се; 2. започва курсове по предмет близък до този; курс за помощ на учениците, евентуално за ръководене на екип и т.н.

разбира се, има и шанс, но според мен, той играе по-малко роля. Имах състудентка румънка, която месеци преди да завърши ходеше на 101 интервюта или не й отговаряха и не я канеха на интервю; или предпочитаха друг. Ама тя....не се отказа. В същото време (моите лични качества и характер) аз се кандидатирах на 2 места, които исках (твърде много избирателност  Wink ) и си казах, че съм доволна и на работата, която имах и мога да правя още няколко месеца, дори и да не мога да работя 1 година с дипломата си. Личен избор и при нея и при мен, продиктуван от това що за хора сме.  Wink


# 101 27 ян. 2009, 13:03 ч.
  • Мнения: 1 761
Pixie-точно това си мислех да направя и даже имам някакви идеи вече.Много хубав съвет ми даде,за което ти благодаря.


heureuse-за мен ученето никога не е било неприятно,като се замисля винаги съм посещавала допълнителни курсове или майсторски класове до преди да имам бебе,че и след това.Съгласна съм,че образованието е лукс и съм много благодарна на съдбата (е, и на мъжа ми също Wink,че имам тази възможност.

# 102 27 ян. 2009, 13:05 ч.
  • Мнения: 653
Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 21:12
Цитат на: gioia. в пн, 26 яну 2009, 16:52
Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 14:51

В същото време имам приятелка българка с диплома, която е 17-18 години тук и е доволна да е по течението. Няма амбиции да постигне нещо, освен да изкара малко пари с някакъв труд, който не е по специалността и да си гледа семейството. Хора всякакви. 

е това малко ли е? имаШ ли представа какво е да изкарваШ пари за да си гледаШ семйството?
много по_лесно е да у4иШ какво ли не и да си търсиШ занимания но профит докато някой те издържа....

Разбира се, че не е малко. Много е даже, АКО се касае предимно за изхранване на семейството. Тя би могла да бъде човек, който да каже: Ëто, нищо не мога да направя в тази държава. Не ми се дава шанс. Но не го прави (за което шапка й свалям), защото тя е избрала какво и как.....

Поне аз не съм получила адаптивност, като част от развитието ми, като образование. Което оценявам отрицателно, защото за да постигнеш неща в живота, се иска именно това. Винаги съм казвала, че тукашното образование учи децата от най-малки на това (пример: различни учители всяка година, различни съученици понякога). Въпрос на адаптивност към ситуцията имаха и моите състуденти: бременни, с деца, самотни майки и т.н. Възхищавах им се как се справят, защото бяхме много заети и имахме кошмарни стажове. Всяка една от тях, беше сграбчила този шанс да вземе диплома, за да работи и да си гледа детето. Имаха алтернатива: домакини или на социални.

Картинка, написаното за майката е така. Никой не го отрича. Ти започна тема, която не беше насочена към този аспект: диплома за майка.  Peace

добре, 4е си у4ител по английски а не по български   Wink

# 103 27 ян. 2009, 13:45 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
А ти си винаги проклета в отговорите си. Изкажи се по темата, моля. От чешене на клавиатура никой няма нужда. Най-вече в сериозните теми.

# 104 27 ян. 2009, 13:50 ч.
  • Мнения: 653
Цитат на: Kalinka в вт, 27 яну 2009, 13:45
А ти си винаги проклета в отговорите си. Изкажи се по темата, моля. От чешене на клавиатура никой няма нужда. Най-вече в сериозните теми.

изказала съм се
баси злобата  ooooh!

# 105 27 ян. 2009, 13:52 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Правиш лирични отклонения, които не са по темата. Най-вече с използване на малки букви и 4  Wink

# 106 27 ян. 2009, 14:09 ч.
  • Мнения: 1 761
Момичета,моля ви не се карайте.Няма смисъл да си създаваме излишни отрицателни емоции.
Лек ден от мен,аз отивам с детето в гората на разходка. Hug

# 107 27 ян. 2009, 22:21 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
нямам ниЩо по темата да кажа, но я 4ета с удоволствие  Peace

желая да напомня, 4е не вси4ки имаме цялата азбука на кирилица, или възможност да използваме програмки за кирилизация на работното място.
главните букви не са задължителни във форумното пространство, да не се впрягаме толкова, заЩото има постинги с такива, но без препинателни знаци, което ги прави абсолЮтно не4етливи.

# 108 28 ян. 2009, 00:45 ч.
  • ES
  • Мнения: 2 172
Браво на всички, които са се реализирали извън България!

Образованието ми е висше икономическо, после 4 години работих като асистент на експерт счетоводител. Тук от 1 г работя долу горе това, което искам, но съм още далеч от счетоводството, но до колкото разбрах в този департамент влизат по кръвни групи, не по умения. За да стигна до тук първо много съм го мечтала, после съм се борила, макар хората покрай мен ми казваха, че, моята професия тук не мога да я практикувам.

Въпроса ми е, вие как се реализирахте, как работите по това, което сте завършили - направо сте дошли с договор от БГ или на место сте дерзали и сте постигнали всичко. Интересно ми е!

# 109 2 фев. 2009, 21:54 ч.
  • UK
  • Мнения: 1 334
Гери_то в Испания няма ли по-малки практики (за одит и счетоводни услуги),където да започнеш с training contract и едновременно да придобиеш опит и местната квалификация-еквивалент на българската експерт-счетоводител? Или пък да потърсиш такива, в които съдружниците са англичани и биха те спонсорирали да учиш АССА примерно. Ти все пак си работила 4 години и сигурно имаш отлични познания по МСС.

# 110 4 фев. 2009, 18:42 ч.
  • Мнения: 7 091
Момичета, вижте дали някой не може да помогне с информация :
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=368855.msg10053802#msg10053802

Тук имаше доста хора с арт образование, може да знаете нещо, все пак е за благотворителност за деца.

# 111 5 фев. 2009, 08:37 ч.
  • Мнения: 6 390
и аз съм от тези който няма кой зане какво да кажат, завършила съм в бг, и много за кратко работих по специалност тук, нямам намерение да я работя тази работа ... поне за сега... и нямам хъс за ново учение...
но пък чета с интерес кой какво  Mr. Green

# 112 5 фев. 2009, 09:48 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: Eli_cz в чт, 05 фев 2009, 08:37
и аз съм от тези който няма кой зане какво да кажат, завършила съм в бг, и много за кратко работих по специалност тук, нямам намерение да я работя тази работа ... поне за сега... и нямам хъс за ново учение...
но пък чета с интерес кой какво  Mr. Green

И на мен ми е много интересно да чета за другите.
Честно казано и моите амбиции и хъс за работа са доста малки, но живота е толкова непредсказуем и не се знае дали няма да съжалявам, че малко / нищо не съм работила. Имам позната, която е на около 50 и миналата година я изостави съпругът й. Никога не е работила и сега е в ужасно положение: на неговата милост да я издържа.....Подобни истории ме карат да се замисля. Сега положението е розово, безоблачно, но изненадите в този живот са 1001.....

# 113 5 фев. 2009, 12:09 ч.
  • Мнения: 10 012
Аз работих доста кратко по специалността си, но при мен нещата се развиха доста нестандартно. Предложиха ми съвсем различна работа докато... се ровех в пясъка с детето. Майката на детето ровещо в съседство ме убеди че съм точно който трябва да я замести на работа (беше бременна). Аз въобще не я приех сериозно, но и дадох телефона си. На другата сутрин имах интервю и подписах веднага след това. Взеха ме заради безупречното ми владеене на език (не чешки за момента, чешкия научих в последствие).
По специалността си не работя по много причини, но това е съзнателен избор. Имах шанса, не че го нямах, просто се възползвах от доста по-добро заплащане.
За мен работа по специалността не е равностойно на реализация. Реализацията по-скоро е адекватно заплащане на труда ми.
Усещам, че звуча меркантилно, но отдавна се отърсих от нуждата да робувам на дипломата си.
Изненадващо за мен открих, че имам и други способности, бях оценена, но за мен това не е равностойно на успех в живота. Ходя на работа, е голяма изненада! Кой не ходи!

Не че не се заяждат с мен, че ех, не работя по специалността си, колко жалко. За мен не е. Имам време за семейството и хобитата си.
Ако работех по специалността си сигурно щяха да ми подмятат как ме няма по цял ден, горките ми деца.
Ммм-да. Адът, това са другите.
 
Какво означава "да постигнеш нещо в живота"? Не е ли това да живееш  щастливо според своите представи?
Аз не желая да живея живота на някой друг.
Затова изумявам когато някой започне да обсъжда чуждия избор.
Калинка, твоята позната да се вземе в ръце. На 50 не си бита карта, освен това не е ли длъжен мъжа и да я издържа според холандския закон?

# 114 5 фев. 2009, 12:22 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: Dez в чт, 05 фев 2009, 12:09
......
 освен това не е ли длъжен мъжа и да я издържа според холандския закон?
длъжен е , 12 години след развода....
ама калинка не е писала точно каква е ситуацията...може да е саменвонен, или да са чужденци и двамата тук....

# 115 5 фев. 2009, 15:40 ч.
  • Мнения: 1 761
Обикновено в Холандия хората като се женят сключват договор ( предбрачен,но той не касае само брака и евентуалния развод).
В нашия договор с мъжа ми сме се разбрали той да плати образованието ми,имам разни свободи да ходя където искам и когато поискам и даже и ако се случи да се разведем няма да се налага да се надявам на подаяния,а ще мога да си живея както преди,само че без него.Ама ми харесва да си живея с него.

Слава Богу,имам страхотен съпруг,който нито физически нито емоционално прилича на холандец и за мой късмет няма опашка от предишен брак и бивши съпруги.

Калинка-на 50 години живота в Холандия става интересен,независимо със или без съпруг.Твойта позната просто трябва да си отвори очите и да се огледа в кой век живее.

# 116 5 фев. 2009, 16:49 ч.
  • Мнения: 653
Цитат на: kartinka в чт, 05 фев 2009, 15:40
Обикновено в Холандия хората като се женят сключват договор ( предбрачен,но той не касае само брака и евентуалния развод).
В нашия договор с мъжа ми сме се разбрали той да плати образованието ми,имам разни свободи да ходя където искам и когато поискам и даже и ако се случи да се разведем няма да се налага да се надявам на подаяния,а ще мога да си живея както преди,само че без него.Ама ми харесва да си живея с него.



забравила си клаузола с когото   Joy ина4е не е зле договор4ето
а от твоя страна неЩо иска ли се  newsm78

# 117 5 фев. 2009, 17:11 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: gioia. в чт, 05 фев 2009, 16:49
...........
а от твоя страна неЩо иска ли се  newsm78
Laughing Laughing Laughing Twisted Evil

# 118 5 фев. 2009, 17:51 ч.
  • Мнения: 653
Цитат на: Палмира в чт, 05 фев 2009, 17:11
Цитат на: gioia. в чт, 05 фев 2009, 16:49
...........
а от твоя страна неЩо иска ли се  newsm78
Laughing Laughing Laughing Twisted Evil

Що бе интересно ми стана
пример: да му е разреШено да гледа вси4ки ма4ове или пък жена му да не си увели4и теглото с пове4е от 10% за определен брой години .... Flutter

# 119 5 фев. 2009, 18:36 ч.
  • Мнения: 1 761
gioia-мъжът ми не гледа мачове,не е фен на футбола.Виждал ме е всякаква,преди да се оженим ми идваше на всички репетиции и е съвсем наясно,че ако иска да изглеждам добре трябва да ми предостави съответното време за това-прави го и то много добре.Аз обичам да се грижа за външността си,да си угаждам,мога цял ден да прекарам пред огледалото у дома,за да се приготвя за вечерта.Това не зависи от факта дали съм омъжена или не,мисля аз.

От мен се иска(ше) да се оженя за него.То да не е малко?


Темата беше за образованието в чужбина,не за моя мъж. Wink

# 120 6 фев. 2009, 00:54 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Чужденци са и двамата, затова го няма това с холандското законодателство.
Друга ми беше мисълта, а именно че толкова изненади има в този живот. И доста от тях могат да са неприятни.

# 121 6 фев. 2009, 11:23 ч.
  • Мнения: 5 710
Никога не съм работила по специалността си. Веднага след като завърших в БГ бяха много тежки времената и се наложи бързо да взимам решения кое ми е важно - да работя за пари или да работя по специалността. Имах реална възможност да замина да правя PhD в Щатите, но поради разни причини, които не ми се обясняват се отказах ( което беше груба грешка) и животът ми пое друга посока - здравеопазване, социална сфера.
Тук бих работила мн. малко неща - едното е клиничен мониторинг ( Роца Simple Smile),   но тъй като съм на село това е доста далечна вероятност, а не сме склонни на преместване  поради много причини.
И тъй като се налага да се приспособявам за пореден път, в момента се образовам в собсвен мъничък бизнес, който да ни държи над водата, поне докато трае тази криза ...
Тук работните места намаляват с всеки ден, става страшно. Имаше по 100 обяви дневно, сега има по 10. Хора излизат на улицата и все повече се прокрадват настроения в стил "британската работа за британците " .
Аз да си призная мислите ми за сметки и пари в момента са ми водещия стимул за справяне и много надделяват над диплома и опит ( които тук не значат много, да не кажа нищо). Замислям се и да използвам тази криза и за учене още, университетът е винаги отворен.

# 122 10 дек. 2009, 11:45 ч.
  • Мнения: 23
Здравейте, пуснах тази тема във форума , във връзка с дъщеря ми:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=453070.new#new

Моля за помощта на мамите, извън БГ...

# 123 10 дек. 2009, 13:04 ч.
  • Мнения: 5 475
Цитат на: Арвен в ср, 21 яну 2009, 19:11
мдааааааа, аз съм от тези, които все учат ooooh!

    И аз съм от същата порода.  Wink

    Завърших СУ в България, после икономика и търговия във Флоренция - Италия. Peace
    Накрая приключих с  МБА в САЩ.  Peace
 
    Сега от време на време посещавам различни курсове.
    Последният беше по управленско счетоводство.
 Peace
     Работя по специалността си от години в различни страни - България, САЩ и сега в Италия.  Peace
     Имайки предвид, че е широкоспектърна , преминах през различни области - първо финанси, а сега работя в сферата на администрацията и управлението.
  
  Определено съм доволна от професионалната ми реализация.  Peace

# 124 10 дек. 2009, 13:27 ч.
  • Мнения: 407
Картинка, много хубава ти е темата!
Като те чета обаче Simple Smile и ме се ще да питам. Ти коя година си учила в БГ консерваторията и какво точно?
Виждам сме една възраст. Аз също учех там, но не успях да се дипломирам поради здравословен проблем. Получих астма, а моя инструмент е флейта, та както се сещаш астма и флейта някак няма да се получи, трябваше да прекъсна.
След това обаче се преориентирах и завърших Математика и информатика + икономика. За щастие на моите родители които са математици  Grinning и мойта музикални наклонности винаги са им били трън в очите.
Работя си по специалността, дори мога да кажа, че за възрастта си направих доста завидна кариера.
Приеха ме на работа още докато бях в университета, а и дъщеря ми тогава беше бебе. Трудно се съчетава майчинството с учене и работа, но не е невъзможно Simple Smile. Спала съм по 2-3 ч. на денонощие, но какво са безсънните нощи за една майка?
Щом като ти се ще работи по въпроса и винаги ще намериш начин!

# 125 10 дек. 2009, 14:08 ч.
  • Мнения: X
На мен пъпа ми бил хвърлен в училище Crazy Засега поверието се оправдава Mr. Green
Завърших СУ. И това лято на завършването трябваше да взимам съдбоносни решения. Имах възможност да правя PhD в Италия, да си търся работа в България(то работа си имах и докато следвах, хем не лоша, но исках да работя по специалността) или да хващам пътя към Америка, пак с учебни намерения.
Обаче, като взе че ме тресна един любовен вирус...какво да ви кажа...най-доброто решение в живота си взех тогава. Като следствие си имам 2 прекрасни дечица.
Докато гледах баткото записах MBA, работих 50%(повече след сесиите и през лятото Laughing), после се прехвърлих audit и сега завършвам, тъкмо малкият ще порасне малко.
Смятам да си търся работа от есента, по специалността задължително.

Последна редакция: чт, 10 дек 2009, 15:38 от Анонимен

# 126 14 дек. 2009, 00:00 ч.
  • Мнения: 1 099
Момичета, виждам, че много сте препатили и ще можете да ме посъветвате.

Аз още карам бакалавър, но в университет, в който бакалавър се взема за средно 5 години. Но е доста реномиран.
В момента много сериозно обмислям да се преместя в друг унверситет, където ще мога да взема бакалавър за 3 години.

Въпроса ми е някой въобще гледа ли кой университет си завършил, и има ли значение реномето му newsm78

# 127 14 дек. 2009, 00:42 ч.
  • Мнения: 2 980
Цитат на: Ibsena_ в пн, 14 дек 2009, 00:00
Въпроса ми е някой въобще гледа ли кой университет си завършил, и има ли значение реномето му newsm78

Зависи за какво ще си ползваш дипломата след това. Невъзможно е да се правят обобщения. Аз се занимавам с научна работа (хуманитаристика) и университетска администрация - при нас е много важно къде е учил кандидатът. Мъжът ми завежда фармакологична лаборатория - на тях им стига кандидатът да има тапия, че е лекар или фармацевт. Изобщо не ги вълнува откъде е тапията.

А какво значи да вземеш бакалавър за 3 години? Толкова е продължителността на програмата по принцип? Или можеш да вземаш две години за една?

# 128 14 дек. 2009, 15:45 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: ianajar в пн, 14 дек 2009, 00:42
Цитат на: Ibsena_ в пн, 14 дек 2009, 00:00
Въпроса ми е някой въобще гледа ли кой университет си завършил, и има ли значение реномето му newsm78

Зависи за какво ще си ползваш дипломата след това. Невъзможно е да се правят обобщения. Аз се занимавам с научна работа (хуманитаристика) и университетска администрация - при нас е много важно къде е учил кандидатът. Мъжът ми завежда фармакологична лаборатория - на тях им стига кандидатът да има тапия, че е лекар или фармацевт. Изобщо не ги вълнува откъде е тапията.

А какво значи да вземеш бакалавър за 3 години? Толкова е продължителността на програмата по принцип? Или можеш да вземаш две години за една?



За 5 години бакалавър се взима парт-тайм. Може и да греша де. Аз лично не бих разтягала един бакалавър 5 години. Бих заложила на по-кратката програма. Ти сама трябва да решиш какво те устройва.

# 129 15 дек. 2009, 13:42 ч.
  • Мнения: 5
Здравейте мили майки в чужбина! Пиша ви с надежда ,че ще помогнете да реша един проблем.Сестра ми живее в Калифорния и има детенце на 1г.и9м. Искам да отида и да и помогна с гледането на детето поне за 3 месеца, но и аз имам малко дете на 5г. Много бих искала за три месеца да го запиша някъде в САЩ, за да понаучи английски език.Моля ви ако имате идеи, споделете ги.Очаквам отговорите ви с нетърпение!

# 130 15 дек. 2009, 23:28 ч.
  • ES
  • Мнения: 2 172
Еледа, най-добре питай в американската тема.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата