Да поправяме ли децата, когато когато не говорят правилно?

И какво толкова, че го е поправило! Да не би да го е набило? Много навътре го приемаш. Ако децата бяха толкова съобразителни като възрастните нямаше да са деца. Не може всеки да знае историята на всеки, че да преценява дали с някое действие или думи ще засегне другия отсреща. А и не е нужно.

Ами приемам го, защото ако за теб физическото насилие дава отражение на твоите деца, при моето това, че някое му е забило шамар, утре вече не го помни, а другото му се отразява зле. Така, че както на теб ти се иска аз да възпитавам моето в ненасилие физическо към останалите деца, така аз виждам и други неща за възпитание. То по тази логика утре ще се подиграе на някоя дете и на теб няма да ти пука, защото кво толкова, нали не го е набило.

Никога не правя сравнения с други деца,било за нещо добро или нещо лошо.Това, че споделих тук с вас, че е поправил по големи деца,а всъщност обикновенно е обратното /защото и моето дете са го поправяли естествено все някога/, значението го разбирам аз, разсъждавам си, докато той не мисли по този начин и не го разбира така, както в случая описваш.Иначе съм съгласна, че пред децата много трябва да се внимава какво и как се говори, защото всичко попиват.

Това е много правилен подход. По този начин детето чува правилната дума и не се стресира от непрекъснато поправяне. И разбира се това, което и по-горе са изразили, че детето се учи предимно от личен пример, тъй че ако говорите вкъщи правилно в един момент и детенцето се научава. 

Не можеш да сравняваш с насилие това, че едно дете поправило друго, че не произнася правилно еди-коя си дума. Не може всеки да знае в детайли кой какъв е, какви са му проблемите, че винаги да се съобразява. Като стане въпрос в някоя тема за проблеми с говора или нещо подобно веднага скачаш като ужилена. Разбирам, че при вас ситуацията е особена, но твоето дете не е представителна извадка за всички деца. И тъй като става въпрос за поправяне на децата, моите точно като бяха 3-годишни поправяха всичко живо около себе си - мен, баща си, други деца, че дори дублажа на филмчетата. И това е напълно обяснимо - детето подражава на възрастния (в случая на мен) и иска да покаже своята компетентност.

И понеже в един пост попита как бихме реагирали, ако някое друго дете каже на моето, че не прави нещо както трябва ще ти дам отговор.  Ако детето ми каже, че някое друго дете му е казало, че не може да рисува или да  тича или каквото и да е ще му кажа да не обръща внимание и да си живее живота, защото всеки може да си приказва каквото си иска. 

Е, ами и аз така му казвам да не обръща внимание, което не означава, че не го смятам за невъзпитано. Защото следващата стъпка е да казва на майка си пък еди кой си така казва или иначе или не може да го каже. Като с нищо не му пречи и което за мен е ежедневие, нито една майка не направи забележка на детето си, че не е хубаво да се обсъждат други деца.И как да му каже, като явно детето попива поведението на възрастните.

Хората постоянно го правят, независимо от пол, възраст и образование. Всеки обсъжда някого в някакъв момент от време. И всеки обсъжда това, което го е впечатлило, а обикновено впечатляват различните неща, а не монотонните и често срещаните. Ти не обсъждаш ли други хора с детето си или само си говорите за вас двамата? В детската градина или на площадката децата се обсъждат помежду си - кой какво може и не може да прави. Като станат ученици пак обсъждат и сравняват. Възрастните - също.

Много се връзваш и май си мислиш, че на всички около твоето дете им е основен интерес какво прави и какво не прави. Отпусни малко хватката!

Не, не го правя. Изобщо не ми влиза в работата да обсъждам възможностите на децата. Щом не му пречи или да го засяга, от къде на къде ще го обсъждам?
И уж на никой не му е основен интерес да обсъжда детето ми, а пък го прави?  Аз точно това искам да си гледат техните деца, а не да се занимават с чуждите.

За последно пиша конкретно за теб и детето ти. Според мен много се вторачваш в интереса на околните и се вкарваш в разни филми. И това допълнително насочва вниманието на детето ти върху проблемите с говора. Нали правиш каквото трябва, за да се оправят нещата, какво толкова е станало, ако някой реагира не както на теб ти харесва? Хората постоянно го правят и дори не го осъзнават. Отпусни се и не задълбавай излишно.

А това за обсъждането на други хора не го вярвам. Какво ,детето ти си тръгва от градина, ти го питаш как е и то не продумна изобщо за другите деца? Не казва, че учителката се е скарала на Гошко, защото не е спал следобяд или че на еди-кой си рисунката е била много хубава?

Типичният български манталитет. Все съм се надявала, че младото поколение и сегашните майки, които възпитават децата си, вече са надскочили калъпа, наложен от бабите и майките ни. Уважаеми, различното не винаги е "ЛОШО".
 До кога непрекъснато ще се гледаме и сравняваме. Всеки си има таланти и заложби и житейски път, който трябва да измине. Време е да оценим факта, че живеем в демократична държава и отдавна е време да станем едно демократично общество и да дадем правото на всеки да бъде такъв, какъвто си е - без значение дали заеква, фъфли или е с някакво тежко заболяване, синдром и т.н. Длъжни сме да възпитаваме децата си в толерантност и в приемане, а не в това непрекъснато да се сравнява с този или онзи. Това е нож с две остриета - дете, което непрекъснато се фокусира върху недостатъците на другите, неминуемо развива в себе си една прекалено завишена самооценка, която не винаги е реалистична. Обратният вариант пък е също твърде възможен, особено в годините на пубертета.


И сега по темата:
Учудват ме мненията, в които се споделя, че децата се стресират, когато ги поправяме. Разбира се не говоря за крайно груби родители, които не само за говора, ами въобще си стресират децата.
Погледнете в природата. Ролята на майката е да предаде нужните умения на поколението за оцеляване и за самостоятелен живот. Едно от най-важните умения за нас като хора, е това да можем да общуваме.  Всички деца в ранна възраст (когато се формират езиково-говорните умения) са изключително свързани и зависими от майките си. На тях им е вложено да подражават и да попиват поведението на родителите си, за да могат по-късно да ги приложат в адекватна социална ситуация. Опитвам се да обясня, че на децата им е "вложено" да учат и попиват всичко от родителите си. Едно коригиране подкрепено след това с похвала или поощрение не виждам как ще застраши емоционалната стабилност на детето. Бъдете по-уверени. Поправяйте децата си и след това много ги хвалете.
В краен случай винаги можете да се обърнете към специалист, който да прегледа детето и да прецени има ли място за притеснения, както и да ви даде насоки и идеи за работа у дома.

Някъде да съм написала, че различното е лошо? Да не би само в БГ хората да обсъждат различното? Моля ти се! Ако беше така нямаше да излиза нито едно жълто вестниче по света, нямаше да има клюки и интриги нито на приятелско, нито на работно ниво, нямаше да я има част от общуването и обмяната на информация.
Различното впечатлява и винаги ще впечатлява, независимо дали се отнася за дрехи, мъже, деца, начин на мислене, начин на живот или просто танц. Ако не впечатляваше хората щяха да стоят на едно и също ниво и да не взаимстват нито култура, нито иновации, нито нищо.
И хората винаги се сравняват с околните в някаква степен и в повечето случаи го правят несъзнателно. Като логопед няма начин да не го знаеш, защото си учила психология. Не разбирам защо веднага  правиш връзка между различността и толерантността и то в негативен контекст. Различното си е различно и обръщането на внимание на различното не означава нетолерантност или порицание.

Е, ти в какво вярваш си е твоя работа. Аз няма да кажа, че правя нещо само за да ти угодя.Нито рисунката на Гошко, нито каквото и да е било друго не ми споменава и надявам се да не го прави, защото ще му направя забележка. И дано наистина последно да споменаваш моето дете, което никак не те интересува, защото по темата нито бях отправила пост по повод твое изказване, а ти започна да ме поучаваш как  да гледам на нещата.
Аз пиша по пост на Карчева, тя ме разбра какво искам да кажа, ти като някоя учителка започваш да ми четеш лекции за неща, с които изобщо не си запозната и твърдиш, че не те и интересуват уж.
Прочети мнението на Лого5ка и се замисли малко за възпитанието на децата в толерантност и отношение към различните във всяко отношение.

Сори, ама ти винаги навираш детето си в подобни теми и започваш да обясняваш как хората не са прави, как не било така, не било иначе и все ти и детето сте обидени и как все сте неразбрани.

А теб като не те интересува защо пишеш?
Аз лъжи не казвам, само конкретни факти. Не знам, ако някоя от твоите деца ежедневно го обиждат как ще реагираш.
И разбира се, че ще пиша в темите за говора, защото с това съм се сблъсквала, няма да раздавам съвети за неща, където не съм компетентна. Точно за това пиша да обърна вниманието на майки на деца, които може би никога не са се сблъсквали и не са наясно, защото моето дете не е единствено по рода си. И такива изявления, че понеже не било от масовия случай, значи не съществува, са меко казани обидни.

Ако детето ми го обиждат ежедневно ще отида и ще се разправям с конкрентите субекти в лицето на техните родители и учителката, а няма да държа целия свят отговорен. Отговорността за едно или друго действие не е колективна, а персонална. Не можеш да твърдиш, че като цяло всички хора се държат лошо с теб и детето ти. Не е въпросът само в това да кажеш, че детето ти има такъв и такъв проблем, а почти винаги обръщаш нещата така, че да обвиняваш околните колко са несъобразителни, лоши и нарочно обръщат внимание на проблемите на детето ти.

Сега се зачудих и нещо друго като стана въпрос за различността. Ако не ставаше въпрос за проблеми и дефицити, а за някакви проявени изключителни способности на детето ти пак ли щеше да си недоволна, че хората му обръщат внимание и го обсъждат и т.н.? Едва ли. Напротив, щеше мед да ти капе на душата.