Ние сме обвързали "подаръците" с определени цели. Например - ако си подреди стаята / или сутрин да се оправи бързо за детска / или вечер да си легне навреме... или каквото измислите, че е важно да се научи да прави, на другия ден ще получи подарък (не голям, нито пък особено скъп - то пък като че ли разбират кое е скъпо и кое не на тази възраст...). Ако не го направи - не го получава. Ако го прави цялата седмица накрая на седмицата ще получи малко по-голям подарък. На следващата седмица вече върши желаните неща и без подарък, а аз трябва да измислям нови задачи.
Вечер като се прибера ме чака и още от вратата пита: "Днес викаха ли те в магазина?" (Казал съм му, че от магазина постоянно гледат дали изпълнява работите, един вид "Big Brother"
). Един ден обаче, когато беше непослушен направо ме изненада - каза "Тати, ти утре недей да ходиш в магазина. Те няма да ти дадат нищо. Иди в друг магазин - там няма да знаят!"
Вечер като се прибера ме чака и още от вратата пита: "Днес викаха ли те в магазина?" (Казал съм му, че от магазина постоянно гледат дали изпълнява работите, един вид "Big Brother"
). Един ден обаче, когато беше непослушен направо ме изненада - каза "Тати, ти утре недей да ходиш в магазина. Те няма да ти дадат нищо. Иди в друг магазин - там няма да знаят!" 
Срещу подредена стая, свършено домашно задължение, изядена храна или отлична оценка не съм и не бих предлагала награди и рушвети в никакъв случай. Лично аз, без да ангажирам с мнението си, го намирам за изключително грешен подход. 
