Да поправяме ли децата, когато когато не говорят правилно?

Аз поправям, мисля че така е редно.Но понякога синът ми има такива сладки изрази, че без да искаме с мъжът ми започнахме да си ги използваме като наши изрази, на майтап.
Извинявам се, че малко отклонявам темата, но знае ли някой до каква възраст е допустимо детето да говори в трето лица за себе си?Не го прави постоянно, но често.

По въпроса за правоговора- аз съм изумена, че журналисти, които всеки ден гледаме и слушаме по ТВ не говорят правилно, затова изобщо не ми прави впечатление как говорят децата, все ще се научат, ако разбира се се полага старание за тях.

Дефект е термин, който от години не се използва. Звучи дискриминативно и обидно. Дефектни хора няма.

Използвайте нарушения в говора, нарушения в произношението, проблеми и др.

Децата трябва да се коригират, но не до степен такава, че да не могат родителите да чуят смисъла на информацията, а само да улавят недостатъците в изказа.
Речта се овладява по подражание. Понякога помага не само поправянето на детето, но и показване с по-пресилена артикулация как си мърдате устните, езика, зъбите.

Аз поправям почти всички думи и изрази, които са неправилно употребени или произнесени, но най-сладките си ги оставям непроменени да галят ухото...временно!

Все още ми е рано, обаче предполагам, как бих процедирала:
След неправилно изговорена от дъщеря ми дума - бих я повторила веднага след нея правилно.
Без забележка, само че, от рода на: "Така не се казва", "Не е правилно така, а така...", "Казва се еди си как, а не както ти го казваш"

Моя е грешката неправилно съм се изразила, понеже имам лични наблюдения от приятелчета на Михаил,по големи от него,без говорни дефекти, просто май лигавенето им идва в повече и оттам някои думи не ги казват правилно,а не че не могат.Оттам съм се изразила, че ми е смешно, защото по малкия поправя по големия,а всъщност би трябвало да е обратното.
pasinet не прочетох всичко, но доколкото разбрах детенцето ти има някакъв говорен проблем и се предполага, че си уязвима на тази тема, което е разбираемо.Не съм визирала абсолютно деца с какъвто и да било говорен дефект,имам впредвид такива които го нямат.И всъщност не смятам, че ако моето е поправило друго дете /без говорни дефекти/ е невъзпитано.Защо да е невъзпитано?Какво лошо има в това?Разбирам ако детето има някакъв проблем,тогава да,но не става въпрос за такава ситуация изобщо.И моето дете са го поправяли, нямам нищо против че някой му е казал как правилно да произнесе дадена дума.
   И да, смятам че правилно е да се поправя детето, при всяко поправяне, повтаряхме думичката, ако е  по сложна на срички и сина ми накрая я казваше правилно,както и до ден днешен има по трудни думи и все още го поправям,за да го науча.

Светкавица, не мога да ти отговоря докога е нормално да говорят за себе си в трето лице децата, но мога да ти кажа, че синът ми го правеше до към 2,8 години. После изведнъж започна да говори "нормално". 
Лично аз смятам, че за по-малките деца е по-травмиращо да ги поправят непрекъснато, отколкото би бил положителният ефект от самото поправяне. Поправям сина си само след като си е довършил мисълта и то по-скоро катo "между другото", a не като грешка. Понякога прекаленото вторачване (имам предвид при деца, които нямат проблеми) им създава проблем. Брат ми доста дълго заекваше като малък.

Все пак да не забравяме правилния модел за подражание. Важно е родителите да се изразяват правилно и на нормален български език, който децата им слушайки го, да научат. Прекомерната употреба на умалителни само затруднява децата. Също доста родители имат склонност да опростяват начина си на говорене от страх, че децата им няма да ги разберат. Например: тик-так за часовник, бу-бу за кола, ам-ам за хранене и т.н. Правилният начин е: Виж, колата. Как прави колата? - бу-бууу. Кола. Какво хубаво куче. Къде е кучето? Ето го? как прави кучето? - бау-бау....., а когато детето види куче на улицата и спонтанно каже "Бау-бау", възрастният трябва да каже: "да, куче".

Аз като логопед и майка винаги съм поправяла речта на синът ми. Когато беше малък започна да "уъка" - т.е. не казваше "Л" в твърда позиция. Благодарение на мъжът ми, аз бях по-толерантна към този недостатък, може би защото самата аз до преди години трудно го изговарях, Кристиян е едно от малкото деца в градината, което изговаря правилно "Л".

Винаги поправям- така е редно според мен.

Джулия, благодаря за отговора!
Има ли други майки, които ще ми подскажат?
 Моят син е на три и половина и на моменти продължава да говори в трето лице, ед.ч., зависи от израза.Не зная дали да се притеснявам.Понякота употребява изрази като "Аз съм...", но ронякога има изрази като "Иска / а не искам/ топката"

Има и друг проблем, не може да изговаря по-сложни думи като например "пътешествие".В повечето случаи му е трудно да изговаря "Р" след съгласна, след гласна му се получава, горе- долу

светкавица,моето дете говореше в трето лице  до към 2,5г. после аз започнах тактично да го поправям,просто му казвах,че е правилно и е по-добре да каже "аз искам...".не съм прекалявала обаче със забележките.постепенно до към 3 г. това изчезна.
до каква възраст обаче това е нормално не си спомням,чела съм го в някоя от книгите,ама нямам спомен как беше.

Да поясня, че детето ми няма никакъв говорен дефект, просто проговори по късно и не толкова добре граматически като връстниците си и някои деца го поправят и това не само, че не ми е приятно, но е крайно невъзпитано. И как според теб твоето дете би преценило кое дете да поправя, кое има дефект и кое няма? Както е видно има майки, които не са привърженици на поправянето , какво остава да им е приятно други деца да го правят, вместо тях. Все едно аз да уча детето си да обяснява на други негови връстници как не се справят с някоя дейност, в която той е доста по добър и да им обяснява колко не са ловки и как не могат да се катерят, бягат или карат колело като него.

Карчева, по-горе писах, че думата "дефект" е крайно неудачна и отдавна излязла от употреба. В България навлиза под влияние на руската школа и наименува цял клон в педагогиката - т.нар. Дефектология (наука за дефектните) Има други удачни и достатъчно описателни думи, които могат да предадат точната информация.

Винаги обяснявам на моето дете, че преди да поправи или критикува, първо трябва да погледне себе си.

разбира се че трябва да се поправя моя син се е заинатил ,вместо Р да казва Х, но когато се правя че не го разбирам той го казва.А Л не може да каже.но винаги му казвам как трябва да се каже.

Ок де, не съм казала, че има дефект, четох отгоре отгоре и ми се стори,че има нещо, за което си уязвима като майка.Незнам какво толкова виждаш в думите ми, че толкова се хващаш.Не ми е приятно, да си говорим с такъв тон, харесвам те много като съфорумка, допадат ми постингите ти и те уважавам като такава и точно затова не съм искала по никакъв начин да споря с теб, да те засегна и да се обеснявам.Все пак ще ти отговоря.Питаш как е преценило детето ми кой да поправя и кой не, ами преценява просто като е чул, че неправилно е казал някой си нещото си.Не си мисли, че само ходи и поправя децата и слуша кой кво казал,просто се е случвало и ми е направило впечатление.Не съм толкова нетактична и невъзпитана, за да немога да преценя дадена ситуация и ако детето ми сбърка да не му обесня за какво става въпрос.Познавам въпросните майки на децата с които се е случвало и знам, че никога никоя не би се засегнала за такова елементарно нещо.Детето ми неможе все още да преценява кое дете има говорен проблем,но пък не се е случвало да говори с такова детенце и да му направи впечатление нещо.И последно, сина ми не се е подиграл никога на някой който е поправил,нито се е присмивал,защото аз все още го поправям за разни неща и знае, че това не е нито смешно, нито странно.Че той дори баща си поправя понякога...И да вметна, че не аз го уча да поправя децата,явно той си мисли, че след като аз го правя,трябва и той,незнам.
   Съжалявам, страшно мразя да се обеснявам подробно какво имам впредвид, но не желая да съм криворазбрана и да създавам такова лошо впечатление, каквото явно на теб съм направила, не само аз че и детето ми.

Лого5ка аз не съм в час с тези неща като теб, но като гледам и слушам повечето се изразяват с "говорен дефект", незнам по друг начин как да го обесня с две думи, затова го казвам така.Кажи ми как по друг начин да се изразявам и ще го направя.

Точно това имам предвид, че ако не им се обяснява на децата, че не е хубаво така, можеш да изпаднеш в ситуация, която е неловка. Защото ти сега даваш пример с деца, които познавате, но ако едно дете намира за нормално да поправя други, може в градинка или друга ситуация да поправи напълно непознато дете и ти няма как да прецениш каква е конкретната ситуация. Изобщо говоренето пред децата сравнявайки ги с други не е добра идея в такава ранна възраст, от рода виж ти колко добре правиш това, за разлика от еди кой си, който е по голям от теб.
Лично аз, когато реша да похваля в нещо детето си, не използвам сравнения с други, просто му казвам, че се справя добре или че е направил нещо чудесно.
И не визирам конкретно теб, просто използвам примера, за да уточня какво искам да кажа, дано да се разбра. И това не го мисля само за говора, а изобщо за отношенията между децата, защото те тепърва се учат. Просто темата е за това. Нито пък имам нещо лично против теб.