Както се вижда от лентичката, отскоро нашето семейство е 4 членно. 
Синът ми е на 3 и половина. Говорих, обяснявах, пусках филмчета, четох приказки за братчета и сестричета...е, не съм прекалила - бременността ми не е била тема на разговор номер 1, но както си пише по книгите, гледах да подготвям баткото.
Дария се роди и той не изпитва кой знае какъв интерес към нея. Любопитно му беше първите 2 дни, но не е изгарял от желание да бъде покрай нея. Т'ва да я гушка, да я целува, да и говори... - нъц, няма такова нещо, от време на време се присеща и отива да види как е, леко и плахо я погалва по главата и това е.
Ние самите му обръщаме повече внимание, стараем се да не му се караме, освен когато не прекалява зверски..
, на изписването имаше подарък за него, прегръщаме се, казваме му че го обичаме и т.н.
Адски много се дразни като плаче - слава богу не е често, даже си запушва ушите - то и на мен ми иде така да реагирам
..
Спокоен е, не е агресивен към нея, не иска да я връщаме или нещо от сорта.... С две думи държи се добре на пръв поглед като че ли няма ревност и точно това ме тревожи.. Дали пък не е някаква скрита ревност и притеснение, която не може да излезе все още... По принцип с баща му се опитваме да спазваме методите на активното слушане и винаги сме го насърчавали да казва как се чувства, а не да задържа в себе си. Та ако наистина не казва как се чувства след раждането, бих го приела като провал и в тази посока.
Ааа, забравих да кажа за 2 отрицателни неща, които ме притесняват:
1. започна да се напишква през нощта - не се бил събудил и забравил да ме извика .... Може и да е вярно, защото го намирал едва ли не изсъхнал след напишкването ...
2. Нарисува ми планина, целият лист е плътно тъмно лилаво и черно - досега винаги е рисувал в зелено и т.н. никога не е използвал толкова тъмни цветове, а доколкото знам те са признак, че нещо не е наред. Картината много му харесва и даже е на стената закачена...
Дълго стана и вече си задавам въпросите:
Опишете как мина при вас,има ли ревност, кога се прояви ( да не би да е още рано), вие как се справихте и справихте ли се изобщо? Възможно ли е да няма ревност изобщо?
Как мислите - при нас дали ревността е скрита и ако да, как да го накарам да я изрази?
Синът ми е на 3 и половина. Говорих, обяснявах, пусках филмчета, четох приказки за братчета и сестричета...е, не съм прекалила - бременността ми не е била тема на разговор номер 1, но както си пише по книгите, гледах да подготвям баткото.
Дария се роди и той не изпитва кой знае какъв интерес към нея. Любопитно му беше първите 2 дни, но не е изгарял от желание да бъде покрай нея. Т'ва да я гушка, да я целува, да и говори... - нъц, няма такова нещо, от време на време се присеща и отива да види как е, леко и плахо я погалва по главата и това е.
Ние самите му обръщаме повече внимание, стараем се да не му се караме, освен когато не прекалява зверски..
, на изписването имаше подарък за него, прегръщаме се, казваме му че го обичаме и т.н.Адски много се дразни като плаче - слава богу не е често, даже си запушва ушите - то и на мен ми иде така да реагирам
.. Спокоен е, не е агресивен към нея, не иска да я връщаме или нещо от сорта.... С две думи държи се добре на пръв поглед като че ли няма ревност и точно това ме тревожи.. Дали пък не е някаква скрита ревност и притеснение, която не може да излезе все още... По принцип с баща му се опитваме да спазваме методите на активното слушане и винаги сме го насърчавали да казва как се чувства, а не да задържа в себе си. Та ако наистина не казва как се чувства след раждането, бих го приела като провал и в тази посока.
Ааа, забравих да кажа за 2 отрицателни неща, които ме притесняват:
1. започна да се напишква през нощта - не се бил събудил и забравил да ме извика .... Може и да е вярно, защото го намирал едва ли не изсъхнал след напишкването ...
2. Нарисува ми планина, целият лист е плътно тъмно лилаво и черно - досега винаги е рисувал в зелено и т.н. никога не е използвал толкова тъмни цветове, а доколкото знам те са признак, че нещо не е наред. Картината много му харесва и даже е на стената закачена...
Дълго стана и вече си задавам въпросите:
Опишете как мина при вас,има ли ревност, кога се прояви ( да не би да е още рано), вие как се справихте и справихте ли се изобщо? Възможно ли е да няма ревност изобщо?
Как мислите - при нас дали ревността е скрита и ако да, как да го накарам да я изрази?
Една обща снимка успях да им направя за 3-4 месеца! 
За сега това са му проявленията на ревност, директно към малките не е имало, но и аз не спрях да обяснявам колко са малки, не знаят, ти си по-така, по-умен, по-разбираш... За сега работи пък да видим 
и това продължи няколко седмици след раждането. След това явно се успокои, че отношението ми към него е същото и вече не пита.
. На ден милион обяснения, че тя му е сестричка, че и тя иска да се гушка, да си играе и т. н., но ревността си е ревност и има моменти, в които се чудя кога ли ще премине. А напоследък и малкото започна да проявява ревност, когато гушкам баткото и както се казва у нас е весело 
Ревността се изразява и в малко подлото подмамване да направи нещо нередно малкият, може би за да се скараме на малечко. Надявам се, че някой ден ще го преодолеят, но до тогава... 
лудост голяма!
с мъжа ми се разделихме, аз с големия, той с малкия!
Още нямаме второ дете, но го желаем и винаги съм се чудила как ще осъществявам баланса. 
Пожелавам същото и на авторката 
