Как първородните ви деца посрещнаха новината за бебето?

  • 3 670
  • 87
  •   1
Отговори
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Здравейте, момичета!!!
Аз все още не съм казала на моята дъщеря, че ще става кака. Моето момиче е на 10 (почти на 11) години. Сега навлиза в пубертета и не знам как ще реагира на новината. По принцип расте като отговорен човек, но.....все пак е дете и си пада малко егоистче Simple Smile  Често съм я питала дали иска братче или сестриче и отговора винаги е бил: "Не! Ще плаче и ще ми пречи да уча." Simple Smile Боже...., защо ли това е аргумента? Simple Smile А и бебето ще донесе много промени...- най-важната: може да се наложи да смени училището (а с него и приятелите), за да се справяме...., а моето момиче е с труден характер....трудно се адаптира, а и се оставя всички да и се налагат (изразяването ми е "меко"), за да се хареса се подчинява на другите и пренебрегва собствените си желания.
Та такива работи ме вълнуват в момента.....Simple Smile Моля - споделете опит!!!

Последна редакция: вт, 21 юли 2009, 21:01 от la vida loca

# 1
  • Мнения: 10 012
Синът ми беше много щастлив и двата пъти, молеше се за братче откакто стана на 4 години. Сега си има две.
Аз си мисля, че ще се зарадва детето. Хипотетично бебе е едно, а истинското е съвсем друго. Само да не разбере от някй друг преди да се решиш.
Лека бременност и успех в къщи! 

# 2
  • Мнения: 9 990
Ако причините на детето смяна на у-ще само заради това Вие/възрастните/ да се справяте-нормално е да не е във възхита.Училище да смени с по-добро-да, но инак-не го подкрепям.
Момичето ти е голямо, говори с него като с голям човек.
Моята голяма дъщеря се зарадва на новината, но все пак-беве доста малка.Понастоящем, на почти 7 иска още...

# 3
  • Мнения: 998
Ще следя темата с интерес ,защото и моето дете ще става батко ,макар ,че е доста мъничък.
Не разбира още и се надявам да няма ревност и да се привърже бързо към бебчето.

# 4
  • Мнения: 3 804
Разликата м/у големите е 1г и 4 месеца-така,че за реакция не може да се говори.Но разликата м/у средната и малката е 9 години,когато им казах не бяха очаровани,до последно крояха планове  как и къде ще я изхвърлят  Mr. Green и така ,до момента в който я видаха  Heart Eyes

# 5
  • Мнения: 2 910
Дъщеря ми много се зарадва на новината, че ще става кака и с нетърпение чакаше денят, в който ще види бебето.С много обич го обгрижва и засега все още не е проявявала ревност Heart Eyes
Сигурна съм, че като види бебето, дъщеря ти ще си промени мнението.

# 6
  • София
  • Мнения: 39 785
Моята дъщеря беше щастлива. Всички нейни връстници още от градината имаха братчета и сестрички. тя беше нещастна и само повтаряше "искам сестричка", "искам братче", "искам близнаци - едно момиче за мен, и едно момченце за тати".
Малко си поплака, че ще има брат, но сега е най-щастливата кака Simple Smile

# 7
  • след Околовръстното
  • Мнения: 1 812
Дъщеря ми е на същата възраст и тя прие много въодушевено новината, че ще става кака. Сама си поиска сестричка и желанието и е факт. Много ми помага, много я обича, макар че има от време на време ревност.
Последното и желание е да преместим бебето в нейната стая, но засега не мисля да се съгласявам.
Дъщеря ми смени училището месец преди да разбере за бебето, но тя е контактна, веднага се сприятели с нови деца и мисля, че промяната на жилището и донесе повече положителни емоции, отколкото отрицателни.

# 8
  • Разград
  • Мнения: 2 102
Моето голямо момче като разбра за бъдещото дете, което очаквах беше щастлив. После си промени мнението - щяло да му пречи малкото бебе. Сега е на моменти - ту му харесва, ту му пречи. Но изпитва огромна ревност спрямо мен, вече не съм само неговата мама.

# 9
  • Мнения: 9 776
При дъщеря ми никога не е имало такъв момент, в който да не иска бебето, да ревнува, или да се сърди по някаква друга причина за това. Искаше страшно много сестричка и плачеше често за бебе. Получи го. Братче. Много е щастлива, много го обича, често и се налага да го забавлява, той е супер щастлив като я види, даже и вика та-та. Така им греят личицата и на двамата сутрин, когато се видят след сън - не мога да го опиша.
Към авторката - малко неприятно ми стана от това, което си написала. Но то си е до характера на човека, в случая - дъщеря ти. Може би и вие имате заслуга, тъй като вие сте я възпитавали. Искрено ти пожелавам страховете ти да са напразни и каката да се окаже всъщност много щастлива от факта, че ще имате бебе в къщи.

# 10
  • София
  • Мнения: 39 785
И при нас не е имало моменти когато Дияна да е ревнувала от Алекс. Или да не го иска.
От време на време мрънка, че я будел сутрин. Но живеем в двустаен апартамент, и двамата са в детската стая. Дияна вечер ляга след като Алекс заспи.
Живот и здраве, и финанси,... ще преустрояваме панелката Simple Smile

# 11
  • Мнения: 781
По-големият ми син безкрайно се радва на братчето си, гушка го често и ми помага много в грижите за него! Истината обаче е, че доста му говорих за радостите и трудностите след появата на братче или сестриче и беше подготвен още преди да забременея, така че, според мен колкото по-рано споделиш с дъщея си, толкова повече време ще имате взаимно да се подготвите и настроите за предстоящото щастливо събитие... Simple Smile Успех!

# 12
  • Мнения: 284
И аз ще препоръчам да говориш с дъщеря си колкото се може по-скоро - отлагането не е от полза, а най-много да те обвини, че си крила от нея. Освен това мисля, че малко си оплела неща с въпросите си преди време дали иска братче или сестриче - това не е въпрос от компетентността на едно дете и няма смисъл да се задава. Може би и сега преди да говориш с нея добре да си помислиш какво ще й кажеш, тя какво може да ти каже или да те попита и да си готова с думите, които ще й кажеш при различни варианти. Препоръчвам ти разговора да не е извинителен ("знам, че не искаше, ама нА, ще си имаме бебе"), нито умолителен ("моля те приеми го"), а просто информативен - по отношение на събитието - ето това е новината, и по отношение на очакванията ти - ти се радваш, всички се радват, защото това е нов живот, божи дар и т.н. Желая ти успех и съм сигурна, че дъщеря ти ще приеме новината по-добре, отколкото очакваш.

# 13
  • София
  • Мнения: 12 554
Препоръчвам ти разговора да не е извинителен ("знам, че не искаше, ама нА, ще си имаме бебе"), нито умолителен ("моля те приеми го"), а просто информативен - по отношение на събитието - ето това е новината

Точно това щях да напиша. Не виждам изобщо никакъв смисъл да се пита дете дал иска или не. Това неса неща, които зависят от детето, а от волята на родителите.
Така че щом бебето е факт, просто съобщете факта. И се постарайте като се роди бебето да не обръщате внимание само на него.
Помня,когато се роди брат ми исках да го върна в родилния дом  Mr. Green Хич не го исках и само дебнех мама да излезе от стаята, за да го понеса към входната врата.
Естествено след известно време го заобичах.

# 14
  • Мнения: 865
Деяна,беше с мен и баща си пред  гинекологичния кабинет когато ми потвърдиха,че плода има сърдечна дейност.Излязох говорихме с таткото и решихме да и кажем.Гушна ме силно и се зарадва много.Беше на 8г.Говорили сме с нея преди това дали да стане кака винаги ми е казвала "неее,не искам"Веднъж беше на около 5г. пак повдигам темата ,дали иска братче или сестричка ,тя ми казва "искам куче" CrazyТа така.Както са писали момичетата преди мен,решението за друго дете е избор на родителите.Проблеми при вас,може би ,ще има после като бебчо поотрасне и започне да бута и иска нещата на кака.Личен опит Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт