Когато детето не иска да спи на обяд

NikiFin Хич не обичам другарския съд и роднинските обвинения, но винаги се намира по някой "умник", който да коментира всяка постъпка, която представлява проблем на някой друг. така тези хора, свекърви и прочее, се чувстват за минутка по- велики, можещи и знаещи. В Дания твоите деца могат да им изглеждат проблемни, но в Испания да ги сметнат за свити и затворени- всичко е до национален темперамент. моят съпруг е французин и често в България е смятан за мухльо, защото е по- сдържан, деликатен и търпелив и чака да му кипне тотално преди да стане агресивен или рязък с някого. Аз съм по- темпераментна и на моменти дори истерична, но в Испания ме смятаха за Ледената кралица. Няма как носители на някакъв по- южен от Дания ген, каквито са твоите деца, да не изглеждат неконтролируеми и проблемни за аборигените.
Има много симпатична книжка "Как се възпитават момчета" на Стив Бидълф. Той обяснява, че при момчетата има различни мозъчни връзки, които ги карат в ранна детска възраст да изглеждат по- глупави, по- агресивни и по- проблемни от момичетата. Определя и няколко периода между раждането и 7 годишна възраст, в които има тестостеронов пик в организма им, който влошава положението още повече. В книгата има добри идеи, а една от тях е, че при боричкането с таткото момчетата се научават къде е границата между играта и насилието и благодарение на това успяват да контролират изблиците си в бъдеще. Авторът казва и, че момчетата доста държат на справедливият ред и дисциплина и се чувстват загубени без това. Даже твърди, че тийн бандите се формират от момчета възпитавани без ясни правила и изисквания за спазването на определен ред. Затова после те търсят реда и йерархията в бандите.
Станах ужасно многословна, но се опитвам да кажа, че положението с твоите три деца, постоянно надъхващи се едно от друго, южни, две от тях момчета е съвсем нормално и никой не е "виновен" за тази нормалност. Противник съм на боя, но никога не съм била на твое място и не се знае какво щях да мисля ако не съм спала от няколко години. Казваш, че тръгват на ясла и се надявам наистина да се наспиш и да се погрижиш за себе си. И да не им обръщаш внимание, когато от яслата ти кажат, че децата са проблемни или еди какви си. Кажи им, че се учудваш на лекотата, с която поставят етикети.

Абсолютно всички ми казват същото - че като ме няма синът ми е много кротък и много послушен, но когато се появя започва веднага да пищи, да истерясва, да се тръшка имат си и теория: защото го глезя или защото не му обръщам достатъчно внимание и той се опитва да ми го привлече само не знам как и двете са възможни едновременно

И понеже децата ни са на една възраст и моят върши същите щуротии, ще ти кажа, че само яслата може да те спаси, иначе можеш да си изперкаш като нищо. Добре поне, че моят хубавец спи през нощта

Никога не съм насилвала децата си да спят или да ядат. Вкъщи се диша и живее свободно.

Стив Бидълф пише също, че родителите са по-склонни да удрят момчетата, отколкото момичетата и да бъдат по-сурови с тях. Пише и че боят е недопустим, защото прави децата агресивни и проблемни - насилието ражда насилие. Аз съм преводачът на тази книга и също съм фен на автора. Гледането на деца не е лесно, особено когато ние самите сме били възпитавани с шамари, но това не значи, че всичко е ок в отношението към децата. Не случайно има и закони за тези неща все пак.

NikiFinсещам се, че мартенки2008 масово прилагат някакво хомеопатично за спокоен нощен сън. Може би трябва да помислиш за нещо такова, за да спят поне нощем добре. Ще проверя за името, ако искаш  Доколкото знам, изписвали са го и на бременни, а фактът, че е хомеопатично ме навежда на мисълта, че не е вредно или пристрастяващо.
basilisk , рагледах блога ти, намерих много интересни и полезни неща    Поздравления и благодаря   
Книгата за възпитание на момчета може ли да се намери все още, ново издание ли е? Аз също имам син и много бих искала да съм "адекватна" майка 

basilisk , до болка ми е ясно какво мислят "учените"  за боя и че не трябва да се прилагат. Изобщо кво не трябва всеки знае (въпреки че това е нова мода с небиенето на деца, преди все с бой са си възпитавали децата па пак са си ставали хора и насилието сред младежите дори не е било толкова разпространено). Ама какво трябва и как да се постигне никой ти не казва, и знаеш ли защо. Защото просто никой не знае какво трябва. Защото нито един от съветтите на спецове не действат, когато трябва да ги приложи самата майка (ако възпитател ги прилага, може и д аимат ефект, но пак не винаги). И за да не се изложат като не могат да помогнат с адекватен съвет и да кажат какво може, наблягат на какво не може. Мнозинството от писателите са хора, които се имат за всезнаещи и имат толкова силна нужда да дават акъл на другите, че прибягват до писането на книги, понеже знаят хората колко много се влияят. 
Аз с шамари не съм възпитавана, ако мен визираш.

Amaryllis , тук хомеопатията не е така разпространена като в БГ. Изобщо не съм чула някой да се лекува с хомеопатия, като че ли даже не са чули за нея. А дали ще бъдеш адекватна майка не зависи само теб, а и от обстоятелствата. Ако имаш късмет да ти се падне лесно дете, дори най смотаната жена ще бъде що годе адекватна майка. Ако ти се падне диване, ако не намериш подкрепа и разбиране у близките ти,  ако няма кой да ти помага практически, а не само с благи думи.... тогава  ще ревеш по форумите и ще питаш Къде сбърках. Аз съм сигурна, че Господ няма да те натовари с повече отколкото можеш да понесеш. Знам, че и мен не ме е натоварил прекалено и че ще се справя, нищо че отстрани може да изглежда напосилно. Аз съм калявана в огън не веднъж и това просто е поредното предизвикателство за мен 

basilisk Радвам се, че те срещам, макар и виртуално. Тази книга е изключително полезна и според моите познания като социолог много адекватна. Аз съм изключителен противник на агресията и насилието, но не виждам причина да съдя и агресирам и NikiFin. Не вярвам от поста ми да се разбира, че подкрепям шамаросването. Просто се опитвам да обясня някои неща по темата, които биха помогнали родителя да подходи с повече разбиране и да не приема поведението на децата като агресия насочена към него като авторитет.
За мен децата по природа са свободни, буйни и некоординирани, а това в много общества се приема за проблем. Особено във възрастта на позитивната агресия между 1.5 и 3 години подтискането на тази агресия може трайно да увреди личността, която в момента просто се опитва да се отграничи и самоопредели като отделен индивид. Но и NikiFin е права, че няма рецепти, защото нашето вътрешно състояние произвежда нашите схващания и нашите действия. затова между родители и деца трябва да има баланс, който да позволи максимално задоволяване на потребностите на всички. Не може да се иска от един преуморен, невротизиран и обезверен човек да реагира миролюбиво и адекватно. 

Оставам с впечатление, че според basilisk родителят трябва да е робот, който да следва инструкциите в някоя книга, да няма никакви биологични нужди и да бъде един вид безропотен роб на детето си. Аз пък не мисля, че за детето ще е много полезно родителят му да се самоунищожи за отрицателно време и да заболее или влезе в лудница. Дори да не се стига до такива крайности да си загуби родитела, поради незадоволени биологични нужди, не смятам че е правилен възпитателен подход да го учиш, да не уважава чуждите нужди.
Ясно е, че като си родил дете, трябва да пожертваш известна част от нуждите си, дори и биологичните. Но трябва и да си достатъчно трезвомислещ за да внимаваш да не минеш лимитите си и така да навредиш фатално не само на себе си, а и на детето. Ако си концентриран само в нуждите на детето и пренебрегваш себе си, накрая може да се окаже, че семейството и децата ти трябва да платят много висока цена за твоята прекелена и безумна жертвоготовност.

nikifin,
Хубаво, че споменаваш как се е правело в други времена, това е според мен супер интересна гледна точка към темата за насилието. Тогава то е присъствало много повече в ежедневието на хората, на някои места е имало публични екзекуции, мъжете масово са биели жените си, родителите са биели децата, почти всяко поколение мъже е участвало във войни и така нататък. На хората просто им се е налагало да се държат агресивно и деструктивно в определени области на живота. Йерархиите в обществото са били много строги, а властта  авторитетите - абсолютни. Това обаче доста се е променило през последните столетия и сега агресията почти няма никакво приемливо приложение - ето дори има закони против насилието в семейството. Така че възпитанието с насилие става все по неадекватно на времето. Но може би именно все по-голямата неприемливост на агресията в обществото става причина неин последен оазис да е домашната сфера, която е изолирана от публичност и има някаква неприкосновеност. Затова децата го отнасят много яко, дори да не е бой, а крещене или някакви други форми на тормоз, пак като най-беззащитни все на тях си го изкарваме. Ти си права като споменаваш по-нагоре, че боят далеч не е единствената проява на насилие от възрастни към деца.
Аз самата съм шамаросвана епизодично като дете и също на моменти ми е доста трудно да се въздържа да не крещя и да не си излея фрустрацията върху децата. Все пак и аз съм с 2 деца, в чужда страна, където нямам близки, които да ми помагат, а съпругът ми е на работа. Така че много добре разбирам как човек може да изпуши и да си изтърве нервите.
Не съм съгласна само, че какво дете ще ти се падне е изцяло някаква божа работа. Децата в много голяма степен отразяват поведението на възрастните и по този начин ни дават възможност да забележим собствените си недостатъци, според мен си е терапия направо, стига човек да е отворен да ги чуе, види и да приеме посланието им. Разбирам, че когато си изтощен, това е трудно, но наистина промяната в поведението на родителите води до промени в поведението на децата, има много неща, които работят позитивно, не съм съгласна, че никой не знае какво трябва да се прави. Ако родителят изключи автопилота, който действа автоматично от наше име и говори вместо нас като си отворим устата в напрегнати моменти, всъщност ние самите знаем кое е правилното действие. И естествено, трябва помощ отвън когато сме твърде изтормозени, за да вложим от себе си във взаимодействието с децата.
Amaryllis,
Книжката би трябвало да я има по книжарниците, поне в онлайн магазините ми излиза.
само за снимка, благодаря за похвалите за книгата, наистина е добра, на мен особено много ми харесва как се застъпва за утвърждаване на по-позитивни мъжки образи, за значението на бащите и въобще Стив Бидълф е един от известните представители на мъжкото движение и в тази област повдига въпроси нови за българския читател, а не по-малко актуални според мен.

Аз ли нещо не доразбрах от последния ти пост, Ники, или изведнъж биенето на дете се оказа биологична нужда на родителя? 

Виж, недоспиването като незадоволена биологична нужда може да направи много поразии, включително да накара човек да се дразни и реагира агресивно на неща, които иначе би овладял много по-спокойно.  От личен опит знам. Към задоволяване на тази нужда трябва да са насочени усилията.

Или ако не си биеш детето, значи си му безропотен роб? Не мисля, че с насилие можеш да научиш някого да уважава нуждите на другите.
Когато възпитаването на едно дете се превърне в борба за власт с него, е много трудно да има печеливши от ситуацията.

  Приемам го като нескопосан опит за шега 

А ревът от страна на детето като начин за постигане на целите не е ли психологическо насилие според теб? Или насилието е разрешено само в посока дете родител, а обратното е забранено със закон. Моите деца ме бият нон стоп и то не е защото са се научили от мен, а сами си го измислиха и предпочитам да ме бият отколкото да ми дънят ушите нон стоп

Беше съвсем искрено питане. Постът ти ме учуди в контекста на разговора за удрянето. От непрекия ти отговор разбирам, че си нямала това предвид. Макар че все още да не ми е ясно каква точно искаше да кажеш... 

Ревът не мисля, че е насилие, но това, че те бият - да. Но не може да ги държим тях отговорни за това, те са деца, отговорността е на възрастните. Едно дете не атакува родителя си с бой просто защото е по рождение агресивно, а защото има някакъв проблем във взаимоотношенията. Едва ли ще се подобрят нещата, ако  кажем "Те първи започнаха" и продължим да ги бием и ние.
Надявам се да намерите начин с мъжа ти да излезете от този омагьосан кръг.