Не. И не би ми харесало някой да ме провокира така, само и само да види реакцията ми.
- Публикувана: 12 фев. 2009, 12:34 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2009, 14:09 ч.
Изпитвате ли човека до себе си
Добре дайте някой пример за финно изпитване . Аз съм импулсивна и реагирам така в различни ситуации, явно трябва да си наложа друго поведени за да вляза в ролята на изпитващ
прати му някоя професионалистка ....
Снощи човекът беше до мен с учебника по "Човек и общество" и го изпитах, де ще ида!
Иначе с големия човек не си играем на училище, отдавна сме преминали тази възраст. Като ми трябва отговор си задавам точния въпрос.
Иначе с големия човек не си играем на училище, отдавна сме преминали тази възраст. Като ми трябва отговор си задавам точния въпрос.
И аз изпитвах човека по същия предмет снощи.
Добре дайте някой пример за финно изпитване . Аз съм импулсивна и реагирам така в различни ситуации, явно трябва да си наложа друго поведени за да вляза в ролята на изпитващ
прати му някоя професионалистка ....
Случвало ли ви се е да изпитвате човека до себе си, или пък той вас? Имам предвид така леко да кажете нещо или направите нещо за да видите реакцията му? Мислите ли че е гадно или пък би ви помогнало да си направите някакви изводи?
Не, не съм дребнава и му вярвам доста. И той на мен.
Не обичам такива взаимоотношения.
О, да 
! Изпитвам всички, както и те мен. Това си е част от живота. Ако ги няма тези "малки подвеждащи въпросчета" щеше да е безинтересно. Поне аз така мисля и не ми се ще някой да ме упреква. Това си е моят поглед и моят начин да опознавам хората около мен. Разбира се знам, че отговорите и поведението може не винаги да ми харесат, но нали искам и очаквам да разбера истината. И разбира се не прекалявам с " подвеждащите въпроси", всичко си има граници 
Най-много си позволявам с приятелят ми, но той е толкова добричък, че после си признавам защо съм го питала дадено нещо и каква ми е била целта. Той реагира спокойно и даже ми отговаря по обстойно на зададеният въпрос.
! Изпитвам всички, както и те мен. Това си е част от живота. Ако ги няма тези "малки подвеждащи въпросчета" щеше да е безинтересно. Поне аз така мисля и не ми се ще някой да ме упреква. Това си е моят поглед и моят начин да опознавам хората около мен. Разбира се знам, че отговорите и поведението може не винаги да ми харесат, но нали искам и очаквам да разбера истината. И разбира се не прекалявам с " подвеждащите въпроси", всичко си има граници Най-много си позволявам с приятелят ми
, но той е толкова добричък, че после си признавам защо съм го питала дадено нещо и каква ми е била целта. Той реагира спокойно и даже ми отговаря по обстойно на зададеният въпрос.