Междукултурните различия

Ооо тези с тапите са редовни- концерт на открито, R.E.M( не е Пантера или някакъв траш-метъл), страшно много хора и то не пред сцената бяха с тапи и гледаха по-често към пица-щандовете отколкото към групата . Даже се зачудих дали не са придружители, но май не бяха.
п.п. На същата група, закрит концерт в Щутгарт не видях нито един с такова нещо, имаше страшно много танцуващи хора, пееха, светеха с разни лампички - изобщо имаше парти. Т.е. от край на Германия до край на Германия разликата между хората е доста осезаема...поне според мен, де.

.

Тук доста неща са до толкова сходни с бългаския манталитет, че чак ме драzнят. Но все пак има няколко неща на които не спирам вече години наред да се чудя.
1. Рождени дни масово се праzнуват предварително. Всъщност ако не можеш да праzнуваш на деня е по добре да почерпиш предварително, отколкото със zакъснение. Ние дори ходим на ресторант и даваме подаръци на бременните ми колежки около 2 месеца преди термина им zа раждане. За мен не e много ясно какво точно праzнуваме, но не мога да се цепя от колектива.
2. Коментари по отношение на външния вид няма. Аz си сменям по няколко пъти в годината много драстично прическаta и никой не ми каzва и една дума. Или не zабеляzват, или не трябва да се говори. Смятам че е второто. Но си има и добри страни, никой не ми каzва и колко съм надебеляла.  
3. Предреждането е национален спорт. Не че има толкова голямо zначение дали ще чакаш 30 секунди повече, важното е да си пръв. Бях в 8 месец бременна когато се скарах с една жена която особено нагло ме предреди и ми обясни че бременността не е болест, а ако не се чувствам добре да си стоя вкъщи, откъде накъде пък съм пожелала да си купя хляб и мляко.  
4. В градския транспорт и на обществени места имате шанс да получите място само ако сте бабичка или инвалид. Майки с малки деца и бременни не се третират като нуждаещи се въпреки хилядите табелки които приzовават да им се отстъпва място.
5. В количките zа паzаруване се набутват няколко покупки, след това количката се паркира на опашката на касата и се довършва основния паzар. Собственикът притичва отвреме на време и много се бунтува ако някой си е поzволил своеволието да му бутне количката на страна или да мине пред нея. Обикновено тоя някой съм аz и zдраво си го отнасям.

ми зна4и моята кооперация е някакво изклЮ4ение  
единственият 4овек, който вика, съм аз  

за лицемерието, 4естно казано смятам и българите за големи майстори, та не ми прави впе4атление толкова. и за пререждането съЩо  

Що се отнася до интереса към марки, ми достатъ4на е една разходка из другите подфоруми, за да стане ясно какво ги вълнува и българите  

религиозното лицемерие, виж, е 4ертата, която не понасям в италианците.

Ще си позволя да оспоря и послови4ната италианска домакиня с многото 4истене и готвене. вярно някои живеят в музеи, но то това живот ли е?кулинарната култура, за съжаление, при тези традиции и кухня, са за оплакване.  

Вяра, това за Австрия ли е описание ... ако е така, много съм учудена ...
Австрия я познавам само до Виена и Залцбург и винаги съм мислила, че там цари 'немска' дисциплина.

Стига сте я дьвкали тази Холандия

Палмира, в големия град винаги е по различно от на село, свекьрва ми живее в мальк град, квартал тип вилна зона и сьседите не се познават дори(да не би в Симеоново или подобни бг квартали да си ходят на гости по чехли ).И какво да правят хората, да висят като в БГ 1/2 ден по кафенетата ли, стандарта е различен, времето наистина е пари и хората предпочитат да си го прекарват по качествен начин.
Има живот, сред раб.класа...там се надвикват и си ходят на гости без много планиране, отиди сред турските и мароканските групи(пр.в Амстердам), така ще почувстваш живота, че ще ти се прийска обратно на село

Това с планирането, особено сред младото поколение не е толкова екстремно(освен ако не е сватба или голямо мероприятие, но това е нормално).Ходили сме на гости спонтанно, няма проблем.Никога не сьм черпена с 1 бисквитка .Но в повечето случаи вида на визитата се уговаря, и според това се прави вечеря, или  кафе сьс нещо сладичко.

Между-културни различия винаги ще има, докато има и различни култури.Кьм някой от тях няма да мога да се пригодя никога, за мен по важно е,че в семейството, което аз сьм сьздала, няма чужденци-бьлгари, всички сме равни, мислим еднакво и се вьзползваме максимално от междукултурните различия, в наш плюс.

А за Холандия, в момента, живеейки далече от нея, мога да кажа, че си остава страна номер едно в моят бял списьк!

10cent's , аz съм на мнение че австрийците по манталитет са по_блиzо до нас, отколкото до немците. Приzнавам си, имам поглед основно над Виена и някъде може и да е по_раzлично, но пък тук е цялата сбирщина от къде ли не и си мисля Че ако имаха нещо като желяzна дисциплина, все някога щеше да си проличи. А немците каzват че балканите zапочвали от zападната граница на Австрия...  , явно и други мислят като мен.

При мен ситуацията е иденти4на ( Северна Италия,Ломбардия ). Споделям напълно и останалата 4аст от написаното.

Хайде да не откриваме топлата вода, известно е че  дори само двама души да гледат едно и също нещо, го виждат и интерпретират различно  .
За теб бял, за мен тъмно черен списък. 

Напълно съгласна с теб. 
Летните ваканции ги прекарвах в едно малко българско село. Знаете как е. Вечно при съседите, гостувания, яденета и т.н. Мои познати са тук по селата: същата работа. Гледат си децата заедно, ядат 1-2 в седмицата заедно, помагат си, социализират се и т.н.

В София бях на здравей / здрасти със съседите ( с излючение на 1 съседка). Сестра ми сега живее в блок и не познава абсолютно никого. Дори не се поздравяват. Тук съм с някои съседи на здравей / здрасти. 

Мои колеги живеят точно като младите хора в България. От 17 до 24-25 луди излизания, купони и т.н. Всеки ден с някого. На 25 повечето започват работа / живеят заедно/ имат деца и започват социалиализация, която не е на дискотечно ниво. Е, в България е на кръчмарско, но и там нещата ще се променят, когато работещите в този бранш започнат да вземат дорби заплати и цените скочат. А и дори сега колко млади хора са непрекъснато по заведения?

Дали ще приемеш една държава или не, според мен е въпрос на колко отворен си за различията и най-вече дали правиш нещо, за да подобриш собственото си положение в дадена ситуация. 
 

  За някои страни в Цнтрална Европа са ми разказвали, не съм сигурна дали е вярно. Цяла седмица говорят за уикенда, а ето как протича той:Правят една дузина домашни сандвичи, качват се цялото семейство на колата и пътуват по магистралата 100-200 км. Сядат на някоя бензиностанция, изяждат въпросните сандвичи и обратно към вкъщи. Какви са вашите наблюдения? Как в същност прекарват почивните си дни?

Тук карат колелета,ходят по музеи и канят гости.Понякога с преспиване,но по-често не,децата си ходят така на гости.Много е удобно за родителите.
Ако времето е хубаво се разхождат по брега,пускат хвърчила,ядат сладолед и хамбургери.
Познавам семейства,които всяка неделя карат по един час колелета,за да изядат по една палачинка при добър майстор,после се прибират и правят нещо заедно-играят,готвят,четат,подреждат....Но винаги първо ходят на църква.

точно така си прекарваме  уикендите. по 7 сандвича на човек и айде на магистралата.

Само да кажа,че всичко това е вярно с една малка неточност.Никой не кара 100-200 километра да бензиностанцията.
Например,моето семейство летим до определена бензиностанция.Аз харесвам Лукоил,защото  освен сандвичи, си нося и салата с домати ,лук и олио( тук на олиото му викат оил-така го четат).Мъжът ми  пък харесва друга бензиностанция -Шел-това във връзка с едно негово старо хоби да събира мидички.И нали ги знаеш какви са мъжете,винаги са опозиция на женското мнение ,докато се разберем с него къде да хапнем ми се скъсват нервите( само на едно място,де).
Аз винаги го каня да идем на моето място,ма той дърпа чергата към неговото.Аз му викам,ей пич(тази дума не я ползвай в женски род,щото се засягат),ако идем на твойто мЕсто,ще ядеме песък.И така с логични аргументи отиваме да хапнем на Лукоил.Съгласи се с мен,че е сто пъти по-добре да ядеш сандвичи със салата,отколото сандвичи с пясък.
Та,това са ми наблюденията.Ние всъщност си прекарваме почивните дни основно в ядове и леко хапване.


П.С.Сега се сетих- не дузина, а фут.Да не си помислиш нещо,че сме бедни.

И ние така, яхваме по една камила и в тръс до следващата бензиностанция .... Докато стигнем и уикенда свършил, за горивото да не говорим.