Слушат ли ви 1,5 годишните ви деца?

  няма да се меся /въпреки, че и аз онемях..пък поне и хапането да беше от по-близък човек.../ Само да си отговоря на поставения въпрос. Слуша ме много, но аз съм й оставила почти неограничена свобода и не изисквам често нещо от нея. А поискам ли, поне засега, го прави с готовност.  Играе с всичко вкъщи /единствено не позволявам да пипа по контактите, не пипа и печката защото вече се опари няколко пъти/. Най-ценните ни неща съм прибрала, за да не я изкушават. Иначе почти няма ден да не се обади на някой или да не пусне смс, вече съзнателно и добре борави с дистанционното, здрав диск и книга не останаха /добре, че овреме заделих някои/ и т.н. Досега не съм я пердашила, защото е ясно, че е малка, за да носи отговорност за действията си. Обаче, съдейки по каката, сигурно и това ще стане. Голямата имаше период, когато нарочно правеше "на пук" и си просеше боя, явно искайки да изпита докъде се простира свободата й и колко са издръжливи нервите ми. И след като й "очертах" границите, миряса.   Така че, не съм генерално против боя, но само когато детето е достатъчно голямо, за да осъзнава сздалата се ситуация, загубило е мярка и наистина не може да му се въздейства с думи. А на възраст от 1,5 год. мисля, че по-ефективно е да отнемеш предмета или да отведеш детето настрани от създалата се ситуация, или да го хванеш под мишница докато се нареве и набеснее.

за пореден път се убеждавам колко важно е детството и колко трайни спомени оставя......
много е гадно да се обиждат децата. и то просто, защото са деца.
NikiFin , хубаво е, че си го осъзнаваш и знаеш откъде идва, но по-важното е да се пребориш с него.
не знам защо си натрупала толкова гняв в себе си, но явно има причина. дано  успееш да го превърнеш в по-позитивно и градивно нещо.

Децата наистина са различни и аз споделих как е при нас. Досега не е хвърляла предмети по някого или по нещо,като изключим храна и прибори по земята, но отмина.
Няколко пъти се е опитвала да ме ухапе в яростта си или да ме удари с ръка. Тогава й се карам и казвам строго, че не е хубаво. Засега действа.

На тази възраст май  определено не слушат.И моето  изобщо не чува.Изследователския му инстинкт е по-силен от думите на мама.Изобщо не му пука че може да се нарани.важното е да скочи от стола на килима по очи,да пипне запалена свещ,а когато кажа че не може започва да пищи и да реве.Надявам се като отрасне малко да слушка повече .

И аз разреших на синът ми да включи и изключи тв-то няколко пъти с надеждата да му стане безинтересен и да му мине мерака. Обаче НЕ! Няма такова нещо. Вече повече от половин година му е голяма страст. Както и включването и изключването на компютъра и изобщо изключването на всякакви електроуреди направо от контакта да не говорим, че от това последното косите ми се изправят всеки път, но той е доста пъргав, а аз с шкембака докато стана, докато стигна до него и той вече е направил белята Карам се, говоря, обяснявам, слагам го в тайм аут и 10 минути по-късно пак прави същото или ако не му дам нещо друго точно напук започва да щрака всички копчета, които са му наблизо. Е, какво да правя? Вече счупи дистанционното, телефона, ок, здраве да е, обаче най ме притеснява това, че "не"-то и наказанията ми нямат никаква сила и не му оказват никакво влияние

Не вярвам да има майка, която да върви срещу основните си инстинкти. Сред тях влиза и желанието да защитиш детето, да го научиш да се предпазва от опасности, както и да не създава такива за други хора. В този смисъл задължителните граници на позволеностите въобще не ми се размиват и са ми ясни, че на всички, писали по темата са ни едни и същи.
Оттам нататакък свободата, която даваме на децата или им позволяваме да си я вземат, много зависи от различни фактори-от характера на родителите, от тяхното преживяване на детството, както и от способността им да съпреживеят едно ново. Последните месеци установявам колко много малки житейски непосредствени радости съм забравила и съвсем доброволно се оставям да ми ги покаже синът ми. Знам, че нямам право толкова ненавреме да ги отнемам и на детето ми.
 

Прочетох доста крайни изказвания. Едва ли не, че телевизорът на еди-кой си е по-важен от детето.
Децата ни са най-важни от всичко, безспорно. Но трябва да има някакви граници, според мен.
И моят син посяга към телевизора, не му разрешавам. Защото не искам да го счупи. Това не значи, че телевизорът е по-важен от детето ми.
Ами, той може да поиска да счупи тв, пералнята, печката, да изрисува всички дрехи с химикал, да изпокъса пердетата и т.н. Тези дейности не са опасни за него, факт е. Това означава ли, че трябва да му позволя да ги извърши?! 
Прочетох цялата тема. Моиже уважения, обаче за някои неща не сте прави.
Темата пак стана за Никифин, защото след като тя си изкаже мнението по въпроса, започвате да се заяждате и тя ви отвръща. 
Много са майките, които "полудяват" с децата си, особено три. Моля, не се хващайте за думата, ако обичате! Само че много са малко тези, които си го казват в прав текст, като нея.

Точно за това говоря и аз!Какво означава свобода?Дъщеря ми никога не е бита,шляпвала съм през ръцете еднократно и рядко,но когато става въпрос за нещо което съм казала,че е опасно и тя на пук продължава.Нещо което разбира,и когато не го изпълни.Свободата я има-когато иска спи,когато иска яде.Оставям я сама да решава.Давам и две блузи и питам коя.Не иска още на куку-добре няма проблем.Дори на тази възраст искам сама да си избира.Но това далеч не означава,че свободата да ми обърне къщата ще я има.Естествено,че не само телевизора,то няма такова нещо у нас дето да ми е по скъпо и важено от нея.Изобщо как се изказвате толкова крайно, и сравнявате дете с предмет,независимо телевизор,компютър или друго.Не си представям утре да я облека с новите дрехи и тя да се пльосне в локвата,защото и било интересно.Тя няма да асимилира първо че днес е била с нови дрехи,а вчера с ботушите за локвите.Камо ли пък да разбере защо днес се караш,а вчера разрешаваше.Не само с това е така,а по принцип.Или забраняваш,или не.Утре когато порасне ще е същото,но тогава с  по сериозни неща.Мое мнение 

Исках да пиша разни неща, ама като прочетох някои отговори 

С дъщерята се разбираме много добре за сега. Не ме 'слуша', защото аз не го и очаквам от нея. Изобщо не ми е минавало през ум да я командвам, пък и тя не е склонна към подчинение (като всеки човек).
Ако тръгне да прави нещо опасно, просто не и давам възможност. Всъщност то почти няма какво опасно да направи вкъщи, цялата къща е пригодена така, че да може да пипа всичко и да прави с него каквото и скимне. често се е случвало тя да е в едната стая, аз в другата и от време на време отивам да видя какво прави - нищо опасно най-често. Случвало се е и да заспя, докато сме сами вкъщи  За кратко разбира се, но я заварих да си играе с прострените на сушилника дрехи.
Когато се научи да се качва от дивана на масата в хола, махнахме масата и сега пак всичко е ок.
Разрешавам и да разхвърля, защото така ме имитира, когато подреждам 
И общо-взето това е, нямаме конфликти. Естествено, ако тръгна да и забранявам да прави някои от любимите си щуротии, ще заимаме и още как 

е не прочете ли това за захапания пръст, а още се чудиш от какво и е на Ники?  
Ето тук си в огромна грешка. Голямата ми дъщеря го дръпна и той падна с всичките си 30 килограма върху нея, беше точно на година и половина  .
Колкото до въпроса на авторката, според мен това със слушането е ужасно погрешно схващане. Не мисля, че има послушни и непослушни деца-не и на тази възраст. за тях света е нов, те се опитват да очертаят границите си и ни изпробват. Не мисля, че има някое дете, което поне веднъж не е посегнало към нещо забранено. Детето просто иска да разбере докъде може в действителност да стигне и дали това не действително е не! Когато моите бяха на тази възраст и въпреки "не"-то се отправяха да направят каквото са си решили, просто ги хващах и ги отделях от обекта, ако са спокойни обяснявах защо, ако се изнервени просто прибирах човечето и толкова. Много пъти, когато на детето не му се покаже ясно, че това е границата и тя не се преминава при никакви условия, то просто прави напук. Практикувам и намаляването на "не"-тата. Прибрала съм всички ценни вежди от чекмеджетата, които са им достъпни, там сега има играчки и други техни вещи. Така хем не забранявам, хем не им е позволено всичко. Примирила съм се с това, че ако има фулмастри в стаята, ще има надраскани врати, мебели. Започнах да мисля, че детето просто е малко и не може да прецени какво е опасност, нито може да прецени други очевидни за нас неща. за това обяснявам всичко. Ако очакванията към човечетата станат по-реалистични и в зависимост от възрастта и индивидуалните им особености няма да се учудваме и да мислим, че някой ни прави напук или че децата ни са зли и т.н.

Айде и аз при вас,после ще прочета всичко.
Тъкмо се притеснявах,че започна с едно"НЬЕЕ" на всичко,което му кажа.
особено като го подканя да чишка-стиска до напикаване.
Иначе и аз гледам минимум забрани,но ме е страх да не ми се качи на главата 

valerie, прочетох за твоя случай с багерите.
Според мен е много важно, ама изключително важно, да се покаже на детето, че хубавите неща си имат край. Погледали сте багерите, станало е време за прибиране, прибирате се. Нормално е детето да иска да прави само нещата, които са му приятни, но точно това е възрастта, в която да се научи, че удоволствията се редуват със задължения. Лесно или трудно, трябва да го приеме, защото като тръгне на училище, може да му се играе с колички, но ще трябва да пише домашни и т.н. Мисълта ми е, че в тази възраст се поставят основите на самодисциплината и е много важно детето да придобие чувство за мярка.
Не се притеснявай, че е плакал, следващият път ще протестира по-малко и накрая сам ще се сеща, че е време за обяд.

Нашият педиатър казва-най-ме плаши някоя майка като каже,че детето и много слушало...Ми то не е нормално малко дете много да слуша,все трябва и да не слуша по малко.

Моето момченце засега ме слуша,малки белички прави,но не е изключено да се промени.И ние обичаме да газим в локви.Ама че то си е кеф бе,само че ние вече не си го позволяваме.Никоя от вас ли не е газила като малка ,особено на село,в локвите след дъжд,как водата се стича по нанадолнище ,а ние цопкахме с боси крачета,върховно удоволствие,незабравими моменти!

Спокойно,всичко си е наред с нашите деца.Аз съм гледана и възпитавана без бой,без шамар даже.Много бих искала и аз така да се справя с детето си,но си давам сметка,че днешните деца не можем да сравняваме с нас като деца,преди 30 години.
 

Ескарина, знам, че е така. Просто доскоро вършеше работа принципа на отвличане на вниманието, предлагане на алтернативни забавления и сега някак стряскащо ми се струва през какво е необходимо да  преминава, докато разбере, че забавлението е свършило. Синът ми, когато реве, е наистина страшно, изглежда като да няма измъкване, усилва децибелите, изпада в някаква инерция, която всеки би я изтълкувал отстрани като да му вреди. Имаш чувството, че въобще не можеш да го стигнеш по никакъв начин, че е невъзможно да те чуе, да види нещо различно, той си е там някъде, в неговото си недоволство. И не ми е нисък прага на чувствителност, мисля си, че имам реална преценка за това, което се случва.
 Досега всичко изглеждаше някак много лесно отстрани, сравнително бързо привличане на вниманието  с нещо различно, мислех си, че съм намерила правилните решения.Свободни пространства вкъщи, навън светът голям и вълнуващ. Вече просто има трайни влечения и е убеден, че трябва да си пази "любовите".
Достатъчно оспамих темата, но си мисля, че сигурно и други деца преминават през този период.

От малка я оставих да си изследва на спокойствие,в къщи е що годе обезопасено,знае да се пази от печкаъта и ъглите,не ми пречи да разхвърля,да си драска по дрехите,но само до там,научихме се почти,че рисуваме само на масичката,дори и не на хартия,а директно бна нея,не ми пречи.Храни се заедно с нас на масата,често не й е интересно в нейното столче и завършваме вечерята,тя седнала в мен да ми рови в чинията.
Навън е малко повече дръзка,но се опитвам да я науча,показвам й опасните неща.Харесва ми,че се вслушва,прави на инат разбира,дете е,понякога и на мен не ми издържат нервите,карам й се,и шамарчета е яла,но важното е,че винаги се поставям на нейното място,опитвам се да гледам през нейните очи.