И аз се старая да поправям малкия като казва грешно някоя дума. Как иначе ще се научи да я казва правилно? 
- Публикувана: 26 ян. 2009, 09:36 ч.
- Последно мнение: 7 май 2009, 06:56 ч.
Да поправяме ли децата, когато когато не говорят правилно?
А на студено ми е УСДЕНО МИ Е 
(кръгчета в превод) 
Спомням си, че някъде по учебниците бях чела, че родителя трябва да е като огледало за детето. В случая, когато детето говори, а ние повтаряме правилно думите му помагаме "да се отрази правилно"....дано за някои не прозвучи смешно това за огледалото...ще го потърся да видя как беше точно.
Абсолютно съм съгласна. Едно е, обаче да повтаряш правилно думата, а друго е да поправяш.
Децата изговарят думите грешно, защото все още не могат да ги изговорят правилно. Мисля, че е достатъчно да чуват около себе си правилна реч и постепенно и те самите ще започнат да ги изговарят така.
Децата изговарят думите грешно, защото все още не могат да ги изговорят правилно. Мисля, че е достатъчно да чуват около себе си правилна реч и постепенно и те самите ще започнат да ги изговарят така.
мами,да питам тези от вас,които поправят децата,вие на всяка неправилно произнесена дума ли поправяте и как?в смисъл какво му казвате не детето :"не така,а..." или по друг начин?
няма лошо в поправянето,но много зависи как се прави.
ако на вас на всяка дума някой ви прави забележка как ще се чувствате?
да не ме разберете погрешно,не казвам,че трябва големи деца да се оставят да говорят по бебешки!
мисълта ми е само,че според мен,най-добре е да се повтаря след детето правилно ,сгрешената от него дума.а при по-големи деца,при повтарящи се много пъти грешки в една дума,да се каже как е правилно.
но не всеки път ,в който детето сгреши,от бързина или незнание,или от друго,да скачаме и да го поправяме на секундата.някои деца така се травмират и почват още повече да грешат,някои даже почват да заекват,защото прекалено много почват да мислят как е правилно и прекалено се стараят,за да не разочароват мама и тати.
аз моето дете почти не съм го поправяла,само се старая аз да говоря правилно и повтарям както трябва сгрешената дума.в резултат-той проговори много рано,на бебешки почти не е говорил,сега говори много добре за възрастта си почти без грешки.т.е. методът,който ви казвам работи.
вече отделен въпрос е,че всяко дете се развива с различно темпо и по-различен начин и трябва всеки да се нагажда спрямо това,което е най-правилно точно за неговото дете.
няма лошо в поправянето,но много зависи как се прави.
ако на вас на всяка дума някой ви прави забележка как ще се чувствате?
да не ме разберете погрешно,не казвам,че трябва големи деца да се оставят да говорят по бебешки!
мисълта ми е само,че според мен,най-добре е да се повтаря след детето правилно ,сгрешената от него дума.а при по-големи деца,при повтарящи се много пъти грешки в една дума,да се каже как е правилно.
но не всеки път ,в който детето сгреши,от бързина или незнание,или от друго,да скачаме и да го поправяме на секундата.някои деца така се травмират и почват още повече да грешат,някои даже почват да заекват,защото прекалено много почват да мислят как е правилно и прекалено се стараят,за да не разочароват мама и тати.
аз моето дете почти не съм го поправяла,само се старая аз да говоря правилно и повтарям както трябва сгрешената дума.в резултат-той проговори много рано,на бебешки почти не е говорил,сега говори много добре за възрастта си почти без грешки.т.е. методът,който ви казвам работи.
вече отделен въпрос е,че всяко дете се развива с различно темпо и по-различен начин и трябва всеки да се нагажда спрямо това,което е най-правилно точно за неговото дете.
