Публикувана: 21 ян. 2009, 16:44 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2009, 23:28 ч.

Образованието ви в чужбина

14 508
130
1

# 90 26 ян. 2009, 16:36 ч.

Мнения: 1 107

Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 14:51

Разбира се, реализирането е съвкупност от много фактори, но все пак едно от най-важните неща е личността. Например, аз не съм въобще амбициозна и предприемчива. Бих могла да постигна много повече в този живот, но ми липсват тези качества. Дори и да имаш network се иска дадена лична нагласа. Дори и да започнеш от ниско ниво и да се изкачваш...пак се искат някои качества.

ох, помислих, че аз съм писала Hug

Понякога си мисля, че каквито и знания и способности да имам в този живот май ще ги опропастя... Embarassed

Прави ми впечатление и друго - обръщали ли сте внимание, че ако човек търси работа по специализирани сайтове, най-често става дума за мениджърски позиции. Сякаш безмълвно ни е насажда едно мнение, че да управляваш другите си е висша цел в живота. Това може да е малко пресилено, но и в Бг и тук управленческите позиции са най-търсени публично, по-обикновенните явно попадат в онази мрежа от познати и роднини, а не в обявите за свободни места.....

# 91 26 ян. 2009, 16:52 ч.

Мнения: 653

Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 14:51

В същото време имам приятелка българка с диплома, която е 17-18 години тук и е доволна да е по течението. Няма амбиции да постигне нещо, освен да изкара малко пари с някакъв труд, който не е по специалността и да си гледа семейството. Хора всякакви.

е това малко ли е? имаШ ли представа какво е да изкарваШ пари за да си гледаШ семйството?
много по_лесно е да у4иШ какво ли не и да си търсиШ занимания но профит докато някой те издържа....

# 92 26 ян. 2009, 18:09 ч.

Мнения: 1 169

Цитат на: gioia. в пн, 26 яну 2009, 16:52

Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 14:51

Абсолютно съм съгласна с goia

# 93 26 ян. 2009, 19:22 ч.

Мнения: 1 761

Весела тема стана:0
Малко по-късно ще напиша едно по-шеговито мнение, за което, моля, не ме взимайте на подбив. bowuu

Калинка-независимо от годините и държавата,когато се появи бебе у дома всичко се променя.А като станат две още повече.За добро или зло никъде по света не дават дипломи за майки,нито плащат този вид труд.Несъмнено обаче каквито и да са личностните качества на всяка една майка от форума,уроците от нощното хранене,коликите и високата температура са безценни.

И аз имам една приятелка,която е лекар тук.Бабата и дядото се редуваха да идват от бг,за да гледат бебето,докато тя учеше.Сега детето ходи всеки божи ден на градина,събота и неделя го гледа баща му.Скоро бяхме заедно на един рожден ден и детето бягаше от майка си.АЗ ТОЧНО ТОВА НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧИ.

Пуснах темата за идеи как може да се постигне баланс между продължаване на образованието и майчинсво в чужбина,без помощ от баби и дядовци.Идеята ми не е да се посветя на трупането на дипломи или доброволен затвор у дома, а да използвам уменията си и знанията си така,че да правя нещо полезно и приятно без това да става за сметка на детето ми-то винаги е на първо място,откакто разбрах,че съм бременна.

# 94 26 ян. 2009, 19:53 ч.

Italia
Мнения: 4 492

Цитат на: kartinka в пн, 26 яну 2009, 19:22

...независимо от годините и държавата,когато се появи бебе у дома всичко се променя.А като станат две още повече.За добро или зло никъде по света не дават дипломи за майки,нито плащат този вид труд.Несъмнено обаче каквито и да са личностните качества на всяка една майка от форума,уроците от нощното хранене,коликите и високата температура са безценни.

Много то4но казано,картинка Peace

Цитат на: kartinka в пн, 26 яну 2009, 19:22

И аз имам една приятелка,която е лекар тук.Бабата и дядото се редуваха да идват от бг,за да гледат бебето,докато тя учеше.Сега детето ходи всеки божи ден на градина,събота и неделя го гледа баща му.Скоро бяхме заедно на един рожден ден и детето бягаше от майка си.АЗ ТОЧНО ТОВА НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧИ.

Цитат на: kartinka в пн, 26 яну 2009, 19:22

Пуснах темата за идеи как може да се постигне баланс между продължаване на образованието и майчинсво в чужбина,без помощ от баби и дядовци. Идеята ми не е да се посветя на трупането на дипломи или доброволен затвор у дома, а да използвам уменията си и знанията си така,че да правя нещо полезно и приятно без това да става за сметка на детето ми-то винаги е на първо място, откакто разбрах, че съм бременна.

Подкрепям напълно. Peace

За протокола: завърШила съм Икономика в Бг. Тук записах съЩото,понеже така се стекоха обстоятелствата,но карах две години и прекъснах. Междувременно ми попадна предложение за работа ,уж временно , парттайм, после се ожених, забременях , роди се детето , после и второто и така лека полека въртележката се завъртя и аз все оЩе съм тук. Парттайма ми е удобен за момента, работата не е кой знае какво, не е по специалността ми , но пък ми остава време да си видя и децата ( засега ) Mr. Green

# 95 26 ян. 2009, 21:06 ч.

Мнения: 868

картинка, и аз това щях да пиша. Ти имаш предимството да избираш какво учиш (доколкото разбирам) знаейки как е животът с дете и знаейки, че детето ти е най-важното. (Някои от нас изобщо не са мислели за деца като са учели.)

Според мене балансът е малко мит, но би могла да се насочиш към професии, които наистина позволяват парт-тайм опция или поне да са традиционните от 9 до 5. С други думи, като си тръгнеш от офиса, да можеш да си оставиш работата там, ако знаеш какво имам наум.

Колкото до ученето и майчинството, ако не ти се налага да работиш и учиш едновременно, не мисля, че ще ощетиш детето много. Ще учиш докато детето е на училище, но от време на време пак може да се наложи тате да е навън с детето докато ти пишеш репорт или друго. Много училища предлагат онлайн програми. Тези не са моето предпочитание, но пък дават друга опция (е, пак ще ти трябват блокове от време за четене, но поне няма да караш често до университет и не трябва да си физически в клас от... до). Успех ти желая!

# 96 26 ян. 2009, 21:12 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Цитат на: gioia. в пн, 26 яну 2009, 16:52

Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 14:51

Разбира се, че не е малко. Много е даже, АКО се касае предимно за изхранване на семейството. Тя би могла да бъде човек, който да каже: Ето, нищо не мога да направя в тази държава. Не ми се дава шанс. Не го прави, за което й свалям шапка, защото тя е избрала какво и как.....

Поне аз не съм получила адаптивност, като част от развитието ми. Оценявам го отрицателно. За да постигнеш неща в живота се иска именно това. Винаги съм казвала, че тукашното образование, учи децата от най-малки на това качество (пример: различни учители всяка година, различни съученици понякога). Въпрос на адаптивност към ситуцията имаха и моите състудентки: бременни, с деца, самотни майки и т.н. Възхищавах им се как се справят, защото бяхме много заети и имахме кошмарни стажове. Всяка една от тях, беше сграбчила този шанс: да вземе диплома, за да работи и да си гледа детето. Имаха алтернатива: домакини или на социални.

Картинка, написаното за майката е така. Никой не го отрича. Ти започна тема, която не беше насочена към този аспект: диплома за майка. Peace

Последна редакция: вт, 27 яну 2009, 13:49 от Kalinka

# 97 26 ян. 2009, 23:54 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Ще ви разкажа за късмета, мога да ви разсмея... Grinning

(или да вдъхна надежда)

Преди 5 години мъжът ми кандидатства във фирма, в която много му се иска да работи, ама много. Професията му е такава, че дипломите не са приоритет, почти и не правят разни личностови тестове, но дават някаква задача, която трябва да се реши за минимум време - оптимално решение Peace

Предния ден го тресе Радино вълнение и се обажда на приятел, който е много печен в решаването на задачи - да му даде съвети.

На приема за работа му се пада абсолютно същата задача, която един ден е решавал заедно с колегата си! Laughing

А да ви казвам ли как ме приеха на работа, за която не бях кандидатствала дори? С удоволствие си я работих след това, но в деня, в който ми съобщиха, че съм одобрена, не знаех как да си преведа името на длъжността Joy

Има и много ситуации, в които шансът не е бил на моя страна, разбира се Peace

(напр. дипл. ми ръководител почина от рак)
... но за тях няма да разказвам, туко-виж се оказало не въпрос на шанс, а на липса на качества ppp

(шегувам се Wink

, да не обидя някого Peace

)

kartinka, успех!

# 98 27 ян. 2009, 00:04 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Mentha,
знаеш ли поради липса на качества колко милиона хора изпускат милиони шансове? Wink

# 99 27 ян. 2009, 05:36 ч.

Мнения: 1 199

Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 09:17

heureuse,
По принцип си права, но ако искаш да работиш нещо, а виждаш, че не става с дипломата, която имаш, то тогава можеш да се преквалифицираш (курсове, специалност и т.н.). Но се иска малко повече от недоволство, че не можеш да се реализираш. Peace

Това е така, но леко се измества фокусът, защото ставаше въпрос за ролята на късмета и усилията при отделните специалности, а не да си сменяме специалностите. Т.е. дали един млад изкуствовед във Франция може да разчита да се реализира по специалността си само с много хъс и личностни качества (абсурдно за мен твърдение при тази висока безработица сред младите в страната).

На въпроса на Картинка - съветът на Пикси да намериш баланса семейство -кариера като се ориентираш към специалности които позволяват работа на непълно време или поне фиксиран 8-часов работен ден е добър. По време на следването - да не учиш редовно, а да взимаш по-малко курсове, така обаче следването ти ще се проточи. И един съвет от мен - гледай на следването си не като на неприятно задължение, а като на лукс, който можеш да си позволиш Peace

# 100 27 ян. 2009, 10:14 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Картинка,
аз ти споменах някои специалности, но ми хрумна една друга:
Creative therapie, която може да бъде и с музика. Има я и в задочен вариант.

heureuse,
не е нужно на всяка цена да си сменяш специалността. Но с курсове може да се развиеш в твоята област, но в друга посока. Ще дам пример в моята област, защото съм запозната и да не говоря наизуст,
Например: диплома учител по религия. Иска да работи на пълно работно време, но в дадено училище няма достатъчно часове или въобще е пред заплахата да няма никакви часове. Какво може да направи такъв човек: 1. примирява се; 2. започва курсове по предмет близък до този; курс за помощ на учениците, евентуално за ръководене на екип и т.н.

разбира се, има и шанс, но според мен, той играе по-малко роля. Имах състудентка румънка, която месеци преди да завърши ходеше на 101 интервюта или не й отговаряха и не я канеха на интервю; или предпочитаха друг. Ама тя....не се отказа. В същото време (моите лични качества и характер) аз се кандидатирах на 2 места, които исках (твърде много избирателност Wink

) и си казах, че съм доволна и на работата, която имах и мога да правя още няколко месеца, дори и да не мога да работя 1 година с дипломата си. Личен избор и при нея и при мен, продиктуван от това що за хора сме. Wink

# 101 27 ян. 2009, 13:03 ч.

Мнения: 1 761

Pixie-точно това си мислех да направя и даже имам някакви идеи вече.Много хубав съвет ми даде,за което ти благодаря.

heureuse-за мен ученето никога не е било неприятно,като се замисля винаги съм посещавала допълнителни курсове или майсторски класове до преди да имам бебе,че и след това.Съгласна съм,че образованието е лукс и съм много благодарна на съдбата (е, и на мъжа ми също Wink

,че имам тази възможност.

# 102 27 ян. 2009, 13:05 ч.

Мнения: 653

Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 21:12

Цитат на: gioia. в пн, 26 яну 2009, 16:52

Цитат на: Kalinka в пн, 26 яну 2009, 14:51

Разбира се, че не е малко. Много е даже, АКО се касае предимно за изхранване на семейството. Тя би могла да бъде човек, който да каже: Ëто, нищо не мога да направя в тази държава. Не ми се дава шанс. Но не го прави (за което шапка й свалям), защото тя е избрала какво и как.....

Поне аз не съм получила адаптивност, като част от развитието ми, като образование. Което оценявам отрицателно, защото за да постигнеш неща в живота, се иска именно това. Винаги съм казвала, че тукашното образование учи децата от най-малки на това (пример: различни учители всяка година, различни съученици понякога). Въпрос на адаптивност към ситуцията имаха и моите състуденти: бременни, с деца, самотни майки и т.н. Възхищавах им се как се справят, защото бяхме много заети и имахме кошмарни стажове. Всяка една от тях, беше сграбчила този шанс да вземе диплома, за да работи и да си гледа детето. Имаха алтернатива: домакини или на социални.

Картинка, написаното за майката е така. Никой не го отрича. Ти започна тема, която не беше насочена към този аспект: диплома за майка. Peace

добре, 4е си у4ител по английски а не по български Wink