Купувам му постоянно играчки

Глухарче, и аз съм така, споко .Не знам дали ги разглезваме, но знам че и аз обичам да виждам светлинките в очите на детето си като и купя нещо.Разбира се, не се отпускам и купувам нещо дребничко.Вчера например и купих блокче и флумастри.Ония ден - няколко балона.Дребни неща, но тя се радва.Във всеки магазин в който влезем се оглеждам за нещичко и за нея.А вечер като се прибирам без да се усещам минавам да купя шоколадче, яйце или дъвки.Не се прибирам с празни ръце в къщи.Не знам дали е правилно, може би времето ще покаже дали ги разглезваме.А любовтна им не можем да купим по простата причина , че не се налага.Те винаги ще ни обичат - и със и без играчки  Тя е вътре в сърчицата им и не зависи от броят закупени играчки.Поне според мен.

Грешно, грешно, грешно!
Казвам го от собствен опит и то доста горчив.
Всеки божи ден купувах по нещо на дъщеря си, първоначално по нещо дребно, а постепенно все по-големи и по-големи неща.
Ей така, за да й доставя удоволствие.....
Резултатът- един дълъг и труден период на отучване от това ежедневно доставяне на удоволствие.
Веднъж свикнало на детето му беше доста трудно да разбере защо днес няма да има подарък.
Така не само напълнихме четири коша с играчки, но и дъщеря ми загуби способността си да оценява стойността на предметите.
Радвам се, че се усетих на време, защото бях започнала да превръщам детето си в едно разглезено, вечно искащо меркантилно същество......
Вече половин година не е така. Беше трудно и двете ни да преодолеем желанието да купуваме/получаваме ежедневно подаръци.
Не я лишавам от нищо, но вече премерено и когато наистина има нужда.

Грешно - казано от моя собствен опит. Така детето:

1. Не оценява стойността на играчките - у дома вече не може да се влезе в детската стая, претъпкано от играчки, а тя не играе почти с нищо:
2. Иска още и още, без да има нужда: когато иска всяка вечер след взимането от градината да й се купи нещо, тя е доволна, радва се известно време същата вечер, после то заминава някъде из купчините с други играчки и потъва в забрава.
3. Отучването е болезнено - ние сме в този период, направо е ужасен...

Именно.От това се притеснявам.В един момент ще започне да не оценява това което получава.Ще изгуби интерес.Ще иска все повече и все повече.Ще купувам играчки,а те ще потъват някъде из кошовете след 5 минутна игра.Как да спра.Искам да му купувам само когато е заслужил.

Не купувам играчки без повод  
Повода е РД, Коледа, много добро държание дълго време.
Предпочитам да купувам играчки по-рядко, но наистина да са хубави и здрави, а не всеки ден нещо дребно, което ще се счупи за час (особенно в ръцете на малкият).

Големият ми син имаше период в който беше обсебен да има всяко моторче или кола от витрина на магазин. Що панаири сме имали по улиците от "Искаааааам, купииииии миииии". Израсти го, още му се иска, но разбира, че няма - просто не може да има всичко. Малкият е различен - може да отидем в магазина за играчки, да разгледаме, да излезем, но никога няма да си поиска нещо.

Глухарче , проблемът е преди всичко твой не на детето.
Но скоро ще се превърне и в негов проблем.
За това се спри, колкото е възможно по-скоро, за да може процесът на отучване да бъде по-безболезнен и за двама ви.
Направи това за доброто на детето си. Купувай само по два пъти в седмица- например в сряда и събота и то само дребни неща- пластелин, моливи, книжка..... Неща, които ще му бъдат полезни, не си давай парите само за играчки.
И се въоръжи с търпение. Дори и "да те засърбят ръцете" да му купиш нещо не го прави. Като се прибереш у дома извади тези 10 лв. например от портмонето си и ги скрий някъде. Накрая на месеца ще видиш колко пари ще си спестила / първия месец от този експеримент нашето съкровище беше на стойност 287 лв./

Не виждам проблем в купуването на играчки. Аз купувам за да стимулирам развитието му и никога не съм мислила, че по този начин ще се превърне в изискващо и неблагодарно или както там го интерпретирате.
С всяка нова играчка научава нещо ново. Разбира се, ако това се превърне в ежедневие, няма начин да не се появи и укор, че не съм му купила поредната, но май не съм стигнала до там. Може би бих му показала, че вместо да му купя играчка днес, ще поиграя с него с някоя от старите. Може да открием нещо ново и в нея, нищо че е стара.
Големия ми син беше свикнал, като се прибера от работа да му нося я вафличка, я дъвка, я бонбонки. Нищо лошо не виждам в това. И моите родители редовно ми носеха нещо /макар и дребно/ след работа. Чаках с нетърпение тези моменти. Това не ме е превърнало в разглезена и неоценяваща.
Още нещо си спомних: Когато баща ми ме взимаше от градина, редовно ме водеше в една сладкарница да хапнем по парче торта. Това са едни от най-хубавите ми спомени от това време. Бяха си само наши, скришом от мама да хапна сладолед.   Това беше нещо като традиция.  

Да,права си Франческа Салиери.
Проблема за сега е само в мен и е добре да си наложа,за да не страда детето после.
Ще пробвам номера със спестяването.Само накрая на месеца да не реша да му купя нещо голямо със спестените пари

В момента се опитвам и аз да се измъкна от такъв период.Започна от празниците,та досега.Понита,понита,понита....предполагам знете колко са много/с различни цветове и рисунки по дупетата,бебета,замъци/.Вече имаме 18 и чак тази седмица си дадох сметка всъщност колко пари са това/средно по 14 лв бройката,а тези с екстри над 20/.Наистина става проблем,зощото последните 2 които купихме не ги забелязва,а отгръща книжките и ми показва кои ще са следващите.Вече на са и толкова интересни,колкото мечатата и да ги има всичките.Преди това нормално се задоволяваше с книжки или нещо дребно веднъж-два пъти седмично.
Решила съм и се надявам да успея-следващия месец без пони.

На вълна книжки сме, от доста време, всеки ден купувам, не ме интересуват теориите.
Преди беше разни боклуци от "левчето", мина.

Бо_ аз също не виждам нищо лошо в някое сладкишче,малко шоколадче.Проблема е в играчките.В началото беше лесно минаваме след яслата покрай магазина за 1 левче купувам му една количка и беше доволен.Сега това вече не го задоволява.Вече сме минали на по едри неща,под 10 лв. не падаме.Не че са проблем,но след една година ще са 20.Той е само на 3 години,а вече  иска собствен компютър.А най-лошото е че бързо губи интерес към тях.Иска нещо докато го получи.

Ооо Никол,ако искаше книжки на ден по две щях да му купувам

Затрупването на детето с играчки е вредно за него, защото в бъдеще все по- трудно ще изпитва радост при вида на нова играчка, т.е. няма да може да ги оцени. Такова е мнението и на детската психология. децата бързо забравят и ако играчките се разделят на две или три части и се прибират за по седмица-две след това ги приема като нови и им се радва, и ги гледа с интерес. На пазара няма такова разнообразие от видове играчки, за да наричаме постоянното купуване на играчки от един и същ тип стимулиране на развитието.
детето се стимулира да развива въображението си с нова употреба на познати играчки или дори с най- обикновени предмети- купи, леки тенджери, прибиране на собствените си дрешки в коша за пране и други игри от типа "Помогни на мама/татко".
За купуването на любов- не мисля, че е водещо, но много от нас израснали през соца или ранния пост соц не са имали много голям избор с играчките и сега компенсират. Пък и всеки иска най- доброто за детето и когато има пари иска да му купи нещо. Но като възрастни хора можем да се научим да овладяваме импулсите, които вредят на децата и осъзнаването на проблема е първата крачка.

Аз също не съм против купуването на дребни лакомства и книжки. Дори толерирам второто и съм съгласна да давам на ден по 10 лв. за това. Но да се праскат пари безсмислено пари за глупави играчки, вече не ми допада.

Само за снимка ти ме разбра перфектно.И на мен ми е минавало през ума,че по този начин запълвам дупки от моето детство.

Децата не изпитват удоволствие от играчките, а от самата игра. Няма смисъл от купища вещи и псевдощастието, което носят те - един час време, прекарано в разказване на приказка или боричкане върху детския килим, е милиони пъти по-ценно за едно дете, несравнимо с всякакви 3-метрови понита и гигантски коли. Не ми харесва меркантилността на днешните деца, липсата им на въображение, породена от китайската пластмасова инвазия и схващането, че добрият родител е купуващ такъв.


Ние играчки не купуваме, оставили сме тази чест на роднини и приятели, които по празниците наваксват. Моето и на баща им играчкокупуване се състои в малки куклички и малки колички, това е. Купуваме книги и филмчета, обаче. Веднъж седмично, да кажем, на случаен принцип.


Глухарче, ти вече мислиш върху нещата и май нямаш нужда от съвети - мисля, че знаеш как трябва да постъпиш.   Детето ти бързо губи интерес към това, което има, защото то не е това, което всъщност иска. Започнете да прекарвате повече време в съвместни игри и занимания, предлагай му да избира между нова количка и 20 мин. игра на площадката, отклони му поредното желание за пъстра пластмаса с идеята, че ще се приберете и ще играете на криеница вкъщи. Това в най-общ план, разбира се, говоря леко наизуст  

При нас това с играчките/подаръците стана проблем с каката - не обича да ходи на градина и аз бях решила да й правя подаръчета всеки петък, защото е слушала и защото е била здравичка и не е ядосвала мама. Взех си белята - вече не ценим самия подарък, а фактът че го получаваме. На 5 години е и сега започвам трудната работа да я отуча от това да търси все материалните подаръци. Опитвам се  да правя други подаръци (например заедно да направим сладки, заедно да нарисуваме нещо или да й сваля хубаво филмче ... такива неща ги кръщавам подаръци - все още мрънкаме, но започва да разбира, аз настоявам защото синът ми още няма 2 годинки и не искам да изпадам в същата ситуация както при кака му. Успех на вас

това май е синдром на всички мами.и аз съм така,купувам подарък за някои друг,а едното ми око все е към детските играчки,просто искаш детето ти да е щастливо-в това няма нищо лошо.

Нормално е да иска компютър, като ви вижда вас. И моето ще поиска. Друг е въпроса, че няма да го получи на 3 години, разбира се.  
Ама какъв е проблема, че си искат? Просто вие сте тези, които решават.
Да разбирам, ли че вие не можете да устоите да му купите или не можете да го гледате, как плаче?
Както казах в ъпрвия си пост - купувам играчки, които предимно го стимулират. Никол ме подсети - големия имаше период с книжки - всеки ден по една книжка съм му купувала. Имаше период с роботи - на седмицата по едно роботче получаваше - фантазията му работеше. После покемон се появи - всеки ден се купуваха снаксове... /глупаво според мен, но цялата махла играеше на покемон, та него ли да спра/.
Като попорасна си пожела "СЕГА" - получи я. После се появиха компютрите, той беше вече голям - получи го.
Разбира се, имаше си условия за да получи по-големите подаръци.   Ако нямахме достатъчно пари, съм разговаряла с него и съм му обяснявала. Разбираше ситуацията и изчакваше удобния момент за изпълнение на желанието му.
Явно не съм прекрачвала границата.
Вече е на 17 години. Не беше разглезно дете /казвам го, не защото е мойто, наистина си е така/.   Не се е превърнал в материалист и вече не очаква от мен, аз да му купувам големите неща. Лятото работи /не лека работа/, събира си пари и си го купува.

Така като си мисля, може би наистина не съм прекрачвала границата.  

Сякаш съм гузна,че нямам много време за него.Той цял ден е на градина,аз на работа.Вечер бързаш да се прибереш,да наготвиш.За детето почти не остава време.Явно в един момент съм решила,че така ще запълня празнината и ще си купя спокойна съвест,но не се получава.

Не е важно количеството време, а качеството. Вярно е. Хайде реши си, когато се приберете вечер да отделяш един час само за детето. Играйте, приказвайте си, прочети му приказка... То ще бъде доволно и щастливо. И твоята съвест ще е спокойна. Събота и неделя също си отделете време само за вас - разходка /примерно/.

Аз съм решила /има един открит басейн на св Константин и Елена/ - да го заведа там събота или неделя. Малък е /2,5 години/ и не знам дали ще му хареса, защото водата е топла, а той обича хладка вода, но ще пробвам. Ако му хареса, ще е страхотна емоция за него. 
Излизаме и на разходка в градината, ритаме топка, люлки, снимки.

Направи по един сандвич и излезте навън. Гузна не се чувствай, защото от друга страна не винаги ще успяваш да вмъкнеш работата, детето, домакинството, мъжа, приятелките и каквото-още-се-сетиш в един само 12 или 15-часов ден. Какво значи "нямам много време", това са относителни неща - 1 час разходка и близост с детето ти са повече, отколкото 10 часа въртележки и захарни памуци.

Рая всеки ден получава по нещо, понякога дребно ,понякога не. Като в омагьосан кръг сме! Разбираме че не е правилно, искаме да променим нещата , но в края на деня равносметката е друга  .  Виждам аз, че имаме сериозен проблем, но сякаш нямаме сили да кажем- стига  .

Аз бях така, когато започнах работа. Чувствах се виновна, че съм оставила детето и компенсирах - всяка вечер по нещо. Отрезвих се, след като един ден ме посрещна с думите "Какво ми носиш?", а аз не бях купила нищо. Е, нямаше такъв рев, просто!
Подкрепям Франческа - смятам, че презадоволяването на децата не води до нищо добро. Детето трябва да се научи от рано, че даром нищо не се дава. А дребни лакомства не купувам, по принцип, но това е друга тема.  
Когато и купя нещо, без повод, просто го скривам в един шкаф, до който няма достъп  и когато реша, че заслужава и го давам.

Ето пък другата крайност- да си лишаваш децата, заради проблемите от детството си.

След двете изчетени страници извода е, че май всички сме минали през етапа на непрекъснатото купуване.

Отрезвих се, след като дойде истински повод за купуване на подаръци, а именно за втората му Коледа се оказа, че ние с таткото не знаем какво да купим. Просто от всичко имаше по много и строители и кубчета, и колички, и различни купища играчки. Взехме решение да се спрем и да останат само по поводи, рожден ден, Коледа, имен ден.

Като ходим заедно да пазарим сме се разбрали по едно сладко нещо от магазина. Той да си го избере и по сто пъти си взима и си връща нещо докато си избере "най-хубавото". Щандовете с играчките ги подминаваме, ако не ми се получи номера, най-любезно казвам, че вкъщи има подобна или пък, че няма парички за такива неща.

Като цяло се кротна, но и аз съм имала моменти, да звъни на баща си по телефона и да му казва, да ми донесеш еди какво си. Или пък да купувам и да крия по шкафовете, ако случайно таткото е забравил, да мога да "спасявам" положението.

Явно не съм само аз
Ще се опитам да си наложа да не купувам всеки ден,а само при повод.
Благодаря ви 

И при  нас непрекъснато по нещо дребно се купува -било то книжка за оцветяване,моливчета и тем подобни.Но ще мине и този период.ъвсем нормално е -детска му работа.

Пдкрепям с 2 ръце мнението на Франческа Салиери! Съвпада напълно с моя горчив опит по въпроса. В момента тъкмо водя борба с пристрастеността на дъщеря ми да получава дребни подаръци всеки ден, не е никак лесно, но имам успех. Събираме точки за послушание-вие си определете  какъв брой и тогава може да има награда, като тя не е само материална. За сега така успях да редуцирам броя на подаръците.
Хубаво е , че се замисляш навреме по въпроса. И аз си мислех-какво пък толкова, доставяше ми удоволствие да я видя радостна, но стигнахме до момента, в който тя не цени нищо, просто има фикс идея да получи нещо ново, което на другия ден вече е забравено. Какъв е смисъла?

Когато пуснах дъщеря ми на ясла бях в същото положение.Беше ми мъчно,гузно,все не ми стигаше времето с нея.Когато отивах да я вземам все купувах и играчка и за ядене.И аз исках да си "изкупя вината"ако изобщо мога.Знам че това не е начина,но когато сутрин я водехме и виждах разплаканата муцунка,и вечер я вземем и виждах усмихнатото лице,нямаше по щастлива от мен.Не се замислях за пари,но се замислих че в един момент тя няма да чака мама,а ще чака подаръка от нея.И ми стана криво.Сега купувам само нещо за ядене,защото знам,че е като зверче гладна и няма търпение да стигнем до вкъщи.Играчки вече казахме че ще се купуват на празници.

Не знам дали бъркаш, но и аз много купувах докато децата навършиха 5-6 г. После явно се пренаситихме - и аз, и те, и стаите им. Сега получават подаръци само по повод.

Не мисля. До 3 години шоколадът и бялата захар не носят нищо, освен вреди на подрастващия организъм. Това може да го каже всеки, попрочел това-онова из необятната нетска шир...

Не е никакво "лишение" детето да не се тъпче с боклуци, които водят до физически и психически зависимости.

И моето не ги разбира изброените в поста на Гостка. 

Хайде сега,много силно изказване.Никой не говори за тъпчене.Едно шоколадче или една близалка едва ли ще те доведат до психическа и физическа зависимост.

Чела съм някъде из детските психологии, че презадоволяването и купуването всеки ден на подарък губи магията и очарованието на ОЧАКВАНЕТО на подаръка. Мечтаенето за него.
Затова подаръците трябва да са основно с поводи. За да може детето да изпита чудото, вълнението, радостта на "чакане" на подаръка.
Ако е затрупвано непрекъснато с подаръци, то какво да чака, като всеки ден получава подарък. Така постепенно децата ще загубят и усещането за съответния повод или празник! Настроението, което го съпровожда! Ами да - ден като ден! По нищо не се откроява от предния! Преставяте ли си, че и Коледа вече няма да е вълшебна! А и така никакъв друг празник не може да се открои!
Явно нуждата е в самите нас, не в децата. Аз купувам без да са ми поискали нещо, дори когато съм без тях! Значи проблема си е в мен!

Аз като съм отгледана с шоколад носен от Германия в кашончета /то не беше течен в туби като от паста за зъби, натурален, млечен/ и като съм си хапвала торти и пасти, дане би да съм зависима.  
Много са знаели родителите ми, че била вредна захарта. То не се знае, наистина ли е вредна или си е начин да ни накарат да ядем по-скъпата /учудващо защо/ кафява / за мен боядисана/ захар или изкуствени подсладители.  
Това било вредно, онова би вредно... всяко нещо в прекалено количество - да, но това детето ти да не знае вкуса на шоколада си е обирджийство на детство.

Хайде да си решим проблемите с играчките! 
За шоколада има отделна тема. 

 И аз дооскоро водех Влади в Джъмбо почти всеки ден след детска градина, докато в един момент не се усетих,че ходим заради самото ходене, по навик, и започнахме дори да дублираме играчките,само че в друг цвят
От тази учебна година вече ходим заедно в магазин за играчки по веднъж седмично за нещо дребно,като съм дефинирала ко е е дребно и не скъпо
Прясна случка:в Джъмбо сме двамата и той ме пита:Мамо, може ли това...Скъпо ли е? или Това не е дребно, ще ми е подарък за РД, нали?  И хората отстрани опулили ей такива очи  и цъкат:Тая майка каква е скръндза 
истината е,че голяма част от хората смятат(ме),че трябва да задоволяваме желанията на децата си на момента и ако не го правим значи нямаме пари
така или иначе всеки ден като го вземам младежът ме пита:Какво ми носиш? Нося му някаква почерпка- бисквити,дъвки,шоколад. Напоследък му обяснявам,че носенето на нещо не е задължително всеки ден!
Сега с нетърпение очаква РД и си коментира какъв да му е подаръкът, или...,или...

spasdidi  и аз стигнах до заключението че проблема е в мен,поне за сега.Детето все още не ме гледа в ръцете като отида да го взема от градина.Но в един момент ще започне.
Ge(rga)na започвам с обясненията.
Преди една седмица ми каза,че не било вярно че дядо Коледа работи само една седмица.За него е целогодишно

Купувам много играчки, но гледам да не са боклуци, че не ми се пълни къщата с болуци. Ако иска нещо мъничко просто zа радост след градината отиваме zаедно или в сладкарница и получава подарък паста или му вzимам по пътя едно шоколадово яйце или някой плод или от малките пушени сирена ... или каквото си поиска, но да не оставя боклук след него.
За по големи играчки съм снабдена с лего автомобилчета и подобни , които са скрити и се вадят едно по едно , когато малкия се сети, че му се реди лего винаги има нещо ново 

Оф, и моята дъщеря още пише писма на дядо Коледа.При нас така се случи,че тя си поръча играчки Грижовни мечета.Аз съответно никъде не ги намерих и започнах да компенсирам с понита.При първото пони чак плака от радост......но със всяко следващо се усеща че вече е по-скоро за бройката.Отскоро е тази зависимост и се надявам лесно да я преодолеем.Иначе купуваме книжки,по-рядко играчка,но всеки ден и нося листи за оцветяване с герои от филмчета/не съм я научила да чака лакомства/.

Купувам играчки, понякога и без повод. И все пак не толкова често, че да се загуби тръпката и изненадата. Преди да му купя нещо, особено ако е по-голямо и скъпо, му обяснявам как ще му купя въпросната играчка, как се играе с нея, после той разказва как си я представя. Старая се да създам истинско желание и потребност към играчката, за да не остане захвърлена в коша на петата минута. Въпреки това често се случва да се зарадва повече на лодка от лист хартия отколкото на скъпа играчка от магазина.

Естественно,че едно шоколадче или една близалка няма да доведат до психическа и физическа зависимост.Моята дъщеря е яла шоколад,но не е пристрастена към него.Защо вместо да купя един шоколад,да не и купя един банан или ябълка след яслата.

Така е.Аз се поспрях вече,искам да запазя точно този копнеж от очаквания подарък,грейналите очички Иначе с образователна цел продължавам да купувам,книжки,пъзелчета ,но не всеки ден разбира се.

и аз купувам дребни играчки най-редовно,без повод...просто съм жена

Старя се да не купувам всеки ден играчки, а когато има повод, защото децата ни са презадоволени и не ценят това което имат. Иначе сина ми иска всеки ден да получава, но трябва да разбере, че това е невъзможно. Има деца които няма какво да ядът, а какво остава за играчки, мисля, че отсега трябва да ги възпитаваме да ценят това което имат, а не да ги превръщаме в едни капризни, презадоволени хора.

Купувам играчки почти всеки ден.Явно имам и аз неизживяно детство.
Обичам и най вече ми доставя удоволствие да глеза дъщеря си.Може би защото аз като дете съм лишавана от много неща.
Зная, че не е редно, но.....

Разделение на деца , които имат вси;ко и които нямат нищо винаги е имало. което не зна;и , ;е не трябва да радваме децата си , докато можем, защотот както в-рви света не се знае кога и кой от нас ще мине в другия лагер  

Аз също много обичам да доставям радост, не само на сина си, но и на близките около себе си - с жест или подарък.

Установих, че синът ми е презадоволен и от нас, и от околните с играчки и вниманието му се задържа съвсем за кратко върху нещо ново.
Един ден излизаме с баща му и той му казва "Като се върна ще ти донеса костюм на пират- обичана и актуална тема". Отиваме по път в Хиполенд и там по закона на Мърфи няма пиратски атрибути, та мъжа ми взе комплект на викинг за около 50 лв., защото бил обещал...
Прибираме се ние, доволни, предоволни и малкия отказа да ги сложи, по-скоро ги сложи за минута-две без особен ентусиазъм. Оттогава се зарекохме без повод играчки да не се купуват.
Сега ги търси и ги слага отвреме навреме, но решението си остана.

Играе си с конструктора и си фантазира, че строи самолети, ракети и т.н. И той доволен, и ние така. 

Когато бях малка майка ми работеше до късно през нощта. Вероятно й е било много тъжно, че не е до мен вечер и винаги ми оставяше до леглото някоя дребна играчка. След време я съкратиха, дълго време остана без работа и ежедневните подаръчета спряха. За мен беше много трудно да преодолея този период. Дойде точно в началото на пубертета и демокрацията. По магазините имаше много примамливи неща, а аз бях напълно зависима. Имахме много тежки семейни моменти и ми отне доста време да се отърся от потребителското си мислене. Забърках се в големи каши покрай непреодолимото си желание всеки ден да имам нещо ново. Не казвам, че при всички деца ще е така, но не го подценявайте.

У дома след като премина първоначалната еуфория от първата година на бебето съм сложила лимит за покупки на роднините. Подаръците са само на празници и до 50лв.

Всяка вечер му купувам по някакво лакомство.Иначе подаръци само за празници!

Чувствата и проявлението им са две различни неща. Но детето се научава и свиква с начина по който изразяваме любовта си към него и иска още и още ...съвсем естествено.
Ако ние го научим, че показваме любовта си с харчене на пари за играчки бонбонки и т.н. детето отначало ще се радва на предметите, но много скоро ще схване общото между разбичните предмети - купуването и ще започне да иска точно самото купуване, нещото което остава неизменно. Поумняват децата... и съвсем логично както има нужда да се чувства обичано всеки ден, ще иска да му показваме любовта си всеки ден- по начина по който ние първи сме избрали да му я показваме... с купуване, без особено значение какво..
Е да купуването отнема доста по-малко време от играта с детето и много родители губят баланса и се оказва че ОСНОВНО си показват отношението към детето по този начин...
Детето не е разглезено че иска да му се купува. То е научило от нас както първите думички, така и че който обича- купува.. грешката си е в нас.
Именно затова толкова тежко и бавно приемат децата когато родителите дадат заден ипрестанат да купуват, и не стига че спират да показват на детето че го обичат , а и му се карат, сърдят и т.н.  
Много несправедливо в детските очи... и едно от първите истински разочарования... и чувството че им се случва нещо несправедливо... нещо за което не разбират причината и за което нямат вина...  за капак купуването /показването че си обичан/ не е заменено с нещо равностойно нито като количество нито като качество. това е първата невидима пропаст  между родителя и детето когато и двете страни се чувстват огорчени и ощетени от другия, това остава непоправено, другия- неразбран...
Детето се чувства по-малко обичано, защото обичта не му се показва всеки ден по познатия начин, майката огорчена от разглезеното дете, на което никоя играчка не стига, а обектите стават все по -скъпи, без желания ефект... и детето вече не я оставя задълго намира за да сииграе с новата играчка. Излиза че ние се опитваме да си откупим не любовта на децата, а лично време за себе сииии.... Ех свободата свободата, явно нищо не може да я замени, дори любовта в детските очички 
Друг лош страничен ефект на това купуване е хипертрофирането на чувството за собственост... детето не дава на другите "обичта на мама", обективирана в съответната играчка. да обичта намама не е за даване, но играчката е... и ето ти още един раздут проблем... защото играчките са престанали да бъдат просто вещи, натоварени са с непосилната мисия да са спестовна касичка за емоции...

Мисля че правилното е да показваме любовта си балансирано и по много различни начини, и най-вече да играем с децата си, да им обръщаме внимание не чрез купуване а чрез общуване. И най-хубавата играчка моментално ще бъде забравена ако алтернативата е да играе с мама, да се бори с тати... и споменът от тези игри ще ги сгрява много повече.

ето за това става въпрос също...

Не знам дали е правилно или грешно. Но ние с мъжа ми често му купуваме играчки или нещо за хапване, за да го зарадваме. Е, не прекаляваме, т.е. не го правим всеки ден, но достатъчно често. Стигна се дотам, че синът ми искаше да му се купи нещо, щом отидехме някъде. Аз обаче му обяснявам, че не винаги имам възможност да му купувам и когато се е налагало, категорично съм му отказвала. Така той разбра и спря да иска и да настоява. Иначе, баба си и дядо си ги манипулира, както си иска, но и те самите му позволяват. В началото му правех забележка, че не е хубаво така всеки път да иска баба му или дядо му да му купуват или носят нещо, но те се обаждаха против мен, че ще му купуват, "само и само да е мир". Затова вече не се обаждам, когато им поиска, а те не могат да му купят. Нека да намерят начин да му обяснят.
Вярно е, че при често купуване и угаждане, детео се пренасища и губи интерес. Но госпожата му в градината ми каза, че когато изгуби интерес към някои играчки, да му ги прибера или скрия и да му дам да си играе с други. И когато изгуби интерес към последните, да извадя тези, които съм скрила преди това. Един вид - да ги "повъртя" малко. После ги събирам и подарявам в градината.
Майка ми също ни угаждаше много на двамата с брат ми, но смея да твърдя, че меркантилизмът далеч не ни е обзел, нито пък сме станали неблагодарни. Даже напротив. Но както винаги - всичко е толкова индивидуално, колкото и клиширано да звучи.

Теоретично добре, но как да предложиш на едно дете цялото раzнообраzие от което има нужда , да му zадоволиш любопитсрвтото към научанване и иzпробване на нови неща , при положение , чЕ се живее ужасно zатворен анчин на живот в градовете? къщи колата градината колата къщи ? Колко могат да zаведат децата на иzлет в парка , гората , планината , по често на море , гости и пр... по колко пъти седмично карате zаедно колело ??? Раzглеждате животните в zоото или гъбите в парка ???
Та не можеш да държиш едно малко дете в града под ключ и да му подариш 2 конструктова годишно ...

oceanid поста ти страшно ме впечатли.Дано все още малкия не го приема по този начин.Дано навреме  успея да спра,за да не се пита детето ми дали го обичам

Моето първо дете е платило висока цена за много от нещата които сега разбирам... включително и точно това... 

Начинът да се трансформира даването на внимание от купуване в общуване... всъщност не е спирането според мен. А заменянето. Всеки миг, в който общуваме с детето си ние споделяме своя живот с него. То и точно от това има нужда, купуването е много непълноценен заместител, при който общуването трае много малко- докато трае избирането и плащането на играчката.
И детето, като природата не търпи вакуум. Ако започнеш да играеш с него, времето и вниманието му ще са заети с нещо по-ценно и интересно от купуването и потребността от купуването естествено и бизболезнено ще избледнее с времето./може би няколко месеца в които не трябва да му се отказва в повече от преди/ . А потребността на детето, която се задоволявала досега с купуването и притежанието - ще бъде задоволена, без да има период на отхвърляне и "недаване".
Не казвам да не се купува изобщо,нито да се купува само с повод, нито само  "по заслуги" : това е част от живота, но купуването да бъде просто част от общуването, заедно да се избере какво да се купи, и то нещо с което после заедно ще играете. Така самата вещ и самото купуване не се раздуват, и остават точно това което са: само средство за по-пълноценно общуване, в което детето научава нови неща.
Трудното е че това изисква да се примирим че сме загубили /а защо не подарили/ голяма част от свободата си с появата на детето и да не се бунтуваме вътрешно срещу това. Изасква и голямо търпение и способност да погледнем детето си с детски очи- да ни е интересно какаво ще направи, да очакваме изненади от него, да го откриваме като човек, толкова чист и неосакатен от трудностите в живота.
така ние ще научим детето си да открива хубавото в другия, да намира и печели приятели, които да приема каквито са и с които да споделя на свой ред мечтите и игрите си.

Всеки път, когато отидем за нещо до магазина, се връщаме и с нещичко за нея. Яйце, шоколадче, бонбонки с играчка. Веднъж се опитах да и обясня, че когато съм била малка е нямало шоколадови яйца, шоколадчета Киндер и даже бананчета, а тя ме погледна със съжаление и каза:"Мамо, ти си била нещастница, когато си била малка!"
Играчки също купувахме често, но напоследък се поспряхме- и при нас се оказа, че не можем да измислим подарък за Коледа, защото просто има всичко преди даже да се сети да го поиска. А и цялата стая е пълна с играчки, въпреки, че на няколко месеца обръщаме коша и изхвърляме счупените или прибираме тези, които вече е израстнала.
В момента сме на вълна пъзели- купуваме ги неограничено, горе-долу по 1 на ден, а също и книжки- тук вече налагам цензура, филмчета и т.н.

Не купувам всеки ден по нещо. И аз по едно време бях залитнала все нещо да купя за да се радва детето. Но се усетих навреме. Подаръчета и сладки неща не чака всеки ден. ако има нужда от нещо разбира се купувам, не е ограничена от нищо. Но честото купуване на играчки за мен са родителски амбиции. Децата не са виновни, така свикват и това за тях е нормално за ежедневието им да им се подари нещо. Миоята дъщеря има едно такова приятелче, чиято майка доста често купува играчки. На това дете му е втълпено, че много слуша и затова му купуват. Един ден беше казало на дъщеря ми. "Ами ти си лоша и не слушаш затова не ти купуват играчки" Толкова се ядосах тогава, че се наложи да обяснявам доста дълго лой какъв е.

  от край време Дядо Мраz подарява само на послушните деца и сънчо целува послушните по челцето ... така са ни учили и нас и пр 

oceanid много е теоретично всичко това, zащото просто хората в днешно време водят ужасно хектичен начин на живот.   

Ее ама Дядо Мраз е веднъж в годината не е всеки ден.

Все си мисля, че като всеки ден ги оставме по раzни ясли и то по цял ден и zа тях това си е стрес и пр. трябва да ги zарадваме по често. Вярно , че купуването на боклуци не е начин, но да реди вечер нова лего кола с баща си или да прави не9о с новия пластелин или някоя нова картинка от комплекта zа творчество с мама ...
Или да четем новите книжки ...
Не може все едно и също. И аz обичам да мина по магаzините и да си купя нови неща zа раzтоварване. Със сигурност е страшно противопокаzно , но аz се чувствам добре 

Играчки купувам само за празниците или ако преценя, че прекалено дълго не му е купувана нови играчка.

Не купувам всеки ден, но понякога купувам и без повод, предимно неща с някакво полезно приложение /шампоан с Мечо Пух, детски зимен балсам за устни, някаква игра/.  Обикновено ги скривам и после ги подарявам за добро поведение. Като сме заедно в супера, непрекъснато ми се иска нещо, но аз отказвам. Казвам: "Ще ти купя сиренце, специално за теб" или нещо подобно. Отвреме-навреме купувам дъвки, много рядко шоколадово яйце.
Глухарче, по постовете ти личи, че много ясно осъзнаваш откъде идва това твое желание. Мисля, че си само на една крачка от това да спреш.
Съвсем човешко е да се опитваме да компенсираме общуването с подаръци. Жалко е, че имаме толкова малко време за децата си и че можем толкова малко да направим по въпроса.  И все пак, този модел е добре да бъде прекъснат. Освен по горепосочените от другите момичета причини, също и заради това, че детето се учи по този начин да запълва празнините, които създава липсата на комуникация или проблемите в комуникацията - с играчки и лакомства. Жената, която като й е мъчно, вместо да се събере с приятелки, си купува дрехи и шоколади, може би е била точно такова дете...

Не купувам всеки ден,за да й купя подарък трябва да си го е заслужила по някакъв начин или поне аз да покажа че го е заслужила(например като сме били при лекарката и се е държала смело и не е плакала като са й взимали кръв;или че сама се е сетила някой си ден да поздрави някой на улицата и др.)

И аз купувам всеки път играчки,когато ходя да пазарувам. Уж гледам да са образователни и да стимулират развитието й, но резултатът често е, че има толкова много и бързо губи интерес към тях. Понякога й е по-интересно да играе с една стара кукла, 2 лъжици и няколко кухненски купички. Като малка нямах много играчки и си спомням, че често ми казваха, че еди какво си е много скъпо и все се възпирах буйно да искам нещо или да проявявам детски инат и вълнение заради някоя играчка. Мисля, че сега подсъзнателно искам да  компенсирам това  при дъщеря ми.  Но всъщност като се замисля при мен проблемът е бил по-скоро, че съм таяла в себе си колко много съм искала дадено нещо, а не самата липса на много играчки.

Според мен грешиш. Няма нужда да "купуваш" любов. Детето ще те обича и без нова играчка всеки ден.

Аз също едва се сдържам да й купувам винаги играчки. Почти всеки път харесвам нещо дори и в хранителния магазин. Обаче не купувам. Защото като свикне да й се купува винаги, ще забрави да се радва, когато получава нещо ново. А това би било тъжно.
Това не съм го измислила аз, прочетох го в книга, но съм съгласна. Непрекъснатите подаръци рано или късно ще доведат до пренасищане и загуба на елемента изненада.


Именно.

преди бях по същия начин, но престана да се радва на подаръците. когато се връщах от работа първия въпрос беше - "къде е подаръка?", а след 1 минута го захвърляше.
осъзнахме грешката си с татко му и сега получава по-рядко подаръци и определено им се радва много повече.

Нямаме финансова възможност за ежедневно купуване на играчки. Знае го прекрасно и не настоява. Когато хареса нещо, винаги прави уговорката - Мамо, моля те, когато имаш парички, ми купи това. Има доста желания, но накрая го карам да избере едно от всичките. То явно е най-желаното и с него си играе дълго. Купувам за празник. Затова пък баба му влачи всяка седмица по нещо и той се е научил да я муфти. Направи си изводите.

Еее, чак пък глезене. Не мисля, че е глезене. Вярно, че прекаленото количество играчки не е добра идея. Но пък и на мен ми е приятно, когато видя радостта в детските очи. Е, не купувам всеки ден. Вече гледам да се възпирам максимално.

И при нас се получи така. Купувах всеки ден. Накрая спря да им се радва. Не ги оценява. Прибирам се, а тя ме пита: "Купи ли ми нещо". Взима го, разглежда го за 5 мин и после се захвърля при другите. Осъзнах че това с "купуването" не е проблем на детето, а мой. На нея започнах да обяснявам че няма достатъчно парички и т.н. Разбира. В началото трудно, вече по-лесно. И аз се уча. Не взимам всичко което ми хареса, а ако понякога не мога да се въздържа купувам го и изчаквам някакъв празник (имен ден, рожден ден, Коледа, нова година, деня на детето или пък когато много е слушала) и тогава подарявам.

Всеки ден подарък-изненада  дали ще е играчка или нещо за хапване няма значение. Целта е, да видя блясъка в очите му.
И аз трудно се сдържам да не му купувам постоянно по нещo. Той не е бил никога от тръшкащите се по магазините деца - като кажа, че не може, значи не може. Съгласява се тъжно с мен. Само на 3 годинки е, а къщата вече е затрупана с играчки, колела, камиони ...
В един момент по Коледа и аз се усетих, че интереса към новите играчки почна да е в рамките на половин-един час. Поразредих купуването - той го прие учудващо леко засега. Може би, защото играчките, към които наистина се е привързвал се броят на пръстите на едната ми ръка и още си ги пази. 
Ясно ми е, че детето няма вина за прекаленото купуване. Вината си е в мен - опитвам се някак за себе си да компенсирам, че всяка сутрин го оставям в детската градина и той ме изпраща с тъжни очи и "ще ти липсвам много, мамо" (опит да каже, че аз ще му липсвам), че вечер го прибира баща му, а той  (незнам защо) е решил, че трябва аз да го взимам, че вечер съм уморена и изнервена и понякога не издържам на постоянното му бърборене или на желанията му за 20-ти път да прочетем Малечко-Палечко....
Просто се опитвам да му покажа, че мама може да му даде всичко ... и да го докажа на себе си.  И да извиня себе си, че съм на работа, а не с него. Ама се взех малко в ръце напоследък. 

Добре вървят нещата.Една седмица нищо не съм купувала.Няма реакция за сега.Нищо не търси и нищо не иска.Явно съм се светнала навреме

Зависи
понякога не купувам играчка по 2-3 месеца-а понякога купувам по 2-3 на месец
ако се заиграва с нещо и проявява голям интерес купувам я дори скоро да е имала нова играчака

Ние сме обвързали "подаръците" с определени цели. Например - ако си подреди стаята / или сутрин да се оправи бързо за детска / или вечер да си легне навреме... или каквото измислите, че е важно да се научи да прави, на другия ден ще получи подарък (не голям, нито пък особено скъп - то пък като че ли разбират кое е скъпо и кое не на тази възраст...). Ако не го направи - не го получава. Ако го прави цялата седмица накрая на седмицата ще получи малко по-голям подарък. На следващата седмица вече върши желаните неща и без подарък, а аз трябва да измислям нови задачи.

Вечер като се прибера ме чака и още от вратата пита: "Днес викаха ли те в магазина?" (Казал съм му, че от магазина постоянно гледат дали изпълнява работите, един вид "Big Brother"  ). Един ден обаче, когато беше непослушен направо ме изненада - каза "Тати, ти утре недей да ходиш в магазина. Те няма да ти дадат нищо. Иди в друг магазин - там няма да знаят!"

 
Много са хитри и изобретателни

много са сладки, но аз мисля, че този вид "пазарлъци" и уговаряне с децата е вредно, тъй като води до погрешни разбирания; "само ако направиш това, ще получиш подарък". в един момент спират да правят каквото и да било без подарък.

Не гледам на това като на "пазарлък". Просто възлагам задача и цел за постигане. Когато успее, получава стимулиране. Ако искаш го наречи "проджект мениджмънт", все тая.

Преподавателската ми същност явно ме е деформерала тотално, защото аз купувам "подаръци" при всеки нов етап в развитието им.Синът ми почти не ходи на градина и затова се опитвам да "учим" вкъщи.Слагам кавичките, защото като подаръци броя учебните помагала и таблА, които са ни нужни, пластелини, моливи, флумастри и т.н.Подаръци в буквалния смисъл/дървени или пластмасови играчки/ купуваме за рожденните им дни, за имен ден и за Коледа и Нова година.Когато почувствам нужда да им подаря нещо, купувам книжки или им записвам детски песнички на диск.Те, досега, нищо не са искали.Но, и аз не ги водя по магазини и обикновено пазарувам он лайн.

ПП:Относно разисквания подход:аз лично не го използвам в този вид.Срещу тяхно добро поведение изпълнявам желание-напр. да им пусна филмче, да прочетем книжка и т.н.Обаче, учителката на сина ми в градината веднъж ми каза, че се е държал лошо и да не му дам да боядисва яйца/беше по Великден/, а друг път-когато се е облякъл "съвсем, ама съвсем сам" ме посъветва да му купя нещо за подарък.Въпросната учителка е висококвалифициран кадър със слава на добър педагог.

Стимулите трябва да предхождат успеха, а не да го следват, освен това е желателно да не са материални  Срещу подредена стая, свършено домашно задължение, изядена храна или отлична оценка не съм и не бих предлагала награди и рушвети в никакъв случай. Лично аз, без да ангажирам с мнението си, го намирам за изключително грешен подход.

Да, бе! Пробвай с някой плочкаджия примерно да предходиш... да му платиш авансово... 

Те, децата може и да са наивни, ама не са глупави! Освен това в никакъв случай не става дума само за материални награди! Кукления театър каква награда да я запишем, макар че билетите струват пари все пак, нали? Наградата може да бъде и по-дълга игра в парка, нали?

Играчки без повод не купувам!Никога!
Това,което ми се "откъсва" от сърцето без повод е нова книжка,флумастри,блокче.

Ами не, за мен не може. Наградата е по принцип нещо извънредно, което не се дава всекиму, нито пък току-така. Награда бих дала за отличен успех в края на годината - ще купим колело за лятото, ще отидем на двудневна почивка, нещо друго мечтано - жест на признание... Награда бих дала, ако детето самостоятелно преодолее свой страх или се научи на нещо ново със собствени усилия. Играта в парка е ежедневие, както храната и спането - не би наградила детето с обяда му, нали?


Между другото, не споря, нека да е ясно.

И  аз  съм  така постоянно  му  купувам  и  баща  му също Даже  се  усещам  ,че  прекалява  ме  ,в къщи  няма  къде  да  се  стъпи  от  коли  той  друго не  го  интересува.Зор  ще вида  както  сме го  разглезили.

       Браво  на  теб.

тук не говорим за бизнес, а за формиране на личност, която определено трябва да се различава от дресиран индивид, който разбира, че в този свят нещата се вършат само срещу "награда" или "в замяна на нещо друго".

Сетих се, че, като бяхме малки, баща ми винаги ни даваше пари, като вършехме някаква работа-помагаме при ремонт, мием колата и т.н. По мое мнение, и аз, и брат ми сме трудолюбиви и амбициозни хора.Предполагам, че този метод е възпитал доста от качествата у нас.НО, майка ми-никога не е прилагала това.И в тази връзка си мисля, че тук роля играе условната и безусловната обич.Съвсем наскоро четох, че майката обича безусловно, а бащата-условно.И двете са необходими за детето, за да изградят пълноценна личност.Така че, ако приемем това за вярно, се оказва, че и двете страни в спора са прави.

И аз няма да споря.
Разбрах - вие давате само големи награди! Затова пък, рядко... Е, при нас има и малки наградки, но затова пък - често!
Не разбирам защо обаче трябва да ти дават бонуси в службата... Така и така си получаваш заплата. Има ли нужда да ти дават допълнително от същото? Нали? 

И аз не говоря за дресиран индивид, а за обучаването на нормално дете, което да може да реагира адекватно в реалния живот. Предполагам, че и ти нито вършиш нещо само за награда, нито само за "чест и слава", нали? Винаги има по нещо и от двете!

Не мисля , че е грешно детето ми да получава неща , който му доставят удоволствие .../не го свързвам с обичта , тя е заложена /и какво ако детето ми живее в лишение ???да гледа завистливо по детскому ?тайно да мечтае за вещи и играчки? или съзнанието му да е заето с нещо по-стойностно ?Купувам ..., но тъй като синът ми се поддава на т.нар."промиване на мозъка " мога да говоря с него , обяснявам му надълго и широко , колко много играчки има ....и не мога да кажа ,че имам проблем ...има случаи , в коити иска и такива в които аз го питам и той отказва /така е и сиграчките и със сладките / .Преди 2 дни на въпрос в супермаркета "Искаш ли нещо сладко ?" ми оговори " Аааа не , повече няма да ям сладко , защото не е полезно " / не че след няаколко часа не поиска нещо сладко ../...Сега си има табло , на което лепим наградки и "трупа точки " и знае , че в края на седмицата ще получи "голяма изненада" ....друго нещо , което има голям ефект е да му скривам играчки / в неговия случай , колички около 400/ , след месец са му безкрайно интересни ......все пак , зависи от детето ...

Е, стига де... Не вярвам, че действително сравняваш комерсиалните отношения с детското възпитание. В службата ти дават бонуси, но ако не работиш добре, те и сменят 

Сериозно, изграждането на правилна мотивация у децата е много важно, нека не си губим времето в празни приказки за бонуси и служебни премии. Да вършиш нещо само и единствено с мисълта, че насреща има награда, е ужасно - представи си, че имаш такива приятели или такъв съпруг...  Ние, хората, сме си достатъчно меркантилни по природа - децата трябва да бъдат учени как да правят добро, как да помагат и как да се грижат за нещо, без да очакват каквото и да било в замяна. Каквото и да било.

и ние имахме този проблем и още не сме го решили съвсем
по едно време се осетих че ходя'' боса и гола '', но всеки ден купувам нова играчка само за да му видя радостната физиономия , а той е много емоционален
стихнахме до там че един път в магазина  лелката се скъса да му предлага какво и не а той толкова преразглезен че чак нищо не му хваща окото
и така започнах постепенно да разреждам , но дойдоха празниците и пак объркаха нещата ,но   лека по лека пак  го преодоляхме и сега като му купя нещо ,( макар че всеки ден ме врънка за подарък и аз само обещавам)си играе много повече а преди сякаш не ги ценеше

Между другото вчера му купих страхотна книга на моя - "Приказки по телефона" на Джани Родари. Доволен съм!

Crazy, искаш или не, животът около нас в нито един момент не е ограничен до абсолютно комерсиални или абсолютно идеалистични измерения. Не мислиш ли, че е необходимо да подготвиш детето си за реалния живот - навън не са само цветя и рози, нали? И защо не се замислиш дали децата нямат нужда и от финансово възпитание? Не е ли важно да ги научим също така какво са парите, откъде идват, как да ги използат разумно...

Пред очите ми е примера с детето на едни от най-добрите ми приятели - когато влезе в 1 клас му отпуснаха дневен бюджет - примерно 1,50 лв. - за кифла, сокче, вода или нещо друго. Ами първите дни се връщаше, изхарчил всичко. Разбира се беше си купил батерия, която в момента не му трябваше, разни непотребни дрънкулки... всякакви глупости докато изхарчи лев и половина! Детето просто не знаеше, че не е длъжно да ги изхарчи непременно. Е, след седмица-две се пооправиха нещата, но замисли се колко малко казваме на децата си (и колко малко ги научаваме!) за парите и колко голямо място заемат по-късно в живота на всеки...

Не мислиш ли, че детето ти има право да бъде подготвено за тази деликатна област от самата теб?