Когато детето не иска да спи на обяд

Ники, а имаш ли някакви приятели с деца около теб? Може би ако се събираш с други, ще можете да си помагате за някои неща, пък и просто ще се разнообразяваш.
Сега през зимата има дни, в които на мен ми е супер зор даже само да облека двете деца и себе си и да изляза навън, толкова много слоеве дрехи има за навличане. А пък вкъщи е побъркващо цял ден. Пролетта си мисля, че поне на мен малко ще ми облекчи положението.
В Копенхаген ли живееш? Ако идваме натам през пролетта, бих се радвала да пием по кафе.

Това ми беше кошмара в детската градина. Другите спят, а аз лежа и чакам времето да мине и да събудят децата. Толкова ми беше гадно. Ужасен спомен имам.
Затова и синът ми като отказа да спи /беше към 3 год./, никога не съм го насилвала. Лягала съм с него да четем или да гледаме филмче на обяд. Колкото малко да си почине физически, че беше голяма фурия. Вечер като се измори ляга по-рано.
Не ми харесва нещата да стават насила.

Никога не бих насилвала дете да спи. Това тъпкане с палец "сега е време за сън, трябва да спиш, искам спокойствие" никога не съм го разбирала.


И аз бях така.
Остана ми травма за цял живот...

И сега бебето ми спи когато си иска...

Прочетох цялата тема и все едно виждам себе си в образа на NikiFin , но в много по-концентриран вариант. Все пак тя е с три деца, а аз с едно. На моменти до такава степен сем се изнервяла и истерясвала, че съм имала чувството, че ако зашлевя шамар на малкия ще го залепя на стената. Много грубо се изказах, но това е само чувството ми. Питах, разпитвах, търсих, молих за съвет, но....всички вдигаха рамене и казваха "АААА много го глезиш затова!" Ама това не е решение
. Когато Иво отказа да спи на обед изпаднах в ужас- та това беше свободното ми време,, през което да изчистя, сготвя, да се изкъпя или да свърша нещо друго важно. До преди няколко дни беше немислимо да отида с него до Кметството, някой офис, ако имам работа или до магазина. Една вечер седнах и поведох много сериозен разговор с баща му. Зявих, че от тук нататък вкъщи никой от нас няма да повишаава тон, няма да нервничим, няма да бързаме все едно ако закъснеем с 5 минути светът ще се взриви. Дори и Иво да се тръшка, блъска главата си в стената, хвърля играчки срещу мен или баща си (а това се е случвало) бях твърдо решена, че няма да повиша тон, няма да заплашвам и удрям. Имаше период, в който спяхме по-2-3 часа. Нощно време се събуждаше с рев и крясъци, риташе, блъскаше (от 2 години тежи като малко слонче и ми е трудно дори да го вдигна, а каму ле да го дундуркам). Реших проблема като го водех насила и с помоща на баща му в банята . Представяте ли си в 2 или в 3 часа да се къпем. На втората минута в банята се успокояваше и после заспиваше. Имах чувството, че всички ще луднем, но и това премина. Посещавахме известно време и детски психолог.
Изненадващо е, че след като стисках зъби и не му отговарях на крясъците, не посягах и не заплашвах, детето се успокои. Отново не спи през деня, ходенето до яслата дори и само за няколко часа е истинско изпитание, отново се опитва да се налага (вкъщи едва успяваме да гледаме новини, все детски филмчета, които той сам успява да си пусне), но като цяло забелязвам как е започнал да се поуспокоява, да се гушка в мен и да ми казва самия той "Мамо аз вече ще слушам и ще говоря нормално, без да викам". Та вече от собствен опит знам - родителите и само родителите са виновни и отговорни за поведението на децата си !. Наистина някои деца са с по-труден характер и имат нужда от повече внимание и търпение, но ние моделираме какво искат и как да се държат.
NikiFin   искрено ти желая да намериш начин иметод (правилен), за да се справите с тази ситуация. Може би яслата ще ти помогне. Сега ти е най-трудно . с три деца и аз би изкукала, но след време ще се смееш на тези си спомени. Успех и много сили в борбата с малките дяволчета!

katiABV , ако детето ти те побъркваше достатъчно щеше да го разбереш. Освен това не става дума, че някой си насилва детето да спи, защото е ясно, че не можеш да насилиш човек да заспи. Идеята е да му се даде възможност да спи ако е уморено, което става като го сложиш в леглото и го накараш да лежи там, пък вече ако му се спи да си спи, ако не му се спи може само да си лежи, проблем няма, важното е и детето и майката да имат малко време за почивка. Детето не може да прецени кога е уморено, но ако го сложиш да спи обикновено си заспива, което значи, че му се е спало, просто не е било наясно, че му се спи. Почти никое дете не обича да го слагат да спи на обяд. Ама почти всички заспиват след това. Става дума за малки деца, до 3 год примерно. Иначе в детската градина са големи, и аз я мразех именно заради това, че ни караха да спим, а аз никога не спах и се побърквах да лежа в леглото 2 часа. Ама почти всички останали къртеха като порове и си обичаха да си нанкат на обяд. Но то и от режима си зависи. Като дете винаги си лягах с кокошките и нощем си вземах необходимата доза сън. Явно спящите деца в детската са си лягали вечер късно и са имали нужда от дневен сън.

tsve_te , не мисля, че много викам ама все се заричам че съвсем ще престана и с викове и с бой и все не успявам. Нищо, ще продължавам да опитвам. Има дни в които запазвам невероятно самообладание, изобщо не повишавам тон, чак не мога да се позная. Но това да ти кажа поне от моя личен опит не променя поведението на децата или поне не много осезаемо за мен. Може би един ден не стига, трябва по принцип да съм си спокойна. А аз не съм спокойна по природа и мисля, че колкото и да се преструвам децата си усещат че съм изнервена. Това си е от една страна темперамент, от друга умора и просто не може да му се повлияе (успокоителните разбира се са вариант де). Не може да си кажеш Ще бъда като еди коя си спокойна майка със спокойно дете, щото нито ти си спокойна по природа, нито детето ти е като нейното спокойно. Но разбира се можеш да се помъчиш да се сдържаш. Права си, че си е до възпитание и родителски модел. Но не е само това, просто колкото и да ни се иска, не всичко зависи от родителите, защото има и генетичен фактор. Мислиш, че единствено поради твоята промяна детето се е променило, но аз не вярвам да е така. То просто същевременно е порастнало, поосъзнало се е, нервната му система е поузряла и е започнало да се контролира по лесно.

NikiFin, стоите ли достатъчно време навън? Установила съм, че Иво има проблеми със съня, когато е бил малко навън, не е дишал достатъчно свеж въздух, не се е натичал, навилнял по неговия си начин. Защото вкъщи колкото и да дивее не е като навън.

В тоя студ няма как да се стои навън достатъчно, макс половин час. А и Ева не обича навън, скука и е и все иска да я държа и на мен ми писва.

Точно така.Йоана след продължителна разходка си спи много добре
NikiFin  остава ти да се надяваш като се постопли времето да се променят нещата.Явно не й е интересно навън.Потърси местенца,които биха й задържали интереса

Моят син спи по изключение на обед от 1г9м. някъде. Не можеш да го накараш.

Това колко стои навън, колко активен е бил, колко новости е видял, дали се е къпал дълго и продължително - не се отразва ВЪОБЩЕ.

Трябва да е огромна промяна - примерно, като си идваме в България. Ново място, нови хора, нови приключения, супер натоварена програма - и пак ляга по изключение. Изключенията са обикновено, ако жегата е страшна.
Тогава четох някъде, че е нормално деца на 2-3 години да спят и по 9-13 часа. На нашия му се събират 10-11 в повечето случаи, значи не е толкова зле. 

Моят син все още си запсива с лекота на обяд.И аз от скоро си задавам този въпрос докога ли ще е така.
Сещам се ,че дъщеря ми заспиваше много трудно по обяд ,като наближи трите годинки.
Сега съм в очакване малкия до кога послушно ще "похърква"на обяд. Дано е по дълго време

Моето пък, ако спи на обяд прави вечерното си заспиване невъзможно. Става преди 8, но ако спи на обяд, след това щръклее до 12 вечерта.

Предпочитам да не спи на обяд, но в детската я слагат.

О скоро дъщеря ми започна да не иска да спи наобед.Щом се наобядваме и започват едни уговорки ,ще спи ли ,може ли да не спи,колко ще спи,ама 1 час ,било много време и т.н.В началото настоявах,да спи ,но след 3,4 пъти в които максимално се изнервихме и двете реших да не я насилвам.

Няма начин да не спи,но винаги се опитва да се спазари.Слагам я в кревата,а аз оставам в стаята да шъткам.За десетина минути е заспала.Установих че точно в 13,00ч заспива,независимо дали легне в 12.00ч или 12.50ч,само че в първият случай аз се изнервям цял час да шъткам и повтарям"затваряй очички".Ако изляза от стаята след като я сложа си взима играчка и се разсъннва.

Моя син не го слагам на обяд да спи.Сутрин става в 9,ако го приспя на обяд,вечер заспива след 12 и аз изпадам в нервна криза .Когато не спи на обяд си ляга в 8.30 и аз си гледам тв спокойно.От март обаче тръгва пак на градина и не знам там какво чудо ще е,той не иска да ходи единствено заради съня.

Към втората си годинка и двете ми деца спряха да спят на обед. Молби, обещания и закани не помогнаха.
Но, те не ходеха на ясла и не се изморяваха. Затова пък в 8 ч. вечер заспиваха.