Моят дом е моята крепост буквално, а кухнята ми е най-любимото помещение. Е, заедно с фотьойла, в който безпроблемно мога да седя часове без да мръдна с книга в ръка.
И аз млъквам и се нацупвам като ме "срита" някой и не ми минава бързо. След млъкването, обаче, ако въпросният някой не се е сетил, че ме е обидил, и аз започвам да мрънкам докато ми се извинят. Ми така де!
Стисната съм само към себе си, трудно си позволявам някоя глезотия та добре, че има кой да ме ръчка да си угаждам повече (бирата и цигарите не влизат в глезотиите).
Много хубави хора сме си, само дето, ако съдя по себе си, сме склонни да се подценяваме. Това лично за мен е най-големия ми недостатък, с който не мога и не мога да се преборя. Сигурно заради тая пуста емоционалност и вечна тревожност...
Защо никой нищо не каза за прекрасното ни чувство за хумор? Толкова сме забавни!