Публикувана: 27 ян. 2009, 09:09 ч.
Последно мнение: 6 фев. 2009, 02:20 ч.

Купувам му постоянно играчки

5 701
98
1

# 60 30 ян. 2009, 16:08 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: ivben в пт, 30 яну 2009, 16:05

Не купувам всеки ден по нещо. И аз по едно време бях залитнала все нещо да купя за да се радва детето. Но се усетих навреме. Подаръчета и сладки неща не чака всеки ден. ако има нужда от нещо разбира се купувам, не е ограничена от нищо. Но честото купуване на играчки за мен са родителски амбиции. Децата не са виновни, така свикват и това за тях е нормално за ежедневието им да им се подари нещо. Миоята дъщеря има едно такова приятелче, чиято майка доста често купува играчки. На това дете му е втълпено, че много слуша и затова му купуват. Един ден беше казало на дъщеря ми. "Ами ти си лоша и не слушаш затова не ти купуват играчки" Толкова се ядосах тогава, че се наложи да обяснявам доста дълго лой какъв е.

от край време Дядо Мраz подарява само на послушните деца и сънчо целува послушните по челцето ... така са ни учили и нас и пр Joy

oceanid много е теоретично всичко това, zащото просто хората в днешно време водят ужасно хектичен начин на живот.

# 61 30 ян. 2009, 16:34 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Цитат на: jabata_dil в пт, 30 яну 2009, 16:08

Ее ама Дядо Мраз е веднъж в годината не е всеки ден. Wink

# 62 30 ян. 2009, 16:39 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: ivben в пт, 30 яну 2009, 16:34

Цитат на: jabata_dil в пт, 30 яну 2009, 16:08

Ее ама Дядо Мраз е веднъж в годината не е всеки ден. Wink

Все си мисля, че като всеки ден ги оставме по раzни ясли и то по цял ден и zа тях това си е стрес и пр. трябва да ги zарадваме по често. Вярно , че купуването на боклуци не е начин, но да реди вечер нова лего кола с баща си или да прави не9о с новия пластелин или някоя нова картинка от комплекта zа творчество с мама ...
Или да четем новите книжки ...
Не може все едно и също. И аz обичам да мина по магаzините и да си купя нови неща zа раzтоварване. Със сигурност е страшно противопокаzно , но аz се чувствам добре Hug

# 63 30 ян. 2009, 16:43 ч.

Мнения: 1 322

Играчки купувам само за празниците или ако преценя, че прекалено дълго не му е купувана нови играчка.

# 64 30 ян. 2009, 17:14 ч.

Мнения: 636

Не купувам всеки ден, но понякога купувам и без повод, предимно неща с някакво полезно приложение /шампоан с Мечо Пух, детски зимен балсам за устни, някаква игра/. Обикновено ги скривам и после ги подарявам за добро поведение. Като сме заедно в супера, непрекъснато ми се иска нещо, но аз отказвам. Казвам: "Ще ти купя сиренце, специално за теб" или нещо подобно. Отвреме-навреме купувам дъвки, много рядко шоколадово яйце.
Глухарче, по постовете ти личи, че много ясно осъзнаваш откъде идва това твое желание. Мисля, че си само на една крачка от това да спреш.
Съвсем човешко е да се опитваме да компенсираме общуването с подаръци. Жалко е, че имаме толкова малко време за децата си и че можем толкова малко да направим по въпроса. И все пак, този модел е добре да бъде прекъснат. Освен по горепосочените от другите момичета причини, също и заради това, че детето се учи по този начин да запълва празнините, които създава липсата на комуникация или проблемите в комуникацията - с играчки и лакомства. Жената, която като й е мъчно, вместо да се събере с приятелки, си купува дрехи и шоколади, може би е била точно такова дете...

# 65 30 ян. 2009, 17:26 ч.

Мнения: 2 587

Не купувам всеки ден,за да й купя подарък трябва да си го е заслужила по някакъв начин или поне аз да покажа че го е заслужила(например като сме били при лекарката и се е държала смело и не е плакала като са й взимали кръв;или че сама се е сетила някой си ден да поздрави някой на улицата и др.)

# 66 30 ян. 2009, 18:48 ч.

Мнения: 19 337

И аз купувам всеки път играчки,когато ходя да пазарувам. Уж гледам да са образователни и да стимулират развитието й, но резултатът често е, че има толкова много и бързо губи интерес към тях. Понякога й е по-интересно да играе с една стара кукла, 2 лъжици и няколко кухненски купички. Като малка нямах много играчки и си спомням, че често ми казваха, че еди какво си е много скъпо и все се възпирах буйно да искам нещо или да проявявам детски инат и вълнение заради някоя играчка. Мисля, че сега подсъзнателно искам да компенсирам това при дъщеря ми. Но всъщност като се замисля при мен проблемът е бил по-скоро, че съм таяла в себе си колко много съм искала дадено нещо, а не самата липса на много играчки.

Последна редакция: сб, 31 яну 2009, 00:49 от В_и_В_и

# 67 30 ян. 2009, 20:28 ч.

Мнения: 789

Цитат на: Глухарче в вт, 27 яну 2009, 09:09

Не знам защо е така.Просто изпитвам желание да му купувам.Отивам за хляб и в един момент се усещам,че оглеждам рафтовете за количка или нещо дребно,за да му доставя удоволствие.Дали не се опитвам да му купя любовта.И дали изобщо по този начин предизвиквам любов.Упрекват ме,че много го глезя,а аз не го чувствам така.Бъркам ли?

Според мен грешиш. Няма нужда да "купуваш" любов. Детето ще те обича и без нова играчка всеки ден.

Аз също едва се сдържам да й купувам винаги играчки. Почти всеки път харесвам нещо дори и в хранителния магазин. Обаче не купувам. Защото като свикне да й се купува винаги, ще забрави да се радва, когато получава нещо ново. А това би било тъжно.
Това не съм го измислила аз, прочетох го в книга, но съм съгласна. Непрекъснатите подаръци рано или късно ще доведат до пренасищане и загуба на елемента изненада.

Цитат на: В_и_В_и в пт, 30 яну 2009, 18:48

....... Мисля, че сега подсъзнателно искам да компенсирам това при дъщеря ми.

Именно.

# 68 30 ян. 2009, 23:54 ч.

София
Мнения: 3 884

преди бях по същия начин, но престана да се радва на подаръците. когато се връщах от работа първия въпрос беше - "къде е подаръка?", а след 1 минута го захвърляше.
осъзнахме грешката си с татко му и сега получава по-рядко подаръци и определено им се радва много повече.

# 69 31 ян. 2009, 00:21 ч.

Мнения: 3 550

Нямаме финансова възможност за ежедневно купуване на играчки. Знае го прекрасно и не настоява. Когато хареса нещо, винаги прави уговорката - Мамо, моля те, когато имаш парички, ми купи това. Има доста желания, но накрая го карам да избере едно от всичките. То явно е най-желаното и с него си играе дълго. Купувам за празник. Затова пък баба му влачи всяка седмица по нещо и той се е научил да я муфти. Направи си изводите.

# 70 1 фев. 2009, 19:45 ч.

В светлината на слънцето
Мнения: 7 927

Еее, чак пък глезене. Не мисля, че е глезене. Вярно, че прекаленото количество играчки не е добра идея. Но пък и на мен ми е приятно, когато видя радостта в детските очи. Е, не купувам всеки ден. Вече гледам да се възпирам максимално.

# 71 3 фев. 2009, 13:17 ч.

Мнения: 9

Цитат на: Aurora в пт, 30 яну 2009, 23:54

И при нас се получи така. Купувах всеки ден. Накрая спря да им се радва. Не ги оценява. Прибирам се, а тя ме пита: "Купи ли ми нещо". Взима го, разглежда го за 5 мин и после се захвърля при другите. Осъзнах че това с "купуването" не е проблем на детето, а мой. На нея започнах да обяснявам че няма достатъчно парички и т.н. Разбира. В началото трудно, вече по-лесно. И аз се уча. Не взимам всичко което ми хареса, а ако понякога не мога да се въздържа купувам го и изчаквам някакъв празник (имен ден, рожден ден, Коледа, нова година, деня на детето или пък когато много е слушала) и тогава подарявам.

# 72 3 фев. 2009, 14:19 ч.

Мнения: 301

Всеки ден подарък-изненада Embarassed

дали ще е играчка или нещо за хапване няма значение. Целта е, да видя блясъка в очите му.
И аз трудно се сдържам да не му купувам постоянно по нещo. Той не е бил никога от тръшкащите се по магазините деца - като кажа, че не може, значи не може. Съгласява се тъжно с мен. Само на 3 годинки е, а къщата вече е затрупана с играчки, колела, камиони ...
В един момент по Коледа и аз се усетих, че интереса към новите играчки почна да е в рамките на половин-един час. Поразредих купуването - той го прие учудващо леко засега. Може би, защото играчките, към които наистина се е привързвал се броят на пръстите на едната ми ръка и още си ги пази. Rolling Eyes

Ясно ми е, че детето няма вина за прекаленото купуване. Вината си е в мен - опитвам се някак за себе си да компенсирам, че всяка сутрин го оставям в детската градина и той ме изпраща с тъжни очи и "ще ти липсвам много, мамо" (опит да каже, че аз ще му липсвам), че вечер го прибира баща му, а той (незнам защо) е решил, че трябва аз да го взимам, че вечер съм уморена и изнервена и понякога не издържам на постоянното му бърборене или на желанията му за 20-ти път да прочетем Малечко-Палечко....
Просто се опитвам да му покажа, че мама може да му даде всичко ... и да го докажа на себе си. Rolling Eyes

И да извиня себе си, че съм на работа, а не с него. Ама се взех малко в ръце напоследък. Laughing