Да поправяме ли децата, когато когато не говорят правилно?

не съм чела цялата тема,извинявам ако мнението ми се дублира.
според мен и доста книги по въпроса-децата не трябва да се поправят докато са малки в процеса на проговаряне,т.е. между 1 и 3 години.
на възрастта на твоето дете вече е необходимо да се поправя ,но не да го обиждаш,че не говори правилно,не да му насаждаш комплекси на тази тема,а както и ти самата казваш да повтаряш правилно грешно казаната дума.това е най-работещата практика,или една от най-работещите.детето казва "стихвотворение" например, ти казваш :"искаш да ти прочета стихотворение ли?" и така.но ти това го знаеш доколкото разбрах.
освен това много книжки,четене,разказване,пеене и игри, в които заедно много да говорите.
вече ако до 4 г. най-късно няма никакъв напредък е нужна консултация с логопед.може и по-рано ако ти самата прецениш,че е необходимо.

Децата ми никога не са гиворели "по бебешки", когато се е случвало да грешат дума - задължително веднага поправям. И двете ми деца проговориха рано и правилно, бързо и напрупаха голям запас от думи.
Според мен децата трябва да се учат да говорят правилно и да се поправят още от самото проговаряне.

Да,трябва да се поправят,защото "повторението е майка на знанието",а ако повтаря една дума грешно-съответно я заучава така и после става по-трудно научаването на правилния изговор
Понякога се забавляваме,като го моля да повтаря трудни думи-паралелепипед,боклуджийски,транспарант и др.

На всяко дете трябва да се говори ясно и бавно. Хубаво е да има контакт очи в очи. Създадем ли навика детето да чува добре буквите, после няма да имат проблем в училище. А това се гради на-вече до 7.

Правилното говорене на сина ми е моята гордост .
Не съм му говорила на бебешки, винаги говорех правилно, кокото и да го лигавя примерно,още като беше бебенце.Според мен трябва да се говори правилно на децата, защото те дори и все още малки,дори и да не могат да произнесат думата правилно, те я чувят по правилният начин и знаят, че тази дума се изговаря по този начин.И когато пораснат и вече могат да говорят по добре те знаят как правилно да произнесат думичката.По този метод отгледах малкия и наистина от рано говореше много правилно, дори и не е лигавеше и да сменя букви и такива неща, хората се чудеха като го чуеха как добре говори.Много се радвам, че го постигнах, методът наистина работи.Някак смешно е като чуя по голямо от него дете, колко неправилно говори и сина ми го поправя " не се казва ....така....., а....така...."

По-напред в темата вече си изказах позицията, че когато детето проговаря, може да се поправи елегантно -казва леко грешна дума, после от родителите получава похвала за това, че все пак я е изказало, с едно браво и повтаряне на думата, вече изговорена правилно от възрастния.
Само, че напоследък се сблъсках със следната ситуация- синът ми отнякъде беше научил паразитната "ами", питам го нещо и той със специфична интонация и мимики на лицето казва " ами... това ееее", не се сдържах и го поправих доста пъти и му обясних , че не е хубаво така да се говори. Сега при въпрос, отговаря така " аааа.. , поглежда ме, подсмихва се и продължава изречението". Та питам... правилно ли съм постъпила, не изглежда особено стресиран, смее се, явно е разбрал, че не е особено добре да говори така, но пък не създавам ли някакъв дискомфорт на детето ? Съпругът ми като дете доста се е борил със заекване, така че в случая има генетична предопределеност. И от това ме е страх.

Само майки, на които децата им нямат никакви проблеми с проговарянето могат да мислят, че ако говориш на детето от бебе правилно, четеш ми приказки и т.н. това е достатъчно, за да може и то така.
Има толкова много хора, които се глезят с децата ти и им говорят по бебешки и пак се научават да говорят добре.
Аз също съм за правилното говорене с децата, но ми е смешно като каже някоя майка, аз понеже така му говоря и много съм се занимавала и за това моето говори правилно, а другите на които децата им не говорят така, значи родителите не се занимават с тях и им говорят по бебешки.
На мен например ми е гадно като се подиграват на детето ми като не може да произнесе някоя дума добре или пък да смятат, че е запуснато и не съм му обръщала внимание. И това са обикновено хора, които имат претенциите да са много информирани и с голямото самочувствие на интелигентни.
Миналата година например водя малкия на инжекции и той не стига че тежко болен и се страхува от иглите ами медицинската сестра като започна да го заплашва , че ще вика полицаите, ако не спре да реве и се опитва да води някакъв диалог с него, а на мен (и то пред детето) ми казва "ама той нещо има проблеми с говора ми се струва, не може да говори добре за възрастта си!  Е, добре, че аз съм толкова малоумна че ако не е тя ,нямаше да знам какви са проблемите на детето ми. Супер образовани медицински лица, няма що. И после половин час го успокоявам, че това не е вярно, защото плаче и ми казва "мамо, аз нали вече мога да говоря, лелята защо така казва".

Но ние тук обсъждаме точно децата, които нямат някакъв физиологичен или психичен проблем, който да затруднява говора. Говорим за децата, които са съвсем обикновени и са в нормата. Те се научават да говорят така, както им показват възрастните. Има два възгледа за проговарянето на децата - че децата нямат нужда някой да им говори и да ги поправя, и че говоренето на детето и поправянето му има значение. Докъм 2-3-годишна възраст децата грешат в произношението, в словореда, в образуването на множествено число има едно нещо, дето му викат обобщаване (генерализация)) и после това отшумява. Така или иначе аз съм привърженик на активния контакт с детето откъм говорене и включително поправянето. Така според мен се скъсява времето, за което детето ще се усети, че една дума се казва така, а не иначе и че множественото число на кон не е кони или че се казва скакалец, а не скакауец и хОдих, а не ходИх. Разбира се, не съм прекарвала цялото време в поправяне, но съм обръщала внимание и съм поправяла, когато забележа отклонение. Може и да е било загуба на време, но поне сме правили нещо заедно и това е вид общуване.

Е, точно така,но ти можеш да знаеш само за твоето дете и друго, което познаваш лично как стоят нещата. А мисля е неоснователно да се обсъждат чужди деца, как можели, пък какво правели родителите им, че чак една потребителка се оплака, че поради безхаберието на родителите на другите деца, нейното дръпнало назад в развитието си, което си е смешно.
Така, че всеки случай е различен, и ако за едно дете поправянето се окаже благоприятно, за друго може да има стресиращ ефект. За това, не мога да кажа кое е добре за всички.
Аз също го поправям , но все пак не настоявам като видя, че някоя дума иска, а не му се получава добре.


Според мен не трябва да ти е смешно, а след като твърдиш, че детето си се справя добре е редно да му кажеш, че не е възпитано да поправя другите деца.

Според мен дефектите са за съвсем друга тема.
Имаме едно съседче, говори доста добре и с много правилни думи, но "ш"-ка ужасно.
Но ... техните си знаят какво да правят.
Децата не му се подиграват и не го поправят за това. Някак не обръщан внимание на тези дефекти засега,

Следя внимателно цялата тема и не съм видяла някой досега да е твърдял, че децата нямат нужда да им се говори. Според мен основните позиции изложени дотук са следните - едната е, че децата трябва винаги да се поправят, когато нещо казват неправилно, защото иначе няма да се научат никога да го казват както трябва; другата е, че общуването е главното при усвояването на езика и че детето ще се научи да говори и без поправяне, ако около него има хора, които комуникират с него пълноценно и говорят приемливо добре (защото никой не говори и не е необходимо да говори сто процента в нормата и само в нея).

Аndariel,
Примерите със скакаУец и ходИх не са много добри, защото първото е въпрос на говорен дефект или рядък екзотичен диалект - иначе "л" пред "е", "и", "ю" и "я" е меко и точно в такава позиция много трудно се превръща в "уъ". Виж, накрая на думата след гласна, примерно в "бял", почти съм готова да се обзаложа че и ти го казваш "бяу", ако не се стараеш за някакъв специален случай. А ходИх никое дете няма да тръгне да казва, ако не са му говорили на диалект някъде. Но аз твърдя, че децата много добре усещат кое е диалект и кое е престижно говорене (поне след като натрупат минимален езиков опит) и ако предпочетат диалектна форма пред книжовна, дори това се прави с някаква комуникативна цел, изразява нещо - примерно "не ми пука как говоря" или нещо от сорта. Има много интересни изследвания по пол включително и те сочат, че жените много повече се стремят да говорят като по-образовани, по-изискани и въобще по-висока класа, докато мъжете използват повече нестандартни форми, диалектни или характерни за по-ниските класи - нещо като отказ да се превземат и да се стараят специално да говорят много правилно. Това го споменавам само защото е индикация как използването на определени некнижовни форми може също да е начин за изразяване на нещо. В известен смисъл контролът над това как говори детето е и контрол над това какво казва и как изразява себе си.

Поправям  и  още  как.

pasinet,
Страхотно се възмутих от разказа ти за тази сестра, милото детенце! Аз също не бих се радвала никак, ако детето ми поправя другите или се чувства нещо повече от тях, защото говори по-добре. Затова и вкъщи никога не обсъждаме другите деца в стил "Глей го еди-кой-си колко е голям, пък не може да казва това и онова, а наште гарджета как говорят..."
Но децата, които са поправяни, също поправят другите, те смятат, че така трябва. И аз съм била такова дете - поправяла съм бабите на село едно време, щото си приказвали на диалект. Но нещо не ми харесва идеята децата да смятат че има само един правилен начин и те са призвани да го налагат върху останалите.

СкакаУецът според мен не винаги е говорен дефект. Не съм запозната в подробности с картата на диалектите, но ми прави впечатление, че това със скакауеца и пиуе със зеуе се среща при хора от западната част на България. Не вярвам всички вкупом да го имат за говорен дефект. Просто диалектът предполага точно такова л. И не позна, не казвам бяу, нито децата ми и специално съм обръщала внимание дали не променят л-то. Съвсем субективно не съм срещала хора от други части на България да използват това уъ вместо л.  Мисля, че в повечето случаи не става въпрос за говорен дефект, а за специфично произнасяне на някои фонеми, свързани с особеностите на диалекта. Като се сетя за някакъв пример ще го напиша.

Според мен е много важно детето още като проговаря да се внимава как му се говори, какъв диалект усвоява. Но повечето хора не се замислят за това и е съвсем нормално. Обръщах внимание на тези неща, защото прекарах плътно до децата си първите им години. И за да направя нещата възможно най-добре започнах да се интересувам от материята и да внимавам аз самата как говоря и как се изразявам. Вероятно, ако ги гледаха бабите им, бавачка или ходеха на ясла нямаше да имам време и възможност да се занимавам.

"СкакаУецът" е типичен за пернишко.
За съжаление и Вики не изговаря правилно -Л- и има проблеми с изписването на думи с него. Не е говорен дефект, но се ядосвам, че не обърнахме по-рано достатъчно внимание и сега се налага повече работа с правописа.