Публикувана: 21 ян. 2009, 19:38 ч.
Последно мнение: 23 ян. 2009, 14:23 ч.

След 10 години брак...

7 873
34
1

Гост

# 15 21 ян. 2009, 22:39 ч.

Мнения: 1 680

10 години...

Ние сме на пероди, ту се обичаме , ту не можем да се понасяме.
Разнообразяваме на по чаша вино с дълги разговори, за живота, за децата, за изминалия ден, след като преспим децата естествено.

# 16 21 ян. 2009, 22:47 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Цитат на: Kremena 75 в ср, 21 яну 2009, 19:38

Може да ви се стори странно но от 1 година съпругът ми започна да пътува по работа, в началото ревях като бебе не бяхме се дилили никога, но сега се хващам, че тези отсъствия през седмицата ВЕЧЕ ми действат добре. Имам повече време за себе си, любовта ни е по силна като не сме се виждали 3 ,4 дни имаме какво да си кажем и така се желаем по вече

Може да ти се види странно, но това ни се случи във втората година на брака ни. И аз така- мъчно, тъжно ми беше 2-3 месеца, после свикнах, а накрая като си се прибра за постоянно трябваше да свиквам отново....
Е, 8 години минаха оттогава, но ми е останало спомен Laughing

Не се терзай, ще ти мине. Wink

# 17 21 ян. 2009, 22:48 ч.

Мнения: 54

Аз също като теб съм заедно с партньора си от 10 години и омъжена от 6. Нямаме деца. Съпругът ми скоро ще замине да работи в чужбина и ще се виждаме евентуално на всеки три месеца - по колко незнам. Както и да е аз не исках да го пусна, но после осъзнах, че ако го задържа при мен ще го изгубя рано или късно. Та помисли какви жертви в името на семейството съм правила през годините и как мога да си наваксам сега докато го няма съпруга ми. Съветът ми към теб е - не се притеснявай за бъдещето и си живей живото, защото когато човек печели нещо, незнае какво губи и когато губи незнае какво печели Wine Glass

Така че забавлявай се - животът си е твой и той ще те обича, защото заради това Peace

Аз вярвам в това и се подготвям да бъда силна жена umbrella

# 18 22 ян. 2009, 09:06 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Продължавай да си живееш живота! Peace

Семейни сме от 13 год., и никога не съм си задавала въпроса,който задаваш ти.Просто всеки прави за другия това,което смята, че ще бъде приятно!

# 19 22 ян. 2009, 09:23 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

Леко ти е скучно май Thinking

Всичко си върви гладко, без сътресения....Искаш да предизвикаш някакви положителни емоции, защото се страхуваш да не те изпреварят отрицателни такива....Радвай се на спокойствието, което се е настанило в дома ви и не търси някакви особени преживявания. Той показва ли , че от това спокойствие му доскучава и иска разнообразие? Ако да, тогава впрегни всичката си изобретателност и започвай с изненадите. Преоткрий го отново, като мъж, като човек, започни с леки изненади...но не прекалявай. Спомни си какво сте правили през първите "страстните години на брака си".
За 18 години брак сме минали и през пътувания като вашите и през по-лежерни периоди, но никога не съм се питала как да освежа брака си, или как да запазя обичта си? Thinking

Този въпрос би трябвало да накара сигналната ти лампичка да светне - обичта има ли я все още? Ако я има, просто няма да питаш. Може да има еднообразие и рутина, няма влюбването и свиването на стомаха при идването на любимия, но пък идва облекчението , че се е прибрал жив и здрав, че отново е при теб, отново може да се насладиш на присъствието му. Отсъствията му не ме правят по-уверена в семейното ми щастие, напротив чувствам се добре в неговото присъствие!

# 20 22 ян. 2009, 09:35 ч.

София
Мнения: 1 252

Направете си бебе и купонът ще започне отново Peace

# 21 22 ян. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 2 133

И нашия брак е на 10 г. и половина, вече.Аз отвреме , навреме и детето си ходим на почивки.Мъжът ми и той сам( заради определени ангажименти).Е, по-често сме заедно всички.Рзбрала съм, че при раздели от по- 2-3 дена , е най-добрият вариант за нас. После и най-малките детайли от разказите са толкова значими... Heart Eyes

# 22 22 ян. 2009, 10:39 ч.

Мнения: 473

Нямам още 10 годишен брак, но при нас освежаващо действат пътуванията, почивките, уикендите, през които сме само двамата. Но също и когато сме разделени за няколко дена си отпочиваме и двамата. Всеки човек има нужда от лично пространство.

# 23 22 ян. 2009, 12:05 ч.

Мнения: 7 723

И моя брак е на 10 години.
Брака, не връзката...
Честно казано, никога не съм се замисляла
дали да го освежавам и как... Thinking

На тебе какво ти е, че да го "освежаваш"?
...това ми прилича малко на гузна съвест... Thinking

# 24 22 ян. 2009, 13:15 ч.

София
Мнения: 3 064

Тази година правим 10г. брак, преди това - още 6. Ами, рутина си е, няма какво да се лъжем. Знаем си и кътните зъби, няма изненади. Това не е толкова лошо, като се замислиш.

# 25 22 ян. 2009, 14:12 ч.

Мнения: 17 546

Тази година правим 20 години брак и все още сме си нужни. Любовта и страстта ни, се превърна в обич. Липсва ми когато го няма по месец през лятото, а и той не спи добре, когато съм нощна смяна. Не знам рецептата, просто се получи.

# 26 22 ян. 2009, 14:12 ч.

Мнения: 25 672

Не помня как беше след 10 години...
Ако някой се интересува как е след 20, да пита. Laughing

# 27 22 ян. 2009, 15:13 ч.

Мнения: 301

Официално бракувани сме от 5 години, но живеем заедно от 12 години. На нас разделите ни действат зле - подтискащо мъчение.
Моите командировки са за по 10 дена най-много и някак не ги усещам толкова много - тъгувам, но май повече за детето. Laughing

Той пътува по-рядко, но пък за по-дълго. Миналата година беше извън страната за два месеца. Не страдах и не се почуствах чак много самотна, може би, защото приятелите ни са тук и рядко реално съм съвсем сама с детето (почти никога). Той обаче ги преживява много тежко. Защото е далече без близки или ... знам ли. Голяма мъка, непрекъснати телефонни разговори - ей така, да чуе какво правя точно сега. (Сметката покрай роуминга .... ooooh!

) На третия ден многострадало ми обяви по телефона, че ще се побърка от мислене за мен. Като си дойде едва ме пусна да си взема въздух. И така.. Crazy

Пък уж аз съм емоционалната, а той ужасно не-романтичен. Laughing

Като се замисля нищо кой знае какво не правя, за да разнообразя връзката ни. Но пък ако целенасочено се опитвам да разнообразявам не значи ли, че вече ми е твърде скучно? Щом ви се получава и се обичате и разбирате, какво искаш да променяш?

# 28 23 ян. 2009, 10:05 ч.

Нямаме още 10 год. ,но ги наближаваме. Мого прежвях през това време, много сълзи ,подути от плач очи . Неоснователна ревност, изпокара се с нашите от там големи проблеми просто ад. Само аз си знам как съм ходила като замаяна и какви мисли са ми идвали. После малко се уталожиха нещата, но в онези кошмални дни и нощи нещо се пречупи в мен. Незнам дали ще се промени нещо и не ме интересува вече, никога няма да постигна нещо в живота , той ме обезличил като личност, като човек . Обижда ме , нагрубява, не оставям детето при майка защото става по- зле повече се караме. Кокато е в настроение е добър прегръща ме все едно нищо не е било, но е късно вече. А всичко започна като на сън. Той беше добър , грижовен ,мил мислех че няма по- щастлива от мен, а после всичко се обърна. Мисля си само да мине по- бърза тоя живот и всичко да свърши. Нищо не ме радва - само детето но чувствам ,че не съм пълноценна майка детето трябва да вижда майка си усмихната, весела , а не със сълзи в очите. Вечер гледам да сготвя изчистя всичко е в ред. Не ходя никъде Какво иска този човек незнам.Отчаяна съм много.Пиша тук не искам да пускам тема, ако искате дайте някой съвет

# 29 23 ян. 2009, 10:26 ч.

Мнения: 2 448

koki76 , то струва ли си да стоиш в този брак? Млад човек с подобни мисли мога да приема само , ако е болен от тежка болест или той или някой много близък край него, но иначе ............
Намери нещо, което ти харесва на теб, направи нещо за себе си, по каква причина го допускаш това отношение, финансова зависимост ли? Rolling Eyes

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Бебеправене, но без много правене

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Нужда от съвет

Причина:

Причина: