Снощи съвсем случайно се зачетох в едно старо издание на книга на Бенджамин Спок. И в една от главите той сравняваше удоволствието на детето от цапането с удоволствието, което човек получава от слушането на хубава музика, четенето на поезия и пр. Тълкуваше го в посока, че така детето се облагородява и всъщност става по-добър човек. И съветваше да не се отнемат подобни радости. А за да изпълнява някакви задължителности, детето първо трябва да намери, да му се помогне да намери посоката да стане добър човек. То ще се вслуша в потребностите на родителите и околните, ако всъщност не иска да ги нарани или да ги остави чувстват дискомфортно. Послушанието не трябва да идва по посока разбиране кой е притежателят на власт в момента, то трябва да е част от някакви взаимоотношения, основаващи се на взаимно уважение на чувствата и потребностите на другия. И, ако ще му обясняваш, че трябва да си догледаш предаването по телевизията, по-добре да го сравниш с чувството, което то изпитва при прекъсването на "Ну, погоди!", например. Излиза, че наистина придобиването на емоционална интелигентност в първите години , е доста важно.
Просто размишлявам, за първи път ставам родител, не съм намерила отговорите, но разсъждавам от позицията да не отнемаш чувството за достойнство и важност и да създадеш усещането, че всеки притежава такива.
Просто размишлявам, за първи път ставам родител, не съм намерила отговорите, но разсъждавам от позицията да не отнемаш чувството за достойнство и важност и да създадеш усещането, че всеки притежава такива.
