За ревността след раждането на второто дете

Много ми е интересна тази тема, за сега само следя, ще пиша по-късно. Дъщеря ми е на 3 г. и 3 м., чакаме бебе всеки момент. Уж я подготвяме отдавна, казва че обича бебето и ще се грижи за него. Нарича го "моето бебе", но за сега съзнавам че това не значи нищо.

Ревността винаги я има. Къде по-ярко изразена, къде не.
Пример. Мойте са с голяма разлика, 12 години. Уж голям, разумен, зрял батко, който разбира какво е да имаш по-малка сетричка.
  Ами разбира, но има моменти, в които много финно ми е споменавал "Ти нали си имаш дъщеря, мен ме остави..."
Това, когато беше във вихъра на пуберитета...
Започнах да го товаря с грижи за нея. Да обяснявам, да пояснявам...Да я нагледжада за 30 мин, докато отида до супера, докато сготвя. Да отиде до аптеката да и всеме антипиретика. По този начин нещата се нормализираха. Да не подценяваме, разбира се, и разговорите с него. 
Сега вече, това отшумя. Всеки ден той я взема от детската градина. И двамата с татко сме на работа. И той я гледа, докато се върнем. Става въпрос за два часа.

Не подценявайте ролята си на родители. Продължавайте да обяснявате, да говорите, да се гушкате. Заедно с бебето и с баткото/сестричето.

Ревността е неизбежна. Големият беше на 2 години като се роди мъникът. В началото нещата тръгнаха много добре. Гушкане, галене, голям интерес към новия член от семейството. После обаче взе да се проявява и ревността. Разбрах, че баткото има нужда непрекъснато да бъде уверяван колко е важен и значим. Не трябваше да му говорим само на него за бебето, но и на бебето за него. Измислях  разни неща от рода: "Да знаеш Б. какъв късмет имаш, че имаш батко като Я. Той може да се облича сам, може да строи кули с конструктора. Може да те научи на много неща, които ти не умееш, защото си още малък." Това пред големия ми син, за да ме чуе. Светваше при тези думи и беше готов да ми помага с бебето. После като поотраснаха се опитвах и да търся занимания, в които да участват двамата (или всикчи в семейството): подхвърляне на балони, търкаляне на топки, скачане по леглото.

В момента най-голямото неразбирателство между тях е за играчките. Баткото непрекъснато дърпа играчките от ръцете на мъника. Най-интересната е винаги тази, която е в ръцете на малкия. Прикази от рода на: "Той пръв я взе, нека да го оставим да си поиграе, после ще е твой ред. Ела да намерим нещо друго да си играеш." обикновено до никъде не водят. Открих, че много по-голям ефект има ако се обърна към малкия и му говоря нещо такова: "Батко ти много иска точно тази играчка в момента, но знае, че не може така да я дърпа затова съм сигурна, че след малко ще ти я върне или ще се разберем кой с коя играчка да си играе." Може и странно да звучи, но в повечето случаи наистина големият идва и му я дава или му предлага друга играчка.

при моите хлапета разликата е 2, 9 год.; в общи линии голямата не  е агресивна към брат си, но за това пък си го изкарва на нас: инати се, глези се, нервничи и пр.; с него се държи покровителствено, дори снизходително на моменти ; обича да му показва как трябва да се направят нещата, независимо дали става дума за държането на лъжицата или за носенето на плюшена играчка под мишница ; държи се учудващо търпеливо с малкия; старая се при всеки подходящ момент да поощрявам желанието и да се държи като кака с него и се опитвам да разпределям по равно вниманието си към тях, разбира се ; отделяме доста време за общи игри и занимания; освен това, на всеки се полага  време с мама, само за него; например излизаме само с малкия, когато каката е на у - ще или пазаруваме с дъщерята докато малкия ни чака в къщи с баба си;
всъщност подхода зависи изцяло от детето и начина, по който изразява ревността си; сигурна съм, че ще намериш най - добрия начин да ги приобщаваш един към друг 

Нощното напикаване може да е признак на душевен дискомфорт. По всяка вероятност - с неосъзната причина. Не можеш да го накараш да си признае пред теб че изпитва нещо, което не признава пред себе си.
Нямам рецепта - но по книгите пише, че на това (напикаването, де) трябва да се обърне внимание... по възможност от специалист.

При нас разликата беше 3 години и девет месеца,ревността не беше силно проявена,но все пак я имаше,само че голямото ми дете е момиче и може би това ,че се изживяваше като кака ни помогна до някъде.В общи линии,мисля,че понеже всячески се опитвахме да не показваме различно отношение към бебето и да обръщаме малко по-голямо внимание на голямото дете ни помогна много да преминем този период без сътресения.
Обърни внимание на нощното напишкване ,ако се повтори,както е казала Кати,наистина може да е признак за душевен дискомфорт.

Ревност в началото нямаше . Разликата им обаче е доста по-голяма /6г/
Баткото много нежен, постоянно да целува братчето си, да го носи. Всичко ОК. Много го пазеше да не се удари бебето, пазеше тишина, когато спи.
Напоследък обаче намирам промяна. Големият изпитва ревност, когато някой от бабите или дядовците  се радва на малкия или го гушка. Иначе пак ми казва, че Вили е най-сладкото бебче и не може без него.
Аз постоянно му повтарям, че много го обичам, както него , така и малкия. И понякога малките деца се нуждаят от повече внимание, защото са по-безпомощни и трябва да се научат на много неща. И да станат като батко. Това много го радва и ласкае.
Иначе след раждането на малкия, забелязах, че баткото започна често да играе роля на бебе. Започна да спи с плюшена играчка. До тогава не го е правил.

Благодаря на всички за отговорите.
Ситуацията при нас е горе долу непроменена, с изключение на това, че иска да го гушкам по-често, станал е по - гальовен и към мен и към бебето. Говори му от време на време, целува го - на 2 дни веднъж да речем...На 14 февруари включи и нея към хората, които обича... + Филип от  ДГ.. Не сме имали инцидент с напишкването - до онази вечер...  но си е по -рядко.
Аз като цяло не смятам, че ми е длъжен да помага, в смисъл ако иска да се включи - ок, но да му внушавам, че ми трябва помощта му мисля, че не е необходимо...  Не знам дали е правилно или не, но така го усещам.

Да се запиша.
Заболяваме устата да обяснявам как ще имаме бебе и какво ще е ,но като ви чета ми настръхва косата. Разликата им ще е близо 6 години. Все наблягам на това че ще е батко и че ще трябва да учи бебето на хубави неща, но дали ще има успех......

Много интересна тема! 

С брат ми имаме 7 години разлика и винаги съм изпитвала ревност към него, даже и сега понякога!  Не помня да е била явна, но я е имало. Та си мисля, че е неизбежна, независимо от отношенията и разликата във възрастта. Ние като родители трябва да се опитаме всячески да я смекчим, но не можем да я изкореним напълно.

Ще следя с интерес споделките ви, че плануваме да заработим по второто бебче, когато сина ми стане на година и половина - две. Добре ще ми се отрази да съм подготвена исъответно как мога и него да подготвя за пормяната.

не се ревнуват поне за сега

Ще следя темата и споделения ви опит с интерес. Пролетта очакваме № 2 семейството и разликата с баткото ще е 3 г. Осъзнавам, че ще ни е много трудно. Той има силно развито чувство за собственост и ревността ще е неизбежна. Опитваме се да го подготвим - книжки, масаж с лосионче на мама коремчето, целувки по него за бебето ... до тук добре. Като си го знам обаче какъв е ... яка ни душа.

А при моето голямо дете нямаше ревност.Мога да се закълна в това.И не защото е различна от другите деца,а защото я държах в течение през цялото време.Тя беше първата,която видя положителният тест.После беше с мен на всеки преглед.Първият път стоеше до мен и дори първа видя точката на монитора,която аз,естествено,отново не видях.Изобщо така завъртях нещата,че я вкарах в центъра на събитията.постоянно й говорех:ах,сега като се роди бебето,колко ще сме  щастливи,ще го разхождаш,ще го носиш на ръце и най-вече ще има кого да командваш.Заедно купувахме дрешки,аксесоари.Беше плътно до мен.След раждането й разрешавах да държи бебето,за ужас на роднините.Мисля,че точно този мой подход,да й покажа,че е много важна за бебето,я накара да проявява към него неприсъща за възрастта й грижовност и липса на ревност.Освен това,те спяха в една стая,а сутрин голямата ми дъщеря идваше при мен в леглото.Понякога ми е казвала:да вземем и Пипи.А аз отвръщах:Е,не ни ли е добре само двете.Изобщо правех така,че да имаме лично време само за нас двете.Мисля,че се справих точно в тази ситуация.Може нищо друго да не ми се получи,що се отнася до децата ми,но поне спомогнах за това,между тях да съществува много любов и никакво съперничество.

При нас ревност до момента няма. Макар че, е още твърде рано. Иначе баткото е грижовен, първите дни трябваше да го озаптявам - така налиташе да го прегръща и целува, че чак се плашех. Сега нещата са по-спокойни. Свикна с бебето и въпреки че няколко пъти го е будило нощем, не се сърди. С таткото за момента сме си разделили задълженията - аз с бебето, той с баткото. Понякога го оставяме да спи при нас - ей така за удоволствие. Няма да забравя каква стъписана физиономия направи като видя бебето за първи път. Не очакваше, че е толкова мъничко. Въпреки всички приказки, имам чувството, че очакваше едва ли не още едно дете, голямо колкото него и че веднага ще се втурнат да си играят  Когато родих занесохме торта в градината, да почерпи децата и беше много горд, че е станал батко. В общи линии именно това, че вече е батко (т.е. вече не е бебе, а голям) е причината да се радва на малкия и да помага. Като стигнем до играчките ще видим 

Темата е много полезна !
Аз също в началото имах този проблем. При нас разликата е голяма 7г.
Синът ми като ме видеше да гушкам бебето ,помръкваше погледа му. Опитвах се да бъда еднакво мила, по един и същи начин да се държа. Но ,докато дъщеря ми беше малка и се налагаше да я нося/не ходеше/ той определено ревнуваше. Най-лошото при него е ,че не пожела нито веднъж да говори с мен. Правила съм и правя много опити да говорим. На тази тема ,но не се получава.
Сега нещата са доста по-спокойни.