Публикувана: 13 фев. 2009, 19:43 ч.
Последно мнение: 14 фев. 2009, 21:54 ч.

The Unnecesarean - нужно ли беше секциото? Да поговорим.

4 019
115
1

1
...
3
4
5
...
8
Всички

# 45 14 фев. 2009, 09:38 ч.

Мнения: 1 629

Цитат на: PocuTa в сб, 14 фев 2009, 09:17

Радвай се,че имаш живо и здраво детенце.Няма значение как се е появило на бял свят...Не разбирам защо е нужно толкова да се драматизира....

Аз родих секцио! Наложи се спешно,защото бебето се беше заклещило и почти спря да диша. Операцията ми я направиха на половин хваната упойка, защото нямаше време. И аз исках да родя нормално, адски много исках, но в момента, в който чух, че бебето почти не диша не ме грееше какво ще бъде.

Дано следващият път всичко да бъде нормално и да преживееш едно нормално раждане Grinning

# 46 14 фев. 2009, 10:02 ч.

София
Мнения: 7 194

Е чак пък такива екзистенциални страдания...
Не мога да го проумея - сякаш за някои майки най-важното е самото раждане.
А всъщност истинското предизвикалтелство започва след това, и то се крие в отговорността да създадеш и възпиташ една пълноценна личност.
Колко дълъг е пътят, нали?

# 47 14 фев. 2009, 10:17 ч.

Мнения: 2 746

Цитат на: zozima в пт, 13 фев 2009, 19:43

..... и започна да ме плаши, че ще му се случат ужасни неща заради моето упорство. Аз бях сигурна, че ме шантажира, но си помислих за това какво щеше да стане, ако се бях уплашила в най-неподходящия момент?

Момиче, прекалила си с четенето за активното естествено раждане!
Как така си сигурна, че те шантажира? Ми да беше отказала секциото тогава, пък да става каквото ще! Ама после щеше да пишеш в един друг форум.Благодари се, че бебето ти е добре, живо и здраво, пък било, каквото било.

# 48 14 фев. 2009, 10:39 ч.

Мнения: 1 217

Извинявай ако съм по-груба,ама егати драмата,егати душевните страдания. newsm45

Първо се радвай,че имаш здраво и живо бебе.
Подкрепям изцяло мнението на pandora.
Аз много отдавна се бях зарекла,че няма да се подложа на мъчението-нормално раждане.Не,благодаря.
Родих секцио и секунда не съжалявам.Износих си детето 9месеца,сутринта преди секциото ми падна тапата ,т.е. човека си беше тръгнал да излиза.
Честно,някой път майките ми стават смешни с тия размисли-как можах да родя секцио,ощетила съм детето и подобни смешни теории.

# 49 14 фев. 2009, 10:47 ч.

Мнения: 705

Цитат на: zozima в пт, 13 фев 2009, 19:43

Здравейте всички прекрасни жени, за които раждането не е само излизането на бебето, а краят на едно пътуване и началото на друго. И най-вече се обръщам към онези от вас, които са били оперирани и страдат от това. Нека поговорим. Аз имам нужда, предполагам, че не съм сама.
Моля, нека не стигаме до ненужни спорове за или против единия или другия начин на раждане. Ако се стигне до там си помислете, че пускам тази тема от емоционална нужда Wink

, а емоциите са ирационални. Предимствата според вас на секциото не ме интересуват, не можете да ме убедите, че това е по-добрият начин за майката или детето, затова не се опитвайте. Чела съм достатъчно по въпроса.

Казала съм го в началото. Целта на темата е да обсъдим дали се е налагало секцио в дадената ситуация, как е можело да го предотвратим, да си поговорим като цяло за ражданията - какво не ни е достигнало и най-вече да намерим близки души.
Отказвам се да отговарям персонално на нападките, не виждам смисъл.
Lady Frost Hug

# 50 14 фев. 2009, 10:49 ч.

София
Мнения: 7 194

За съжаление никой не може да каже със сигурност дали едно секцио е било наложително, или не.
Черно и бяло няма.
Независимо дали ти харесва, или не.

# 51 14 фев. 2009, 10:59 ч.

Мнения: 705

polina-malina, да, груба си и не само ти. Момичета, помолих в началото, дори почти обясних. Няма нужда от такива мнения в тази тема. Тя не е за това да ни се подигравате. Ако искате, ще направя отделна такава. Ако не разбирате защо аз и другите момичета се чувстваме така, явно мястото ви не е тук. Съжалявам, ако съм груба...

# 52 14 фев. 2009, 11:02 ч.

в страната на чудесата
Мнения: 8 301

ами не можеш да спреш хората да изразяват мнението си, даже ако то не ти харесва. по същия начин както ти изказваш своето...

# 53 14 фев. 2009, 11:10 ч.

Мнения: 705

mishka_moja, ето как виждам аз нещата. Човекът, който пуска нова тема е нещо като домакин и всички от форума могат да се чувстват поканени, стига да проявятр уважение към домакина и другите му гости. Чувствам се така, сякаш някой поругава дома ми като се изказвате така. Моля, нека се уважаваме, пуснала съм тази тема, защото имам проблем и знам, че не съм сама, не ме нападайте заради моята слабост! Това си е гавра!

# 54 14 фев. 2009, 11:13 ч.

Мнения: 718

В темата не става въпрос за изказване на мнения, не става въпрос и дали zozima има или няма основание да чувства душевен дискомфорт заради секциото, не става въпрос също и кое е по-добро - секциото или нормалното раждане. Нито пък темата е за привърженичките на секциото, които наскачаха да я убеждават, да се чудят и маят какъв й бил проблема...Мисля, че има много други места за възхваляване на секциото като най-прекрасен начин да родиш дете...(само да не бъда пак криворазбрана - всеки има пълно основание да е доволен от раждането си, независимо как е протекло)
Става дума за споделяне на опит, утеха и подкрепа...която очевидно много малко хора имат изобщо някаква възможност да прояввят, камо ли пък да разберат...
zozima Hug

който изобщо има потенциал да те разбере, те е разбрал...другите мнения просто подминавай...най-често във форума не става въпрос да се изкаже нещо смислено, значимо и полезно, а просто да се изкаже... bouquet

Цитат на: zozima в сб, 14 фев 2009, 11:10

Това си е гавра!

за жалост... Sad

# 55 14 фев. 2009, 11:23 ч.

Мнения: 2 448

Раждах секцио по необходимост - твърде малка матка, с изтънени стени, скрити контракции и голяма опасност за пробив, ако ме включат на системи, преносване на бебето, усукана пъпна връв около врата му, голяма глава. Имаше твърде голям риск , както за мен така и за бебето. Никога не е било проблем за мен, това, че не съм родила нормално. Да не говорим, че поради големия стрес (детето беше буквално премазано в корема ми, нямаше достатъчно води, на ехографа се виждаше, че едното му краче е криво (слава богу като го извадиха всичко се оправи)) нямах и изобщо мляко и не е кърмен дори ден. Но това никога не ме е карало да се чувствам по малко майка, нито да го обичам по малко. С всичките проблеми, които имам покрай него, защото не е съвсем нормално и обикновено дете.

# 56 14 фев. 2009, 11:33 ч.

в страната на чудесата
Мнения: 8 301

Цитат на: zozima в сб, 14 фев 2009, 11:10

Моля, нека се уважаваме, пуснала съм тази тема, защото имам проблем и знам, че не съм сама, не ме нападайте заради моята слабост! Това си е гавра!

Цитат на: Lauren в сб, 14 фев 2009, 11:13

zozima и Lauren, някои от гостите са "много" уважителни към останалите, които имат "съмнителен потенциал" да разбират страданията. но виждам, че те са добре приети.
всеки човек има нещо лично, заради което може да страда в момент, в който може да си позволи подобни емоции. НО да ги екстернализира тук, очаквайки само утеха и подкрепа е наивно, особено след като е свързано с обвинения. аз пък съм доволна от лекаря, при който родих. мисля, че е бъркаш форума с кабинет на психоаналитик. а тук трябва да си готова да има мнения, различни от твоето.
съчувствам ти, че изживяваш трагично раждането си, пожелавам ти следващия път да е такова, каквото го искаш.
освен това оставам с впечатлението, че лекарите са ви накарали да предприемете секцио (колко хубаво би било ако то е неминуемо). това ме смущава. и да кажеш, че те шантажира човекът, който в крайна сметка ти е решил проблема е тъжно...

# 57 14 фев. 2009, 12:38 ч.

Мнения: 561

zozima, благодаря ти, че сподели това тук!Чувствам се по абсолютно същия начин и естествено, никой не ме разбира, освен мъжа ми.Не вярвам, че някога ще ми мине, и за нищо на света не бих родила секцио пак.
Аз също се готвех за естествено раждане, макар че по начина, по който на ехографските прегледи ми казваха, че бебето е много голямо, подозирах какво ще ми се случи.И за моето секцио нямаше медицински показания, освен че бях два дена след термина и че уж бебето било много голямо.Смятаха, смятаха и го изкараха 4.500-5.600 кг.Е, роди се 4.130, няма що.
Основната причина беше, че беше петък, явно лекарката е имала планове за уикенда и айде на операционната маса.Съжалявам, че се вързах и се оставих да ме изманипулират.Вкара ме в операционната набързо при идеални тонове на бебето, 5 часа след като бях яла.Беше ми толкова зле, че мислех, че ще умра.Бебето ми дадоха на третия ден,добре захранено с адаптирано мляко.Оттам всички проблеми с кърменето два месеца и половина, до момента, в който hedra не дойде вкъщи и ми вдъхна сила да продължа.
Още ми се плаче, като си помисля как е стоял два дена сред бебетата и персонала и не е имало кой да го гушне.
Изводът ми от тази и милион други ситуации е:никакво доверие на лекарите.Поне на българските,защото предполагам че другаде те са по-цивилизовани.
Поздрави на теб и твоето бебче Hug

# 58 14 фев. 2009, 12:45 ч.

Мнения: 2 448

Смешно е да се заричате, че никога по никакви причини не бихте родили секцио.
В реанимацията след операцията имаше една жена, която беше родила нормално, много тежко раждане, но държала да не я оперират за нищо на света, но след самото раждане така или иначе беше нарязана цялата, защото получила пробив в матката и беше потресаващо. От всякъде катетри маркучи, антибиотици и вливания. Останала е в болницата поне месец, дори лекарите говореха за нея, че ако оживее ще е чудо. И разбира се през това време изобщо не е можела да види детето си.
Такъв кошмар на никого не пожелавам. Sad

# 59 14 фев. 2009, 12:58 ч.

GYM
Мнения: 814

Цитат на: pasinet в сб, 14 фев 2009, 11:23

При мен горе -долу нещата стояха по същия начин.
И въобще, не мога да разбера жени, родили здрави и нормални деца защо създават драми от това как точно са родили? А какво щеше да е, ако децата ви имаха проблеми като нашите (на никого не пожелавам...)

Препоръчани теми

Майчинството счетоводно - 98

364
Бъдещи майки

Кислород по време на бременост и раждане

БХС - съмнения за Даун

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

496
Бъдещи майки

Причина:

Причина: