Пирогов и престой ?

Ми като няма да не взимат на хората парите ... !

Вижте ,от писаното до тук се установи,че угодия и доволни никога няма да има.
В една друга тема пак свързана със здравеопазването,едни предпочитат Лични лекари за децата си,други искат само педиатри специалисти,защото не им се чакало с 10-15 бабички.
Та освен май само да си мрънкаме нищо не остава,
WomanitKa,ако нещо те съмнява в начина на плащане и искането на пари обърни се към :"Министерството на здравеопазването",там мисля,че най-компетентно ще ти обяснят кое плащане е регламентирано и кое не.

Аз 15 пъги попитах - За какво са тези пари? Как са регламентирани? Но по-лесно е да си мрънкаме.

ми регламентирани са - придружител по желание. Плащат се на касата с/у фактура.
А това, да се интересуваме къде точно отиват, не е наша работа всъщност.

Аз се сетих за друг абсурд, който е напълно незаконен според НЗОК- заплащането за получаване на епикриза- 2лв- на ст.сестра.
Който иска да се занимава с жалби- ето ви идея.

що пък жалба,може петиция направо

щото от петицията да чакаш ефект, е като от умрял писмо, а Касата глобява скоростно и яката

                       Аха, ясно. Наша работа е да дадем парите, другото не е наша работа. Как не се сетих по-рано.                   

като купуваш сирене, примерно, питаш ли за разбивка на разхода на производителя

Имах "удоволствието" да полежа със сина ми в "Пирогов" 2002г.
В коремна хирургия - кърмаческото отделение.
Изискваха задължително майките да придружават децата.
Леглата за тях бяха в мазето,при тръбите за парното,където не се заключваше  през нощта и се завираха всякакви наркомани и бездомници .Баща ми беше с мен при постъпването и като видя за какво става дума каза"Тука е по-зле от казармата бе,няма да стоиш тука!"
Горе в отделението легла за майките нямаше,имаше тоалетни - 2 броя,едната служебна,другата заключена-сестрите я ползваха за пушалня.За отношението нямам думи
Дежурните сестри,изкарваха нощната си смяна спейки на диванчетата във фоайето и се жалваха колко им било шумно,защото  бебетата и децата ревяли.
Не са ми искали пари за нощувките,ама и закуска нямаше.

                      Ами не е като да не ме интересува за какво плащам. В Готварския разбивки да искаш. По вестниците също.
                      Иначе за мое щастие не са ме карали да плащам като придружител, но пък по време на визитациите държаха да ме няма. След операция професора вдигна скандал защо съм в стаята. Пък анестезиолога ме накара да събуждам  . Не разбрах - да ме няма ли, или да ме има, последно  ?

къде това в пирогов ли

края на миналата година,  взимах епикризата  на свекър  ми от коремна хирургия
пари НЕ съм ми искали

Лежах в Детска токсикология 2002.
Насила ни вкараха, макар да се разбра, че детето не е поело медикамента, за който се усъмних. Попитах дали няма някакъв начин да си платя и да имам нормални условия, казаха - не. Стоях на един стол, въпреки че беше празно. През нощта почнаха да карат натровени. Млади хора, с опит за самоубийство. Една циганка, която буйстваше и повръщаше въглен. Отделението се изпълни с цигани и родители на другите младежи. Детето ми не можеше да спи и изпадна в истерия. Още нямаше 2 години. В стаята влизаха лекари, санитари, които крещяха. По прозорците висяха циганите, неуспели да се вмъкнат вътре. Появиха се някакви психолози, да разпитват децата що са искали да се самоубиват, а майки и баби викаха, че няма такова нещо и объркали хапчетата за глава с техните приспивателни. Детето  ми съвсем се ошашави. На другия ден ги молих да ме изпишат, при положение, че му няма нищо, но казаха, че щом сме влезли, трябва да си излежим трите дена, сякаш сме в затвор. Някакъв лекар на визитацията ми каза да си озаптя детето и да го възпитавам, щото отказвало да му говори. После се оказа, че не бил педиатър и педиатърката ме успокои, че те не разбирали тези от деца.

Както и да е, след две нощи ме пуснаха и се оказа, че има стая, която е самостоятелна и съм можела да я ползвам срещу заплащане, ама не съм била питала. Е, питах, казвам им, обаче се оказа, че съм питала санитарката, която ползваше стаята, за да спи в нея и да гледа телевизия. Не ми е казала, за да не си разваля рахатлъка. Дори кратките минути, в които нямаше наплив от натровени, от тази стая се носеше ужасен звук на телевизор,от който детето ми пак не можеше да спи.

Пари не са ми взели.
Но ме вкараха безпричинно, за да си вземат парите по клинична пътека и престоят беше кошмар за детето ми. За себе си хич не съм се вълнувала.
Мисля, че имаше храна.

КЛОНКА , явно имаш здрави нерви. Аз не бих могла да се овладея и да изтърпя всичко това. Подписвам отказ от лечение или както се казва, събирам си парцалките и сбогом... След като и детето ти е било ОК разбира се. Как в случая ще ме задържат насила не си представям също. Ще ги изпотрепам вероятно. 

Лежала съм с детето си в коремна хирургия-кърмаческо. Спах на стол, пари не ми взеха , беше кошмар-но резултатът бе здраво дете след операция на вродена тежка аномалия! Лежах не дни -седмици! Слава богу, че има лекари като доц. Панов, д-р Георгиев. Благодаря им!

Пропуснах да кажа, че говоря за 2002 година-сега не знам как е!