След 10 години брак...

# 30 23 ян. 2009, 10:33 ч.

Мнения: 2 556

Аз изобщо не знам как си крепя семейството, нямам никакви хватки и тайни... Въобще какво има да му се крепи толкова, то или върви, или не.

# 31 23 ян. 2009, 10:52 ч.

Цитат на: pasinet в пт, 23 яну 2009, 10:26

koki76 , то струва ли си да стоиш в този брак? Млад човек с подобни мисли мога да приема само , ако е болен от тежка болест или той или някой много близък край него, но иначе ............
Намери нещо, което ти харесва на теб, направи нещо за себе си, по каква причина го допускаш това отношение, финансова зависимост ли? Rolling Eyes

Не не е по- финансови причини, макар ,че съм с малка заплата ,но нашите ще ми помагат изобщо не се притеснявам за парите това е последното нещо за което мисля само искам спокойствие, но се страхувам, че няма да го имам даже да се разделим, ако нямаше дете може би , но сега. Чувствам се подтисната, смазана. Може да предприема нещо ,но той като че ли се стресна след поредния много голям скандал, след като взех да събирам багажа си. Сега е по поносимо ,но незнам докога

# 32 23 ян. 2009, 11:05 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: koki76 в пт, 23 яну 2009, 10:52

искам спокойствие, но се страхувам, че няма да го имам даже да се разделим,

По принцип съм за търпението заради децата, но в умерени граници, по скоро за допустими компромиси, но психическия тормоз за единия е преминаване на границата. Още повече, че сама осъзнаваш, че не си пълноценна майка.

# 33 23 ян. 2009, 12:04 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

след близо 14г. брак...
Той си върви, кучетата си лаят и така.
Какво да му крепиш и какви маймунджолъци да измисляш? Чудя ти се? Thinking

# 34 23 ян. 2009, 14:23 ч.

Мнения: 773

Цитат на: koki76 в пт, 23 яну 2009, 10:05

Нямаме още 10 год. ,но ги наближаваме. Мого прежвях през това време, много сълзи ,подути от плач очи . Неоснователна ревност, изпокара се с нашите от там големи проблеми просто ад. Само аз си знам как съм ходила като замаяна и какви мисли са ми идвали. После малко се уталожиха нещата, но в онези кошмални дни и нощи нещо се пречупи в мен. Незнам дали ще се промени нещо и не ме интересува вече, никога няма да постигна нещо в живота , той ме обезличил като личност, като човек . Обижда ме , нагрубява, не оставям детето при майка защото става по- зле повече се караме. Кокато е в настроение е добър прегръща ме все едно нищо не е било, но е късно вече. А всичко започна като на сън. Той беше добър , грижовен ,мил мислех че няма по- щастлива от мен, а после всичко се обърна. Мисля си само да мине по- бърза тоя живот и всичко да свърши. Нищо не ме радва - само детето но чувствам ,че не съм пълноценна майка детето трябва да вижда майка си усмихната, весела , а не със сълзи в очите. Вечер гледам да сготвя изчистя всичко е в ред. Не ходя никъде Какво иска този човек незнам.Отчаяна съм много.Пиша тук не искам да пускам тема, ако искате дайте някой съвет

Заповядай в моята. И на мен ми е трудно да се реша да го напусна. Може пък заедно да намерим рецептата.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=360729.0

Причина:

Причина: